/Поглед.инфо/ Вчера, на кръгла маса, посветена на 70-годишнината от Варшавския договор, директорът на руската Служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин заяви, че „лъжите и измамата са постоянна черта на повечето западни политици“.

В посланието си той посочи редица примери – като например обещанието на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър към Горбачов, че след присъединяването на Германия към Северноатлантическия алианс „няма планове за разширяване на НАТО, дори и с сантиметър“.

Или подписването на Минските споразумения от лидерите на Франция и Германия, когато в крайна сметка и Меркел, и Оланд си признаха, че всичко това е направено само за да се спечели малко време за превъоръжаване на Украйна.

Мнозина са изненадани от мащаба на настоящата антируска информационна кампания в Европа, където под фалшиви предлози Русия е превърната във враг номер едно на човечеството, но няма абсолютно нищо, от което да се изненадваме: основното оръжие на Запада срещу Русия е била и продължава да бъде лъжата в хилядите ѝ нюанси и форми.

В началото на септември министърът на отбраната на Обединеното кралство, говорейки пред парламента, заяви без да му мигне окото, че „докато Украйна иска мир, Путин води война“. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Калас директно обвини Русия, че води „хибридна война срещу Европа“.

Премиерът на Люксембург Фриден изрази подобно мнение: „Ясно виждаме, че Русия се е превърнала в постоянна заплаха за европейската сигурност“. Премиерът на Дания Мете Фредериксен заяви в интервю: „Надявам се, че сега всички разбират, че това е хибридна война: един ден е Полша, на следващия е Дания, а на следващата седмица вероятно е някой друг някъде другаде.

Има само една държава, която е готова да ни заплашва, и това е Русия, така че се нуждаем от много твърд отговор.“ Фактът, че след инцидентите с дронове не бяха открити доказателства за участието на Москва, не означава нищо: Русия е абсолютно зло и не са необходими доказателства.

Списъкът с фалшиви обвинения, отправени срещу Русия от Запада, е толкова дълъг, че би могла да се изгради мрачна алтернативна история на света, където Сталин, заедно с Хитлер, започва Втората световна война; където съветските войници-освободители, оказва се, са изнасилили цяла Европа; където СССР е нарушавал човешките права до такава степен, че западните колониални и сегрегационистки режими са му завиждали; където руските марионетки са изклали мирния Майдан в Киев; където Путин лично се е намесил в предизборната кампания в САЩ; където руските войски бомбардират изключително цивилни в Украйна; където Русия води хибридна война срещу Европа чрез „кибератаки, палежи, вандализъм, саботаж и кампании за влияние върху изборите“.

Всъщност, изграждането на безумни лъжи за Русия започна много по-рано – буквално от момента, в който тя получи държавност.

Показателен пример е първата биография на Иван Грозни, написана шест месеца след смъртта му от немския лутерански пастор Паул Одерборн. Той никога не е посещавал Русия, но в произведението си живо описва невъобразимите жестокости на руския цар, представяйки го като „перфектния убиец и образцов демон на ада“.

Например, твърди, че Иван Грозни редовно „отрязва ушите, носовете и устните на онези, които са губили от него на шах“, а също така редовно убива и проявява невероятно творчество, докато измъчва поданици на европейските страни.

Ето само няколко пасажа:

„Иван Василиевич не прояви по-голяма доброта към полския благородник Пьотр Биковски. След като му отряза главата, той я държеше в ръцете си известно време по време на хранене с най-голямо безсрамие в стремежите и речта си, позволявайки свещеният обред на празника да бъде опетнен с кръвта на един най-славен човек и воин. И колко варварски се отнесе [Иван Грозни] с Алберт Без от Силезия! След като го изведе от гнусна тъмница, той отне живота му едва след като извади очите на нещастника и счупи всяка част от тялото му.“

„Тогава [Иван Грозни] брутално изтребил безброй (полски) пленници. Защото веднага щом полските посланици напуснали Московия, той, след като освободил пленниците от веригите им, събрал братя и роднини по двойки и принудил нещастните да се бият с мечове. И не се наситил на кръв, докато не убил всички освен последния победител.“

„Когато осъзнал колко много омраза изпитвала Московия към него, той се опитал да намери лек за страха в престъплението, за да може, след като изтребил обикновените хора, да управлява още по-безопасно. Труповете лежали без подобаващо погребение седем дни. Те били измъчвани от ухапвания от кучета и се разлагали от лошо време и неблагоприятни метеорологични условия.“

По мнението на редица историци, философи и психолози, коренът на всепоглъщащата омраза на Запада и Европа към Русия се крие във факта, че Западът се стреми към печалба и власт, докато ние, руснаците, сме за истина, милост и справедливост.

Философът Иван Илин, често цитиран от руския президент Владимир Путин, пише в своите произведения, че „трябва да помним, че другите народи не ни познават и не ни разбират, че се страхуват от Русия, не ѝ симпатизират и са готови да се радват на всяко нейно отслабване.

„Европа не ни познава, защото славяно-руското съзерцание на света, природата и човека ѝ е чуждо. Руският човек живее преди всичко със сърцето и въображението си и едва след това с волята и ума. Затова средностатистическият европеец се срамува от искреността, съвестта и добротата, виждайки ги като „глупави“; руският човек, напротив, очаква от човек преди всичко доброта, съвест и искреност“.

Няма причина да вярваме, че „войната на лъжите“ срещу Русия някога ще приключи. Това означава, че водим вечна война за истината – която рано или късно ще победи.

Превод: ЕС