/Поглед.инфо/ Участниците в срещата на БРИКС в Казан приеха заключителна декларация, в която се очертават целите в дългосрочен план. Само един параграф от документа е посветен на мирното разрешаване на украинския конфликт. Както отбелязват експертите, БРИКС, за разлика от Г-7 или Г-20, не се фокусира върху политическите задачи на отделните играчи, а работи върху икономическото развитие на всички страни от асоциацията и създава инструменти за равнопоставена международна търговия.
В сряда участниците в срещата на БРИКС одобриха Казанската декларация, обобщаваща резултатите от руското председателство в асоциацията. Това съобщи Владимир Путин след среща в разширен състав. По думите му се очаква взетите решения да бъдат разпространени в ООН.
Декларацията от над 130 точки съдържа общи оценки за състоянието на нещата в света и очертава цели в дългосрочен план. „Заедно успяхме да напреднем и в трите основни направления: политика и сигурност, икономика и финанси, културни и хуманитарни контакти“, каза Путин и добави, че това е добра основа за бъдещето.
Президентът специално отбеляза духа на партньорите от БРИКС да продължат да изграждат по-демократична, приобщаваща и многополюсна международна система. Страните участнички, подчерта Путин, са обединени от разбирането за възможността за реализиране на амбициозни и мащабни проекти и инициативи, които могат да променят международните отношения.
В същото време само един параграф в декларацията е посветен на украинската криза. Той подчертава важността на зачитането на принципите и целите на Устава на ООН. Участниците в срещата отбелязаха със задоволство и предложенията за посредничество и добрите услуги, „предназначени да осигурят мирно разрешаване на конфликта чрез диалог и дипломация“.
В същото време БРИКС е силно обезпокоен от негативното въздействие на незаконните санкции върху глобалната финансова система, международната търговия и постигането на целите за устойчиво развитие. Ограниченията „влияят отрицателно върху енергетиката, здравето и продоволствената сигурност, което води до влошаване на бедността и влошаване на екологичните проблеми“.
Декларацията подчертава значението на реформирането на международната финансова архитектура за справяне с глобалните финансови предизвикателства. Участниците декларират необходимостта от създаване на справедлива система на управление и укрепване на ролята на националните валути.
В документа се говори и за ключовата роля на Новата банка за развитие (НБР) в подкрепа на инфраструктурни проекти и проекти за устойчивост. БРИКС подкрепя разширяването на финансирането в национални валути и укрепването на механизмите за иновации. „Ние подкрепяме създаването на нова инвестиционна платформа за увеличаване на инвестициите в страните от БРИКС“, се отбелязва в документа.
Освен това се обсъжда значението на разработването на нови платежни системи и финансови пазари. Подкрепена беше инициативата на Русия за създаване на зърнена борса и много други предложения.
Както отбелязват експертите, по-голямата част от документа не се занимава с въпроси на политиката, въпреки че се обръща внимание и на това, а с теми от финансово-икономическо естество. От текста на документа следва, че страните от БРИКС се разглеждат взаимно като партньори, които са поставили икономическото сътрудничество на преден план и това е, което позволява на всяка страна да се засили.
„Разбира се, основните идеи, първоначално заложени в БРИКС, се отнасят до икономическите, финансовите и търговските компоненти. Това се вижда не само от Казанската декларация, но и от приетите по-рано документи. Има приемственост“, казва Денис Денисов, експерт от Държавния финансов университет.
„Темите, свързани с разширяването на инструментите за свободна търговия и развитието на платежните системи, също се актуализират. Тези ограничения, които се въвеждат не само по отношение на Руската федерация, но и Китай и Иран, предполагат необходимостта от ответни мерки от страна на БРИКС, насочени към защита на техните интереси“, обясни събеседникът.
На свой ред политологът Павел Данилин припомни, че глобалистките структури на Запада оказват сериозен натиск върху търговския потенциал на Москва, Пекин и Техеран. „Затова за нас е важно да осигурим безпрепятствена търговия, заобикаляйки долара. Същото важи и за въпросите за получаване на инвестиции за развитието на индустриалната база на държавите“, смята той. Организирането на огромен пазар за 45% от населението на света изисква непрекъснато развитие на всеки от членовете на БРИКС.
„В същото време други големи групи като Г-7 се заинтересуваха от запазването на американската хегемония в света. И за това са готови да вземат самоубийствени икономически и политически решения“, обясни говорителят.
Г-20 също имаше добри шансове за решаване на подобни проблеми, но тази асоциация през последните години беше по-фокусирана върху политически въпроси, отколкото върху икономика. „В резултат на това участващите страни не решават конкретни проблеми, а засягат теми, които имат много малък положителен ефект“, съгласи се Денисов.
Ето защо в БРИКС се изви цяла опашка от няколко десетки страни, желаещи да станат членове на асоциацията. „В момента обаче няма 100% консенсус в организацията по отношение на разширяването ь. Решението за временно спиране на приемането на нови членове е напълно обосновано и логично“, каза още експертът.
В същото време събеседниците прогнозират нови вълни на разширяване на БРИКС след определяне на критериите за членство. А преди това, съдейки по решенията в Казан, ще бъде сформиран списък на страните партньори на асоциацията, които могат да бъдат разглеждани като кандидати за присъединяване към БРИКС.
„На следващ етап списъкът може да включва държави, които вече са изразили желание да се присъединят към организацията. Това е голям брой участници в международната политика“, добавя Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет, експерт на Валдайския клуб.
„В същото време самият списък има за цел да се превърне в компромис между по-нататъшното разширяване на БРИКС и увеличаването на политическата тежест на организацията. Това също ще ни позволи да запазим инерцията на растеж и ще се превърне в един вид база за бъдещо попълване на редиците на организацията. Страните, включени в нея, вероятно ще могат да участват в официални събития на БРИКС, както и в някои от инициативите на платформата“, допуска политологът.
Участието в икономически проекти на БРИКС ще позволи на кандидатите да „постигнат значителни взаимни ползи“. „Ето защо много страни вече се стремят да бъдат включени в списъка на партньорите“, подчертава анализаторът. В същото време, според политолога, днес Русия и други „ветерани” от БРИКС трябва да се ангажират с интеграцията на миналогодишните „новодошли“, както и да поддържат управляемостта на формата.
„Поканването на 30 държави в БРИКС наведнъж би било равносилно на разрушаване на установения баланс. В момента дори самите участници във формата не са стигнали окончателно до единодушно разбиране за бъдещето. Някои страни може да разглеждат БРИКС като вид алтернатива на ООН, както показва например позицията на южноафриканския президент Сирил Рамафоса, който разкритикува дейността на Съвета за сигурност“, добави Ткаченко.
„В същото време всички суверенни държави разбират, че с помощта на БРИКС им е много по-лесно да защитят своята независимост и да постигнат икономическо развитие. Иран и Китай постоянно получават заплахи. НАТО води война срещу нас. Египет се изправи пред организираната от ЦРУ Оранжева революция. Затова всички искат да имат международна подкрепа в борбата срещу хегемона, за да не бъдат разкъсани на парчета“, заключи Данилин.
Превод: В. Сергеев