/Поглед.инфо/ През октомври, изблъсквайки от сцената умерените сили, болшевиките завземат властта, което води до кръвопролитна гражданска война. Впоследствие съветско правителство управлява страната в продължение на 70 години.

За пореден път този дебелак Родзянко ми пише небивалици, на които аз дори няма да отговоря" – така руският император Николай II реагира на смущаващите новини, изпратени му от председателя на Държавната дума Михаил Родзянко, който на 26 февруари според стария календар (11 март по нов стил) пише, че ситуацията в Петроград (Санкт Петербург) е критична. Столицата е обзета от народен бунт.

Родзянко умолява Николай II, който е главнокомандващ (Русия по това време участва в Първата световна война и императорът е главнокомандващ), да въведе конституционна монархия, да сформира правителство, което да отговаря пред Думата и така да успокои протестиращите. Царят, който е сигурен, че гарнизонът в Петроград ще потуши бунта, пренебрегва неговите молби. Ще се окаже, че това а фатална грешка.

- До януари 1918 г. Русия живее според Юлианския календар, който "изостава" от по-често използвания Григориански календар с две седмици.

- Това означава, че в наши дни Февруарската революция се пада през март, а Октомврийската революция – през ноември. "Руски дневник" посочва датите според Юлианския календар, а в скоби са датите по нов стил.

Правителствените части преминават на страната на бунтовниците и на 28 февруари (13 март) Николай II получава телеграма за пълното поражение в Петроград. На царския влак дори не е дадено разрешение да влезе в столицата и два дни по-късно, на 2 (15) март, под натиска на генералите, които били убедени, че оттеглянето на императора от трона ще спаси страната, Николай официално абдикира в полза на брат си Михаил.

"Всичко наоколо е измяна, малодушие и разочарование!" – написал той в дневника си. Три дни по-късно, на 5 (18) март, Михаил се отказва от властта, слагайки край на 300-годишното управление на Романови. В Русия повече никога няма да има цар.

Хлебни бунтове

Бунтът, който сваля руската монархия, избухва на 23 февруари (8 март) 1917 г., Международния ден на жената. Протестът, който започва със стачка на тъкачите от фабриките във Виборгския район на Петроград, бързо обхваща целия град. Според Георгий Катков, историк и автор на "Февруарската революция", 90 000 души участват в бунта през първия му ден.

Свидетели на събитията пишат, че революцията започнала внезапно. "Никой не си е мислел, че Денят на жената ще стане първият ден на революцията", написал авторът на "История на революцията" Лев Троцки, един от болшевишките лидери. Катков подчертава, че първоначално основният лозунг на протестиращите бил "Искаме хляб!". В Петроград има сериозни проблеми с доставките на хляб и през зимата на 1917 г. за първи път се извиват огромни опашки за хляб. После се появяват политически искания: "Спрете войната!" и "Долу самодържавието!"

Жители на Петроград (сега Санкт Петербург), чакащи на опашка за хляб 1917 г.

Бунтът се разраства с всеки изминал ден. Протестиращите влизат в сблъсъци с полицията и правителството решава да използва военна сила. На 26 февруари (11 март) Александър Керенски, член на Държавната дума и бъдещ министър, заявява: "Революцията се провали!", очаквайки, че армията безпощадно ще разгроми метежниците. Но на следващия ден частите масово преминават на страната на бунтовниците. Войници убиват офицерите, които се опитват да окажат съпротива. Бунтът бързо обхваща всички полкове, разположени в града и победата на революцията става факт.

Революционна логика

Макар че за съвременниците на Февруарската революция тя е била внезапно явление, столетие по-късно историците са убедени, че това е логично явление. В края на февруари 1917 г. в Русия се обединяват няколко фактора. Те изострят вече нагнетената обстановка, създавайки предпоставки за срив на съществуващата структура на властта:

1. Военно изтощение

През август 1914 г., когато започва Първата световна война, руското общество, развълнувано от нея, се обединява зад царя и идеята за защита на Отечеството. Почти три години по-късно, след огромни загуби (броят на жертвите, дадени от Русия само през 1916 г., е над два милиона), настроението е напълно различно.

"Вярата в крайния успех и доверието в командването били напълно подкопани", така историкът Николай Головин описва отношението на обществото.

Руски войник се опитва да спре другарите си, които дизертират от бойното поле по време на Първата световна война.

2. Икономически проблеми

Писателят Виктор Шкловски наблюдава през февруари 1917 г. как жители на Петроград се редят на опашки и "гледат обезумяло" на обикновения хляб. Парадоксът е, че когато революцията започва, има достатъчно хляб и други продукти в страната, но заради проблеми с доставките той е насочван само към фронта. Зад бойните линии, в столицата, нарушенията в доставките на хляб довеждат до глад, което само налива масло в огъня на масовото негодувание.

"Индустрията била безнадеждно неспособна да реши проблема. Недостигът на промишлени стоки наред с неефективността на железопътните линии довели до страдание на градското население през втората половина на войната", пише историкът и икономист Михаил Флорински.

На опашка за хляб

3. Политическа криза

"Хората [в столицата – бел. "Руски дневник"] очакват не само революционни бунтове, но и дворцов преврат", се посочва в доклади до вътрешния министър през 1917 г. Авторитетът на Николай II и на семейството му достигат нови дълбини. Държавната дума изисква царят да въведе конституционна монархия и управление, отговорно пред народа.

Николай II пренебрегва всички искания. Хората смятат царя за неспособен да управлява, а императрица Александра, която е германка, бива обвинена, че е шпионка на германската империя. Междувременно царската двойка се изолира и не забелязва какво се случва около нея.

Двувластието

През март, веднага щом монархията рухва, в Русия се установява странна система, при която властта принадлежи на две независими структури (известна като диархия или двувластие): Временното правителство и Съветите.

Временното правителство е съставено предимно от бивши депутати и е доминирано от умерено либерални сили. Целта му е да създаде широко Учредително събрание, което да определи бъдещето на страната и формата на управление, както и да напише нова конституция. Правителството заема патриотични позиции, заявявайки, че войната трябва да се води "до победен край".

Временното правителство: председател граф Георгий Лвов (вторият отляво) и министърът на военното и морското дело Александър Керенски (вторият отдясно) заедно със старши военни офицери.

Съветите са изборни органи, които са създадени "на дъното" на обществото – във фабрики и военни части – и са доминирани от социалисти. Петроградският Съвет на работническите и войнишките депутати играе централна роля. Той е създаден през първите дни на революцията и има голямо влияние сред по-нисшите класи на обществото.

Работнически и войнишки депутати на Петроградския съвет, Таврическият дворец

Официално Временното правителство управлява "по силата на споразумение" с Петроградския Съвет. На практика обаче двете структури често влизали в сблъсък и тази крехка система била обречена на провал. Двувластието приключва през юли 1917 г., когато Временно правителство, оглавявано от Александър Керенски, взема властта изцяло в свои ръце. В действителност управлението на Керенски не продължава дълго; на 25 октомври (7 ноември) болшевиките свалят Временно правителство.

Хаос и свобода

Периодът между двете революции бил противоречив. С падането на стария режим обществото придобило безпрецедентни свободи: разрешени били всички политически партии и имало свобода на печатните издания и събиранията. От друга страна държавата била хвърлена в хаос. Докато Временното правителство и неговите съперници се борели помежду си за власт, нямало кой да въдвори ред в реалния живот.

Раздаване на вестниците на представители на въоръжените сили извън помещенията на вестник "Известия на Петроградския Съвет на работническите и войнишките депутати"

"Грабежите, разстрелите, линчуванията и убийствата станаха част от всекидневието", написал в мемоарите си мичманът Николай Реден. "Цялата страна бе потънала в казана на анархията". Американският журналист Джон Рийд, автор на "10 дни, които разтърсиха света", е съгласен с това заключение. "Огромна Русия, раждаща новия свят, се гърчи от болка". Рийд пише за разстрели по улиците, но и за раждането на новия човек. "В нова Русия всеки човек получи правото да гласува и се появиха работнически вестници, Съвети и профсъюзи".

От февруари до октомври

Силата, която сваля Временното правителство, е крайно лявата партия Болшевики. Техният лидер, бившият политически емигрант Владимир Ленин, пристига в Петроград от Швейцария на 3 (16) април и незабавно започва да пропагандира за радикалната линия. В неговата програма "Априлски тезиси" Ленин настоява за незабавно спиране на войната, национализация на земята и замяна на "буржоазно-либералното" Временно правителство с управление на Съветите. По това време неговият план не получава подкрепа.

През април 1917 г. в писмо до съюзниците на Русия в Първата световна война външният министър от Временното правителство Павел Милюков пише, че Рушия ще спази всичките си задължения и продължава войната до победния край. Това предизвиква гняв сред масите – те са уморени от войната и в продължение на два дни протестират и организират демонстрации. Народът иска край на войната, разпускане на правителството и власт на Съветите. Кризата обаче е разрешена: Милюков е отстранен и в правителство са включени умерени социалисти (не болшевики).

Нова криза избухва през юли. На 3-5 (16-18) юли болшевиките изкарват въоръжена тълпа от моряци, работници и анархисти на улиците на Петроград, които влизат в сблъсък със силите на Временното правителство. С помощта на лоялни военни части правителство успява да разпръсне тълпите от протестиращи, които скандират: "Цялата власт за Съветите!". На болшевиките е лепнат етикет "германски шпиони" и те са обявени извън закона. Ленин временно бяга във Финландия, а министър-председателят Александър Керенски съсредоточава властта в ръцете си.

След атаката отляво, Временното правителство е ударено отдясно. На 25 август (7 септември) главнокомандващият на руската армия генерал Лавър Корнилов започва щурм на Петроград с намерението да установи военна диктатура, след като се е споразумял с Керенски. В крайна сметка обаче Керенски, който се страхува да изгуби властта, разваля споразумението с Корнилов и се обръща за помощ към силите отляво. С помощта на реабилитираните болшевики щурмът на Петроград е спрян. Въпреки това авторитетът на Керенски е силно накърнен.

Болшевишки триумф

"Ние, старите хора, може да не доживеем да видим сраженията в идващата революция", казва през януари 1917 г. тогава неформалният лидер на Болшевишката партия Владимир Ленин. Преди това като емигрант в Швейцария той допуска, че няма да може да участва в политическата битка. Нещата обаче се променят напълно: в края на октомври същата година той ще оглави революцията срещу Керенски и Временното правителство.

Този път болшевишкият бунт е успешен: на тяхна страна застават Съветите и армията. През нощта на 25 октомври (7 ноември) революционерите завземат сградата на централната поща и телеграфа и бързо и успешно щурмуват Зимния дворец (правителствената резиденция). Керенски бягал от града, а останалите министри са арестувани.

Щурмът и разграбването на Зимния дворец

След като идва на власт и обявява властта на Съветите, болшевишкото правителство незабавно издава два декрета: "Декрета за мира" и "Декрета за земята". Първият провъзгласява "незабавен мир без анексии и контрибуции", вторият отнема земята от досегашните земевладелци и я предава – чрез правителство – на селяните.

Селяни четат декретите на Ленин за земята и мира

Предполагало се, че бъдещата съдба на Русия ще решава Учредителното събрание, свикано през януари 1918 г., но болшевиките, които нямали мнозинство в Събранието, но по същество контролирали ситуацията, избрали друго решение. "Гвардията е уморена", казал пред депутатите анархистът и гвардейски водач Анатолий Железняков и, държейки оръжието си, прекратил първото и последно заседание на 6 януари (19 януари). На следващия ден болшевиките разпуснали Учредителното събрание и взели властта.

Защо спечелиха болшевиките?

През 1917 г. болшевиките далеч не са най-голямата партия в Русия и с най-радикални, крайно леви позиции. Историците казват, че Ленин и неговите поддръжници били в състояние да запазят властта благодарение на силната си организация и готовността да обещаят на хората, че техните желания ще бъдат изпълнени "незабавно", без да се чака победата във войната, свикването на Учредителното събрание и т.н. Основните искания на народа били мир и земя и болшевиките веднага, щом взели властта, обявили, че ще има мир и земя.

"Въпросът със сключването на мира бил еквивалентен на власт. Който го реши, който има конкретна програма, ще управлява Русия. В крайна сметка точно това и станало", коментира докторът на историческите науки Игор Гребьонкин. Именно тази разлика, според него, в сравнение с Временното правителство, което "се страхувало дори да се изправи пред тези глобални проблеми", гарантирала победата на болшевиките.

"Всяка минута нашата партия е готова да поеме властта в нейната цялост", заявява Ленин през юни 1917 г. на събрание на Съветите. В помещението се разнесъл смях – никой не вярвал в потенциала на болшевиките. Няколко месеца по-късно обаче никой не се смеел: болшевиките наистина завладели цялата власт. До окончателната победа имало още дълъг път: имало още гражданска война, която продължила до 1923 г. и отнела живота на близо 13 милиона души. Но болшевиките спечелили и тази война. През декември 1922 г. те обявили създаването на първата социалистическа страна в света – СССР. Комунистите щели да управляват Русия близо 70 години.