/Поглед.инфо/ След две години армията на Украйна ще бъде 361 000 професионални бойци. Това е само два пъти и половина по-малко от броя на личния състав на руските въоръжени сили. Защо Украйна се нуждае от такъв гигантски брой военни, откъде Киев ще вземе парите за тази реформа и каква заплаха ще представлява новата украинска армия за Русия?

Предлага се в рамките на три години силата на въоръжените сили на Украйна да се увеличи със 100 хиляди души, като тя ще достигне 361 хиляди души, което ще направи украинската армия една от най-големите в Европа. Обещават да сформират 20 нови бригади от нулата. Тъй като въоръжените сили на Украйна вече са приведени към стандартите на НАТО по щатната система (т.нар. Джей-структура), което е нещо като батальонни групи от четири до пет хиляди души.

От 1 януари 2024 г. се планира отмяната на наборната служба в Украйна, като цялата тази армада ще се прехвърли изцяло на професионално ниво. В социално отношение Зеленски очаква да определи минимална заплата за войник на три минимални заплати и да увеличи срока на самия договор. Предписани са определени мерки за осигуряване на военнослужещи с жилища и надбавки, но не е ясно какво и колко ще струва това.

Украинската армия се е увеличила няколко пъти през последните седем години. Петро Порошенко увеличи числеността на въоръжените сили на Украйна от 232 хиляди души на 250 хиляди. И вече Зеленски през май миналата година увеличи числеността на въоръжените сили с 11 хиляди души до сегашните 261 хиляди. Вярно е, че това последно увеличение е донякъде специфично. Тези 11 хиляди са така наречените сили за териториална отбрана, които са част от „системата за съпротива“. Тоест нещо полупартизанско с планове, щатове и цели, които не са напълно ясни.

Източниците на финансиране с безпрецедентна щедрост за тази атракцияне са посочени. Като цяло всичко това изглежда като откровен популизъм, тъй като в самия план за реформа на въоръжените сили на Украйна има няколко фундаментални и дори неразрешими противоречия.

Основният проблем на въоръжените сили на Украйна не е тяхната численост (Украйна вече има абсурдно голяма армия за Европа, която наследява като фрагмент от съветската система). Проблемът са остарелите оръжия. Незначителните на фона на масовата наличност доставки на американски “Джавелин” и турски “Байрактар” не правят никаква разлика.

Освен това простото механично увеличаване на броя на въоръжените сили на Украйна с цели 100 хиляди души не се поддържа дори демографски. В Украйна няма допълнителни 100 000 здрави млади мъже, които да свържат трайно съдбата си с армията, дори ако заплатите им се утроят.

Системата за военни разходи на Украйна е обърната с главата надолу. Сега Украйна харчи 4,4 милиарда долара (2,5% от БВП, 34-то място в света) за отбрана. Въпреки това, почти всички от тях отиват за поддръжка на военните и помощния персонал. Само за храна. И това въпреки факта, че нормалната заплата във въоръжените сили на Украйна е еквивалентна на 300 долара. „Бойните“ в Донбас могат да достигнат до 1200-1500 долара при офицерите цери, но те са забавяни често изобщо не им се плаща, като йезуитски се брои не целият месец на бойна мисия, а в отделните дни.

В резултат на това остават около един милиард долара за превъоръжаване и модернизиране на армията. Това едва е достатъчно, за да се поддържа арсеналът от съветски оръжия в повече или по-малко работно състояние. Почти три хиляди танка са нещо страхотно, но те все пак трябва да карат, да стрелят и да имат какво да зареждат.

За сравнение. Румънската армия има около 70 хиляди души, но бюджетът ѝ е шест милиарда долара. Полската армия сега е наполовина по-малка от въоръжените сили на Украйна – 120 хиляди души с бюджет от 10 милиарда долара, от които три до четири милиарда годишно отиват за превъоръжаване. Поляците по този въпрос са среден стандарт. Общоприето е, че бюджетът на европейска армия, която няма ядрени оръжия, трябва да бъде 10 милиарда долара на 100 000 души личен състав. В Украйна се оказва 1,76 милиарда на 100 хиляди. Почти 10 пъти по-малко.

Самите украински експерти смятат, че за да се противопостави ефективно на руската агресия, Украйна трябва ежегодно да закупува нови оръжия и оборудване на стойност от два до три милиарда долара.

Тези пари не само че ги няма, те дори не се очакват. Оттук и постоянното просия от Запада. Сега британците предадоха леки противотанкови системи НЛАВ, но бяха принудени да доведат със себе си тридесет инструктори.

Простото аритметично увеличение на личния състав на въоръжените сили на Украйна със 100 хиляди души с допълнително увеличение на заплатите само автоматично ще увеличи разхода на средствата, отпуснати за издръжката на армията, а превъоръжаването може да бъде забравено. По принцип това е порочен кръг: няма пари за нови оръжия, а поддръжката на старото изисква огромни разходи, което изяжда целия бюджет за отбрана.

Съдейки по редица сигнали, Зеленски възлага големи надежди на Лондон и Варшава. Във финансово отношение британците ще трябва да поемат лъвския пай от отговорността за финансирането на въоръжените сили на Украйна. През декември миналата година Зеленски обяви, че Лондон отпуска допълнителни 1 милиард лири за Украйна, което увеличава общата британска помощ до 3,5 милиарда лири тази година. Не се знае със сигурност колко от тях ще отидат за реформата на въоръжените сили на Украйна.

Преди неочаквания жест на Зеленски в Украйна, напротив, се смяташе, че е необходимо да се съкратят около 90 хиляди души от броя на поддържащия персонал и да се освободят въоръжените сили на Украйна от неосновните активи, което ще спести почти милиард долара годишно от бюджета. Но на фона на военна истерия е нереалистично да се говори за намаляване на военния бюджет или размера на армията.

Отделна е историята с бойния дух на въоръжените сили на Украйна. През ноември-декември кабинетът на Зеленски поръча няколко социологически проучвания за реалното, а не пропагандно ниво на морал. Резултатите бяха като студен душ. Разбира се, защитата на Родината за славяните никога не е била пряко свързана с нивото на паричната помощ на военнослужещия. Но като цяло ситуацията в Украйна е такава, че дори в Западна Украйна малцина биха искали да ходят в Донбас или да се присъединят към новите 20 бригади.

Трябва също да се помни, че ресурсът на съветския офицер вече е напълно премахнат. Последният командир със съветско образование беше генерал Хомчак. Сега на командните длъжности не е останал никой, който да има съветско основно военно образование и съответни навици. Новите офицери, въпреки че някои от тях имат боен опит от 2014-2015 г., са възпитани в съвсем друга атмосфера.

В сегашните въоръжени сили на Украйна може да се преброят на пръсти офицерите, получили западно или американско образование. И все още няма програми за преквалификация. Ето защо някои страни от НАТО трябва да изпращат свои инструктори, тъй като въоръжените сили на Украйна нямат специалисти не само по обслужване на западните оръжия и техника, но и никой не е запознат с новите видове тактики.

Например, прословутата Джей-структура беше осъществена само на хартия и по никакъв начин не подобри системата за управление на ВСУ на практика. По-скоро беше необходима, за да се улесни координирането на съвместни действия с НАТО по време на маневри.

Ако указът на Зеленски за увеличаване на броя на въоръжените сили на Украйна със 100 000 души е просто популистки ход, тогава той няма да получи нищо за него. Не се знае кой ще бъде президент на Украйна след три години и къде ще бъде самият Зеленски в този момент. В такава ситуация човек може, ако иска, да обяви увеличение на армията с 200 хиляди и да не обръща внимание на реакцията.

Версията с популизъм се подкрепя и от факта, че на практика не се е провеждало обсъждане на подобни реформи на въоръжените сили на Украйна в публичното пространство. В указа на Зеленски не са посочени механизмите за прилагане на реформата и не са посочени източниците на финансиране. Няма подзаконови нормативни актове например за социалните гаранции на военнослужещите и всичко останало Засега това е само много гръмка декларация.

От друга страна, този указ може да се разглежда и като „програма за растеж“. С голяма помпозност беше взето решение, което много прилича на популистко, но ако с Божията и британска помощ започнат да го прилагат методично, то след пет години ще има някакъв ефект от това. Да, простото аритметично увеличение на армията няма да означава качествен скок на въоръжените сили на Украйна. Но е възможно въоръжените сили на Украйна след няколко години да започнат да представляват заплаха не само за Донбас, но и за Крим, което пряко засяга интересите на Русия.

Превод: В. Сергеев