/Поглед.инфо/ Британският официоз Financial Times силно е разтревожен от допълнителния приход от скъпия нефт, който Руската федерация реализира след започване на въоръжената акция на САЩ срещу Иран. Статията е озаглавена „Русия загребва до 150 милиона долара дневно от нарастващите цени на петрола“ (Russia rakes in $150mn a day in extra revenue from surging oil prices).

„Само през първите 12 дни на конфликта с Иран, Русия реализира между 1,3 и 1,9 милиарда долара допълнителни данъчни приходи от износ на петрол“, потвърждава и Abhijeet Kumar – индийски журналист в електронната медия Вusiness-standard.com. „Тъй като войната с Иран нарушава износа на петрол от Персийския залив, по-високите цени и нарастващото търсене от Индия и Китай осигуряват на Русия допълнителни приходи от приблизително 150 милиона долара на ден.“

Няма нищо странно в създалата се извънредна международна обстановка. И не Русия започна конфликта. Ала войната срещу Иран дойде като мана небесна за затруднената от санкциите руска икономика. След като Иран наложи контрол върху корабоплаването през Ормузкия пролив, това практически доведе до нарушаване на твърде голям дял от световните петролни потоци. А конфликтът между САЩ, Израел и Иран продължава втора седмица без признаци да приключи. В същото време най-големите потребители на нефт трескаво се борят за доставки от алтернативен източник, търсенето на течното злато неимоверно нарасна – както и цената му. Тези геополитически сътресения създават нови икономически възможности за Русия, която е под строги санкции, след като през 2014 г. НАТО започна открита война срещу народите на Украйна и Руската федерация.

Ако сегашните ценови нива се запазят, до края на месец март в руската хазна ще постъпят между 3,3 милиарда и 5 милиарда долара. Този положителен резултат е следствие от прекъсването на доставките през Ормузкия пролив, което неизбежно доведе до покачване на цените на руския суров нефт тип „Урал“. Анализаторите, цитирани от Financial Times, очакват цената да достигне средно 70–80 долара за барел, в сравнение с около 52 долара за барел през предходните два месеца.

Тесният Ормузки пролив между Иран и Оман е една от най-критичните енергийни точки в света. През този пролив всеки ден преминаваха около една пета от световните доставки на нефт. От началото на войната срещу Иран трафикът на танкери през пролива рязко намаля, което наруши износа на големите производители от Персийския залив – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар, Бахрейн. Международната агенция по енергия изчислява, че световните доставки на нефт през март може да спаднат с около осем милиона барела на ден. Потенциално това е най-голямото прекъсване на петролни доставки в историята. Резултатът е рязко покачване цените на течното злато, тази на суровия петрол Brent може да мине критичната точка от 100 долара за барел.

Рязкото покачване на цената на нефта оказва пряк фискален ефект върху валутните приходи на Руската федерация. Анализаторите на Financial Times, проследяващи корабните потоци, с тревога коментират постъпателното покачване цената на петрола, което добавя на руските износители около 2,8 милиарда долара приходи, 1,63 милиарда от които постъпват в хазната чрез данъци.

При тази необичайна ситуация – за да си осигурят алтернативна доставка, големите азиатски икономики се обръщат към Русия, която от столетие е един от най-големите износители на петрол в света. Как се промениха цените на руския суров петрол по време на кризата?

Преди ескалацията на войната в Западна Азия, руският петрол се търгуваше с големи отстъпки поради санкциите и натиска на САЩ и техните съюзници. Сега отстъпките рязко намаляха и руският суров петрол вече се търгува с 20-30 долара за барел над средната цена от предходните три месеца.

Прекъсването на износа от Персийския залив принуди големите азиатски вносители да търсят доставки от другаде. Индия и Китай, които от години са най-големите купувачи на руски суров нефт, след налагането на западни санкции на Русия през 2022 г. увеличиха покупките си, за да си гарантират запаси от въглеводороди по време на кризата. При сделки с Индия обаче, руснаците го продават само с около 5 долара за барел над цената за типа Brent. Индия е член на БРИКС, подкрепя руските усилия за мир в Украйна и Близкия Изток и заслужва тази – по същество, отстъпка.

Според анализаторите, двете страни (Китай и Индия) са увеличили вносът от Русия с около 22% само през седмицата след началото на ударите срещу Иран. Според Financial Times, покупките на Индия например, сега са около 1,5 милиона барела на ден – с около 50% повече от началото на миналия месец. Големи обеми руски суров петрол в момента се движат през Индийския океан към индийските пристанища.

Скокът на цените на петрола идва в решаващ момент за руските финанси. В началото на 2026 година приходите на Русия от енергийни източници, които до голяма степен се реализират от данъците от петролната индустрия, спаднаха с близо 50% на годишна база, което чувствително би се отразил на бюджетния дефицит за цялата година. Износът също намаля: доставките на руски суров нефт и петролни продукти спаднаха през февруари с 11,4% или до 6,6 милиона барела на ден – най-ниското ниво от 2022 г. При сегашната ситуация обаче, покачване на цените осигурява чувствително облекчение за финансите на Руската федерация и би постигнало бюджетните си цели за текущото тримесечие.

Ако кризата продължи, Русия има възможност да увеличи доставките, отбелязват анализаторите на Financial Times. В момента страната произвежда около 300 000 барела на ден под своята ОПЕК+ квота, което означава, че би могла да увеличи производството, ако пазарните условия останат благоприятни.

Анализатори, цитирани от британската агенция Ройтерс, силно са разтревожени от неочакваните руски приходи и предупреждават, че е време конфликтът в Западна Азия да бъде разрешен. Ако потокът на петрол през Ормузкия пролив се нормализира, нарастването на руските приходи ще се окаже краткотраен.

Засега обаче няма скорошни изгледи войната срещу Иран да приключи. За да се постигне мир в региона – а и в целия свят, необходимо е преди всичко постигането на глобални договорености за отказ от употребата на сила в разрешаването на международни конфликти, отказ от едностранното налагане на санкции, приемане реалността на състоялия се вече многополюсен свят, зачитане суверенитета на всички нации; и т.н., и т.н., – път, който единият процент или елитът на т.нар. колективен Запад едва ли скоро ще извърви.