Из една обичайно жестока хроника на убийство през 1944 г.
/Поглед.инфо/ Да си работил с усърдие в полицията, жандармерията или в ловните роти, днес не само не е повод за срам, ами е за гордост. Щом като си служил на родината, няма значение дали си убивал и изтезавал без съд и присъда, дори жертвите ти да са непълнолетни и малолетни, макар че изтезанията отсъстват от разрешените способи за разпит в която и да е полиция по света. Ако случайно извергите са осъдени от Народния съд, или ги е сполетял народният гняв преди него, днес те биха могли да продължават да спят спокойно вечния си сън – имената им са изографисани на черната плоча на героите жертви на комунистическия режим в парка пред НДК, наследниците им получаваха за деянията им нелоша помощ от държавната хазна. Е, айде сега, кървави били и тия пари!
16.05.2026 08:47