/Поглед.инфо/ Анализаторът Валери Бърт разглежда сложната геополитическа игра в Близкия изток, където израелският премиер Бенямин Нетаняху вижда исторически шанс за пълно елиминиране на иранското влияние. В съюз с Доналд Тръмп, Тел Авив бърза да постигне военен триумф, преди политическата конюнктура да се е променила, залагайки на карта както регионалната сигурност, така и собственото си политическо оцеляване.

Историческият залог на Тел Авив

Войната, която Израел води в настоящия момент в тясно сътрудничество със Съединените щати, не е просто поредният локален конфликт. Тя се очертава като кампания, обещаваща безпрецедентни стратегически ползи, които биха могли да се превърнат в най-значимите в цялата история на еврейската държава. В основата на тази стратегия стои убеждението, че една успешна военна конфронтация с Иран може не само радикално да отслаби, но и напълно да елиминира основния екзистенциален враг на страната. Но залозите надхвърлят националната сигурност; те са пряко обвързани с политическото бъдеще на израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, ударите срещу ислямската република се провеждат паралелно с масирана офанзива срещу „Хизбула“. Макар шиитската организация да понесе тежки загуби в предишните фази на конфликта, тя все още съхранява капацитет за сериозна съпротива. Въпреки това, Иран, действащ като основен спонсор и идеологически двигател на „Хизбула“, в момента е принуден да пренасочва ресурсите си към директния сблъсък със САЩ и Израел. Това поставя ливанската групировка в изключително уязвима позиция, лишавайки я от жизненоважната логистична и финансова подкрепа, на която се е опирала десетилетия наред.

Бягството на Нетаняху от политическата неизвестност

В коридорите на властта в Тел Авив битува мнението, че е настъпил „моментът на истината“. Нетаняху и неговите политически съюзници са убедени, че прозорецът от възможности за окончателно разправяне с „Хизбула“ е отворен сега. Бързането на израелския премиер обаче има и друго обяснение – той се опасява, че Доналд Тръмп може в даден момент да загуби политическата воля за продължаване на интензивните бойни действия или да промени приоритетите си. Въпреки че някои съветници призовават за обявяване на победа и прекратяване на кампанията, „Биби“ изглежда решен да изстиска максимума от ситуацията.

Според публикации в западни медии като The New York Times, съществува сериозен риск от „самоуверена арогантност“, която може да доведе до стратегическо преиграване. Анализатори от влиятелната организация RAND подчертават, че Израел не може да разчита единствено на грубата сила. Идеята, че държава с население от 10 милиона души може да преформатира целия Близък изток чрез военни средства, граничи с политическата научна фантастика. Дори сред тези, които не симпатизират на Иран, нараства усещането, че агресивното поведение на Тел Авив прекрачва границите на международно приемливото.

Геополитическото пренареждане и арабският фактор

Лидерите на Израел обаче остават непоколебими в своя курс. Еран Лерман от Института за изследвания на националната сигурност смята, че настоящата криза създава уникална база за сътрудничество между Израел и монархиите от Персийския залив. Логиката е проста: общата заплаха от ирански ракети и дронове сплотява доскорошните противници под американския отбранителен чадър. Израел се опитва да демонстрира на арабския свят, че притежава военната мощ да бъде незаменим съюзник.

Въпреки това, както посочват източници на Поглед.инфо, ситуацията остава двусмислена. Държави като Катар, Оман, Кувейт и Саудитска Арабия наблюдават събитията с подчертана предпазливост. Въпреки че Тел Авив е готов за „отворени обятия“, арабските столици имат исторически причини да се опасяват от израелския експанзионизъм. Вместо като желан партньор, Израел може отново да бъде припознат като агресивен хегемон, което би дистанцирало тези държави в дългосрочен план. Те едва ли биха искали да видят Тел Авив като доминираща сила в региона, постигната с тяхното мълчаливо съгласие.

Медийната машина и рехабилитацията на лидера

Интересен е феноменът на медийната кампания в подкрепа на Нетаняху на Запад. Британският вестник „Телеграф“ дори публикува панегирик, в който премиерът е наречен „великият военен лидер на нашето време“. В статията се изброяват успехите срещу „Хамас“, „Хизбула“ и Иран като доказателство за неговата гениалност. Това са ранните нотки на един триумфален марш, който обаче все още не е завършил и чийто финал остава несигурен.

Важно е да се припомни, че доскоро репутацията на Нетаняху беше в критично състояние. Трагедията от 7 октомври 2023 г. бе оставила незаличимо петно върху неговия имидж на „мистър Сигурност“. Обвиненията, че не е предприел мерки за спиране на терористите от „Хамас“, бяха водеща тема. Днес обаче той е в пълен политически възход. Ежедневните му телевизионни изяви, наситени с обещания за бърза победа и решителност, успяват да успокоят нацията. С близо 20-годишен опит във властта, Нетаняху доказва, че е майстор на политическото оцеляване, който знае как да надхитри противниците си в най-критичните моменти.

Тръмп и вътрешнополитическият фронт

Анализатори на The Washington Post предвиждат, че на фона на войната с Иран и силната подкрепа от Тръмп, Нетаняху се готви за нов политически ход. Докато преди се опитваше да отложи изборите, сега се очаква той да ги свика още през юни, за да се възползва от пика на обществената подкрепа за военната операция. Дори лидери на опозицията като Яир Лапид и Нафтали Бенет са принудени да смекчат тона си, тъй като над 80 процента от израелското общество подкрепя ударите срещу Техеран.

Ролята на Доналд Тръмп в този процес е ключова. Той не само оказва военна и политическа подкрепа, но и се намесва директно във вътрешните дела на Израел, оказвайки натиск върху президента Исак Херцог да помилва Нетаняху по делата за корупция и измама. Тръмп е категоричен: „Биби“ не трябва да се тревожи за нищо друго освен за войната. Тази симбиоза между двамата лидери обаче поражда критики в самите САЩ. Мнозина американски анализатори смятат, че Тръмп въвлича страната в конфликт, който обслужва единствено интересите на Израел, пренебрегвайки собствените национални интереси на Вашингтон.

Мечти за нова регионална архитектура

Самият Тръмп се опитва да представи ситуацията като резултат от неговия натиск върху Израел. Неговата концепция е мащабна: първо да бъде ликвидиран режимът в Техеран, а след това фокусът да се премести към комунистическа Куба – цел, която преследват американските президенти от Айзенхауер насам. Това е амбициозен план за глобално разчистване на „неудобни“ режими.

Както подчертават експертите на Поглед.инфо, въпреки целия оптимизъм в Тел Авив и Вашингтон, крайната победа все още е обвита в „черния, задушаващ дим“, който виси над Техеран. Ракетните удари са факт, но политическите и стратегическите контури на новия Близък изток остават неясни. Дали Нетаняху ще успее да превърне военния сблъсък в траен мир или просто ще отвори кутията на Пандора, предстои да разберем.