/Поглед.инфо/ Вековните отношения между българи и евреи са добре известни на нашата общественост. Позабравено е сякаш сътрудничеството (и на държавно ниво) с палестинските организации преди 1989 г., и това, че хиляди палестинци са завършили висшето си образование в България и немалко от тях остават да живеят и работят у нас.
В излязлата преди месец най-нова научна монография на историка проф. Йордан Баев - „Българо-израелските отношения и Близкоизточният конфликт“, подробно се пресъздават обстоятелствата около създаването на държавата Израел и въз основа на новопроучени архивни документи се проследяват отношенията между България и Израел. Авторът е специалист по съвременна дипломатическа, военна и разузнавателна история, негови изследвания са издадени на 14 езика. Той разкрива и неформалните контакти между народите на двете държави в периода, когато двустранните дипломатически отношения са прекъснати (1967-1990), както и тяхното последващо развитие до наши дни. Паралелно авторът разглежда връзките и сътрудничеството на България с другите държави от Близкия изток, тъй като историята на Израел не може да бъде разбрана без изучаване на израелско-арабските отношения. Проф. Йордан Баев за пръв път представя нови данни и за контактите на българската държава с останалите под израелски контрол окупирани арабски територии и за взаимоотношенията с палестинските власти след обявяването на държавата Палестина. Някои от тези свидетелства днес са забравени, а други са слабо известни на широката българска аудитория и поради това си заслужава да им се обърне специално внимание. Още повече, че от изявленията на представители на българското правителство по време на дискусията за Палестина в юбилейната сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации в Ню Йорк през септември тази година изобщо не стана ясно, че сме поддържали такива официални отношения.
От тази частичка от изследването на проф. Баев, което ви предлагам днес, става ясно, че такива отношения е имало, че те са били приятелски; социалистическа България е подкрепяла не само палестинската кауза, макар и понякога с уговорки, но и обикновените палестинци, които пребивават у нас и за които България се е превърнала във втора родина.
В последната година конфликтът с Израел заема основно място в световната политика и в медиите. Държавата Палестина е официално призната от 147 от общо 193 страни в ООН. Милиони в Европа, стотици в България протестират по улиците в защита на Палестина. Затова, лице в лице с подновения близкоизточен конфликт е добре да знаем малко повече за отношенията между Палестина и България, както и между България и Израел.
Йордан Баев, “Българо-израелските отношения и близкоизточния конфликт”, монография, рецензенти проф. Румяна Маринова - Христиди, доц. Надя Филипова, проф. Боряна Бужашка, изд. “Изток -Запад”, 2025 г.
[…]Първите официални контакти на страните от Варшавския договор с Организацията за освобождение на Палестина (ООП) са установени сравнително късно. Основна причина за това е екстремистката позиция на ООП за отхвърляне на Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН от 22 ноември 1967 г. и продължаващата цел за ликвидиране на еврейската държава. Вниманието на българското ръководство е фокусирано върху развитие на отношенията с Египет, Сирия и Ирак, а „Палестинският въпрос“ е считан за второстепенен. През есента на 1968 г. от политическото ръководство на ООП предлагат чрез българското посолство в Йордания да изпратят своя делегация в България, водена от секретаря на Изпълнителния комитет Яхия Хамуда, „която да разясни политиката на организацията“. В София преценяват, че „поради екстремистката позиция“ на ООП „моментът още не е назрял“ за промяна на българската позиция към палестинските съпротивителни организации – за „поддържане на неофициални връзки посредством Сирийската компартия“. Поради това, предложението за приемане на делегация на ООП е отклонено. В същото време българското ръководство приема решение за предоставяне на стипендии за пет палестински младежи „от окупираните територии“ за следване в български висши училища.[…]
Позицията на България и останалите източноевропейски страни се променя след като през февруари 1970 г. представителна делегация на ООП начело с председателя на организацията Ясер Арафат посещава Москва. По примера на СССР първите преки контакти в България с представители на ООП и включените в нея организации са под формата на връзки между обществени организации – чрез българския Комитет за солидарност с народите на Азия и Африка (КСНАА). Първият представител на палестинска съпротивителна организация в България е Мохамед Саламе. През 1968 г. е утвърден за студент в СССР, но по пътя към Москва остава в България, а по-късно се оженва за българка. През март 1970 г. заминава за Йордания като член на най-влиятелната палестинска организация Ал Фатах, а през декември 1970 г. се завръща в България с „пълномощия“ от Ясер Арафат да представлява Фатах и ООП. В началото на януари 1971 г. журналистът от в. „Поглед“ Кирил Янев го свързва с ръководството на КСНАА(Комитет за за солидарност с народите на Азия и Африка - б. Хр. Г.)
След едногодишна поверителна кореспонденция първото посещение на председателя на ООП Ясер Арафат се осъществява в периода 13-19 февруари 1973 г. В състава на палестинската делегация, състояща се от десет души, участва и председателят на Палестинския национален съвет Халед ал-Фахум. През август 1974 г. на посещение в България е ръководителят на Политическия отдел на ИК на ООП Фарук Кадуми, обявяван по-късно в западни медии за „външен министър“ на ООП. По време на разговорите в София е постигнато „принципно съгласие“ за откриване на Бюро на ООП в България, аташирано към КСНАА. Това не е самостоятелна стъпка от българска страна, тъй като подобна договореност е постигната също със СССР, Унгария, Югославия и други източноевропейски страни, които са декларирали, че признават организацията за „единствен и законен представител на палестинския народ“. Отчетени са също и настроенията в средите на ООН в навечерието на годишната сесия на Общото събрание на ООН, където ООП е поканена като „наблюдател“. При следващо посещение на Фарук Кадуми в България в началото на май 1981 г. е постигнато споразумение за издигане статута на Бюрото на ООП в София с акредитирането му като официално дипломатическо представителство към Министерството на външните работи. Това, което не знае българската общественост е, че част от издръжката на представителството на ООП в София се поема от българското правителство.
Още през 1974 г. е прието решение за обучаване на 15-20 палестински младежи в специализирани български средни училища (техникуми). Увеличава се и броят на обучаващите се в български висши училища, като за учебната 1980/1981 г. те вече са 360 души. През 1980 г. за пръв път е постигната договореност да бъдат приети до сто палестински младежи на краткосрочни курсове по военно обучение в български висши военни училища.
На 15 ноември 1988 г. Ясер Арафат обявява на сесия на Палестинския национален съвет в Алжир „Декларация за независимост“, с която се провъзгласява създаването на „държавата Палестина“. На 23 ноември представителят на ООП в София посещава българското външно министерство и уведомява, че до този момент 43 държави са признали държавата Палестина, сред тях СССР, ГДР, Чехословакия и Полша. Палестинският представител споменал, че ръководството на ООП начело с Ясер Арафат „с известно недоумение“ следи позицията на България и се надява, че „в най-скоро време ще признае палестинската държава“. Той поставил също въпроса за издигане статута на Постоянното представителство в посолство. С нота от 25 ноември 1988 г., връчена от заместник-министъра на външните работи Иван Ганев на временно управляващия Постоянното представителство на ООП в София Джамал Исмаил Абдул-Фатах, българското правителство признава държавата Палестина, а с протокол от 8 декември рангът на представителството на ООП е издигнат в посолство. До края на 1988 г. палестинската държава е официално призната от 78 държави, а към март следващата година техният брой вече е 94 държави. На 27 юли 1989 г. Исмаил Абу Шамала връчва акредитивните си писма в качеството на посланик на държавата Палестина. След като обаче през 1990 г. българското правителство прекратява финансовата помощ за издръжка на палестинското представителство в София, то е закрито през октомври същата година.
На 3 декември 1993 г. президентът Желю Желев, съпроводен от външния министър Станислав Даскалов, заминава на официално двудневно посещение в Израел. Това е първо посещение на български държавен глава след възстановяване на българо-израелските дипломатически отношения през май 1990 г. В Йерусалим българският президент е посрещнат от новоизбрания израелски президент Езер Вайцман и външния министър Шимон Перес. На следващия ден д-р Желев има разговор с министър-председателя на Израел Ицхак Рабин и говори пред депутатите в Кнесета, където е приветстван от председателя на парламента проф. Шевах Вайс. Символичен жест е също, че българският президент посещава и свещената за мюсюлманите джамия Ал Акса, а съветникът на президента по външнополитическите въпроси Камен Величков провежда в Източен Йерусалим дискретни разговори с представителите на палестинското население Фейсал Хюсейни и Ханан Ашрауи, които са участвали в международната Мадридска конференция за Близкия изток през ноември 1991 г. в състава на йорданско-палестинската делегация. Според по-късни свидетелства, контактите с палестински представители били мотивирани от интереса на българската страна да участва в бъдещи инфраструктурни проекти в Палестинската автономна власт в съгласие с договореностите между израелското правителство и ООП от 13 септември 1993 г. във Вашингтон (за постигнатите двустранни споразумение година по-късно израелският премиер Ицхак Рабин и външният министър Шимон Перес, както и председателят на ООП Ясер Арафат получават Нобелови награди за мир).
След постигнатото споразумение от 13 септември 1993 г. във Вашингтон и създаването на временна палестинска власт начело с Ясер Арафат, в дипломатическата практика на европейските страни са се очертали три подхода на контакти – откриване на генерални консулства в Източен Йерусалим, създаване на представителства в палестинска територия със статут на „бюра за защита на интересите“ на съответната държава (акредитирани при президента Ясер Арафат) и чрез изпращане на дипломати за връзка с палестинската власт при съществуващите посолства в Тел Авив. Българският посланик в Израел Светломир Баев отбелязва в свой доклад до София от март 1997 г., че от посолството в Тел Авив са били установени „широк кръг“ контакти с палестински представители в Газа и Рамала. Перспективите за развитие на българо-палестинско сътрудничество в икономическата област са определени с осъществяване на инфраструктурни проекти, в сферата на транспорта и енергетиката. В доклада е направено предложение за евентуална покана към Ясер Арафат да посети България.
Президентът Петър Стоянов е на официално посещение в Израел от 18 до 21 януари 2000 г. Програмата за посещението е твърде натоварена – разговори с президента Езер Вайцман, премиера Ехуд Барак, министъра на външните работи Давид Леви, председателя на Кнесета Авраам Бург, министъра на регионалното развитие Шимон Перес, представители на български еврейски организации. Визитата на българския президент в Израел има обаче и друг важен резултат. Още на 10 ноември 1999 г. по поръчение на Петър Стоянов началникът на управление „Близък изток и Северна Африка“ в Министерството на външните работи Димитър Цанчев в писмо до Ясер Арафат предлага да бъде организирана среща между двамата президенти. Петър Стоянов и Ясер Арафат се срещат на 18 януари 2000 г. във Витлеем. С тази среща се установяват официални отношения между България и Палестинската автономна власт. В подготвителните справки преди разговорите с Арафат Петър Стоянов е информиран също, че през 1997-1998 г. българските представители в ООН са се въздържали „заедно с малък брой държави“ при гласуване на резолюция на ОС на ООН срещу „строителството на нови израелски селища в окупираните територии“. Това предизвикало реакция от палестинските представители и „постави страната ни в деликатна ситуация“.
През май 2000 г. на посещение в България е председателят на Палестинската търговска камара и губернатор на Газа Мохамед ал-Гудуа, а през септември - министърът на земеделието на Палестинската власт Хикмат Зейд. По взаимно споразумение през декември се открива палестинско дипломатическо представителство в София с ранг на посолство. Първият официален посланик на държавата Палестина в България е Мохамед Саид Саламе. От 1991 г. живее в България и по-късно получава българско гражданство. Поради номинирането му за палестински посланик, през юни 2000 г. е освободен от българско гражданство, но след приключване на петгодишния дипломатически мандат, с указ на президента Георги Първанов по предложение на външния министър Соломон Паси на 13 декември 2005 г. е възстановено българското му гражданство с мотива „за личните му заслуги за развитие на двустранните отношения“. Мохамед Саламе и в наши дни продължава да живее в България.
По покана на българското правителство през октомври 2001 г. в България е на официално посещение палестинският министър на „международното сътрудничество“ Набил Шаас. При свое посещение в Израел през май 2003 г. българският външен министър Соломон Паси има намерение да посети също Рамала за среща с Арафат, но това се осуетява, тъй като седмица преди това израелският премиер Ариел Шарон е забранил всякакви посещения на чуждестранни делегации в палестинските територии. Според излизащият в Тел Авив вестник „Аарец“, израелското външно министерство остро реагирало на такава среща и предупредило, че ако тя се осъществи, премиерът Ариел Шарон няма да приеме българския външен министър. Вместо това, през април 2004 г. отново Набил Шаас идва в България.
На 3 март 2005 г. в Рамала е учредено Дружество за палестинско-българско приятелство, в което членуват близо хиляда палестинци, голяма част от които учили в България. На 28 ноември следващата година в София е учредено Дружество за българо-палестинско приятелство. Негов пръв председател е посланик Киряк Цонев, а сред членовете са ръководителят на катедра „Арабистика“ в Софийския университет проф. Йордан Пеев, историкът проф. Андрей Пантев (по това време народен представител в XL ОНС) кметът на София Бойко Борисов и други обществени личности. Сред запомнящите се прояви на дружеството е дискусия с израелския юрист Фелиция Лангер, защитник на правата на палестинските жители в Западния бряг и ивицата Газа.
След присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната, както и търговско-икономическите отношения с трети страни, се съгласуват в съответствие с общата политика на ЕС. Това се отнася в голяма степен и за отношенията на България с Израел и с Палестинската власт. Основна характерна черта на европейската политика е признаване на принципа за „две държави“, а нерядко в Европейския парламент – подобно на Общото събрание на ООН – се приемат резолюции в защита на правата на арабското население в окупираните територии. Според мнение на български дипломати, позицията на България следва основно политиката на Европейския съюз в Близкия изток, но се прилага „по-балансиран и нюансиран подход“. Значително по-комплицирана е политиката на Европейския съюз към Палестинската власт. Предвид на особения международен статут на Палестинската власт, нейните международни контакти имат специфични ограничения и поради това са описвани от експерти по международни отношения като хибридно състояние между „класически тип дипломация“ и „пара-дипломация“. Два месеца след подписването на израелско-палестинското споразумение от 13 септември 1993 г. Европейският парламент създава временна комисия, която през 1996 г. се преобразува в постоянна и по-късно приема названието „Делегация за отношения с Палестина“. В духа на Европейската стратегия за сигурност (2003) през ноември 2005 г. Европейският съвет създава гранична помощна мисия EUBAM-Rafah при граничния пункт Рафа между Газа и Египет, а от януари 2006 г. е създадена правна и полицейска мисия на Европейския съюз (EUPOL COPPS) с обща численост над сто души персонал за подпомагане на Палестинската власт при изграждане на сектора за сигурност и правораздаващи органи в окупираните територии. Дейността на EUBAM-Rafah е замразена през юни 2007 г., скоро след като Хамас печели изборите в ивицата Газа. След като през 2012 г. Общото събрание на ООН признава статута на Палестинската власт на „наблюдател“ в дейността на всички структури на световната организация, през 2014 г. Европейският парламент гласува резолюция за признаване „по принцип“ на държавата Палестина. През 2011 г. с голямо мнозинство Палестинската власт е приета като пълноправен член в световната организация за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата ЮНЕСКО.
По покана на Шимон Перес в качеството му на израелски президент (2007-2014) на 24 март 2008 г. в Израел пристига на тридневно посещение българският президент Георги Първанов. В делегацията е включен вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. На 26 март Първанов има разговор и с палестинския президент Махмуд Абас. Той е първият висш български държавник, който посещава Рамала. Това посещение е в отговор на официалното посещение на палестинския президент година преди това. В свое изявление Георги Първанов излиза с предложение да се организира израелско-палестински бизнес форум в София и заявява, че България „ще настоява за по-активна позиция на ЕС за постигане на траен мир в Близкия изток“. Подписана е тригодишна програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата и споразумение за откриване на българско официално представителство в Рамала. Предложението за създаване на Дипломатическо представителство на РБ при Палестинската власт е прието с Решение на Министерския съвет № 851 от 21 декември 2007 г. Първият български дипломатически представител при Палестинската власт в Рамала е дипломатътот кариерата посланик Николай Николов (2008-2013), който е сменен през 2013 г. от друг дипломат с предишни мандати в Близкия изток - Свилен Божанов.
Президентът Георги Първанов си спомня, че при първата му официална визита в Израел през март 2008 г. и израелският, и палестинският президент са проявили изключително приятелско отношение към България и българския народ. В нито един момент не се е усетила някаква ревност или нотка на недоволство от разговорите му в рамките на часове със Шимон Перес и впоследствие с Махмуд Абас. При визитата в Рамала Първанов е имал импровизирана сърдечна среща с министър в палестинското правителство, получил своето висше образование в България. Две години по-късно са осъществени ответни визити на палестинския президент Махмуд Абас през юли и на израелския президент Шимон Перес през август 2010 г. в София. След разговорите си с българския президент Шимон Перес заявява в специално интервю за bTV: „Най-важната точка в дневния ред е да постигнем мир с палестинците. Смятам, че България е подходящо място ние и палестинците да се срещнем. Това звучи малко като самопокана, но смятам, че няма по-добро място от това.“ Тези думи на израелския президент са разпространени от редица чуждестранни медии, дори и в Австралия. Бившият български президент Георги Първанов посещава Тел Авив и Рамала още веднъж през 2015 г., но този път в качеството на председател на политическа партия АБВ.
Последно посещение на българска официална делегация в Рамала се провежда през ноември 2020 г. След визита в Израел и срещи с президента Ривлин, премиера Нетаняху и външния министър от български произход Габи Ешкенази в Йерусалим, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева води разговор с палестинския си колега Рияд ал Малки. В изявление пред медиите Захариева припомня, че повече от пет хиляди палестинци са завършили своето образование в България и посочва актуалните възможности за обучение, които предлагат българските университети.
В Асоциацията на чуждестранните студенти в България са регистрирани малко над 400 палестинци. Според бившия официален представител на българската държава в Рамала Георги Миленов (2018-2023), най-малко трима министри и редица други висши държавни служители в палестинското правителство са получили висше образование в България, а висши военни и полицейски представители са учили в специализирани военни училища и Военната академия „Г. С. Раковски“.В регионални български медии е поместена информация от сайта на Националния военен университет във Велико Търново за началника на Бюро за управление и организация (координиращо действията на полиция, пожарна служба и военно разузнаване) в Палестинското правителство бригаден генерал Файез Найеф Абу Алардат, завършил пет годишен офицерски курс във ВНВУ „Васил Левски“ през 1989 г. Той споделя, че прави всичко възможно всяка година да се завърне във Велико Търново, където има свой дом. Негов съвипускник бил назначен за директор на полицията в Рамала, а групата от 27 палестински офицери, завършили висше военно образование в България, често се събирали заедно.
Поради извънредната ситуация след чудовищната терористична атака на Хамас през октомври 2023 г. срещу младежки културен фестивал в Израел, при еднодневното посещение на българския премиер Николай Денков и вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел на 6 ноември 2023 г. в Йерусалим, визита в Рамала не е предвидена. Българското правителство обаче не се присъединява към декларацията на 29 държави начело с Великобритания и Франция (сред тях 21 държави от Европейския съюз), които призовават едновременно за освобождаване на израелските заложници, задържани от Хамас, и за прекратяване на „хуманитарната трагедия“ в Газа с масирани военни действия срещу цивилното палестинско население.
