/Поглед.инфо/ Срещата в Женева с Антъни Блинкен, Сергей Лавров нарече междинна, а самият държавен секретар я определи не като преговори, а откровен обмен на идеи. Времето за откровеност дойде още преди два месеца, когато Владимир Путин поиска от САЩ да дадат на Русия гаранции за сигурност в западното направление, най-важната от които трябва да бъде ангажиментът да не се разширява НАТО на изток, преди всичко към Украйна. Това искане беше формализирано в средата на декември в писмен вид с уточнението, че отговорът трябва да бъде даден незабавно.

КаквоотговорихаЩатите? Те засилиха кампанията си с обвинения на Русия, че подготвя инвазия в Украйна, и доведоха пропагандната истерия до такова ниво, че Киев наистина се изнерви. Не, не защото вярва в скорошното пристигане на руски танкове, а защото започнаха да подозират, че нещо не е наред.

А ако американците умишлено изострят атмосферата, за да отстъпят по-късно пред руснаците по украинския въпрос? Смътни съмнения се настаниха не само в душата на Зеленски: най-упоритите атлантисти също вярваха в собствените си истории на ужасите, подбирайки вариантите за неизбежна руска атака. Но половината от зимата вече мина, а руснаците не са нападнали.

Вместо това Москва търпеливо чака отговор на своите предложения и искания. И тя не смята да чака дълго: срещата на Лавров с Блинкен беше последният начин да разберем готовността на американците за сериозен разговор за реални, а не измислени проблеми. С какво завърши тя?

Обещанието на държавния секретар да даде писмен отговор на руските предложения още следващата седмица, въпреки че по-рано се предполагаше, че ще дойде миналата седмица, след срещата между Шърман и Рябков. Една среща обаче не беше достатъчна за американците, те не разбраха какво са готови да направят руснаците в случай на отказ.

След час и половина разговор с Лавров, Блинкен едва ли започна да разбира по-добре какво се случва: съдейки по неговите изявления, американците отново се опитваха да поставят каруцата пред коня, тоест да говорят за руската заплаха срещу Украйна вместо да се обсъждат конкретните точки на нашите предложения.

И как иначе да разберем думите му, че "Русия има избор: да премине към дипломатически път за разрешаване на противоречията или да се изправи пред "последствията"? В крайна сметка Русия е тази, която предлага преговори за разрешаване, тоест смекчаване на противоречията по въпросите на сигурност, европейска и глобална, но Съединените щати отказват да признаят валидността на опасенията ни относно атлантизацията на Украйна и се опитват да обърнат разговора към темата за „руската заплаха“.

Москва е тази, която говори за необходимостта от следване на принципа на неделимост на сигурността, така че никоя страна да не осигурява собствената си защита за сметка на уязвимостта на която и да е друга държава, но Щатите продължават да твърдят, че има свобода на избор на съюзите и че е невъзможно да се обсъжда ситуацията с Украйна в нейно отсъствие.

Тоест Вашингтон иска да запази статуквото, при което разширяването на НАТО, включително към Украйна, остава на дневен ред, макар и не в краткосрочен план, а Москва настоява този въпрос да бъде затворен веднъж завинаги.

Като компромис Русия може да се съгласи на временен мораториум (20-25 години) върху самото обсъждане на въпроса за приемане на Украйна в НАТО, но проблемът е, че Съединените щати (поради вътрешни и външнополитически причини) не могат да дадат такива гаранции . Те не могат да обещаят това публично, а Кремъл вече определено няма да повярва на устни обещания. Задънена улица?

Не, защото Вашингтон осъзнава, че е невъзможно да откаже на Москва просто така. Вече е невъзможно да се върнем към ситуацията преди ноември миналата година, тоест преди „ултиматума на Путин“. В крайна сметка тези руснаци вече казаха, че в случай на отказ ще вземат най-сериозни мерки и кой знае какво имат предвид?

Ами ако наистина решат да закрият украинския въпрос със сила? И тогава те не само ще лишат Запада от най-силния инструмент за възпиране и натиск върху Русия, но и ще нанесат огромни щети на репутацията на НАТО и администрацията на Байдън поотделно (тръмпистите веднага ще обвинят президента, че „предаде Украйна на Путин").

Всъщност тъкмо на нас ни е ясно, че руско-украинската война е последното нещо, от което се нуждаем, но някои от атлантическите елити не виждат нищо невероятно в нея (освен това за тях това е идеален вариант „за последно“ да използва Украйна, но не сега, а в този момент, в който ще разберат, че скоро ще загубят контрол над Незалежната). Ето защо нашата стратегия се строи на отчитането на това обстоятелство.

Какво ще се случи, след като Кремъл получи американския отговор следващата седмица? Той ще включва не само отхвърляне на гаранциите за неразширяване на НАТО, но и уверения, че въпросът за приемането на нови членове е неактуален сега, ще има и предложения за започване на сериозни преговори по сигурността, съгласуване на механизмите за контрол, ще има и обвинения за Русия в окупация на част от територията на Украйна, Грузия и Молдова с искане за изтегляне на войските. Как ще отговори Москва?

Ще признае ДНР и ЛНР? Не, това е неизгодно за нас и изключително изгодно за атлантистите, защото така не само ще бъдат изхвърлени Минските споразумения (които ни дават възможност да отговорим на Запада, посочвайки неспазването на договорите от Киев), но и ще бъде отворен пътят за реалното приемане на Украйна в НАТО.

Достатъчно ще бъде да се извърши конституционна реформа (да, чрез друг Майдан, но това е второстепенно), съгласно който тя ще се откаже от Донбас и Крим и това е всичко, заберете Незалежната. Не веднага, но вече ще може да се определят конкретни дати за влизането й в алианса.

Затова Русия трябва да направи всичко, за да установи нормален живот в Донбас, но да се въздържа от официално признаване на републиките. Можем да ги разпознаем само в момента, когато операцията за преобръщане и връщане на Украйна, навлезе във финалния етап.

Може би Москва ще постави военни бази в Западното полукълбо? Телефонните разговори тази седмица между Путин и президентите на Венецуела и Никарагуа бяха възприети като намек за подобно развитие. Чисто пропагандистки Русия, разбира се, може да го направи, но във военно отношение подобни мерки няма да дадат много в обозримо бъдеще.

Много по-ефективно е да извършваме редовни полети на нашата стратегическа авиация до авиобазите в региона и посещения на нашите военни кораби към пристанищата на приятелските ни страни от Латинска Америка. Но тези мерки като цяло са по-скоро демонстративни жестове: да се разбере във Вашингтон, че ние сме много по-близо, отколкото изглежда.

Ясно е, че никакви чисто военни ответни мерки, предприети от Русия, не могат да създадат ситуация, подобна на нашата за Съединените щати, за да ги накарат да се чувстват в същото положение, трябва да се изчака, например, отделянето на Тексас и появата на марионетно проруско правителство там.

В реалния свят Русия изхожда от реалните неща: с помощта на нашите предложения-изисквания, ние фиксираме настъпването на новото време. Времето, в което Съединените щати ще трябва да започнат съзнателно да отиграват назад, защото във всеки случай ще се наложи да се откажат от позициите си (този процес вече е в ход), включително и в постсъветското пространство. Което във всеки случай в средносрочен план ще се върне в сферата на нашето безусловно влияние.

За американците е по-добре да се подготвят и да го направят организирано и подредено, отколкото да претърпяват допълнителни щети по-късно от хаотичнотосрутване на декорите в афганистански стил.

Превод: ЕС