/Поглед.инфо/ Над не толкова стария, но напълно недееспособен американски президент се присмиват както в САЩ, така и в чужбина. Интернет е пълен със съответните видеоклипове, а американските медии открито обсъждат кой всъщност взема решенията в Белия дом: вицепрезидентът Камала Харис или съветникът по вътрешната политика Сюзън Райс.

Сто двадесет и четири пенсионирани генерали и адмирали, половината от които са по-възрастни от президента, написаха писмо, в което поставят под въпрос правото и способността на човек в такова психическо и физическо състояние като Байдън да управлява страната, особено да изпълнява задълженията си на върховен главнокомандващ.

Но това не е целият проблем. В същото писмо уважаваните, макар и пенсионирани военни нарушават всички възможни американски традиции, като пряко се намесват в политиката. Те твърдят, че изборите са фалшифицирани и настоящата администрация няма достатъчна легитимност. Че Съединените щати трябва да бъдат спасени от възникващата и допускана от Байдън противоконституционна диктатура на левицата. Че миграционната, икономическа и финансова политика на сегашното правителство не издържат на критика. Че неговите външнополитически инициативи подкопават сигурността на Съединените щати. Както обичаме да казваме - „при Сталин“, подобен букет от обвинения би бил достатъчен за разстрел на десет правителства, заедно с ЦК на партията.

Преди около пет години нито един военен (дори пенсиониран) не би се осмелил да отправи подобни изявления (дори не под формата на преки обвинения, а под формата на политическа дискусия), тъй като подобни действия не биха били приети от американското общество. Американците незабавно биха заподозрели споменалите нещо подобно в опит за военен бунт и въоръжено завземане на властта. Щяха да последват правни санкции. Най-малкото обвинения в незаконна намеса на военните в политиката.

Но нещата са се променили значително след преследването на Тръмп, в което участваха официални структури, включително специалните служби и Държавния департамент, както и след изключително мръсните (дори по американските стандарти) последни избори. Все още не знаем колко успешен ще бъде този опит за информационна съпротива срещу ляволибералната диктатура на екипа около Байдън.

Това последната битка на заминаващите си Тръмписти ли е или началото на мащабно контранастъпление от консервативна Америка? Самата атака срещу Байдън предполага, че силата на неговата власт поражда съмнения сред политическите му опоненти. Увереността във възможността за организиране на успешна съпротива не напусна десните републиканци, въпреки, че първото действие на американската трагедия беше спечелено от левите демократи.

Това означава, че под съмнение е не само дееспособността на Байдън. Политическата система на САЩ е наистина устойчива. Сама по себе си неспособността на президента не е в състояние да я разтърси. Президенти са убивани и ранявани тежко, ставали са трайно неработоспособни. Президенти са били болни дълго и безнадеждно. Екипът им на власт продължава да работи, сякаш нищо не се е случило.

Ако дори днес екипът на Байдън успее да продължи ефективната си дейност без собствената си глава, която е надживяла собственото си съзнание, атаките срещу американския президент нямаше да имат смисъл. Човек спокойно би могъл да го обяви за недееспособен и прочее. Властта до следващите избори просто щеше да премине към Камала Харис и екипът щеше да продължи работата си.

Но хората, които атакуват Байдън, ясно вярват, че нокаутират ключово звено в сегашното правителство, опитвайки се да го принудят да се оттегли по-рано (което е почти невъзможно от гледна точка на американската конституция) или да променят с натиска вътрешната и външната политика към диаметрално противоположна, включително чрез смяна на значителна част от назначените отговорни членове на екипа.

Какво общо има Байдън?

Погледнете хаотичността на действията и изявленията на американския президент. За един месец Путин успя да бъде едновременно убиец и желан партньор в преговорите, с когото Байдън мечтае да се срещне лично. Русия беше обвинена във всички смъртни грехове, включително в държавен тероризъм (организиране на експлозии във военни складове в Чешката република) и обявена за напълно невинна за кибератака на американския тръбопровод, която уж е извършена от нейна територия (което доведе до продължителна бензинова криза: недостиг и покачване на цената на бензина в Америка). В момента Москва "не е виновна, но е отговорна" - зашеметяващо изобретение на администрацията на Байдън, която най-накрая успя да кръстоса змия с таралеж в едно политическо изявление.

Какво означава това?

Фактът е, че болният, слабоумен старец е компромисна фигура, която обединява две приблизително еднакви по сила групи демократи. Те се биеха в единен фронт срещу Тръмп. В това отношение те нямаха противоречия. Те също са съгласни с основните принципи на вътрешната политика, всички те са леви либерали, в най-лошия смисъл толерантни, грижещи се за „черните животи“, правата на ЛГБТ и други глупости.

Що се отнася до външната политика - единство няма. Някои смятат, че е необходимо да се премине към много по-категорична политика от тази на Тръмп и Обама, като се избере Русия като цел на основния удар. Другата част предпочита да съсредоточи усилията си върху Китай, опитвайки се да го задушат с помощта на финансови и икономически, а не военно-политически механизми, и да постигнат споразумение с Русия въз основа на някакъв компромис.

И двете групи се опитват да подкопаят позициите си взаимно, като разпространяват различни видове информация в пресата и започват фалшиви разследвания, които подкрепят тяхната позиция. На тази основа всяка група се опитва да принуди Байдън, който не знае къде се намира, да направи изявление, което недвусмислено да формира една политическа линия и отрязва всяка възможност за връщане към друга.

На този етап, в позиционната бюрократична борба, никоя от групите не успява да постигне предимство, а взаимно изключващите се и вътрешно противоречиви изявления само компрометират както президента лично, така и Съединените щати като цяло. Но рано или късно някой ще има късмет, балансът на силите ще бъде нарушен и една от фракциите ще спечели. След това американската политика ще трябва да придобие повече смисъл и пълнота, а противниците на ляволибералната диктатура в САЩ ще имат рязък спад в шансовете за реванш: много по-трудно е да победиш монолитен отбор, отколкото куп конкуренти, обединени от луд компромисен дядо.

Затова консерваторите бързат, затова нанесоха удара си с публикуването на отворено писмо от военните (много силен ход) сега, без да отлагат, без да търсят удобен момент с някаква сериозна грешка на сегашната администрация, което задължително трябва да се случи и без да се чакат междинните избори. Следващият (евентуално решаващ) етап от американската гражданска конфронтация трябва да приключи преди изборите за Конгрес (ако те се проведат) и до голяма степен да определи техните резултати.

Ясно е, че при такива условия американците меко казано нямат време за Украйна. Администрацията на геронтократите, принудена да се бори както в Белия дом (за приоритета на една от групите за влияние), така и за запазване на господството си в американската политика по принцип (срещу консерваторите, опитващи се да организират мащабно контранастъпление), не е в състояние да излъчи недвусмислени инструкции на Киев. Американските действия в Украйна също са резултат от вътрешни борби в Белия дом и следователно са противоречиви, както и другите външнополитически дейности на САЩ.

Това драстично отслабва и без това слабите позиции на украинското централно правителство, чийто авторитет до голяма степен се отразява от авторитета на САЩ. Регионите и различни политически групи се подчиняват на Киев само до степента, в която се страхуват от американския гняв и разчитат на американските подаяния. С подаянията положението отдавна е плачевно .

От миналото лято МВФ не е издавал траншове по заема. Освен това, ако през януари-февруари служителите на фонда говориха за възможността да посетят Киев с поредната мисия през май-юни, която отворят теоретичната възможност за предаване на желания транш до юли, сега МВФ намеква, че следващата мисия е малко вероятно да посети Киев преди есента.

Колко важни са парите на МВФ за украинското правителство, показва настъпилият бунт на кметовете на големите градове, които настояват Киев да върне дълга им от 5,5 милиарда гривни за градския транспорт. В същото време те обясняват на населението, че държавната власт, която е ограничила парите, ги поставя пред избора да увеличат цените на билетчето двойно или четворно или да позволи бързото срив на обществения транспорт като такъв.

Този бунт все още е доста тих, въпреки че бързо набира скорост. Но това е ярък индикатор за това доколко Киев се нуждае от кредити, за да купи лоялността на елитите. Без пари няма подчинение.

Отказвайки да се подчинят обаче, местните елити не преминават определена червена линия. Досега никой не е поставял под съмнение правото на Киев на власт в цялата страна и не е поставял въпроса за откъсване от страната. Тъй като САЩ не се интересуват кой краде пари, отпуснати за пътища или обществен транспорт, но все пак се нуждаят от юридически единна Украйна (независимо от реалното състояние на отношенията между центъра и регионите).

Централните власти в Киев в момента се основават на американска подкрепа и страха на елитите към САЩ. Ако стане ясно, че няма подкрепа или украинските елити престанат да се страхуват от Съединените щати, на Киев няма да му останат никакви аргументи, за да принуждава към подчинение. Дори силите за сигурност, разположени в регионите, спокойно ще застанат на страната на този, който може да им предложи повече бонуси и това несъмнено ще бъдат регионалните власти, които контролират реалния ресурс на място. Освен това нацистите (както диви, така и преструващите се на опитомени) ще почувстват много повече свобода. Без натиск от САЩ те са основната сила в Киев и са в състояние да принудят всяко правителство да се съобразява.

Не знам дали Украйна разбира това, но за всички политици в Киев, както интегрираните в правителството, така и тези в опозицията (дори радикално десните, дори евродемократичните), е нужно американците да се справят с вътрешните си проблеми колкото се може по-скоро. И за тях няма значение кой ще спечели. Като цяло за тях би било по-добре, ако Тръмп спечели последните избори. Победата му ще бъде неоспорима, а политиката му - целенасочена. Той, разбира се, не харесва Украйна, но без да губи надежда да я замени за нещо полезно, той поддържаше облика на живот в нея.

Сега Киев не се интересува кой кого яде във вашингтонския буркан с паяци, най-важното е, че объркването и клатушкането там най-накрая свършва. Само когато си има работа с недвусмислената политика на САЩ, Киев може да изгради някаква своя собствена политическа линия. Украинските власти се поставиха в такова положение, те се гордееха с него дълго време, сега, когато „Перестройката“ на бившия хегемон започна плавно да се влива в „лудите 90-те“, Украйна се озовава в положение, което смътно напомня на положението на Куба през първото десетилетие след разпадането на СССР.

Само че Хавана така и никога не е предавала на Москва всички ключове за своята политика, така че успя да се консолидира и да устои. Украйна, от друга страна, е напълно зависима от решенията, взети във Вашингтон, и не е в състояние да вземе собствената си съдба в свои ръце.

Е, това е животът. Някой го е казал : първо трагедия, а след това фарс.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели