/ПогледТВ/ Почва да става досадно. Пак предложение да бъдат демонтирани, сринати, махнати, унищожени символите на комунизма у нас, воглаве с произведенията на изкуството от онова време, а той да бъде признат за престъпен.

Пак същите горди десни политически шарлатани отчаяно се опитват да се легитимират, придадат смисъл, покажат последователност към американското посолство.

Но са методични само в навиране в лицето ни на политическия си банкрут.

Пак те не могат да вдянат вече 33 години, че не демоните от избледнялото миналото ги застрашават, а доказваната от тях със завидно упорство политическа немощ на пълното им отсъствие на визия за бъдещето, по което да поведат обществото и държавата. И това френетично упорство да сричат едно и също не е последователност, а хронична налудност.

Няма никаква разлика между нашите и онези в Европа, които изхвърляха книги на Гогол, Достоевски, Толстой, Лермонтов и пр., за да се докажат на коя страна във войната са между САЩ и Русия. Еднакво отчайващо несъстоятелни, че да осъзнаят - да ампутираш част от световната литературна съкровищница е като да изтриеш половината от цветовете в една картина. Това не я прави „по-правилна“ или „по-редна“, нито „по-добра“ а монохроматична, безцветна, ограбена, чак излишна - каквото е и мисленето на всички неолиберали по света. Всъщност комунизмът – част от историята ни, подобно на колониализма на Запада, щеше да бъде осъден със забрава още вчера от всички, ако нашите десни хайвани ни бяха подредили благоденстващо днес и утре, но не само на думи.  И все се питам, колко упорито безпомощен трябва да си, че да не разбереш за 33 години - демократ не те прави постоянното хулене по комунизма.

Тогава ни рекоха - Времето е наше. И си го взеха. С всичко, което можаха да грабнат до днес. На нас подариха богати обещания. 33 години всеки ден търкат, лющят, трият, дерат комунизма та хем да придадат смисъл на девалвираното си, хем да отклонят вниманието, за да не ги пита българинът:   

-          Що трапезата му е все оскъдна, домът мразовит, децата недоучени, здравето лукс?

-          Що безработицата няма нищо общо с онази, дето я натаманяват в тефтерите си?

-          Що техният стандарт на имане иде от орисията му на нямане?

-          Що разпарчетосаха и продадоха безогледно държавата му?

-          

Тъй, написали те Закон за триене на вчера - за комунистическото минало, ама не казват, дали с него ще трият и всеки, който ги пита, кога онуй време, дето го взеха за тяхно, ще го пуснат да стане и наше? И най-вече крият, дали ще бъдем по член, тире и алинея неблагодарни комунисти, ако се сетим да питаме, що не случихме на демократи?

Този текст за закон е всъщност лукав тест от написалите го за всички в парламента, дето се радеят за демократи, че да проверят, дали ще се сгодят за правителство. Но той е и нещо повече – регламентирана основа пак да разкъсат обществото на наши и ваши, на едни срещу други.

Накрая ще цитирам думите на Кристиан Таков от речта му на учредителното събрание на „Да, България“ от 7 януари 2017 г.:

„Има един голям наш проблем и той е, че се харесваме твърде много. Хайде да не бъдем умни и красиви, нека идеите ни бъдат красиви. Защото, докато ние сме умни и красиви, в България има твърде много наши братя, които са извадили по-лош късмет от нас. Тия хора, извинявайте за правия текст, ние често презираме, тия хора се правим, че ги няма, и за техните стонове ние сме глухи. И после се чудим защо не ни следват. Няма да ни следват, ние не сме част от тези хора, ние не изразяваме техните мечти… напомням само, че сме забравили солидарността.“

Представяте ли си, какъв честен и красив ум имаха в редиците си десните?

Кристиан Таков говореше против разделението, за свободата, солидарността, чуваемостта, за човечността и с фина, но категорична ирония към самовлюбените политици. Само един извисен ум, надмогнал партизанската стяга на партиите, но осъзнал чистотата и смислието на идеите може да напише: „По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“

Сега си представете, какво щеше да пита авторите на този законопроект Кристиан Таков, дето им рече истината в сурата, ама те си продължиха как си знаят.

Аз отдавна нямам въпроси към хора с написани на лицата и в родата им отговори.

Разбрал съм, че за тях темата - антикомунизъм е една банкетна маса, на която 33 години им сервира дните си угнетеният и оголял български народ.

/ВИДЕО/

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели