КАЗАН и исторически глъбини

/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин е домакин на Срещата на върха на БРИКС- 2024, която се провежда на 22-24 октомври в град Казан.Форумът събера 24 държавни и правителствени ръководители за създаване на нов световен ред. Присъстват представители на общо 32 страни.
По време на заключителното заседание на 15-та Среща на върха на БРИКС в Йоханесбург, 22-24 август 2023г. бе известено, че следващата година вместо Бразилия председателството на БРИКС – 2024 поема Русия, която като домакин ще организира Срещата на върха на БРИКС-2024. Руският президент Путин благодари за доверието и оповести, че форумът ще се проведе през октомври 2024г. в град Казан , столицата на република Татарстан.

Изненадах се на това решение на президента Путин, защо не в Москва или в Санкт Петърбург, а в Казан? Но бях сигурна, че това решение е премислено от всички ъгли на историята и е в интерес на обединението на страните в БРИКС. Така, за да си отговоря на въпроса „защо“, консултирах някои географо-исторически данни, зазидани далече и дълбоко вКазан.

Град Казан е един от големите градове в Русия и столица на руската републикаТатарстан. Казан е Приволжки федерален окръг, важен индустриален, търговски и културен център, средище на татарската култура. Разположен е при вливането на река Казанка във Волга. Населението му наброява, 2024 г., 1 318 604 души. т.е. Казан е петият по численост град в Русия след Москва, Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург. Разстоянието до столицата Москва е около 800 km.

Казан е основан през 10 век от волжките българи като укрепление по тяхната граница с фино-угърските племена (марийци, удмурти). През 11– 12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия изток. След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век много техни жители се преселват в Казан, който става център на държава, зависима от Златната орда. По онова време градът става известен като Булгар ал-Джадид („Новият Болгар“).

През 1438г., след разпадането на Златната орда, Казан става столица на Казанското ханство. Градският пазар Таш Аяк се превръща в голямо търговско средище, а крепостта е реконструирана и разширена. През 1552г. градът е превзет от руския цар Иван Грозни, повечето му жители са избити, а много сгради са разрушени. През 1708г. Казан става център на една от новосъздадените осем руски губернии. По времето на цар Петър Велики там се изгражда основната част от новия Каспийски флот.

Казан е разрушен отново през 1774г. по време на въстанието, водено от атамана Емелян Пугачов, но е възстановен при управлението на императрица Екатерина Велика, която разрешава в града отново да се строят джамии.В края на 19 век Казан се разраства като нов промишлен център в Средното Поволжие. В началото на 20 век в града е създаден първият татарски театър и започва да излиза първият татарски вестник. По време на Руската гражданска война Казан е център на държавата Идел-Урал, унищожена от болшевиките през 1919 г.

След 1919 г. Казан е център наТатарска АССР. През 1920-те и 1930-те години повечето джамии и църкви в града, както и в целия Съветски съюз, са разрушени. По време на Втората световна война в Казан са евакуирани много промишлени предприятия и градът става център на военната промишленост, произвеждайки танкове и самолети.

След разпадането на Съветския съюз Казан става център на татарското национално движение. След 2000 г. някои части от града са обновени, в Казан е изградено първото метро след разпадането на СССР. През 2005 г. се отбелязва тържествено 1000-годишнина от основаването на Казан.

В Казан има над 20 висши училища, роден е тук Фьодор Шаляпин(1873– 1938), оперен певец, бас със световна известност,Лев Толстой(1828– 1910), писател, живее в града през 1840–1847. Тук православното християнство и мюсюлманската култура се преплитат...

Когато цар Иван Грозни /1530-1584/ завладява Казанското ханство през 1552 г., той свиква двамата архитекти, построили катедралата "Свети Василий Блажени" на Червения площад в Москва, и им нарежда да построят кремъл-цитадела върху руините на някогашната, по-древна крепост на казанския хан. Днес великолепният “Казански Kремъл” е една от основните атракции на града. С изглед към реките Волга и Казанка, той е дом на официалната резиденция на президента на Татарстан. Тази историческа забележителност е обявена от ЮНЕСКО за обект на световното наследство през 2000 година.

“Благовещение Богородично” е още едно "дете" след победата на Иван Грозни над Казанското ханство. След като армията му завладява града, първият цар започва строителството на двореца Кремъл. Естествено, той се нуждае от храм, който да служи като пазител на християнството в новозавоювания регион.

Строителите на московската катедрала "Свети Василий Блажени" пристигат и също помагат за изграждането на Благовещенския храм, който се превръща в център на християнството не само в региона, но също така и много по-далеч, в Сибир. Днес храмът е една от основните културни забележителности в града. Любопитно е, че цветовете му са в тон с цветовете на джамията Кул Шариф, която е в съседство.

Казанският федерален университет е един от най-старите университети в Русия, основан през 1804 г., когато император Александър I подписва указа му. Оттогава университетът се разширява и в други сгради, придобити или построени, като най-новата от тях е от 2003 година. Главната архитектурна перла обаче остава основната сграда на университета, проектирана от архитекта Петър Пятницки и построена през 1820-те години. Университетът е дом на много учени, известни със своите новаторски изследвания в дисциплини като геометрия, математика, химия и физика.

Дворецът “Земледельцев в Казани”е друга перла в историята на науката.

В търсенето ми на интересното зрънце в историята на Казанското ханство стигнах до книгата “Владетелката на Казан - Сююмбике и Иван Грозни” – изд.Сиела и руско-български кръстопът.

Казанското ханство е държава с предимно волжко-прабългарско, кипчакско население и татаро-кипчакско управляващ елит в Средното Поволжие (1438–1552), образувана в резултат на разпадането на “Златната орда” на земите на Волжка България. Романът на татарския писател акад. Мусагит Хабибулин “Владетелката на Казан - Сююмбике и Иван Грозни” описва годините на царуване на последната владетелка на независимото Казанско ханство Царица Сююмбике. и любовта й към хана. След смъртта му тя остава регент и 14 години Сююмбике управлява Казанското ханство.

Сред прочутите паметници и днес е наклонена Кула на Сююмбике. Тя е разположена в североизточната част на съвременния Казански кремъл (цитадела) и представлява седеметажна постройка, с височина 58 метра, изградена от червени изпечени тухли.

В руски хроники от 16–17 век се говори за сблъсъци на руснаците с български и казански царе още през втората половина на 14 век. В историята Казанското ханство, Сююмбике остава като справедлива царица с голям авторитет.(ногайска принцеса).

През 1539 г. на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод означава „богиня на красотата“, но има и други предположения – че е аналогично на Любов или Люба, защото на местен език „сюю“ е „любов“. През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина.

Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си. Още през 1548 г. в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна вяра.

Царица Сююмбике ги приема от любопитство. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се описва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която вече не съществува като държава, изповядват тази религия. В последвалите дълги разговори с Матей и Лукан тя разбира, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, но вече векове нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази религия.

Въпреки това започва да проявява все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език.

Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, затова още докато съпругът й е жив, с негово съгласие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува образа на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике нарежда да позлатят ореола й. Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която вече е със столица Москва. Там от 1533 г. властва княз Иван, който иска да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войската си във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда. Казанците са свикнали на мирен живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна войска, а княз Иван настъпва с 60 хиляди войници. Само след едномесечна обсада русите превземат Казан и го подлагат на разграбване и унищожение. Кремълският комплекс е разрушен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, скиптъра с пет огромни рубина.

Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни (което на руски означава Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема. Царица Сююмбике става негова пленница. Той е очарован от неземната й красота и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при условие че ще изгради висока 30 м кула на мястото, където е погребан съпругът й. Но това могат да направят само българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, обещава им по половин килограм злато и по 5 кг сребро, ако я вдигнат за 2 месеца. Тя е готова само за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват заедно на върха й, царицата се хвърля оттам.

Така остава вярна на обета си към своя съпруг и народ – мъртва, но не робиня.

Силно разгневен, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, но когато я запалват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие знамение и напуска Казан, но нарежда на мястото на параклиса, построен по заръка на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се изгради голям храм и тя да бъде погребана в неговото подземие.

През 1561 г. едно българско момче открива в руините на все още невъзстановения град Казанската икона на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мюсюлманин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и забелязва на гърба й изписана годината 1541. Когато я поставят в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина. Момчето, което я е донесло, е глухонямо, но оттогава започва да чува и да говори. Иконата е обявена за чудотворна и по нареждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва.

Така тръгва историята на Казанската Св.Богородица, която през вековете във войните, в които Русия участва “Казанската икона на Богородица е начело на руските войни.

През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в пределите на Русия, на Архангеловден я изнасят пред руските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати. Иконата е поставена в храм „Василий Блажени“ в руската столица. През 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който въпреки че е учил в семинария, се смята за атеист. Но през декември 1941 г. той нарежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран влак и придвижена до фронта. Свещеници, под охраната на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и войник се докосва до нея. Три дни след това съветските войски предприемат контраофанзива и отблъскват немците на 100-120 км от Москва. След победата Сталин забравя случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възстановяване. По нареждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. долара. Тя е поставена в Сигстинската капела, но не й се обръща особено внимание.

Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите покои. Според спомени на личния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 г., светият отец нарежда всеки ден да го пренасят до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възстановява, казва, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 г. руският олигарх Свечовски сключва сделка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия срещу 200 хил. долара. Тя бива поставена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български произход, плаща 300 хил. долара, за да я откупи.

През 2005 г. иконата се връща там, където е създадена, и е поставена в храма „Св. Богородица“ в Казан, в близост до кулата на Сююмбике, Кулата на Казанския кремъл.

Така, както има „Приказки от хиляда и една нощ“(на арабски:كتاب ألف ليلة وليلة; на персийски: هزار و یک شب), известни също като „Приказки на Шехерезада“ така е и Приказката за царица Сююмбике и нейната кула в Казанската цитадела-кремъл...

Този е и моят отговор на въпроса “защо Казан”...