/Поглед.инфо/ Сред всеобщия разпад на материалния и духовния свят не забелязваме или не искаме да признаем провала на държавата. Нейният край е безславен, а руините й са ни затрупали, за да загинем под тях.
Целият този ужас вместо да ни отрезви и накара да погледнем истината в очите, усилва илюзиите, разпалва страстите и подхранва напразните надежди. Що приказки се изприказват, що предложения се правят, благодарение на които да облекчим участта си и възродим себе си и света, в който живеем. А колкото по-малки стават целите пред обществото, толкова по-ожесточено се коментират и пропагандират като исторически и съдбовни. Това още повече ги принизява и опошлява и отдалечава народа от високия помисъл и здравия морал. И дори от здравия разум.
Ще каже човек, че умните хора се топят и изчезват, а гласовете на дърдорковците и празнодумците все повече замърсяват въздуха. Няма да чуеш нещо смислено и умно.
Толкова е скверно и безнадеждно.
Държавата е политическа организация, формирана и управлявана от капитала и неговата класа. По тази причина тя не може да бъде държава на всички и всички да са щастливи в нея и да искат тя ги пази, организира и защитава от несправедливост и безчестие, както се грижи и пази собствениците на капитала. Държавата организира всички, ала пази единствено избраните.
Държавата на капитала никога не е справедлива! Тя се прави на такава, ала е жестока по природа и изпълнена с ненавист към бедните, болните, слабите – към всички, които се нуждаят от грижи и помощ и затова настояват за справедливост.
Такава е либералната държава, която в много национални конституции е определяна като “социална”. Но “социална държава” е нищо не значещ израз, без реално съдържание и не отразява истината за държавата.
И ето, тази либерална държава, която се кичи като социална, но лъже, че е такава, се е провалила напълно в нашето време.
Държавата се провали като модел, привнесен от либералния Запад. Този модел е основан върху господството на пазара, което отваря огромни възможности за предприемчивите и годните да мислят преди всичко за себе си, за пари и печалби, за твърдо място в размяната на стоки и услуги, което гарантира добри печалби. Но моделът е чужд и враждебен на всички останали, които продават работната си сила или просто не могат да я продадат поради ненужност, висока безработица и физически увреждания.
Затова едни живеят добре, охранявани са от закона, неприкосновени са като личности и лична собственост. Останалите биват пренебрегвани в живота, измъчвани, наказвани, изхвърляни на улицата, защото не могат да плащат сметки, лихви, данъци, условия за живот.
Тази държава е неспособна и да охранява личността, да възпира престъпниците, да ограничава престъпленията и да гарантира свобода. Тя говори за свобода, но я мрази и ненавижда. Никой не е свободен, щом няма пари. Бедните са не само зависими, но и истински роби на богатите.
Капиталът доведе държавата, особено тази на бедните, малките и слабите народи, до там, че я обезличи и я лиши от силата й да бъде национална. А щом вече не е национална, тази държава не е в състояние да съхранява традицията, националните особености, дори езика и обичаите, изкуството и културата й. Нейните жители биват залъгвани, че са “европейци” или дори “граждани на света”, поради което са все по-малко българи.
Отказът от национална държава е отказ на държавите от Европейския съюз и от суверинитет, своя армия, защитни средства и самостоятелност. Навремето изглеждаше логично, че НАТО ще ни пази, а ЕС ще ни гарантира силна икономика и условия за живот, но всъщност се оказа, че това са химери и че всичко е едно постмодернистично и либерално поробване на българския свят от една система, която нечовешка и безмилостна.
Капиталът, а и неговата държава, се надяваха, че с този ред, който се насажда в целия свят под названието “глобализъм”, ще му даде повече възможности за развитие и уголемяване. И че ще гарантира своята неприкосновеност, като изключи съпротивата на хората на труда, както и на интелигенцията, лишена вече от национално съзнание и търсеща с последни усилия източници на прехрана и условия за живот. И ги намираше в трохите, които й подхвърляха, за да не плаче и негодува.
Капиталът успя да унизи левите сили и да ги постави напълно в своята власт, като ги съблазни да работят охотно за него, лъжейки ги, че така укрепват държавата и помагат на бедните. Но това беше голяма измама. Маркс предупреждаваше, че когато левите влизат в управлението на буржоазната държава, те изцяло се подчиняват на капитала и му служат вярно. Служението ги разрушава и те погиват. Те обаче не повярваха на Карл Маркс, защото робуваха на измислената от самите тях глупост, че “марксизмът не е догма” и че “сега условията са други”. И какво стана? Стана това, което Маркс бе установил и завещал, а левите, понеже знаят и умеят повече от него, вече ги няма.
Но и капиталът също пострада. При това чувствително, а заедно с него и държавата, която бе установил от втората половина на ХХ век, та до днес. Но нова все още не е успял да измисли. Изчерпаха се и думите и пропагандата, с която замъгляваше умовете на хората и ги подлъгваше да му се възхищават и да вървят след него и политиците и идеолозите му.
Днес, когато целият свят се е разбъркал и онова, с което либерализмът се гордееше и лъжеше, че по-добро от него не е измислено, се е пропукало и постоянно се разпада. Това доведе до необходимостта да се установи нов световен ред, като се изработи и нова глобална идеология, в която специално да се отдели място на проблема за държавата, нейния характер, устройство и начин на функциониране. Все още нищо не е измислено.
Времето обаче тече, народите живеят, държавите обаче не са в състояние да изпълняват функциите си.
В такова състояние е и българската държава!
Понеже е бедна и не е функционална, животът в нея става все по-невъзможен. Българите губят търпение, че тя може да се възстанови и да заработи нормално. Но тя е увредена в самата си същност и нищо не е в състояние да я укрепи и нормализира. Обречена е на гибел.
Надеждите, че някакво професионално организирано, принципно и честно в морално отношение управление би могло да я извади от пропастта, в която се намира, е илюзия.
Очевидно е обаче, че предстоят радикални, при това глобални трансформации и установяване на нова социално-икономическа и политическа система, която ще промени радикално и държавата. И ние сме длъжни още от сега (защото тази трансформация ще се извърши съвсем скоро!) да се готвим за нея.
Човекът не може да променя обективните условия, но в неговата власт е да влияе върху обстоятелствата, които ще позволят обективните обстоятелства и явления да се изпълнят по-бързо и в пълен обем. За да въздействат пълноценно върху всичко онова, което става в държавата и обществото. Но обществото трябва да знае какви са тези обективни условия и обстоятелства, за да бъде техен господар и помогне на историята да се осъществи.
Наблюденията ми показват, че българският свят не подозира дори какво се случва и какво ще се случи с него. С мисъл единствено за “подобрение на живота” и “да се оправим” нищо няма да се получи.
Длъжни сме да осъзнаем в какво положение сме, какво се готви и какво ни очаква, но и с какво можем да се справим и кое е неподвластно на възможностите и усилията ни. И да спрем да за лъжем с илюзии, които дори са нескопосно формулирани и внушавани. Защото много ще ни струват.
