/Поглед.инфо/ В анализа си за Поглед.инфо инж. Николай Друмев поставя неудобни въпроси за националната ни сигурност. Авторът анализира ескалацията в Персийския залив и предупреждава, че чуждите военни бази у нас могат автоматично да ни направят страна в чужд конфликт, ако липсва строга законова и конституционна забрана.

Нека започнем със старата поговорка, че умният се учи от чуждите грешки, посредственият – от собствените, а глупакът никога не се научава.

Спешно трябва да си извлечем поуки от ставащото в Близкия изток(не случайно се казва близък!) и по-специално в страните от Персийския залив. Онези, които подобно на журналисти търсят скандала и „екшъна” и следят развитието на сблъсъка като чисто военни действия, с право биха казали, че е рано за изводи след като тези действия продължават. Не е ясно кога и как ще завършат, кой ще е победителят и в какво ще се изразява победата. Не е ясно и кой , или кои ще са губещите и каква ще е загубата. Военните със сигурност ще изчакат преди да си направят изводите. Националната сигурност, обаче, зависи най-вече от политическите решения, а на политиците би трябвало вече да им е ясно какво се случи, ако не са били достатъчно подготвени и способни да го предвидят.

Ще оставим настрана оценката за това кой е крив и кой е прав в сблъсъка между Иран и Израел/САЩ, започнат от последните. Политиците ни вероятно отново ще са разделени в мненията си, според това дали мислят самостоятелно, или предпочитат да им бъде подсказано как да мислят. Да се съсредоточим върху случилото се, което е неоспоримо. Неоспоримо е, че страните от Персийския залив – ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска арбия, Йордания – разглеждат САЩ като съюзник и гарант за сигурността си, срещу съответното изисквано от тях подходящо поведение. Никоя от тях не е имала нито намерение, нито желание да воюва с Иран. Някои от тях дори допълнително стоплиха отношенията си с Иран в последно време. Във свсяка една от тях съществуват военни бази на САЩ на двустранна договорна основа.

Иран официално предупреди, че при военно нападение срещу страната от Израел и/или САЩ, тогава Иран ще счита за легитимни цели всички военни съоръжения и военнен личен състав на САЩ и Израел в Близкия изток. Така и стана – след ударите на Израел/САЩ срещу Иран последваха удари на Иран срещу военните бази на САЩ в изброените страни от Персийския залив и не само. Последните дни дори военната база на Великобритания/САЩ „Диего Гарсия” в архипелага Чагос стана мишена на ирански ракетен удар – успешен или неуспешен в случая няма значение. Чагос е на около 4000 км от Иран. Само като сравнение, въздушното разстояние между България и Иран е приблизително 2994 – 3250 км. Резултат е, че страните от Персийския залив се оказаха въвлечени във военни действия, които те не са започнали и не са желаели, а са били въвлечени в тях поради действия на трета страна-САЩ, която те са смятали за съюзник и гарант за сигурността им, поради което са му предоставили своя територия за негови, или съвместни военни бази.

Ако от изложеното дотук на някои от българските политици не им е станало ясно каква е поуката за националната ни сигурност от чуждите грешки, ще поясня. Грешка, от гледна точка на националната сигурност, която е най-висшата грижа на политиците, е да се допусне възможността съюзна държава, която разполага с военни бази на територията на Република България да използва разположените в тези бази средства за военни действия спрямо трета държава, които автоматично правят страната ни участник във военни действия, без да са спазени изискванията на Конституцията на РБ. Такава грешка не е допустима, дори и тази съюзна държава да е била въвлечена в непредизвикани от нея военни действия на нейна територия, които недвусмислено да попадат в обхвата на прословутия член 5 от договора за НАТО.

Спешно е необходимо законово да бъде закрепена твърдата забрана чужди военни сили да предприемат каквито и да било военни действия спрямо трети страни от техни, или съвместни военни бази разположени на територията на Република България, без да са спазени изикванията на законите и най-вече на Конституцията на страната ни. Това по никакъв начин не противоречи на добросъвестното ни отношение към задълженията ни по договора за НАТО. В противен случай има не само възможност, но и голяма вероятност да се окажем в положението на държавите от Персийския залив – т.е. да повторим тяхната грешка, вместо да се поучим от нея. И най-малката вероятност за заплаха за националната ни сигурност следва да бъде изключена. Това е задълженние на политиците, за което те отговарят не само политически.

Нека и да завършим със старата поговорка, че умният се учи от чуждите грешки, посредственият – от собствените, а глупакът никога не се научава. Какви ще се окажат политиците ни?

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.