/Поглед.инфо/ В статията авторът Павлин Павлов прави дълбок разрез на съвременната геополитическа динамика, като проследява еволюцията на американската външна политика от времето на Студената война до днешните конфликти в Близкия изток. Основният акцент е поставен върху превръщането на САЩ в „световен шериф“, чиито действия все по-често излизат извън рамките на международното право и здравия разум.

Това, което сега съизживяваме, както и да се стараят да ни го обясняват, вече е предостатъчното доказателство отново да определим в конкретния момент САЩ за полицай, извинете, шериф номер едно на планетата. Двойният аршин в оценката на събитията и тяхното развитие отдавна вече надхвърли допустимите рамки на международното право. Нещо повече, на практика разруши дори определените от великите сили правила. Това дали САЩ е нападнал Иран, загрижен за сигурността на Израел, или стремейки се да унищожи огнището на злото заплашващо целия свят, е пропагандна гарнитура за всички, които виждат каква е истината, но се правят като правилно мислещи евродемократи, че вярват на онова, което им се сервира.

Понеже стана въпрос за сигурността на Израел, интересно е да се отбележи, че тази дребна страна, да речем, неизвестно как и защо, но откакто е създадена, около нея постоянно има само врагове. Как така за преминалите години такава високотехнологична, изключително интелигентна нация не можа да установи нормални, добронамерени отношения със съседите си, е време да се запитаме. Веднъж участвах в дискусия за грижите към децата от домовете за сираци. Неприятно бяхме сюрпризирани от изявлението на един от участниците, който съвсем спокойно заяви, че според него сираците са най-разглезените деца сред останалите. Когато го погледнахме, меко казано, удивени, той веднага се обосноваха, като уточни, че не малко от тях спекулират с факта, че са изоставени или самотни, и смятат, че всички, които живеят нормално, са им задължени. Разбира се, реагирахме както се следва, защото всичко прозвуча кощунствено за традиционните ни схващания. Сега като наблюдавам развитието на нещата около Израел, точно тая мисъл отново ме настигна и то с тревогата, която е скрита в нея. За годините след войната целият свят съпричастен към паметта на унищожените еврейски граждани се отнасяше с изключително внимание и съответно подкрепа към Израел. Понякога обаче вече се стига до там, че, няма да си изкривя душата, в Израел спекулират с това си особено положение, убедени, че независимо какво си позволяват и какво предприемат, задължително ще бъдат подкрепени от останалите страни. За еврейското лоби ни проглушиха ушите. Едва ли не на него се надяваме да се спре войната, или обратно – да наложи на Тръмп да я продължи. Всичко това вече малко излиза извън рамките на здравия разум и идва, както се забелязва, в повече за не малко страни от региона, а и от Европа.

Ето че в момента Иран трябва да си изпие горчивата чаша за удоволствието да се изплези на Израел и на САЩ. Били написали в конституцията си, че основна им цел била да бъде унищожен Израел. Дали е така или не, не е известно, защото едно говори госпожа Ризова в предаването си, а друго посланикът на Иран в официалното си изявление, твърдейки, че никъде в конституцията няма нещо такова. Това лесно може да се провери, но нима е от значение след като не Иран е нападнал Израел, а обратното. Във всички случаи това, което в момента става в тая страна, няма нищо общо като стремеж за нейното демократично реформиране и преобразуване в съвременна, отговаряща на световните стандарти демокрация. Иран просто планомерно е подложен на пълно унищожение. Сещам се за един друг завоевател на същата страна, само че тогава й викали Персия, който намерил време да отиде и да се срещне с Диоген, съвет да му поиска. Задал му от вежливост въпроса, какво може да направи за него. Диоген се поизмъкнал от кацата и му казал: „Нищо, освен да се дръпнеш, защото ми правиш сянка на слънцето…“ Като наблюдавам как се е устремил новият завоевател да унищожи Иран, се сещам преди всичко за две причини – първо, защото Иран не пожела да стане съюзник на САЩ, и второ, защото го дразни с това, че „му прави сянка“ и не му се подчинява още. Когато си решил обаче да достигнеш целите, които си си поставил, трябва все пак да имаш представа, че едно от най-опасните удоволствия, както каза известната немска журналистка Габриеле Кроне-Шмалц, е да танцуваш върху вулкан. Или в превод, да тръгнеш да унищожаваш страна, която е от изключително значение за региона и нещо повече, която е регламентиран съюзник на твоите два основни противници, с които би трябвало да се съобразиш.

Как ще свърши всичко това, най-малко трябва да слушаме Тръмп, въпреки че, за съжаление, основно от него зависят нещата. Като си помисли човек, какви ги говореше „миротворецът“ наш преди една години, а сега на какво е заприличал с неговите „мисии на възмездие и регулиране“. И в този случай е прав нашият народ като казва, кога жена плаче, куче спи и политик ти говори, да не вярваш. И с Тръмп нещата са точно такива. Неговият някогашен съветник по сигурността Джон Болтън откровено и с грижа за него заяви в скорошно свое интервю: „Човекът има нужда от психиатър!“

Войната все някога ще свърши. Дали нормално или ненормално, ще се види, но има три неща, които няма как да се случат. Първото е, че този път аятолахът няма как демонстративно както Садам Хюсеин да бъде обесен или убит като Кадафи, защото в бързината го унищожиха преди това. Второто е , че няма как да се унищожат 90 милиона хора от които 3/4 са мюсюлмани. И третото е, че винаги, както се е случвало след като бива съсипана страна в този регион, дори и да я оставят с марионетно или друго управление уж да се самореформира и живее по нови закони, като правило там се появява друга още по-крайна, още по-стръвно агресивна и още по-ненавиждаща нашите страни формация. Трябва само да споменем Палестина и Хизбола, Ирак и Ислямска държава, Афганистан и талибаните, Сирия, Йемен и въобще. Какво ще се роди в Иран, тепърва ще видим. Това е нещото, което би трябвало да ни тревожи нас, нормално живеещите, които навсякъде по света ставаме жертви на атентати, взривове, на рязане с нож, на мачкане с коли и всевъзможни разнообразни форми на насилие и убийства. Парадоксът е, че за разлика от нас точно от това извършителят на злото е защитен зад високите железни огради на бялата си къща. И затова той за наша сметка може да си позволи един танц върху вулкан.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.