/Поглед.инфо/ През април 1980 г. в пустинята на 80 километра от Техеран изгарят хеликоптер и самолет, в тях е имало осем души. Всички те са американски военни. Аварията се случва в момент на неуспешен опит за дозареждане. Още на следващия ден президентът Джими Картър разказва за провала на операцията за спасяване на заложниците “Орлов нокът”. По-късно той заявява, че именно заради нея не е бил избран за втори мандат.

В последните години шиитски Иран - страната, която САЩ дълго време наричаха “ос на злото”, като че беше оставена на мира от терористите. Но атентатите на 7 юни 2017 г. промениха положението. Отговорност за тях пое радикалната сунитска групировка „Ислямска държава“. Техеран обвини Саудитска Арабия, че стои зад нея.

Но ударът дойде дни, след като Доналд Тръмп потвърди подкрепата на Вашингтон за саудитското кралство и подписадоговор за оръжейни доставки в него за цели 350 млрд. долара. В Иран това станаповод за подозрения, че зад терористичните атаки отново прозира “дългата ръка” на Съединените щати. Всъщност, нелеката история на ирано-американските отношения дава основание за подобни мисли.

В същото време не трябва да забравяме решителната роля, която Иран изиграва за спечелването на Втората световна война от съюзниците. В спомена на Уинстън Чърчил по-долу той изнася, че пет милиона тона снабдяване от Англия и САЩ за Червената армия преминават през тъй недолюбваната днес от тях ислямска република. Но Русия не я забравя. Пък и съдбоносната среща през 1943 г. между тримата големи Чърчил, Рузвелт и Сталин се провежда не другаде, а в Техеран. Затова първите документи, които ви предлагам днес, са от началото на Втората световна война. Защото в България малко хора познават историята на отношенията САЩ-Иран в последния един век.

Накратко казано - САЩ има какво да си връщат.

Уинстън Чърчил, “Мемоари”, том 3, Книгоиздателска къща “Труд”, 1994 г.

Из глава ХХVI ”Персия и Близкия изток” Лятото и есента на 1941 г.

Необходимостта да прекарваме всякакви муниции и доставки за съветското правителство и крайните трудности по арктическия маршрут заедно с бъдещите странтегически възможности правеха крнайно наложително пълното отваряне на комуникацията с Русия през Персия. Персийските нефтени находища представляваха първостепенен военностратегически ресурс. В Техеран се беше настанила активна и многобройна германска мисия и немците имаха там висок престиж. Потушаването на въстанието в Ирак и англо-френската окупация на Сирия успяха, макар и със съвсем малко, да осуетят плановете на Хитлер за Ориента. Ние приветствахме възможността да се срещнем с руснаците и им предложихме съвместна кампания. […]

Министър-председателят до г-н Сталин:

Нашите единствени интереси в Персия са: първо, създаване на бариера срещу германското проникване на изток и, второ, уреждане на директен път за доставките към Каспийския басейн. Ако желаете да изтеглите намиращите се там пет-шест руски дивизии, за да ги използвате на бойния фронт, ние ще поемем пълната отговорност за опазване на реда, както и поддържането и подобряването на маршрута на доставките. Тържествено ви обещавам от името на Великобритания, че ние няма да се стремим към каквито и да е облаги за себе си за сметка на справедливите руски интереси както по време на войната, така и след приключването й.[…]

Не мога да изразя с думи нашите чувства по повод на вашата велика героична борба. Надяваме се скоро да засвидетелстваме това с дела.

* * *

С руснаците постигнахме споразумение бързо и гладко. На персийското правителство бяха наложени в основни линии следните условия: преустановяване на всякаква съпротива, изгонване на германците, спазване на военен неутралитет и предоставяне на персийските комуникации на съюзниците за транзитен превоз на военни доставки за Русия[…]

Създаването на голям маршрут през Персийския залив за доставките за Русия се превърна в наша основна цел. С приятелски настроеното правителство в Техеран успяхме да разширим пристанищата, да развием речния транспорт, бяха построени пътища и жп линиите бяха реконструирани. Началото на това начинание беше поставено през септември 1941 г. и беше разработено от британската армия, а скоро щеше да бъде подпомогнато и довършено от САЩ. Благодарение на него за периода от четири години и половина успяхме да изпратим в Русия пет милиона тона от доставките[…]

Порция познание - Истинската история на отношенията между САЩ и Иран

Иван Спирдонов

https://www.youtube.com/channel/UCzJ7FDQikGcQoR5VZoRxBDA

Повече от 70 години Съединените щати и Иран са в капан в цикъл на враждебност, съсредоточен върху регионалната сигурност и ядрените амбиции на Иран, като напрежението многократно прераства в открита конфронтация.

Следната времева линия проследява ключовите етапи в тяхната напрегната връзка:

- 1953: Американските разузнавателни агенции организираха преврат, който свали тогавашния демократично избран ирански министър-председател Мохамед Мосадък, възстановявайки на власт подкрепяния от САЩ шах Мохамед Реза Пахлави.

- 1957: Съединените щати и Иран подписаха споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергия като част от инициативата на тогавашния президент на САЩ Дуайт Айзенхауер „Атоми за мир“, полагайки основите за ядрените амбиции на Иран.

- 1972: Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън посети Иран и обеща да продаде на Техеран всички американски оръжия, с изключение на ядрените, в замяна на ролята на Иран в защитата на интересите на САЩ в Близкия изток.

- 1979-1981: Ислямската революция в Иран, водена от аятолах Рухола Хомейни, свали династията Пахлави и установи Ислямска република Иран. На 4 ноември 1979 г. ирански студенти превзеха посолството на САЩ в Техеран, вземайки за заложници 52-ма американци. В отговор тогавашният президент на САЩ Джими Картър прекъсна дипломатическите си отношения и наложи санкции на Иран.

- 1980-1988: По време на ирано-иракската война Съединените щати подкрепиха Ирак, което допълнително обтегна отношенията с Техеран.

- 1984: Съединените щати определиха Иран като „държава спонсор на тероризма“ след нападение през 1983 г. срещу многонационална казарма в Бейрут, Ливан, при което загинаха над 200 американски военнослужещи. Вашингтон приписа нападението на свързани с Иран бойци.

- 1988: Американски военен кораб сваля ирански граждански самолет, убивайки над 200 души на борда.

- 1995: Администрацията на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън затегна санкциите, като забрани търговията и инвестициите на САЩ с Иран.

- 2002: Тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш нарече Иран, Ирак и Корейската народнодемократична република „ос на злото“ в обръщението си за състоянието на Съюза.

- Юли 2015 г.: Иран постигна знаково ядрено споразумение, официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA), със Съединените щати, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия. Съгласно споразумението, Техеран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на облекчаване на санкциите.

- 2018: Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп едностранно се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и възстанови санкциите за „максимален натиск“, ход, широко осъден от международната общност.

- 2019: Съединените щати определиха Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГС) на Иран като чуждестранна терористична организация. Впоследствие Иран определи Централното командване на САЩ и неговите сили в Западна Азия като „терористична група“.

- 2020: Американски въздушен удар в иракската столица Багдад уби Касем Солеймани, командир на силите „Ал Кудс“ на ИРГ. Иран отвърна на удара, като изстреля ракети по военни бази в Ирак, в които са разположени американски войски.

- 2025: В началото на април Иран и Съединените щати проведоха пет кръга непреки преговори по иранския ядрен въпрос и облекчаването на санкциите от САЩ. На 13 юни, преди планирания шести кръг, Израел започна мащабни въздушни удари срещу Иран. На 21 юни Съединените щати започнаха операция „Midnight Hammer“, като Тръмп обяви успешни удари по ядрените съоръжения на Иран във Фордоу, Натанз и Исфахан. Прекратяването на огъня между Иран и Израел влезе в сила на 24 юни.

