/Поглед.инфо/ Международният валутен фонд (МВФ) през цялата си история е имал невидимо влияние върху световния пазар на злато. От края на 40-те години МВФ уверено се класира на второ място в света по златни резерви след САЩ. Златните резерви на Фонда нарастват от година на година: обслужването на заеми от МВФ беше предвидено в злато, а освен това държавите можеха да покриват основната сума на дълга си в злато.

През 1970 г. официалните златни резерви на САЩ се равняват на 9 839,2 т. Златните резерви на Фонда възлизат на 3 855,9 т. През 70-те години световната парична и финансова система е преструктурирана: на мястото на златно-доларовия стандарт идва книжно-доларовият, според решението на Ямайската валутно-финансова конференция от януари 1976 г. През 1978 г. златото е официално демонетизирано, изхвърлено от света на парите, понижено в обикновена борсова стока. Във паричния свят започва да управлява щатският долар. Обаче е изключително трудно да се вкара доларът в орбитата на монополната световна валута, тъй като златото остава конкурент на хартиените продукти на печатната машина на Федералния резерв.

Неведнъж са правени словесни намеси срещу златото. Например Пол Волкър (президент на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк през 1975-79 г., председател на Съвета на Федералния резерв на САЩ през 1979-1987 г.) казва, че е трудно да се намери друг метал, по-безполезен от златото, че след известно време златото ще струва малко повече от желязото. Обаче златото, чиято официална цена се поддържа на 35 долара за тройунция по време на златно-доларовия стандарт, се повиши неочаквано. Още през 1978 г. цената му се приближава до 100 долара за тройунция. В края на януари 1980 г. цената се приближи до 850 долара за тройунция. Това означаваше, че доларът губи пред златото. Още тогава се заговори за колапса на долара и триумфа на жълтия метал.

Бенефициентите на хартиения доларов стандарт (основните акционери на Федералния резерв на САЩ)предприемат отчаяни опити да спасят долара. Златните интервенции бяха избрани като средство за спасение, т.е. емисии на пратки от благородни метали на световния пазар за потискане на цените на златото.

В края на 70-те години. Министерството на финансите на САЩ проведе няколко тестови продажби от резервите, държани във Форт Нокс. Продадени са около 200 тона съкровищно злато. Ефектът e краткотраен. А централните банки и хазнина огромния брой държави не последваха американската хазна, продължавайки да седят на своите златни резерви.

В тази ситуация МВФ се доказа като инструмент на американската парична и финансова политика. САЩ, като основен акционер на МВФ, принудиха Фонда да проведе поредица търгове за злато. През април 1978 г. МВФ реши да продаде една осма от своя златен резерв. Продадени са 12 965 649 тройунции чисто злато или 403,3 метрични тона. Ефектът обаче в този случай беше краткотраен.

През 80-те и 90-те години златните интервенции се извършват от таен златен картел, за който съм писал неведнъж. През първите две десетилетия на този век картел на водещи централни банки, наречен Вашингтонското споразумение за злато, също участва в потискането на цената на златото.

МВФ със своите златни резерви продължи да бъде под контрола на собствениците на парите. Използваха го за потискане на цената на златото след 1978г. Продажбите от фонда на благородния метал продължават и ако през 2000 г. златните резерви на МВФ възлизат на 3217,3 тона, то през 2010 г. те намаляват до 2814,0 тона. Почти половината от продаденото злато е купено от Централната банка на Индия (200 тона). Други 2 тона са продадени на Мавриций, 10 тона на Шри Ланка. Други купувачи не са разкрити, но има силно подозрение, че Китай е вторият по големина купувач след Индия.

Със своето злато МВФ много помогна на щатския долар през трудния момент на световната финансова криза от 2008-2009 г. Повечето централни банки, участвали във Вашингтонското златно споразумение, се съпротивиха и престанаха да изпълняват задълженията си за продажба на метал от резерви. Общо приходи от продажбата на злато от Фонда през 2009-2010 г. възлиза на около 14,4 милиарда щатски долара, или 9,5 милиарда СПТ (специални права на тираж). Почти половината от тази сума (4,4 милиарда СПТ) отиде за създаването на специален фонд за подпомагане на най-слабо развитите икономики (т.нар. Фонд за намаляване на бедността и растеж).

От края на 2010 г. до настоящия момент златният резерв на МВФ остава на същото ниво от 2814,0 тона. Сега той е третият по големина златен резерв (САЩ има 8133,5 тона; Германия има 3362,4 тона; Италия, следвайки МВФ, е с 2451,8 тона; Франция - 2436,1 тона; Русия - 2298,5 тона; Китай - 1948,3 тона). Покорни преди това на Вашингтон, централните банки на Великобритания, Франция, Италия, Швейцария и други страни, които бяха част от Споразумението за злато във Вашингтон, категорично отказват да продават златото си. Вашингтон все още има надежда за МВФ, но дори там Съединените щати, като основен акционер на фонда, все още не могат да прокарат решението, от което се нуждаят, за по-нататъшни продажби.

Служителите на МВФ понякога казват, че развиващите се страни изпитват остър недостиг на средства за решаване на неотложни социално-икономически проблеми. И напомнят, че под егидата на МВФ е ФНБР, което не би било лошо да се попълни поради нови продажби на злато от резервите на фонда. След това няма продажби, но чувствителните пазари на злато веднага реагират на подобни изявления, като намаляват цената на благородния метал. Това помага на долара в трудни моменти.

Вербалните намеси се извършват и от организации, външни за МВФ. И така, през есента на миналата година международната неправителствена организация Jubilee Debt Campaign (JDC) обърна внимание на факта, че в стойностно изражение златният резерв на Фонда е нараснало силно поради бързото покачване на цените на жълтия метал (през август 2020 г. цената надвишава 2000 долара за унция) Казват, че Фондът може да продаде 7 процента от своите златни резерви. Такава продажба би генерирала 12 милиарда долара приходи, достатъчни да отпишат дълга на 73 от най-бедните страни до края на 2021 година. В същото време златният резерв на Фонда в стойностно изражение все още пак бъде с 26 млрд. долара повече в сравнение с началото на 2020 г. Разбира се, не последва продажба, но лек спад в цените на световния пазар на благородни метали се случи след разпространението на изявлението на JDC в медиите.

За последно такава словесна намеса се състоя на 11 юни. На срещата на високо равнище на Г-7 беше обсъден актуален въпрос: развиващите се страни трябва спешно да направят масови ваксинации и да предприемат спешни мерки за борба със затоплянето. За тези цели, според МВФ, са необходими поне 100 млрд. долара. Лидерите на Г-7 обсъдиха въпроса къде да намерят такава сума. Един от вариантите беше предложен от Е. Макрон: да се продаде част от златото на Фонда. Пазарът на злато веднага чу това изявление на френския президент и реагира. Известният търговец на злато Патрик А. Хелър коментира въздействието на Г-7 върху пазара на благородни метали в статията "Подготвяме ли се за поредния провал на МВФ с продажбата на злато?": „Предложението за нова продажба на злато от МВФ от 11 юни оказа натиск върху цените на златото и среброто. През предходните седмици златото достигна петмесечен връх ... В края на търговията на борсите в сряда, 16 юни, цената на златото беше с под 2% по-ниска от предишния четвъртък, 10 юни ... "

Послепис. Напоследък мнозина се притесняват от друг аспект на тази тема: къде е златният резерв на МВФ и дали той е непокътнат? Въпросът е приблизително същият като този, свързан със златния резерв на Министерството на финансите на САЩ. Добре известно е, че златният резерв на Форт Нокс не е бил одитиран от дните на президента Айзенхауер. Има подозрения, че златото вече не е в трезора или че е заменено с позлатени волфрамови блокове. И дори блоковете да са на мястото си и блоковете да не са волфрам, според документите те могат да бъдат метални, прехвърлени на някой на кредит или на лизинг. Ако въпросът за одита на американския златен резерв редовно се повдига в Конгреса на САЩ, то въпросът никога не е бил повдигнат за одита на златния резерв на МВФ. Не е ли време?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели