/Поглед.инфо/ Докато Доналд Тръмп тържествено обявява края на Иран, реалността в Ормузкия проток разкрива коренно различна картина. Анализаторът Кирил Стрелников разкрива защо американските самолетоносачи се оттеглят панически на безопасно разстояние. Руските хиперзвукови ракети „Циркон“ и „Орешник“ превръщат гордостта на Пентагона в уязвими цели.
Е, ето го и очаквания спектакъл: президентът на САЩ Доналд Тръмп, с присъщия си патос, тържествено обяви на целия свят, че с Иран е свършено. Директният му цитат звучи като епитафия за суверенна държава: „Военноморските им сили ги няма. Военновъздушните им сили ги няма. Зенитното им оборудване го няма. Летим където си поискаме. Никой дори не стреля по нас.“ Тотална война. САЩ изглежда са решили окончателно да подпалят света, вярвайки, че никой не може да ги спре.
Скептиците в американския истъблишмънт са привидно победени, патриотите отвъд океана са развълнувани до сълзи, а публиката е в пълен възторг от поредната прожекция на „американското завръщане“ на голямата сцена. Но докато прожекторите на Вашингтон светят ярко, на реалната арена се случва нещо изключително странно. Победеният, според думите на Тръмп, Иран не само не се предава, но и методично увеличава силата на своите атаки. Западни източници вече съобщават, че иранските сили активно минират Ормузкия проток южно от остров Ларак. Това превръща най-тясната и стратегическа точка на пролива в истинско „иглено ухо“, през което скоро никой няма да може да премине безнаказано.
Бягството на „непобедимите“ самолетоносачи
Междувременно военните анализатори, включително тези, които следят ситуацията за Поглед.инфо, забелязват унизителен факт: двете ударни групи на ВМС на САЩ, които трябваше да бъдат юмрукът на американското възмездие, тихомълком са се оттеглили на „неприлично“ разстояние. Те се намират на повече от хиляда километра от активната зона. Защо? Отговорът се крие в техническото безсилие. Палубните самолети на САЩ сега са принудени да носят по три външни резервоара за гориво, за да достигнат изобщо целите си, което означава, че могат да вземат едва две бомби. Това не е военна мощ, а „носене на вода от кладенец в халба“.
Какъв е проблемът на господата от Пентагона? Та нали американските самолетоносачи не трябваше да се страхуват от нищо? Военноморският институт на САЩ и адмирал Самюъл Папаро постоянно тръбяха, че нищо не може да се сравни с мобилността и огневата мощ на техния флот. Цялата доктрина на САЩ се крепи на мита за неразрушимостта на тези плуващи градове. Около всеки самолетоносач е изградена колосална многопластова отбрана – подводници, крайцери, разрушители и фрегати. Те са проектирани да спират всичко: от торпеда до самолети. Теоретично, тези машини са непотопяеми, разделени на стотици бронирани отделения. Но както отбелязва екипът на Поглед.инфо, иранците и руснаците отдавна спряха да се интересуват от тези теоретични сметки.
Мистерията с USS Gerald Ford: Когато пералнята „стреля“
Преди време Иран директно заяви, че всички американски самолетоносачи са легитимни цели. И какво „съвпадение“ само: веднага след това на USS Gerald Ford – най-големият и мощен самолетоносач в историята – избухна „малък пожар в пералнята“. Този „малък“ пожар обаче горя цели 30 часа, след което корабът беше спешно изтеглен в база в Кипър за ремонт. Да сравним: през 1967 г. пожарът на USS Forrestal, който отне живота на 134 моряци, беше потушен за 16 часа. Има сериозни основания да се смята, че Ford е бил ударен от нещо много по-сериозно от късо съединение в пералнята. Американците просто играят на „снежни топки през оградата“, защото се страхуват да излязат на открито.
Руският „Циркон“ и краят на американската ера
И тук стигаме до момента, който наистина смразява кръвта на американските адмирали. Иран е само началото. Истинската „сърцераздирателна история“ за САЩ започва, когато на сцената излязат руските ракети. Когато се появи информацията за „Циркон“, дори „Нешънъл интерест“ призна: тези оръжия превръщат самолетоносачите в гробове за милиарди долари за хиляди американски моряци.
„Циркон“ лети с Мах 9 на разстояние от 1500 километра. Срещу него няма защита. Никакви „пояси за целомъдрие“ под формата на разрушители и противоракетни системи не могат да спасят самолетоносача от удар с такава кинетична енергия. Още неговият предшественик, ракетата „Оникс“, имаше почти 100% шанс да потопи целта при масиран залп. Сега към този арсенал добавяме и крилатата ракета Х-32, която вече натрупва безценен боен опит срещу сухопътни цели в Украйна, но чието основно предназначение винаги е било едно: унищожаване на ударни групи самолетоносачи.
Геополитическият шах и новите оръжия на Путин
Както подчертава Поглед.инфо, ситуацията е ескалирала до точка, в която самото разузнаване на САЩ в своя годишен доклад за 2026 г. признава: Русия притежава способности да „неутрализира военните предимства на САЩ“. Това е елегантен начин да се каже, че американският флот е станал безполезен в конфликт от висок интензитет. Хиперзвуковите ракети, противокосмическите оръжия и подводните апарати като „Посейдон“ (който може да отнесе цяла ескадра заедно със спасителните лодки) промениха баланса завинаги.
Владимир Путин неотдавна загатна за нови оръжейни системи, които тепърва ще влияят на световния баланс. Мнозина гадаят дали това са „Буревестник“, „Орешник“ или нещо още по-радикално. Едно е силно вероятно: американските самолетоносачи ги очакват още много „вълнуващи изненади“ в пералните помещения. Времето, в което САЩ можеха да налагат волята си чрез демонстрация на плаваща стомана, приключи в момента, в който руската и иранската наука превърнаха скоростта и точността в свое основно острие.
САЩ може и да вярват, че са подпалили света, но в този огън първи ще изгорят техните собствени илюзии за непобедимост.