/Поглед.инфо/ Как да защитим българското производство? Има ли решение на спора между земеделците и производителите с търговските вериги? Какво подпомагане могат да получат българските фермери и преработватели от Европа? Това са основните въпроси, на които ще търсим отговор в рамките на кампанията ни "БГ Трапеза". Нейната кулминация е дискусия с всички браншове и властта на 24 април.

Гърция ни залива с опасни зеленчуци

Опасни африкански и азиатски зеленчуци и плодове с "гръцки паспорт" заливат пазара ни. За това алармира Георги Кафтанов, който е председател на сдружение "Югозапад 2013". "Имаме информация, че на пристанището в Солун пристигат плодове и зеленчуци от Азия и Африка. Там обаче документите се преправят и те влизат у нас като гръцка стока. В същото време тези продукти са с много съмнително качество и са опасни за консумация", твърди Кафтанов. Проблемът е, че Българската агенция по безопасност на храните няма достатъчно ресурс заради липса на нужния бюджет, за да проверява по цялата верига - от вноса на границата през едрите, та до дребните търговци. За родните земеделци най-важно е да се осъществява контрол на нелегалния внос на границата. В Гърция производителите бракуват огромни количества от стоката си. Но не я унищожават. А я прибират в хладилни камери. И чакат.

"Ясно е на кого се надяват, за да реализират и бракуваната си стока. В Гърция отиват наши роми, които пълнят бусовете с продукция, която е на ръба да се развали. Вземат я почти на безценица, много често без никакви придружаващи документи. Мобилните групи, които дебнат по граничните пунктове, проверяват бусовете над 3,5 тона. Братята роми веднага се преориентираха и пренасят зеленчуците и плодовете с коли под 3,5 тона, за да избегнат проверките", обяснява Кафтанов.

Контрабанда с химикали срещу бурени и насекоми

Куфарни търговци наводняват страната ни със забранени за ползване в Евросъюза препарати за растителна защита. Това е новото занимание на хора, които доскоро пренасяха нелегално малки количества плодове и зеленчуци от Турция и ги продаваха у нас. Зад тях стоят фирми, които купуват големи количества, за да получат допълнителна отстъпка в цената. След това разпределят препаратите на малки пратки по куфарните търговци. Те пък ги пренасят у нас като стоки за лична консумация. Въпреки че вносът в страни от ЕС на подобни препарати е забранен, хората рискуват, защото печалбата е добра. Внасят от Турция пестицидите на суперниски цени понякога в пъти по-евтини от тези по нашите магазини. Химикалите обаче са опасни за здравето на хората, които консумират храните, пръскани с тях, предупреждават агрономите. По данни на митницата от началото на годината на Капитан Андреево са задържани близо два тона препарати за растителна защита, произведени в Турция на база активни вещества, които са забранени в Европейския съюз.

Сменят дините с картофи

Картофите са една от последните надежди за оцеляване на зеленчукопроизводителите в района на Любимец. Голяма част от фермерите вече са фалирали, а пустеещи оранжерии в иначе прочутото със зеленчукопроизводството си и дини и пъпеши южно градче вече стават обичайна гледка. Заради поголовния внос на плодове и зеленчуци през последните години у нас, включително и от екзотични страни, които имат по 20-30 % обработваеми земи, родните стопани масово се отказват от традиционния си поминък. Стига се дотам, че на част от плодородните любимешки масиви, засети доскоро с прочутите с вкуса си български домати и краставици, тази година ще се отгледат картофи и чушки. Зеленчукопроизводителите се преориентирали в производството, след като миналата есен заради подбива на цените от вноса се наложило да дават 20-килограмови кашони с домати на цена от 3 лева. "Както и да го смяташ, сметката не излиза, разходите са много, а трудът не струва и 1 стотинка. Същото е с дините и пъпешите!", коментира Елена Тенева, която има бостани. Тя признава, че затегнатият контрол върху вноса, който започна миналата година, е дал резултат. Той обаче не трябва да спира. Гръцките плодове и зеленчуци направо убиват нашите с цените си, тъй като производителите в южната ни съседка получават евросубсидии за работата си, казва Тенева. Самата тя е получила 34 лв. подпомагане, а разходите й за декар са 400 лв.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

- Българската агенция по безопасност на храните и мобилните групи от митничари и данъчни да проверяват за нелегален внос и малките превозни средства под 3,5 тона.

- В пика на сезона, когато родните зеленчуци са на пазара, да се въведат квоти за вноса, които да са съобразени с количествата на произведената реколта у нас, а не да се внасят неограничени количества. И да се стига до абсурдната ситуация да са вкарват в България домати с молец тута абсолюта. Окачествителите на БАБХ да вземат проби, за да стига до крайния потребител само качествена продукция.

Важен е въпросът и за свалянето на прага за участие в схемата за подобряване на качеството на зеленчуци и плодове. В момента той е 4 декара за зеленчуци и 5 декара - за плодове, като има изискване площите да са в добро земеделско състояние. Искаме този праг да падне на 1,5-2 декара особено за оранжериите. За да не се съсипват дребните земеделски стопани, а да им се помогне и на тях. В противен случай пустеещите земи ще се увеличат.

Георги Кафтанов, сдружение "Югозапад 2013"

- 30-40% от собствениците на земи не дават документи на производителите за получената рента. Така земевладелците в крайна сметка прибират субсидиит,е без дори да са си мръднали пръста. Eдин от начините да се избегне това е, като например субсидирането става на тон произведена и продадена стока по фактура. Така ще се избегне врътката със земите, а също производителите ще си плащат и реалните данъците върху реализираните по фактура количества. В сегашното положение голяма част от стоката се продава на ръка, без документи или с вписани занижени стойности.

Елена Тенева, земеделски производител от Хасковско