- Краят на 2025 г.: В Иран избухнаха протести заради покачващите се цени и обезценяването на валутата, като безредиците причиниха жертви сред служителите по сигурността и цивилното население. Иран обвини Съединените щати и Израел в подстрекателството към безредиците, докато Вашингтон заплаши с военна намеса.

- Февруари 2026 г.: Съединените щати и Иран възобновиха непреките преговори и проведоха три кръга разговори, докато Вашингтон струпа значителни сили в Близкия изток. На 28 февруари Съединените щати и Израел започнаха съвместен военен удар срещу Иран, убивайки върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Иран незабавно отвърна с ракетни удари и удари с дронове срещу Израел и американски военни активи в целия регион

По материали от агенция Синхуа

444 дни заложничество и 77 тома компромати Четиридесет години от завземането на американското посолство в Техеран

4 ноември 2019 г.

Кристина Закурдаева

Няколко месеца след Ислямската революция тълпа религиозни студенти завзема Американското посолство в Техеран, това става на 4 ноември1979 г. Почти година и половина 52-ма сътрудници на ведомството прекарват като заложници. За това време окупаторите успяват да публикуват хиляди секретни документи от посолството, а САЩ - да въведат срещу Иран най-строги санкции. Отношенията между двете някога дружески страни така и никога не бяха възстановени. [...]

Мъчения и кола

С викове “смърт на Америка” и “смърт на шаха” тълпа от няколко хиляди религиозни студенти - те наричат себе си “Последователи на линията на имама” - идва до стените на американското посолство в Техеран. Иранците са недоволни от решението на САЩ да дадат убежище на шах Реза Пахлеви, който няколко месеца преди това, след Ислямската революция, е избягал от страната . След няколко часа студентите решават да прескочат през стените на посолството и да заловят неговите сътрудници - тях иранците ги смятат за шпиони.

Всички намиращи се в зданието 71 човека стават заложници. След две седмици студентите освобождават 13 души - афроамериканци и жени. Те обясняват своето решение с това, че чернокожите се отнасят към “угнетеното малцинство”, а жените заемат “особено място в исляма”.

Още шест сътрудници успяват да избягат по време на окупирането, скрива ги при при себе си канадският посланик. В средата на 1980-та бегълците ще бъдат изведени от страната под прикритие, а през 2012 г. за тази операция ще бъде заснет филмът “Операция Арго”.

Привържениците на имама в същия ден - 4 ноември 1979 г., завземат зданията на консулствата на САЩ в Тебриз и Шираз, но тяхната работа е била прекъсната още през февруари, затова там нямало кого да вземат за заложник. Известно е също, че религиозни студенти от Пакистан, вдъхновили се от примера на Иран, са се опитвали да превземат с щурм посолството на САЩ в своята страна. Но почти веднага са освобождавали заложниците.

В първите дни след завземането върховният лидер на Иран аятолах Рухола Хомейни не реагира на случилото се, но скоро нарича действията на окупаторите “втора революция”, а посолството - “шпионски разсадник”. След това обявява и собствени условия за освобождаване на заложниците. "АкоСАЩпредадат на Иран сваления шах и престанат да ни шпионират, то пътят към преговори по някои важни за нацията теми ще се отвори”, заявява той.

Президентът на САЩ Джими Картър обявява случилото се за акт на тероризъм. Вашингтон подава жалба в Международния съд на ООН, обвинявайки Иран за нарушаване на няколко члена от Виенската конвенция за консулската дейност.

По-късно заложниците разказват, че иранските власти няколко часа са игнорирали техните молби за помощ. След идването на отряда на Корпуса на стражите на Ислямската революция, неговите сътрудници не предприемат активни действия за защита на американците. На това прессекретарите на правителнството на Иран и КСИР заявяват, че не са се намесвали, защото тяхната задача е била да “охраняват и студентите, и сътрудниците на посолството”.

Заложниците се оплакват от “нечовешко отношение”: постоянно са ги връзвали, разпитвали ги за дейността им в Иран, забранявали им да пишат и да получават писма. Казват също, че постоянно са ги заплашвали с оръжие.

В първата година след завземането на посолството иранците разрешават на заложниците да отпразнуват католическото Рождество - за тях украсяват елха, приготвят вечеря и донасят няколко бутилки с кока кола.

WikiLeaks от 1970-те

... Окупаторите успяват да възстановят голямата част от документите... Иранските власти вземат решение да ги публикуват без цензура.

Тайните на американското посолство се публикуват в държавните медии и в отделни сборници в течение на няколко години поред. Общо са обнародвани 77 тома с вътрешна кореспонденция, методически и дипломатически сводки под общото название “Вътре в шпионската бърлога на САЩ”.

В тези документи се казва, че сътрудниците на посолството са се опитвали да вербуват високопоставени ирански чиновници, бизнесмени, журналисти и активисти в изгнание. В един от документите се разказва как се опитват да вербуват Аболхасан Банисадр - политик, върнал се в Иран заедно с Хомейни след революцията и по-късно станал първи президент на страната. Един от агентите... предлагал на Банисадр включително трудоустрояване с месечна заплата $1000 (с отчитане на инфлацията днес тази сума би била около $3500), но политикът е отказал[...]

В публикуваните документи има редакторски вметки, в които се говори за империалистическа заплаха от страна на САЩ и се прави допълнителен анализ на съдържанието на някои материали. Ето типичен пример:

"За да защитят своите интереси, империалистите пръскат своите шпионски мрежи по целия свят. От тях ЦРУ са най-изобретателните. Навсякъде, където има безжалостно смачкване на народа, има следи от ЦРУ... Кръвожадният американски империализъм е използвал всичките си възможности, за да се внедри във всички аспекти на овладяната страна, те продължиха да правят това [в Иран] и след революцията”.

[...]

"Публикацията на тези документи прилича на това, което сега прави WikiLeaks. [Това, което направихме ние], беше WikiLeaks на онова време", - каза тя пред агенция AFPпрез 2016 година.

Ебтекар казваше, че съжалява, че след тези събития Иран се оказа в световна изолация и под най-силни икономически санкции. Но все едно тя смята за правилно решението за окупирането - студентите тогава се опасяват, че САЩ ще организират поредния държавен преврат в новообразуваната Ислямска република.

Призраците на 1953-та

Мненията на многоизследователи на изтока и на самите иранци съвпадат. Един от подтиците към революция и ръст на антиамериканските настроения става превратът през 1953 г. Тогава ЦРУ в съвместен заговор с британските спецслужби и с монарха отстранява от власт първия избран от народа министър-председател на Иран Мохамед Мосадък. Смята се, че ключова роля в планирането на детайлите на преврата изиграват американските дипломати - братята Олен и Джон Фостър Дълес. В началото на 1950-те Мосадък оглавява опозиционнта коалиция “Национален фронт на Иран” и е бил влиятелен член на парламента. Занимавал се е с национализирането на нефтената промишленост: в частност на Англо-персийската нефтена компания. Днес тя се нарича British Petrolеum. Под британско ръководство компанията дълги години извозва с концесия от Иран нефтопродукти на безценица, а и е била освободена от плащането на подоходен данък и митнически такси. След национализацията Британия обвинява Техеран в масирано завземане на собствеността, заплашва с международния съд на ООН и въвежда нефтено ембарго, което нанася значителни щети на икономиката на Иран.

Мосадък въпреки всичко се ползва с популярност както в работническата класа, така и в интелектуалните кръгове. Но с всяка година напрежението между него и провържениците на шаха нараства. След няколко неуспешни опита да свали Мосадък шах Пехлави се съгласява да участва в сговора на американския президент Дуайт Айзенхауер и британския премиер Уинстън Чърчил. Този път планът проработва. Операцията на ЦРУ пролучава кодовото название “Аякс”, в МИ6 - "Boot" ("да те ритна"). Сред заговорниците неофициален химн на преврата става песента "Luck Be A Lady Tonight" от бродуейския мюзикъл "Момчета и куклички".

Американският журналист и изследовател Стивън Кинцър описва операцията в книгата “Всички хора на шаха. Американскиятпреврат и предпоставките за терор в Близкия Изток”. В рамките на кампанията срещу премиера чуждестранните спецслужби плащат за очернящи статии в местните средства за масова информация и за митинги в големите градове. По данни на бившия специалист на ЦРУ по задгранична пропаганда Ричард Котъм, до 4/5 от всички вестници в Техеран работят за спецслужбата и публикуват статии, написани във Вашингтон. В СМИ, по думите на Котъм, за Мосадък се е създавал образ на “фанатик и колаборационист с комунистите” с антимонархически и антиислямски възгледи.

Според разсекретения през 2013 г. отчет на ЦРУ, агенти от името на комунистическата партия на Иран "Туде" разпращали до религиозните лидери на Техеран писма, в които заплашвали с разправа, ако имамите не поддържат Мосадък. В бъдеще клирът ще изиграе важна роля в преврата.Американските и британските спецслужби подкупвали депутати в парламента. Спецслужбите организирали и различни демонстрации: “прошаховски” и “промосадъкски”, на които се раздавали комунистически лозунги и призиви към социалистическа революция.

На фона на протестите в Техеран започнали въоръжени сблъсъци. Обстреляли и разграбили дома на премиера. Скоро на Мосадък му връчили указ на шаха за отстраняването му от длъжността премиер и го арестували. До края на живота си той е останал под домашен арест.

Божествената помощ

През април 1980 г. в пустинята на 80 километра от Техеран изгарят хеликоптер и самолет, в тях е имало осем души. Всички те са американски военни. Аварията се случва в момент на неуспешен опит за дозареждане. Още на следващия ден президентът Джими Картър разказва за провала на операцията за спасяване на заложниците “Орловнокът”. По-късно той заявява, че именно заради нея не е бил избран за втори мандат.

Според плана на военните и спецслужбите на САЩ, група агенти вътре в Иран е трябвало да завземат с щурм мястото, където са държани заложниците, и да да ги извозят в пустинята. От там американците е трябвало да излетят с въртолети в Египет, след това - в САЩ. Общо в операцията са били задействани осем въртолета и самолет за дозареждане. Но заради пясъчни бури и неизправности на някои апарати от осемте въртолета до пустинята долитат само шест. След аварията със самолета за дозареждане американското командване взема решение да изостави останалите в пустинята въртолети. Пак там американците оставят подробен план на секретната мисия. Документите и част от оцелялото оборудване попадат в ръцете на иранците.

Иранските власти използват провалената мисия за пропаганда. От една страна студентите, заловили заложниците, казват, че спецоперацията потвърждава техните опасения за това, че САЩ може да подготвят още един преврат в страната. От друга страна, аятолах Хомейни твърди, че нейният провал е божествена легитимация и помощ за новообразуващата се теологична държава. След това всички заложници са разпръснати из страната, за да бъдат невъзможни в бъдеще подобни мисии. На мястото на аварията построяват джамия.

В тези условия Вашингтон е принуден да встъпи в преговори с Техеран. Те продължават почти година. Посредник е Алжир. През януари 1981 г. Иран и САЩ подписват съглашение. Техеран обещава да пусне всички заложници и да погаси всичките си дългове пред американските банки, а САЩ в отговор - да отменят санкциите, да размразят активите на шаха и на части да ги преведат на новото иранско правителство, а също да не се намесват повече във вътрешната политика на Иран. Съгласно договореностите, всички финансови операции се извършват през алжирската Централна банка.

Заложниците са освободени в последния официален ден на президентстването на Джими Картър. Иранските власти качват в самолет всичките 52-ма души в момента, когато новоизбраният президент Роналд Рейгън произнася своята иногурационна реч.

Превод от руски Велиана Христова

https://www.currenttime.tv/a/iran-hostage-crisis-anniversary/30250939.html