/Поглед.инфо/ Да си работил с усърдие в полицията, жандармерията или в ловните роти, днес не само не е повод за срам, ами е за гордост. Щом като си служил на родината, няма значение дали си убивал и изтезавал без съд и присъда, дори жертвите ти да са непълнолетни и малолетни, макар че изтезанията отсъстват от разрешените способи за разпит в която и да е полиция по света. Ако случайно извергите са осъдени от Народния съд, или ги е сполетял народният гняв преди него, днес те биха могли да продължават да спят спокойно вечния си сън – имената им са изографисани на черната плоча на героите жертви на комунистическия режим в парка пред НДК, наследниците им получаваха за деянията им нелоша помощ от държавната хазна. Е, айде сега, кървави били и тия пари!
Но има, все още, и едни други паметници, по-редно е да се наричат паметничета, в цялата страна – тези на жертвите на полицейския произвол. Уж са мънички, а пред тях се събират хиляди хора - така както на 28 юли в Тетевен ще се съберат пред паметника на Иван Туйков, загинал в демократичната ни полиция през 1944 г. Възрастта му е на границата между непълнолетие и пълнолетие, т.е. на 21 години е. Но кой да обръща внимание на такива подробности, след като най-малката жертва на полицейския произвол Николчо Чампоев е на година и седем месеца, когато телцето му е пронизано от 12 куршума!
Другите паметници на жертвите на фашизма са книгите, много от тях - плод на задълбочени многогодишни проучвания. Един от малкото всеотдайни изследователи е Васил Т. Василев, известен юрист, който добре познава архивните документи, българското, и международното законодателство по отношение на фашистките изстъпления, които сега отново стават актуални до немай къде. Днес ви предлагам текст от негова книга, която той допълва от десетилетия вече, тя не е за читатели със слаби нерви.
Паметникът на Иван Туйков и Пенка Михайлова в Тетевен
Васил Т. Василев, „Нищо измислено, нищо случайно. Народният съд… някъде в България“ издателство „Валентин Траянов“, 2010 г.
Из главата „Бащин поклон“
26 март 1944 година. Неделя.
Тетевенският полицейски началник Юрдан Гатев изпраща подчинените си Димитър Маринов Дидев и Петър Петров Тодоров да задържат Иван Туйков.[...]
Юрдан Гатев, Йордан Николов и Васил Дилов /Вълчан/ веднага отвеждат задържания в стаята на полицейския началник, а Цано Стефанов нарежда на часовия да не пуска никого в сградата, освен околийския управител Илия Найденов. Зазвучава следствената "музика" - "силно реване", "бой страшен", "почна да се вика", "нещо се чупи"[…]
Йордан Николов: Туйков беше бит и от многото въпроси, които му бяха задавани, бе му поставен и въпросът откъде той е вземал тримата партизани, кой му ги е предал и на кого ги е предал и на кое място.
Васил Дилов: Гатев ме извика и обширно почна да ми обяснява как да бъдат претърсени колибите по пътя Тетевен- Лесидрен. През това време Николов разпитваше Иван. Беше го вързал с въже за ръцете и краката и му нанасяше жесток побой с дърво. Стана счупване на стъкло. Долното стъкло на вратата беше счупено и Николов каза, че го е счупил Туйков с крак, като е ритнал вратата. Гатев ядосан хвана Туйков за косата и почна да му нанася побой по лицето, от което му разкървави носа и ми рече: "Дръж го за краката да го отместим от стъклата". Аз го хванах за краката и го отместихме. Николов му нанесе още няколко удара, но Гатев го запря и ми нареди: "Заведи го да се умие, че е изцапан с кръв". Аз го изведох на чешмата, Туйков се изми, напи се с вода и се изходи по малка нужда, след което го въведох пак при началника. Николов му каза да признава, че ще го пребие. Гатев го увещава да разкаже всичко на господин инспектора, но Иванчо отговори, че нищо не знае. Николов почна пак да го бие с дърво. Гатев го запря да го не бие, като каза: "Той ще каже довечера". И двамата му се заканиха, че вечерта ще го пребият и пак ще каже.
Старшията Цано Стефанов се чувства пренебрегнат, но ... "Издрънча стъкло и аз се качих по стълбите - признава той. Като излязох отгоре, разбрах, че стъклото на вратите на кабинета на началника е счупено. През дупка видях Иванчо полегнал с гръб към стената, а агентът Николов държеше едно дърво в ръката, надвесен над Иванчо и нещо го запитваше. Командирът Вълчан държеше въже и стоеше до бюрото на началника.“
От сдържаното и непричастно "Туйков беше бит" на агента Йордан Николов стаята е наопаки. Грижещият се за чистотата Петър Петров заварва "страхотен хаос, килимът събран, столовете разместени, стъклата пръснати, по бюрото всичко разбутано, а от опадалата прах върху бюрото можеше човек да се подпише" и, без да знае подробностите, разбира, че "вътре е имало голямо тръшлявене". Подписите, естествено, не са върху праха на бюрото. Неузнаваема е младежката фигура на Иван Туйков. Кандидат-командирът Васил Дилов и старшията Цано Стефанов с мъка смъкват момчето по стълбите, помага им и Димитър Гаврилов.
"Иван Туйков едва се държеше на краката си - спомня си Мустафа Алиев Усинов, изтърпяващ през март 1944 година присъда от един месец затвор в Тетевенското околийско управление. - беше пребит от бой. Това личеше от сините петна по лицето, походката и охкането. Цано Стефанов и Димитър Георгиев го ругаеха, като Цано му викаше: "Престъпяй, престъпяй, такива гадове като тебе главата ми са дояли, аз и тебе ще оправя". "Туйков рече: "Господин командир, аз умирам", - допълва мобилизираният полицай Иван Нанков Колев - но Васил Дилов /Вълчан/ му каза: "Умри, да ... мама! Ще се запишеш в историята."[…]
“Отдихът” за смазания от бой ученик е кратък. Виковете на Юрдан Гатев отпращат всички задържани прави и с лице към стената. Стреснати се отдръпват дори Цано Стефанов и Димитър Гаврилов. Полицейският началник оглежда момчето и тихо подпитва: "Как си Иванчо?". Едва чутият отговор: "Свършено е с мен, господин началник. От мене живот няма" обнадеждава полицая за по-бързо развитие на разкритията. Видимо се развеселяват Цано Стефанов и Димитър Гаврилов. Половин час издевателстват над Туйков, ругаят го, подиграват се ... Накрая, за да чуят и другите задържани, Гаврилов авторитетно заключва: "Нищо му няма, това му е малко. Тепърва ще яде даяка".[…]
Старши стражарят Цано Стефанов завлича Иван Туйков в една от килиите. Студът и гладът, самотата и жаждата са привлечени на помощ. Но времето тече бавно, много бавно за бликналата нечовешка ярост на човеците, и полицаите започват да губят търпение. От обяд до четири часа след обяд на пост е мобилизираният полицай Бочо Василев Драганов.
"Към три часа идва началникът Гатев и отвори една от килиите - записва в показанията си за Народния съд. Вътре видях Иванчо П. Туйков, седнал върху дървен кюмюр с белезници на ръцете. Началникът му каза: "Как си Иванчо?", той му отговаря: "Свършено е с мен, господин началник. Цано, старшията, ме преби". Началникът влезе полека и рече: "Ти като си знаел такова нещо, защо не си казал на мене?" След няколко минути излезе и си отиде горе. Аз отворих килията и го попитах: "Какво ти е?", а той ми казва: "Старшията Цано ме преби. Би ме с гума, с дърво и рипа по мене". Идва и старшията Цано. Отиде право на същата килия, отвори и каза: "Как си Иванчо?". Той му отговори: "Свършено е с мен, господин старши" и старшията Цано влезе вътре като го пита: "Що, бе, студено ли ти е?" и се затвори. След малко излезе и каза: "Ти ще кажеш, че аз ще ти ... майката!". Обръща се към мене и заповяда: "Няма да отваряш вратите и няма да разговаряш с него!" и си отиде горе."
Полицаят не е словоохотлив за действията на началниците си и не съобщава някой да нанася побой на Иван Туйков. Но от непрекъснатите "разговори" на полицаите със задържания състоянието му все повече се влошава. Появяват се мисли за скорошен край, изниква името на старшията Цано Стефанов. Полицай, който не участва в "разследването" в кабинета на Гатев, не бие Туйков в столовата пред очите на задържаните, а само го придружава до килията. "Придружаване", след което ученикът говори за смъртта си и за заслугите на господин старшията.
Към четири часа след обяд Юрдан Гатев нарежда Иван Туйков да бъде отведен при него.
Цано Стефанов: Там беше агентът Николов. Почнаха да го разпитват, като го и биха. И аз го бих. След това го изкарахме долу в мазето и там го бихме - началникът, аз и агентът Николов. Извиках Димитър Гаврилов, та го преведохме през умивалника на кухнята и го поставихме та седна на пейката.[…]
Аспарух Георгиев: Момчето беше много бито. По него, на лицето и врата, имаше синини.
Мустафа Алиев Усинов: Беше се отпуснал съвършено пребит и едвам дишаше. Като си отпуснеше ръцете, не можеше да ги дигне и ме караха мен да му ги дигам. Беше посинял по лицето на много места. Видях един голям белег, дупка на челото, друга на носа и на едната страна и на врата удар от нещо, понеже беше продълговата бразда. Пръстите на ръцете му бяха почупени, сплескани, като че ли притискани с нещо. На някои от пръстите, като че ли нямаше кост. Спомням си, че по обяд бяха сложили белезници, но сега ги нямаше.
Цано Стефанов: Иван поиска вода и началникът каза да му дадем. Намерих една чаша и му дадох, та пи.
Петко Ветов Пехоев: Гатев рече: "Напали печката, за да се стопли Иванчо". Извади из джоба си две курабии, подаде ги на Иванчо и му каза: "Изяж тия курабии, та си кажи всичко и ще те пусна веднага".
Цано Стефанов: В това време дойде Тодор Иванов, за да вземе огън от печката. На Иван му стана лошо и повърна, та оплиска малко и ръкава на Тодор Иванов.
Петко Ветов Пехоев: Гатев и Николов си излязоха. Иванчо ме помоли да му помогна, за да легне на печката, че го боли навсякъде. Аз го хванах с една ръка за ръката, а с другата за главата.
Димитър Георгиев Иванов: Петко Ветов взема да го изправя и то си дигна ръцете, та ги сложи на раменете. Не можа да го изправи и му помогнах, та тогава видях, че е бито много.
Петко Ветов Пехоев: Той се унесе, заспа и от време на време трепереше с цялото си тяло. Беше пожълтял много.
Цано Стефанов: Казах на Аспарух Георгиев като се стопли да го заведе в килията. Аз излязох в града, ходих и до болницата, понеже имаше болно дете на брат ми. Минах покрай бащата на Иван Туйков, отбих се при него и той ме попита за Иванчо как е и какво ще става с него. Аз му рекох: "Добре е - не му казах, че е бит - могат да го осъдят нещо".
Късно вечерта след като лампите вече са изгасени, Цано Стефанов и Димитър Гаврилов замъкват Иван Туйков в килията.
След "грижите" за ученика, които събират едва ли не всички тетевенски полицаи, настъпва новият, последен период на полицейско мълчание, на полицейско незнание, на полицейска непричастност към случилото се. От полунощ до четири часа сутринта на пост при задържаните е Петко Ветов Пехоев.
"През цялото време съм стоял в столовата на кухнята - твърди той. Турял съм дърва в печката, вратите откъм коридора съм ги държал почти затворени, защото беше студено и ставаше течение, че в столовата имаше счупени прозорци. В кухнята и столовата не е идвал никой."
В четири часа сутринта Пехоев е сменен от Тодор Иванов Койнарски, мобилизиран полицай. Той почуква на първата и втората килия, както изисква правилникът, и арестантите се обаждат. За проверка в другите килии, включително тази, в която е Иван Туйков, не си прави труда. Спокойствието му нарушава дежурният - старши стражарят Цано Стефанов, час-час и половина по-късно.
"Бях в коридора и дойде Цано Стефанов - припомня си Койнарски. Каза: "Абе, тоя се е обесил" и като отвори килията видяхме в нея кюмюр, момчето простряно на кюмюра и превързано с въже за врата и прозореца. Каза ми да не казвам на никого, защото ще ме одере... Както видях момчето невъзможно бе да се самообеси."
Притихналото Тетевенско околийско управление оживява. Ранната утрин на 27 март 1944 година донася много грижи за "сините кавалери на смъртта". Разкриването на конспирацията се проваля, а смъртта на задържания ученик вещае взрив сред привидното спокойствие на малкия град. Цано Стефанов веднага праща стражаря Петър Стефанов да съобщи на полицейския началник Юрдан Гатев и продължава ругатните си към мъртвия. Петър Стефанов сам се уверява в казаното от Цано Стефанов - "Видях Туйков, че висеше полуклекнал /седнал/ на някакви си книжни чували с кюмюр и възблегнат на дясната страна върху стената", и заминава да търси началника. Открива го на автостанцията.
Не бездейства и Цано Стефанов. "Отрязах юлара, за да му спася живота, но той беше вече труп - разказва пред Народния съд. Затворихме пак килията. Часовоят си остана. След това дойде началникът Гатев. Видя го, каза ми да предам на стражата да се мълчи. През деня си стоя така в килията." На излизане Цано Стефанов внимателно оглежда помещенията в ареста и изпраща Мустафа Усинов да изчисти боклуците. Сред тях затворникът намира циментови хартии, накапани с кръв. Прясна кръв има и по цимента.
Грижите на дежурния са прехвърлени "нагоре" и старши стражарят Цано Стефанов се развеселява. В дежурната стая сварва някои от колегите си и ... "Влиза Цано и отрязал въжето го извади от джоба си - разказва Петър Стефанов. Хвърляше го по врата на Аспарух Георгиев и викаше: "Да те обеся с въжето, дето се обесил Туйков". А той бягаше." Дълго "шегата" на началството не забравя и Аспарух Георгиев: "Цано Стефанов ме плашеше с разни въжета да ме беси и ме връзваше за гушата. Беше ми счупил носа."
Но „веселбата“ е на долния етаж в околийското управление. Денят се превръща в безкрайно съвещание за околийския управител Илия Найденов, полицейския началник Юрдан Гатев и разузнавача Йордан Николов. Въпросът е какво да се прави с трупа на Иван Туйков.
Илия Найденов: На 27 март, понеделник, сутринта влязох в кабинета на началника и заварих полицейския началник Гатев и Николов. Бяха нещо смутени и стояха с наведени глави. След кратко мълчание и колебание полицейският началник погледна въпросително и след това се обърна към мен с думите: "Господин управителю, нощес се случила една много неприятна работа". "Какво?" - го запитах учудено и той ми отговори: "Обесил се един арестант в килията". На въпроса кой е той и как е станало ми обясни, че предния ден във връзка със следствието бил задържан ученикът Иван Туйков от Тетевен, който е приел и предал тримата нелегални на Кирил Райков. Вечерта го разпитали, той казал някои работи, но помолил да го оставят да си припомни всичко и сутринта ще каже. Оставили го в една от килиите, в която имало малко дървени въглища и сутринта дежурният старши стражар Цано Стефанов констатирал към 5 часа, че се е самообесил с един конски юлар, който бил под кюмюра. Когато полицейският началник ми разправяше това, Николов се обади и каза: "Е ... му майката, той и без друго щеше да бъде ликвидиран. Да го откараме и хвърлим в някоя яма около Малка Брестница".
Димитър Маринов Дидев: Вечерта Цано Стефанов влезе в дежурната стая и почна да разправя, че началникът Гатев и управителят Найденов го питали за някаква пещера къде село Малка Брестница. Искали да откарат там трупа на Иван, да го хвърлят и после да казват, че е избягал.
Илия Найденов: Казах, че за този случай трябва да се донесе на прокурора и на областния полицейски началник. Това ядоса много Николов и той отговори: "Добре, донесете, аз ще кажа, че съм го обесил. Аз имам заповед от областния директор и ще я изпълня".
Спорът как да се оформи случаят приключва с уведомяване на военния прокурор. Телеграмата-разпореждане от него е юридически издържана и в същото време пределно ясна за това кой и фактически как ще реши въпроса за "самообесването":
"Тетевен - Околийския управител
2131. Да се извърши медицинско освидетелстване на трупа, като се състави медицински акт. Да се произведе дознание и се извърши оглед на мястото, които да ми се представят.
Трупът след това погребете.
/п/
Майор - прокурор при Плевенския военно-полеви съд
Радков"
Евентуалните извършители на престъпление трябва да се саморазследват. Системата за прикриване на полицейските издевателства действа безотказно. Пълното безпристрастие, което изисква наказателното съдопроизводство на Царството, осигуряват кандидат-командирът Васил Дилов /Вълчан/ и старши стражарят Цано Стефанов! Достатъчни са им три дни и десет листа, озаглавени от закона "дознание" и донаименовани от "безпристрастните" - "за самообесването на Иван Туйков от гр. Тетевен". Че не търсят известната им истина се разбира още в огледния протокол на Цано Стефанов:
"Днес, 27 март 1944 година, гр. Тетевен, подписаният Цано Стефанов, старши полицейски стражар при Тетевенското околийско управление, в присъствието на Петър Стефанов Илчев и Тодор Иванов Койнарски, първият старши стражар, а вторият - младши стражар, и двамата при Тетевенското околийско управление, съставих настоящия протокол за следното:
На 27 март към 4 часа, сутринта, аз отидох да проверя арестантите, намиращи се в ареста на управлението, намиращо се в долния етаж на сградата. При обиколката, отваряйки една от килиите, намерихме Иван Павлов Туйков, от гр. Тетевен, на 20 години, че се обесил с въже, което беше завързал в желязото на прозореца, а другия край го вързал за шията си, като краката му бяха допрени до стената, а главата до вратите на ареста, трупа намерихме още топъл, мислейки, че можем да му помогнем отрязахме въжето, обаче смъртта беше вече последвала.
Същият Иван Павлов Туйков беше задържан в Управлението като ятак на нелегални и отговорник по ремсова линия на цялата Тетевенска гимназия.
За всичко гореизложено се състави настоящият протокол, надлежно подписан.
Съставител на протокола: /п/
Присъствующи: /п/ /п/"
Старши стражарят изготвя и скица, в която подробностите също липсват, но заглавието красноречиво говори, че е "на самообесилия се в ареста на Тетевенското околийско управление Иван Павлов Туйков, 21-годишен, от гр. Тетевен, задържан в управлението като ятак на нелегални и отговорник по ремсова линия на цялата Тетевенска гимназия". За "пълнота" кандидат-командирът Вълчан разпитва полицаите Петър Стефанов, Тодор Койнарски и Цано Стефанов. За какво посяга на живота си младият Туйков не се разбира. Едва пред Народния съд Тодор Койнарски се възмущава от Цано Стефанов дето му казал какво да пише за прокурора, а самият старши стражар в дознанието дава още малко подробности за положението на мъртвия Иван Туйков в килията:
"При отваряне на килиите, в една от тях, в която беше Иван Павлов Туйков, го видях обесен, като едина край на въженцето го вързал за желязната пръчка на прозореца, а другия край за шията си. Въженцето, дълго около 2 метра, конопено, краката му опрени върху стената, а главата към вратата на килията."
С прерязване на въжето старши стражарят Цано Стефанов лишава всички останали от възможността да преценяват сами - по положението на тялото на Иван Туйков, аргументите за самообесване или обесване. На първо време с проблема се сблъскват д-р Георги Данев, архиерейският наместник Стефан Попйорданов и кметът на града Марин Лесичков, спешно повикани от околийския управител Илия Найденов. Лекарят прави опит да се измъкне от неприятното задължение за оглед на трупа на момчето. Телефонният разговор с Илия Найденов, който дълго разказва за разкритата конспирация преди да "изплюе камъчето", му подсказва, че има нещо мътно. Околийският лекар обаче отсъства и д-р Георги Данев като единствен друг държавен лекар трябва да приеме. Искането му да се чака следовател е парирано веднага - прокурорът е наредил телеграфически извършването на оглед. Не помага и молбата за осигуряване на аутопсионен комплект. Околийският управител отсича, че не е нужен, защото пак прокурорът иска само външен оглед. Съмненията на д-р Данев нарастват и го принуждават да настоява за писмено нареждане от околийския управител само за външен оглед. Малко преди това прокурорската телеграма е обявена за строго поверителна, неподлежаща на разглеждане от простосмъртни и околийският управител издава разпореждане № 2277 от 29 март 1944 година до началника на противотуберкулозния диспансер:
"Съгласно нареждане на Господина Прокурора при Плевенския военно-полеви съд, моля, направете външен оглед на трупа на Иван Павлов Туйков и представете огледния протокол."
Сравнението с телеграмата на прокурора веднага откроява разликата - нареждането за външен оглед е нареждане на околийския управител Илия Найденов. Д-р Данев изпълнява него, а кметът и архиерейският наместник са поемни лица.
Д-р Георги Данев: Слязох в мазето, където намерих трупа в една килия, легнал с главата допряна до стената без въже на шията. До него имаше едно въже, дебело около един сантиметър и дълго от 80 до 100 сантиметра. Заяви ми се, че умрелият се е самообесил.
Свещеник Стефан Попйорданов: Отвориха една килия на сутерена, II или III, не помня, и пред мен се представи следната сцена: до прозореца две книжни чувалчета с кюмюр, на прозореца вързан юлар, прерязан, главата към вратата и с крака върху чувалчетата, с кървав червен пояс около шията лежеше мъртъв Иван. На въпроса защо краката му са към прозореца, когато очаквах обратното, дадоха ми се обяснения, че самообесването е станало снощи към 5 часа, че въжето било прерязано от полицая и че обесването е станало като Иван си е сложил краката към прозореца и увиснал на въжето заднешком към вратата. От по-нататъшните обяснения разбрах, че Иван нищо не е изказал и до него се губи нишката на следствието. Обещал тази сутрин да им даде сведения по разпита му.
Д-р Георги Данев: Наредих трупът да се постави на по-широко място в една разширена част от коридора, където направих външен оглед в присъствието на общинския кмет на гр. Тетевен М. Лесичков, свещеник Стефан Попйорданов и около 7-8 полицаи, между които имаше и цивилни.
Илия Найденов: Трупът беше изнесен и съблечен. По него нямаше рани, нито други следи, освен големи петна по гърба и седалището, което лекарят обясни, че са следсмъртни петна, понеже трупът е лежал продължително по гръб. Когато се изнесе трупът, кметът и свещеникът бяха намерили под кюмюра още един конски юлар. По събраните тогава сведения се узна, че това са старите юлари на конете, оставени от бившия стражар - файтонджия Петър Маринов от с. Брусен и след това заринати с кюмюра в ъгъла на килията.
Д-р Георги Данев има достатъчно време за оглед, надява се, че няма да му липсва време и за написване на огледния протокол. Поканен е в кабинета на околийския управител Илия Найденов, където са полицейският началник Юрдан Гатев и цивилните агенти Йордан Николов и Ненко Христов. Надпреварват се да говорят на лекаря за самообесването, обстановката става напрегната, а като връх на всичко мургавият и черноок цивилен - Йордан Николов, подканящо намества пред лекаря пишеща машина и куп бели листа. Д-р Данев категорично отказва да работи по протокола другаде, освен в болницата и бързо напуска управлението. Вцепененият от дързостта му полицейски разузнавач успява да го настигне на улицата и безцеремонно нарежда раните по тялото на Иван Туйков да не се отразяват.
На другата сутрин д-р Георги Данев изпраща в околийското управление съдебно-медицински протокол за външен оглед. В него описва рани по ръцете, гърдите, седалището, браздата на шията и дава заключение, че се касае за обесване, а раните нямат вид на смъртоносни. Два часа по-късно при лекаря се появява полицаят Димитър Маринов Дидев.
"Николов ми даде написан протокол, към който имаше прикрепен и ръкописен, изглежда, че беше написан от лекаря - разяснява на съда пратеникът. Каза: "Ще го занесеш да го подпишат кмета, свещеника и лекаря" и ми показа къде да подпишат. Аз отидох. Кметът и свещеникът го подписаха. В държавната болница дадох на лекаря протокола да го подпише, той го прочете и каза: "Не мога да го подпиша. Искам да го напишат така, както аз съм го написал". Ставаше въпрос за някакви рани, но къде не знам. Те не бяха описани. "Ще го върнеш да го напишат така, както аз съм го написал". Върнах го и го дадох на инспектора Николов.
В своя протокол Йордан Николов не само е "пропуснал" нараняванията на Иван Туйков, но вместо "обесване", както отбелязва д-р Данев, е вмъкнал полицейското становище - "самообесване". Новата среща на лекаря с полицая Димитър Маринов не закъснява. Протоколът е по-малко изопачен, но д-р Данев е непреклонен. Поправя набързо съдържанието и го иска за подпис непроменено. Последното, трето за деня, предложение за вариант Йордан Николов изпраща само след час. Различава се от текста на лекаря и има съдбата на "събратята" си от по-ранните часове.
Наглостта на полицаите обаче изглежда безкрайна. Третият отказ на д-р Данев агентът Йордан Николов посреща най-шумно и най-кратко: "Ще, ще го подпише и по неволя, че ще му ... майката. Ще го ликвидирам, ако не го подпише!" С униформен полицай Йордан Николов пресреща лекаря на улицата. Вика го в околийското управление и когато отказва, разузнавачът набързо обяснява яснотата на случая, необходимостта от оформяне на една безспорна история и неусетно преминава към обичайния си низ от закани. Неуспехът не му дава мира, ала все пак с околийския управител и полицейския началник пробват друг вариант.
Сутринта на следващия ден лично околийският управител Илия Найденов посещава болницата. Доброжелателният и благопристоен тон, с който провежда разговора, не може да скрие истинската причина за визитата - лекарят да подпише полицейския протокол за оглед на трупа на Иван Туйков. За пореден път д-р Данев е ясен - не! В околийското управление диктува това, което е констатирал
"Съдебно-медицински протокол за външния оглед, съгласно дадените ми нареждания, върху трупа на Иван Павлов Туйков, на 21 години, от гр. Тетевен
Днес - 29 март 1944 година, гр. Тетевен, подписаният доктор Георги Данев, медицински лекар при Тетевенския Противотуберкулозен диспансер, по покана на г. Тетевенския Околийски управител г. Илия Найденов и по нареждане на Господина Прокурора при Плевенския военно-полеви съд, в присъствието на поемните лица Марин Лесичков и Станко п. Йорданов, първият - кмет на гр. Тетевен, а вторият - свещеник, архиерейски наместник в същия град, съставих настоящия съдебно-медицински протокол за следното:
ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ
Иван Павлов Туйков, родом от град Тетевен, е бил арестуван в Околийското управление на същия град, който на 27 март 1944 година намерили самообесен с въже, вързано за прозореца в килията, където бил арестуван, при намирането на трупа същият бил топъл и в желанието да му се помогне въжето е било отрязано, обаче смъртта вече последвала.
ВЪНШЕН ОГЛЕД
Мъж на видима възраст около 21-годишен, правилно телосложение, средно развити подкожни тлъстини и мускулатура, послесмъртни петна слабо изразени по гърба, седалището и задната част на бедрата, вкочанясването ясно изразено в крайниците и челюстите.
Лигавите ципи бледо розови, конюктюрите на горните клепачи са със слабо изразени схимози, роговиците мътни, зениците еднакво разширени, малко повече от нормално, устните бледи, от устата, носа, ушите не изтича нищо. В областта на шията се констатира една сива тъмнорозова бразда, средно широка около един сантиметър. Започваща отпред под гръкляна и отиваща в двете страни назад и нагоре и свършваща на тила, където двете бразди се срещат, в лявата част на шията кожата в областта на браздата е ожулена.
Отпред на гърдите се констатира едно ожулване на кожата един сантиметър, такова се констатира и отзад. В областта на лявата китка едно ожулване на кожата един сантиметър, друго до него четири сантиметра, на дясната китка също такова ожулване на кожата дълго около четири сантиметра. В областта на дясното седалище едно синьо-червено петно. Констатираното при външния оглед дава основание за следното заключение:
Смъртта е последвала следствие обесване, другите констатирани прояви при външния оглед и изменения не са от естество да причинят смърт.
Съставил протокола-лекар: /п/
Присъстващи поемни лица: /п/ /п/ "
Пред Народния съд бившият тетевенски околийски управител Илия Найденов продължава да оспорва становището на лекаря. Разказва как при обиска на Туйков са намерени две нови върви, такива, каквито има и у друг от задържаните ученици. Отхвърля обяснението, че са за цървули и предполага, че учениците-комунисти са решили или им е било внушено да слагат край на живота си с тях. Обосновава незаинтересоваността на полицията от обесване на Иван Туйков. Смъртта на задържания настъпва още през първата нощ, осуетява се разследването, а и близките на Туйков не се оплакват. Най-вече бившият околийски управител Илия Найденов вярва на бившия полицейски началник Юрдан Гатев.
Но ... по време на следствието след 9 септември 1944 година старши стражарят Цано Стефанов проговаря. Трагичната развръзка в нощта на 26 срещу 27 март е свързана с негова намеса.
"След като се прибрах в управлението, вечерта към 10 часа срещнах началника Гатев - пише бившият полицай. Каза ми да проверя Иванчо Туйков как е. Ако има признак на живот да не го барам, ако е умрял да взема юлара, който беше в килията, където беше затворен Иванчо и да му го вържа за шията. Аз отидох към три часа, часови беше Петко Ветов, втора смяна. Същият беше вътре в кухнята. Влязох в килията леко и когато проверих как е Иванчо, той беше умрял. Вземах един юлар, които бяха два в килията, и заклюпосах оглавника на желязото на прозореца, а с тънкия край вързах Иванчо за шията, като го притегнах и след това го изместих с лице към прозореца и си излязох обратно без да ме усети часовоят."[…]
Най-важни, разбира се, остават думите на свещеника Стефан Попйорданов и на непреклонния д-р Георги Данев.
Архиерейският наместник има съмнения, че Иван Туйков е починал от нанесения му побой и самообесването е инсценирано. Затова при огледа на 29 март 1944 година подпитва лекаря. "На съмнението ми не може ли Иван да е качен мъртъв на въжето - спомня си божият служител - д-р Данев ми обясни, че в такъв случай поясът около шията трябва да бъде син, а не червен. Следователно Иван е увиснал жив на въжето."
Анализът на лекаря пред Народния съд е подобен и, най-важното, изцяло почива върху констатациите му от огледа в околийското управление. Към видяното тогава д-р Данев сочи, че в протокола не са вписани по няколко драскотини и ожулвания върху ръцете, шията и лявото рамо, нямащи отношение към настъпването на смъртта Отбелязаните находки по тялото на мъртвия Иван Туйков, д-р Георги Данев обобщава с няколко думи - "и след пет години да ги чете човек, пак показва, че не е самообесване, а е обесен".
"Аз останах с впечатление, че умрелият е бит по начин да не остават външни следи, но е получил кръвоизливи - разказва лекарят. Поради тях и измъчването му е станало лошо, припаднал и изгубил съзнание, взет е за умрял и за да прикрият злодеянието бива обесен с въже, което предварително затягат много силно около шията му. За да приема, че същият е бил още жив при обесването му, съм се основал на констатираните ексимози по клепачите, както са описани в протокола, браздата около шията и липсата на външни смъртоносни рани. Не може да се приеме, че в случая се касае за самообесване по следните причини: браздата около шията, която винаги има решаващо значение, тук не беше характерна, защото беше равномерна и обикаляше цялата шия, като двата й края се срещаха отзад, както е описано в протокола, докато при обикновено обесване краищата на браздата преди да се срещнат на врата се губят и не личат. Ето защо тук със сигурност може да се каже, че по-първо е било силно стегнато въжето около шията, даже може би завъртяно с пръчка /което е от значение, за да даде отпечатък чак на врата/ и след това трупът окачен. Самичък умрелият не е могъл да направи това, защото установено е, че при стягане на въже около шията веднага се губи съзнание, тъй че той нито е могъл да затегне много силно въжето, камо ли след това да го върже за прозореца. Не може да се допусне и предположението, че той по-първо е вързал въжето на прозореца, а след туй при обесването си се е въртял, за да се затегне така силно, понеже той е правил в такъв случай само безсъзнателни движения. Освен това против самообесване говорят: минаващата бразда под гръкляна му, дълбочината на браздата при обесване в седнало положение, признаците на външни насилия и общата обстановка."
През март 1944 година разпоредителите с човешки съдби в Тетевенско не разрешават тялото на убития Иван Туйков да бъде пренесено в дома му. Погребалната процесия тръгва от околийското управление. Бащата, сестрата, няколко близки роднини и, повече от тях, униформени и цивилни полицаи. Струпаните срещу сградата на околийското управление граждани срещат щиковете на полицията, а фалшив сигнал за въздушна тревога ги подканва да се разпръснат. Сред пустите гробища полицейското подвикване: "Хайде, скривайте го тоя мръсник", прозвучава и зловещо, и страхливо. Пред очите на палача - старши стражаря Цано Стефанов, един баща вече се е преклонил пред своя син:
"Началникът ми каза да заведа бай Пачо, бащата на Иванчо, в мазето, където е оставен Иванчо. Аз го заведох, той се поклони и го целуна. Там беше и агентът Николов."
* Черно на бяло