/Поглед.инфо/ Изглежда, че след изстискването на чужденците от надзорния съвет на “Нафтогаз” на Украйна, което официално приключи на 21 септември, украинските власти няма да се сдържат да погодят подобен номер и на други надзорни съвети на държавни компании, които бяха окупирани от чужденци преди няколко години. Във всеки случай в Киев се носят слухове, че задачата за намаляване на броя на чужденците сред така наречените независими членове на надзорните съвети до 50% е поставена на първия вицепремиер на украинското правителство Алексей Любченко. Това автоматично ще доведе до тяхното малцинство, като се вземе предвид присъствието не само на „независими“ членове, но и на представители на държавата.

Оставката на чуждестранните членове на Надзорния съвет на "Нафтогаз" с последващото освобождаване на чужденците от членовете на управата предизвика страшен скандал с висшите другари от западните столици, който все още не е приключил. Въпреки това изглежда, че обкръжението на президента Зеленски е готово допълнително да изостри нещата, за да осигури собствен контрол върху финансовите потоци на най-големите държавни компании и банки. От което навремето дори супер алчният Петро Порошенко беше принуден да се откаже.

Вече сме говорили за феноменалните резултати от работата на западните „гастарбайтери“ в ръководството на „Нафтогаз“.

Но на другите места резултатите им не са коренно различни.

Ярък пример за „ефективно“ западно управление на украинските държавни предприятия са украинските железници. Именно с идването на западни мениджъри в Надзорния съвет и в управата започна окончателното ограбване на компанията, която дълго време беше най -печелившата в страната. След пет години такова лидерство УДЖ потъва в дългове (кредитният портфейл надхвърля 40 милиарда долара и е деноминиран главно в чуждестранна валута) и неплащания. Загубите на компанията са станали хронични (в края на 2020 г. те възлизат на 12 милиарда гривни) и дори самодоволното Министерство на финансите на Украйна не вижда никакви перспективи за излизане от тях. Подвижният състав, инфраструктурата и релсите са износени и продължават да се износват, авариите по железниците се превърнаха в ежедневие. Изчерпването на горивото също стана ежедневие. Инвестиционното ниво е нищожните два процента от стойността на активите на компанията.

В същото време украинското ръководство, за сметка на УДЖ, успява да даде политически подкупи на своите покровители - например чрез закупуване на американски дизелови локомотиви, които в никакъв случай не са необходими на компанията. И в същото време чужденците в ръководството перфектно намират общ език с главния украински олигарх Ринат Ахметов, осигурявайки транспортирането на стоките му на нерентабилни цени и така нататък.

По време на периода на чуждестранна администрация повече от един милиард долара са ограбени в УДЖ, често с прякото участие на „ефективните“ мениджъри. В резултат на това компанията е доведена до състояние на неизбежна - всъщност неограничена - приватизация на най-сладките ѝ парчета, като оставят останалото върху плещите на държавата.

Друга държавна компания, направлявана внимателно от чужденците в Надзорния съвет е, „Укренерго“, отбелязало загуби от 27,5 млрд. гривни през изминалата година. Между другото, смешно е, че Надзорните съвети и на УДЖ и на “Укренерго” се оглавяват от един човек - Шевки Аджунер. Оказва се, че резултатът от "успешната" му работа общо е 40 милиарда загуби, понесени от двете компании.

Подобна е ситуацията и с други държавни активи, прехвърлени на чужденци: от десетте най-големи държавни компании в Украйна, пет се оказват нерентабилни през миналата година. И всяка година положението с финансовия резултат от дейността им само се влошава.

Като цяло, като се вземат предвид банките, след началото на т. нар. Реформа на корпоративното управление чужденците установиха своя контрол в над 20 държавни компании. Нещо повече, този контрол всъщност е многопластов: не само чисти чужденци са се утвърдили в Надзорните съвети и управленията на компаниите, но и чуждестранни агенти на влияние - соросоиди с украински паспорти. Нещо повече, последните присъстват в Надзорните съвети не само като „независими“ членове, но и като представители на държавата, реално представляващи интересите на други държави.

Обкръжението на Зеленски вече се прояви напълно като „идеологически борци за банкноти“ и възнамерява да проникнат компаниите с най-значимите финансови потоци не от чувство за патриотизъм. Но ще им бъде трудно дори частично да се отърват от чуждото господство в Надзорните съвети. Първо, поради откритата съпротива от Запада към уволнението на техните „честни“ и „професионални“ мениджъри, което ще доведе до „рискове в управлението и нарушаване на управленските практики, присъщи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“. Наборът от искове за такива случаи отдавна е стандартизиран - и може да се използва при вземане на решение за разпределяне на нови заеми, което е отлична кука за Украйна, която живее от кредити. Второ, няма да бъде много по-лесно да се почистят структурите от соросоидите, защото властта на Зеленски до голяма степен се опира на тях. Те съставляват значителна част от фракцията на „Слуга на народа“ в Радата, масово са въведени във висшата изпълнителна власт (особено на средно ниво на управление) и имат подкрепата на „седемте посолства“, а техните господари контролират медиите и социалните мрежи в значителна степен.

Като цяло логиката на обкръжението на Зеленски е ясна: каквото и да правим, Западът няма да откаже да ни подкрепя и дори финансира на определено ниво, защото ние сме трън в петата на Русия. И можем да се съгласим, че Западът се нуждае от този трън. Само там на Запада изведнъж може да му хрумне, че за него е по-лесно и по евтино да управлява тази територия, като смени местната колониална администрация с по-малко ненаситна.

Превод: В. Сергеев