/Поглед.инфо/ Днес, в Деня на ВМФ на Русия, е разумно да се зададе въпроса: какво е мястото на отечествения военноморски флот сред флотовете на други световни държави? Колко силен е той и защо, с кого на първо място се състезава? Наблюдателят на вестник ВЗГЛЯД направи своя собствена оценка на бойните възможности на флотовете в света.

На първо място да определим критериите. Как да определим чий флот е по-мощен?

Военноморският флот е сложна система, която трудно може да се характеризира с единична числова стойност. Дори в епохата на бронята и парата, когато морското могъщество в действителност е било еквивалентно на общата маса на бордовия залп, е имало нюанси: началната скорост на снаряда, определена от дължината на цевта и мощността на заряда; ъгъл на възвисяване на оръдията; маса и вид взривно вещество; дебелина, марка и разполагане на бронята.

В наше време, когато титула на основната ударна сила във войната в морето в ситуацията „флота срещу флота“ премина към противокорабните крилати ракети, нюансите и неопределеността станаха още по-големи. Диапазонът на изстрелване, маршовата и крайната скорост на противокорабната ракета, схемата на полета, масата на бойната глава, усъвършенстването на главата за самонасочване, способността за противозенитно маневриране и поставяне на заглушаване, нивото на видимост на целта, ефективността на нейната противовъздушна отбрана и съоръженията за радиоелектронна сигурност. Разработването на метод за сравняване на ударната сила на флотовете, като се вземат предвид тези фактори, е възможно само при наличие на надеждни изходни данни, много от които са засекретени по очевидни причини.

Имайки предвид гореказаното, не остава нищо друго, освен да сравним военноморските сили на страните по света по отношение на общата (за подводници - надводна) водоизместимост на бойните кораби от основните класове. На пръв поглед този метод може да изглежда прекалено опростен и дори наивен, но има пълното право на живот, тъй като при по-голяма водоизместимост можете да поставите повече въоръжение (средства за нападение и отбрана).

Няма канонично тълкуване на понятието „кораби от основните класове“. Но вероятно би било правилно да причислим към тях атомните и неатомните подводници от 1000 тона и надводни кораби от 2000 тона - самолетоносачи, крайцери, есминци, фрегати, корвети и десантни кораби, тоест тозикомпонент на ВМС, който е повече или по-малко способен да проектира сила в отдалечени региони на света.

Държавите, притежаващи бойни кораби от различни класове, са много (166 според авторитетния Jane's Fighting Ships). Да ги разгледаме всички би било усърдие неразумно, следователно ще се ограничим до онези 13 държави, които до средата на 2019 г. успяха да преодолеят бариерата от 100 хиляди тонасъвкупна водоизместимост.

Лиги и клубове

Групата от 100-хилядниците с 34-кратна диспропорция между нейните крайни членове може да бъде разделена на четири лиги (в скоби - общата водоизместимост в хиляди тона): най-високата - 1) САЩ (3,526); първата - 2) Китай (905), 3) Русия (754); втората - 4) Япония (453), 5) Великобритания (297), 6) Индия (259), 7) Франция (254), 8) Южна Корея (201) и третата - 9) Италия (165), 10) Австралия (121), 11) Испания (113), 12) Турция (106), 13) Бразилия (104). Зад кадър остават четвъртата лига, състояща се от претенденти да минат в третата като Канада, Германия, Египет; петата е страните, чийто флот е съставен от няколко неатомни подводници и фрегати (Норвегия, Португалия, Малайзия, Перу, Южна Африка и др.), а шестата са явни аутсайдери с малки „москитни“ флотове от корвети, ракетни, патрулни и десантни корабчета и катери.

Освен това големият клуб от 100-хилядниците включва три малки елитни клуба: атомен подводен исамолетоносачи - САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, Индия (в частта на самолетоносачите, останалите от топ 13 държави са принудени да се задоволяват с леки хеликоптерни и универсални десантни кораби, както и клубът на океанската зона, членството в който определя средна водоизместимост от 7000 тона - САЩ, Великобритания, Франция, Русия.

Критерият от 7 000 тона е доста условен, но не е случаен. Корабите с подобна и по-голяма водоизместимост (атомни подводници, самолетоносачи, крайцери, есминци, десантни кораби-самолетоносачи) могат да работят без ограничения при всякакви метеорологични условия във всеки регион на Световния океан. ВМС, чиято средна водоизместимост е от 3500 до 7 000 тона (съответства на малки атомни подводници, фрегати и големи танково-десантни кораби), може да работи ефективно в далечната морска зона (до около 1500 мили от бреговата линия) и до 3500 тона в близката морска зона (от около 100-200 до 500 мили от брега). В топ 13 има само една държава с ВМС на близката морска зона (БМЗ) - Турция (средната водоизместимост е 2900 тона).

Динамика на развитието

Интерес представлява динамиката на растеж (или спад) на ВМС на 13-те водещи морски държави през последните две или три години.

Абсолютната доминанта в областта на военноморските въоръжения, която САЩ отдавна са, изглежда не е показала особено бърз растеж от началото на 2017 г., който възлиза само на 6,2%. Въпреки това, преведено на тонове, това увеличение е невероятно, защото надминава общата водоизместимост на всички кораби от основните класове на италианския флот (!) - 204 срещу 201 хиляди тона (трябва да се отбележи, че половината от увеличението на ВМС на САЩ се дължи на самолетоносача „Джералд Форд“).

По процентно отношение, в ролята на рекордьори са Турция (19.3%), Китай (15.8%), Южна Корея (15.1%) и Великобритания (14.7% - отново, благодарение на негово величество самолетоносача «КуинЕлизабет»). Кохортата от антигерои на военноморското строителство се ръководи от Бразилия (–13,3%), която най-накрая започва да отписва антиквариата си, воден от AB «Сан-Паулу», създадена през 1957 г.; следвани от Индия (–11,1%), Русия (–5,7%), Франция (колкото и да е странно, –1,6%) и Испания (0%).

Най-“младите" (най-обновяваните) военни флотове в света са китайския (средна възраст 12 и половина години, нови кораби на възраст до 10 години включително - 39,5%), корейския (14 години и половина, 36%) и австралийски (15,3 години). „Най-стари“ са бразилските (средната възраст е 31,6 години, няма нови кораби), руски (25 години и половина, 20%) и турски (25,2 години, 14%).

Аномалии

Официално още две държави ще трябва да влязат в клуба на 100-хилядниците - Тайван и Индонезия (съответно 169 и 107 хиляди тона). Но освен факта, че присъствието на тези страни в елитната общност на водещи морски сили само по себе си би изглеждало странно, съществуват и доста обективни обстоятелства, които им пречат да получат желаната членска карта.

Военният флот на Тайван може да бъде наречен действаща експозиция на музея на Военноморските сили на САЩ, тъй като той се състои предимно от изведени от експлоатация американски кораби, скоито Вашингтон щедро въоръжи непокорния остров, за да се защити срещу агресия от страна наПекин. Има подводници от типа „Тенч“/„Балао“ от времето на Втората световна война, есминци от типа „Кид“ (подобрен „Спрюенс“), и фрегати от типа „Оливър Х. Пери“ и „Нокс“, както и десантни кораби от типа „Анкоридж“ и „Нюпорт“. Две холандски дизелови електрически подводници и шест френски фрегати, построени през 80-те и 90-те години, разреждат остарялото събиране, но те не са определящи - средната възраст на тайванските кораби е 35 години и половина.

Когато разглеждаме състава на индонезийския флот, най-напред се забелязва яркият му дисбаланс - делът на десантните кораби (всъщност морските транспортни кораби с минимално отбранително въоръжение) в общата водоизместимост е 75% (!) (За сравнение: във ВМС на САЩ - 24% , Китай - 33%, Русия - 12%). по отношение на останалото индонезийският флот е типичен представител на 5-та лига.

Турски дебют

Строго погледнато влизането на Турция в числото на най-силните флотове на света не е дебют. Някога ветроходните кораби на османската империя контролирали не само Черно море, но и Средиземно море. След това е следсинопския упадък (работа на младия руски флот) и два напразни опита за възраждане (при султан Абдул-Азиз и младотурците). И ето че накрая, президентът Ердоган изведетурския флот от 4-та лига във висшето общество - за сметка на един корвет и два танкодесантни кораба, без дори да използва основния си коз – строящия се 27500-тонен универсален десантен кораб (УДК).

Като цяло стремежът на Турция за радикално обновяване и удвояване на военния си флот е видим. След като построи един или дори два универсални десантни кораба от типа „Анадолу“ (клон на испанския „Хуан Карлос I“, който може да се използва като лек самолетоносач) в собствените си корабостроителници, шест нови подводници от немския проект 214, до шест или повече проектиранив къщи 7000-8000-тонни големи фрегати (есминци) и серия малки фрегати TF-100, турците със сигурност ще заемат почетно място в десетката на най-големите.

ВМФ на Русия: място под слънцето

Третото място в класацията на водещите морски държави по общата водоизместимост на корабите от основните класове, което Русия в момента заема, е малко не това, което бихме искали, но също така не е причина за скръб. Първото място е недостижимо (нито за нас, нито за китайците) - поне докато САЩ не свалят доброволно фланелката на лидера и не започнат да се разоръжават, както направинавремето Британската империя. Разстоянието до 4-то място е толкова голямо, че е малко вероятно да бъде преодоляно както от японците (по пътя нагоре), така и от нас (движещи се в обратна посока). Остава борбата с ВМС на НОАК за „среброто“, която обаче не трябва да се превърне в самоцел.

Член 39 от „Основите на държавната политика на Русия в областта на военноморската дейност за периода до 2030 г.“, одобрен преди две години, гласи: „Руската федерация няма да позволи съществено превъзходство на военноморските сили на други държави над военноморския флот и ще се стреми да го закрепи на второ място в света по бойни възможности." Точно така - не по отношение на водоизместимостта, а по отношение на бойните възможности, с които у нас по принцип всичко е благополучно.

Ще започнем с това, че боеспособността на строго секретните китайски атомни подводни сили е подголям въпрос и двата самолетоносача от ВМС на НОАК (единият в строя, а другият на ходови изпитания) ще продължат да служат за обучение за дълго време поради проблеми с основния палубен самолет - изтребител J-15 (римейк на Су-27К). Но основното нещо дори не е това, а фактът, че китайците нямат нищо подобно на създадените още в СССР противокорабни ракети „Гранит“ и „Вулкан“. Най-масовата им противокорабна ракета YJ-83 (базирана на «Екзосет») е дозвукова, а най-новата YJ-18 и все още неприетата на въоръжение CX-1, са бледи сенки на последните модификации на руските 3M54 («Калибър») и 3М55 («Оникс»).

Като се вземе предвид фактът, че атакуващите ракети, които са близки по отношение на бойните възможности до нашите тежки свръхзвукови (а скоро хиперзвукови) противокорабни ракети, каквитоне притежават и САЩ, няма и помен от значително превъзходство на когото и да е над руския флот. Основният проблем на отечествения военен флот е необходимостта от бързо обновяване и известноувеличаване на корабния състав - носители на най-добрите военноморски оръжия в света.

С други думи, трябва да имаме на разположение не само смазващи и несваляеми (трудносваляеми) средства за поразяване, но и поне един милион тона достатъчно млада водоизместимост, в която тези средства могат да бъдат разположени. Изглежда, че до 2050 г. тази задача ще бъде до голяма степен решена.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели