/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ авторът Иля Головнев разглежда резултатите от третия кръг преговори в Женева между Русия, САЩ и Украйна. Докато дипломатите говорят за „напредък“, реалността на терен в Запорожие и Донбас диктува друга логика. Киев изисква невъзможни гаранции, а военните действия подсказват подготовка за мащабен сблъсък, в който залозите са геополитическото оцеляване и новият световен ред.

Женевският парадокс: „Делови“ разговори на фона на оръжеен тътен

Третият кръг от преговорите в Женева, в който участваха делегации на Русия, Украйна и Съединените щати, приключи без гръмки пробиви, но с многозначителни сигнали. Ръководителят на руската делегация Владимир Медински определи разговорите като „трудни, но делови“, което в дипломатическия език често означава, че страните са очертали своите „червени линии“ без намерение за отстъпление. От другата страна, американският специален пратеник Стив Уиткоф оптимистично обяви „значителен напредък“, а Володимир Зеленски побърза да акцентира върху военните успехи, докато признаваше трудностите на политическия път.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че този „напредък“ изглежда по-скоро като тактическо печелене на време. Москва се въздържа от крайни оценки, като всички доклади се насочват директно към Кремъл. Истинският въпрос обаче остава: преговори ли са това или просто логистична пауза преди следващата голяма вълна на ескалация?

Запорожкият фронт: Стратегическата „вилка“ на Киев

Докато в Швейцария се леят дипломатически фрази, в Запорожка област се води безмилостна позиционна война. Руските сили успяха да напреднат на запад от Гуляйполе, което създава сериозна заплаха за логистиката на украинските въоръжени сили (ВФУ). Украинското командване, притиснато от необходимостта да демонстрира резултати преди следващия преговорен кръг, концентрира огромни ресурси в районите на Орехов и Степногорск.

Според военни експерти, Киев е разгърнал между пет и седем бригади, включително пресни резерви и части, изтеглени от Покровск и Купянск. Целта е ясна: контраофанзива, която да спре руското настъпление към Запорожие и да върне загубените позиции. Това не е просто военна операция, а опит за засилване на преговорната позиция. Киев отчаяно се нуждае от „победа на терен“, за да изисква гаранции за сигурността на стратегически обекти като Одеса – искане, на което Москва едва ли ще се съгласи без радикални отстъпки от другата страна.

Критичните точки: Купянск, Харков и логистичният колапс

Ситуацията в другите сектори на фронта остава не по-малко напрегната. В Харковска област боевете край Чугуновка показват, че руската армия поддържа натиска по цялата граница. В Купянск защитата на района около централната болница се превръща в символ на логистичните затруднения на ВФУ – доставките се извършват предимно по въздух под постоянния обстрел на руската артилерия.

Направлението към Славянск и Красни Лиман също е в пламъци. Руските войски се опитват да изправят фронтовата линия, атакувайки в посока Кривая Лука и разширявайки контролната зона южно от Закотное. Всяка сграда и всеки логистичен маршрут се превръщат в арена на ожесточени сблъсъци. Тук геополитическата логика се преплита с чистата военна тактика – контролът над тези възли определя бъдещата конфигурация на целия Донбас.

Технологичната война: Факторът Starlink и Telegram

Един от най-интересните аспекти на последните сражения е влиянието на комуникационните технологии върху управлението на войските. Прекъсването на връзката със Starlink и забавянето на Telegram се оказаха сериозно предизвикателство за руските сили в определени моменти. ВФУ се опитаха да се възползват от този „информационен вакуум“, започвайки локални контраатаки.

Военните кореспонденти обаче подчертават, че макар това да е повлияло на оперативно ниво – особено при координацията със съседни части – то не е довело до стратегическа катастрофа. Урокът е ясен: разчитането единствено на граждански платформи за военни цели е опасно. Професионалното командване изисква поне три нива на дублирана военна комуникация. Експертите, цитирани от Поглед.инфо, са категорични, че този технологичен „шок“ само е ускорил внедряването на по-защитени и автономни системи за управление в руската армия.

Икономическите козове и Китайският фактор

Зад военните действия стоят дълбоки геоикономически интереси. Андрей Пинчук, бивш министър на държавната сигурност на ДНР, посочва, че руските козове не са само на бойното поле. Москва предлага на САЩ варианти за икономическо сътрудничество, които биха могли да намалят ресурсната подкрепа за Китай – тема, която е изключително чувствителна за администрацията на Тръмп.

В същото време Русия не изключва нова вълна на мобилизация и поддържа ядрения си арсенал в готовност като краен аргумент. От друга страна, Киев залага на „моралния дух“ и огромната численост на войските си, постигната чрез драконовски мерки за мобилизация. Украинската стратегия включва дълбока интеграция на индустриалния капацитет с европейските страни, което превръща конфликта в дългосрочен проект за милитаризация на Европа.

Стратегическата „вилка“ пред Кремъл

Сега Русия е изправена пред два основни пътя, според анализатора Алексей Живов:

  1. Неприятни отстъпки: Приемане на международен контрол над Запорожката АЕЦ или отказ от пълното анексиране на Херсон и Запорожие в замяна на мир. Това би било прието изключително тежко от руското общество.

  2. Продължаване на войната: Увеличаване на натиска във всички посоки, разрушаване на критичната инфраструктура на Украйна и пълна мобилизация на ресурсите до постигане на пълна капитулация на режима в Киев.

Киев, от своя страна, няма стратегически очаквания за победа в класическия смисъл. Тяхната цел е оцеляването на власт на всяка цена и превръщането на Украйна в инструмент за хибридна война срещу Русия, дори и след евентуално прекратяване на огъня. Те се надяват на вътрешни сътресения в Руската федерация и на „втори дъх“, който западната помощ би им дала по време на една евентуална пауза.

Женевските преговори, колкото и „делови“ да са те, не могат да скрият факта, че мирът все още е далеч. Всяка страна се надява да реши изхода на спора на бойното поле. Русия има предимството в ресурсите и инициативата, но Украйна все още разполага с резерви и западна подкрепа. Играта е за дълго, а залогът е бъдещето на Евразия.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели