/Поглед.инфо/ Анализът представя разтърсващо документално разследване на събитията от лятото на 1944 г. в района на Перущица, където държавният терор потапя в кръв десетки семейства. Чрез автентични протоколи от разпити, доклади на полицията и признания пред Народния съд се разплита трагедията на 14-годишния Никола Наков и разстрела на 22 младежи. Текстът повдига неудобния въпрос за историческата памет и присъствието на доказани екзекутори в съвременните мемориали на жертвите на комунизма. Това е разказ за „обикновения фашизъм“, за садизма, облечен във власт, и за заповедите „отгоре“, които превърнаха българската войска в палач на собствения си народ.

В Мемориала на жертвите на комунистическия режим в София е изписано име на убиец на дете, цитирам: “Стефан Рачев Петков - род. в Русе, убит в Пловдив.”

Капитан Петков пред съда: “Каква заповед ми е дадена лично от командира на полка във връзка с функциите ми по акцията и правата, дадени в тая насока, а именно - да бъдат унищожавани всички лица нелегални и техни ятаци, укриватели и помагачи.”

Многострадална Перущица!

Загиват стотици перущенци, мъченията и издевателствата над оцелелите са неописуеми и потрисат България и света. И по турско, и по фашистко.

Мирчев. 1921 - 1973

Разпит. 1954

Албум “Образът на комуниста в българското изобразително изкуство - дванадесет избрани живописни творби”. Изд. “Български художник”. София, 1981 г.

Но днес ще надникнем само в 1944 година. Склонни сме да търсим обяснение за садизма и желанието да го забравим. По какви ли не причини, не само политически, но и в такива от народопсихологията.ни.

А отмъщението?

Последните думи на повечето екзекутирани без съд звучат като клетва: “Другарите ще отмъстят за нас!” Чувството за отмъщение е също част от душевността на българина, особено когато са посегнали на близките му - на родителите, на братята и сестрите му, на дечицата му, на дома му. И паметта за случилото се тогава все още мъждука в душите ни.

А тези случаи не са единични, не са дело само психически увредени хора, на садисти, навярно неслучайно попаднали във властовите органи на царска България. Но за да се пролее и детска кръв в Батак и Перущица през 1944 г. има заповеди. Дори най-отгоре. Най-малкото мълчаливо съгласие.

И може би затова негово величество мълчанието днес властва. Да забравим, да не резилим народа си пред младите поколения и пред света! Да не се споменават имена на екзекутори, е, името на командващият разстрела поручик Балкански на двадесет и двамата перущенци се споменава чат-пат. Както и това на спечелилия си прозвището “черния” капитан Петков. На драго сърце и днес някои предпочитат да не сочат с пръст лицата на българския фашизъм. А самият Богдан Филов при друг подобен случай в Македония съжалява в дневника си само за това, че масовото убийство не е извършено “покрито”.

В документите има данни, че регентите са били наясно с екзекуциите на нелегални, без съд и присъда, защото са получавали копия от докладите на висшите полицейски и военни командири.

А моето обяснение, ако някой се интересува от него, е простичко, каквото е на повечето нормални хора в останалите европейски страни, и се състои само от две думи: ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ.

Не е единичен случая с 14 годишното момченце, някои твърдят, че е 15 годишно, а фамилията му Наков, в публикации се среща като Накев; но как може да оправдаваш убийството му с това, че нямал вид на малолетен и как да си обясним факта, който никой не оспорва, че два месеца и няколко дни преди злокобния ден за Никола 17 август, на 5 срещу 6 юни, са разстреляни без съд и присъда 22 жители на Перущица. Повечето от тях са непълнолетни, а Костадин Нишев е на 13 години?

Всъщност опитват се в началото да прехвърлят и убийството на Никола Наков на комунистите и шумкарите, виж по-долу, но свидетелите на престъплението са много, и не успяват да изкривят истината.

Ето имената на разстреляните, така както ги разчетохме върху скромния им паметник в Перущица:

Апостолов Злачев - 60 г.

Спас Тодоров Кърпачев - 63 г.

Дафина Сп. Кърпачева - 58 г.

Иван Пантелеев Муднев - 50 г.

Рашко Драганов Куртов - 22 г.

Димитър Юр. Куртов - 20 г.

Кръстина Ран. Данева - 19 г.

Лиляна Юр. Тенчева - 19 г.

Павлина Дим. Бояджиева - 20 г.

Тодор Петров Велчев - 18 г.

Рангел Цв. Сапунджиев - 21 г.

Стоимен Йорданов Тотов - 18 г.

Рангел Рангелов Ташев - 18 г.

Стефан Дин. Ставрев - 20 г.

Атанас Тод. Малинчев - 19 г.

Иван Стоянов Панов - 19 г.

Кирил Рангелов Тотов - 18 г.

Костадин Асенов Мишев - 18 г.

Костадин Ран. Пълев - 19 г.

Тошо Рангелов Тошков - 20 г.

Стоимен Петров Тотов - 19 г.

Любен Георгиев Лазаров - 19 г.

А ето как най-пунктуалният изследовател на деня 9 септември 1944 г. проф. Славка Петрова описва Перущица, в същия ден:

“При изключителен всенароден ентусиазъм протече въстанието и в Перущица. Дало в борбата 27 убити антифашисти, над 26 политзатворници, 60 въдворени и 16 партизани, населението в това историческо селище като лавина излезе на улицата, щом научи за победата на ОФ в София. Фашистките управници - кметът, целият състав на полицейския участък и други виновни за разстрела на 6.VI.1944 г. на 22 д[уши] от селото, повечето младежи, избягаха и се укриха.”

Върху черните мраморни плочи на Мемориала на жертвите на комунистическия режим в София е изписано име на убиец на дете, цитирам: “Стефан Рачев Петков - род. в Русе, убит в Пловдив.”

Благодарност към проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на документите, които публикуваме днес.

Стоян Венев “Септемврийски нощи”, 1962 г.

Албум “Образът на комуниста в българското изобразително изкуство - дванадесет избрани живописни творби”. Изд. “Български художник”. София, 1981 г.

РДА - Пловдив, ф. 2250, оп. 1, а.е. 5:

25 V111 1944 г.

До господина областния директор

Копие началник щаба на 2-а дивизионна област, командира 2 въздушен полк, прокурора областния съд, прокурора на военния полеви съд, помощник областния директор - завеждащ полицейската служба - ДС

Дирекция на полицията бюро статистика

София

Донасям ви, че на 17. V111. 1944 г. 19 часа на 2 километра от Перущица на пътя за село Брестовица е намерен убит Никола Георгиев Наков, 15 годишен, ученик, бранник, прострелян с 4 куршума от нелегални комунисти.

Трупът е запазен.

Околийски управител

Подпис не се чете.

З а к л ю ч е н и е

По следствено дело № 4/1944 г. на Военно полеви следовател при Пловдивския военно-полеви съд, придаден към 9-й пех. полк - село Клементиново, Пловдивско

ПАРКЕТНО ДЕЛО № 977/1944 година.

Обстоятелствата на делото са:

Следствено дело 4/1944 година по описа на военно-полевия следовател при 9-й пеходен полк е водено по факта “Убийството на на Никола Георгиев Наков, 15 годишен, от село Перущица, Пловдивско, на 17 август 1944 година към 19 часа по пътя от село Перущица - село Брестовица, на 2 клм. […] от кои функционери на БКП е извършено - с оглед на чл. 2-и 16 от ЗЗЗД.”

От събраните по следственото дело се установява:

По следственото дело № 88/1944 година на 1 Военно-полеви следовател при Пловдивския военно-полеви съд е привлечен като обвиняем капитан Стефан Рачев Петков от 3-й дивизионен артилерийски полк, за когото се установява с положителност, че е автор на убийството на младежа Никола Георгиев Наков, от село Перущица, Пловдивско.

При това положение горното следствено дело да се внесе в Пловдивския военно-полеви съд с мнение да бъде прекратено като безпредметно, поради което и на основание чл. 352 от ВСН закон, Прокурорския надзор при Пловдивския военно-полеви съд

З А К Л Ю Ч А В А

Следствено дело № 4/1944 на военно-полевия следовател при Пловдивския военно-полеви съд, водено по факта: “Убийството на Никола Георгиев Наков, 15 годишен, от село Перущица, Пловдивско, на 17 август 1944 година, към 19 часа, по пътя от село Перущица - село Брестовица, на 2 клм от село Перущица, от кои функционери на БКП на БКП е извършено - от оглед на чл. 2 и член член 16 от ЗЗЗД да се внесе в Пловдивския военно-полеви съд, с мнение за прекратяване като безпредметно и същото дело се присъедини към сл. дело № 88/1944 година по описа на Пловдивския военно-полеви следовател при Пловдивския военно-полеви съд.

Гр. Пловдив, 31 август 1944 година.

(Георги Чигирев)

поручик - зам. прокурор при Пловдивския военно-полеви съд.

Из протокол № 4 за разпит на свидетели, гр. Пловдив, 29 август 1944 г.

Подписаният капитан Васил Г. Василев военен следовател при Пловдивския полеви военен съд в гр. Пловдив след като предупредих поменатите по-долу лица, призовани за свидетели по следствие № 8 1944 г., че ще ги разпитам без клетва, но в съда може да бъдат разпитани под клетва, че са длъжни по чиста съвест да кажат самата истина по делото, че ако не сторят това, носят отговорност пред Бога и закона, разпитах без клетва и в отсъcтвието на обвиняемия и след като същите отговориха на въпросите за тяхната самоличност и отношенията им спрямо участващите в делото лица, дадоха показания както следва.

  1. Именувам се ГЕОРГИ АТАНАСОВ НАКОВ, 38 годишен, роден и живущ в с. Перущица, Пловдивско, българин, православен, женен, грамотен, електротехник, неосъждан, показвам: Аз съм баща на убития на 17 август 1944 г. по пътя от с. Брестовица за с. Перущица, Пловдивско младеж Никола Георгиев Наков; това ми дете минаваше в трети клас; то беше в 14-та си година; беше бранник; с отличие минаваше в училището. Него ден, в който станало беше убийството му, изпратихме го с една лекарска рецепта да потърси лекарства за болната си майка, понеже лекарствата, които бе предписал лекарят ги нямаше нито в Перущица, нито в Пловдив, нито в Пазарджик. За с. Брестовица, Пловдивско то отиде в него ден с магаренцето, което бях купил предния ден и същия ден след обяд детето ми Никола Георгиев Наков било убито от капитана от 3-й артилерийски полк Стефан Рачев Петков на самия път[…], когато то се завръщало. На самото място[…] ходих там където бе трупа на детето ми, следователите

не ми дадоха да се приближа до него[…]

Горното ми се прочете.

Подписал горното под диктовката на военния следовател

Георги Наков

Секретар - подписи не се чете

Никола Мирчев [Разпит]

Свид. Иван Брадинов: Бях военен следовател

в 9. пех. Полк и в качеството ми на такъв отидох в с. Перущица във връзка със станалото там убийство на това момче. От първите сведения, които получих разбрах, че това не може да бъде дело на въстаниците, а е на някой екзалтиран садист. Отидох на самото място и намерих трупа, който беше до самите храсти, обаче локвата кръв, беше на самия път и следователно убийството е било извършено там и след това трупа е бил изместен зад едни храсти. Намерих гилзите и за всичко това съставих огледен протокол, но аутопсия не извърших, защото лекарят даде заключение, че раните всички са смъртоносни. Като предадох преписката наредих да се направи потребното за задържане на подсъдимия. Последният не е съобщил за това убийство като е отишъл в Перущица. В моята съдийска дългогодишна практика такова убийство е една рядкост. Разбрах, че детето му се примолило да не го убива, но посъдимия го напсувал с думите: “Да е*а твойта мама комунистическа” и го застрелял. Първият изстрел вероятно е даден от по-далечно разстояние. Следи от побой не можахме да констатираме. Детето било изпратено да купува церове на майка си и на връщане било убито. То цялото лъхаше на невинност и ако бях аз, щях да се кача на коня си, за да може по-скоро да занесе церовете на болната си майка. Подсъдимият е представил събитието в малко по-друга светлина, но после научих, че командирът на полка го извикал и му казал, че не остава нищо друго, освен да си тегли куршума, или пък да убие собственото си дете, за да види страданията на една майка.

Свидетел Ганчо Славов Златев: Тогава аз бях запасен подпоручик и по делото зная следното: На 17 август към 5 часа дадоха заповед да идем в с. Скобелево. Тръгнахме като колоната се водеше от подсъдимия, който в с. Марково се изгуби, като казал да продължим като той щял да ни настигне. Водих колоната до Брестовица, но той пак не дойде и после ми предадоха, че ме викал. Заварих го в една кръчма да играе табла и пие ракия[…] Към четири часа и половина се качихме на конете и тръгнахме. Самият [обвиняем] каза, че всички селяни са шумкари. Отговорих му, че това не е така. Из пътя до една могила в едно лозе видяхме едно момче и подсъдимият го попита дали има лична карта и открит лист[…] и после отминахме. По нататък срещнахме едно дете с едно магаре, което каза “добър ден” и отмина, но на около 150 крачки застигнахме подсъдимия, който питаше детето къде отива, че е шумкар и че било казало на шумкарите, че идва войска. Момчето каза, че това не е било вярно и че ходило да купува церове и се връща, на което посъдимият отговори, че това е лъжа и запита къде са лекарствата, а момчето каза, че аптеката била затворена... “Ти си разбойник!” му каза подсъдимият. Момчето каза, че баща му е подофицер и че много обича България и българската войска, но подсъдимият му каза, че ще го изпрати при Свети Петър и ние помислихме, че е шега. После подсъдимият извади една тояга и почна да го бие. Аз му казах, че детето е малко и не може да бъде шумкар, но той отговори, че аз не съм знаел, че шумкарите повечето са такива и ми каза да го убия и да го изпратя на оня свят и понеже аз му казах, че не мога да сторя това, той се обърна към ординареца си, но и той отказа. ...И понеже и той му каза, че не може, подсъдимият се ядоса и почна да вика срещу нас с думите: “Вие сте п*тки, страхливци!”, като през цялото време се смееше и като се обърна към момчето: “Е, какво ще кажеш, да те убия ли? Момчето му се молеше и на подсъдимият, докато говореше това, пистолетът му изгърмя, момчето се завъртя и извика ” Ох, господин капитан!”, но подсъдимият изстреля още патрони и го уби. После се обърна към мен с думите: “Значи ти не щеш да

изпълниш заповедта ми?” В това време мина мина един мотоциклет с един офицер и войник и той му каза да продължат по пътя и да не гледат. Когато тръгнахме отттам застигнахме една кола с някаква комисия. Подсъдимият след това каза да се премести трупа. Комисията също я спря и поиска лични карти и открити листове и понеже каруцарят каза, че няма поиска да го застреля. После пак тръгнахме и срещнахме друго момче, по-голямо от първото. Подсъдимият го спря и му поиска лична карта, но момчето каза, че е бранник. Подсъдимият обаче го напсува и аз казах да не се разправя с него и поведох момчето с мен нататък, подсъдимият спря един работник и извади пистолета си. Работникът каза, че няма лична карта и че е от Балкана[…]

Свид. Асан Сюлейманов Янгънов: Бях ординарец на подпоручик Ганчо Златев. Като тръгнахме от Брестовица за Перущица по пътя срещнахме две момчета - едното с магаре и другото с кон. И подсъдимият каза да им се проверят личните карти. Момчето с магарето отмина напред, но после ние го настигнахме и подсъдимият почна да го бие като казваше на подпоручика: “Ганчо, на оня свят”. Но последният каза, че не може да свърши тази работа. След това същото каза на Куйно, а след това и на мен и аз се уплаших и не отговорих. Но подсъдимият се ядоса и каза, че сме комунисти. И точно в този момент изгърмя и удари момчето в корема, което извика: “Олеле, господин капитан!” Но след това капитанът изстреля още два патрона. Цялата стрелба стана бързо. В този момент идваше един мотоцикъл с един офицер и един войник и капитанът им каза да продължат пътя си, защото имало шумкари. След това посъдимият спря една бричка и поиска лични карти от хората в нея. При тях имаше един войник, когото искаше да убива, защото нямал открит лист. След това ни заповяда с Куйно да идем да отместим трупа на момчето и ние го отместихме на около стотина крачки от пътя. Не помня да е казвал да го скрием. По-нататък срещнахме един ученик-бранник и капитанът почна и него да тормози, но подпоручикът го върна към селото. Момчето, което уби, му се молеше да не го убива. После отидохме в Скобелево и там не зная какво правеше подсъдимият. Не помня други да сме срещали. Когато стреля, ние бяхме зад него и нямаше опасност да удари и нас.

Из документите на Народния съд за убийството на 22 младежи от с. Перущица

Пловд. Обл. военен съд

Вх. № 10338

21 октомври 1944 г.

Тук - Председателя на военно-полевия съд

Моля изпратете наказателно дело № 1012/944 година по описа на поверения ви съд, тъй като деянието извършено от подсъдимия по същото дело е подсъдно на Народния съд - чл. 2 п.8 от Наредба закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея.

№ 69 21 октомврий 1944 год. Пловдив

Подпис не се чете

ПОДПОРУЧИК - Председател на военно следствената комисия при щаба на 2-а дивизионна област

До председателя на Пловдивския военнополеви съд, гр. Пловдив

Възражение-отговор от капитан Стефан Рачев Петков, подсъдим по н. дело № 10 127/1944 год.

Господа съдии,

Моля при разглеждане на делото ми във връзка с възведеното ми съгласно обвинителен акт, да ми се допуснат до разпит като свидетели:

  1. Командирът на полка ми г-н полковник п.Ненчев, който като мой прям началник да даде атестация за моята служба, а освен това каква заповед въобще и частно ми е дадена лично от него във връзка с функциите ми по акцията и правата, дадени в тая насока, а именно - да бъдат унищожавани всички лица нелегални и техни ятаци, укриватели и помагачи. Това обстоятелство ще има голямо значение за правилно решаване на делото.

  2. Желая да се ползвам от показанията на прокурорските свидетели, които всеки поотделно ще даде сведения за поведението ми и освен това и външния вид на убития и доколко това лице с оглед на телесното си развитие може да представлява дете, което в дадения момент да бъде или не в услуга на нелегалните.

  3. Освен това, както подпоручик Генчо Златев, така и конната ми свръзка ефрейтор Куйно Мехтеров ще установят дали съм бил в нетрезво състояние.

  4. Моля да се допуснат до разпит Веселин Семерджиев от с. Брестовица, който през целия ми престой в това село беше неотлъчно с мене и заедно с него съм пил 100 грама ракия и че не съм въобще пил, за да бъда пиян, както това ми се вписва в обвинителния акт.

09.1944 г. гр. Пловдив, 13.30 часа

Подпис: не се чете

П р и с ъ д а

№ 3

В И М Е Т О Н А Б Ъ Л Г А Р С К И Я Н А Р О Д

Четвъртият състав на Народния съд в Пловдивска област в гр. Пловдив, образуван за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, състоящ се от Председател Исак Яков Каталан и членове Божен Христов Илков, Филип Ангелов Гявуров, Панайот Георгиев Мечев и Йосиф Ташев Михайлов, в присъствието на Народния обвинител Ефтим Атанасов Пушев и при секретар Кръстю Петров Величков по наказателното си дело № 2/ 1944 година, като извърши съдебното дирене днес, свободно, по разум и съвест, на основание чл. 10 от Наредбата - закон за съдене от Народен съд и пр.

П Р И С Ъ Д И

Признава подсъдимия Стефан Рачев Петков, 34 годишен, българин, източно-православен, грамотен, женен, неосъждан, родом от гр. Русе, живущ в гр. Пловдив, за виновен в това, че на 17 август 1944 год. По пътя между с. Брестовица и с. Перущица, Пловдивска околия, е лишил от живот Никола Георгиев Наков, 14 годишен, от с. Перущица в Пловдивска околия, като го е разстрелял с пистолета си и му е навесъл четири рани, от които трите смъртоносни, поради което и на основание чл. 2 т.7 и чл. 4 от Наредбата закона за съдене от Народен съд и пр. го осъжда на СМЪРТ и да заплати на държавното съкровище глоба в размер пет милиона лева, заменима при несъстоятелност с шест месеца тъмничен затвор, като го лишава от правата по чл. 30 от Н.З. завинаги, от как присъдата бъде приведена в изпълнение.

Присъжда всичките му движими и недвижими в полза на Държавното съкровище.

Осъжда същият подсъдим да заплати на Държавното съкровище сумата 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева станали по делото разноски.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и одобрение.

Председател

Членове подписи не се четат

Документи за драмата на 6 юни 1944 год.

Пловд. Обл. военен съд

Вх. № 10338

21 октомври 1944 г.

Тук - Председателя на военно-полевия съд

Моля изпратете наказателно дело № 1012/944 година по описа на поверения ви съд, тъй като деянието извършено от подсъдимия по същото дело е подсъдно на Народния съд - чл. 2 п.8 от Наредба закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея.

№ 69 21 октомврий 1944 год. Пловдив

Подпис не се чете

ПОДПОРУЧИК - Председател на военно следствената комисия при щаба на 2-а дивизионна област

Фонд 144А 0.1 а.е. 142

Поверително

С в е д е н и я

От генерал-майор Иван К. Попов

[...]След това се премина на въпроса за борбата с партизаните. По време на разговорите поисках разрешение на нашия м[инистъ]р да кажа и аз мнението си по въпроса. Изказах следното мнение: “Преди да се вземат каквито и да било решения по въпроса за борбата с партизаните, трябва да се има предвид следното: войската не е и не трябва да бъде джелатин на народа; тя е негова войска и трябва да бъде негов покровител. С досегашните си действия войската се изложи много пред народа. Последният се е отчуждил от нея и я мрази. Народът не може да се избива така безотговорно. От него ние всичко очакваме, всичко получаваме, искаме и да се жертва при нужда за Родината, а самите ние го избиваме. Това в никой случай не бива да се допуска.” Министър-председателят [Багрянов - б.с.] ми хвана ръката и заяви: “Поздравявам ви, генерале за това правилно схващане.” Другите присъстващи нищо не казаха. Взе се решение борбата с партизаните да продължи, но на законни начала. Дадоха се указания за отдаване разпореждания в горния смисъл.

В заповедта, която се отдаде за случая се препоръчваше: борбата да се води на законни начала; абсолютно се забранява посягане на заловени партизани и ятаци; с всяка войскова част, изпратена срещу партизаните, да има и съдебен орган (следовател); в селата да се формира селска охрана (с участието на хората от земл. задруги), оръжие обаче на последната от войската да не се дава.

Подробности могат да се видят от самата заповед, било в Щаба на войската, било в някои от армейските щабове.

В изпълнение на министерското постановление, с което се възлагаше на войската борбата с партизаните , и по заповед на м-ра на войната, в Щаба на войската се създаде специално отделение за борба с партизаните, наречено “вътрешно отделение”.

Неговият състав и организация беше:

Н-к на отделението - подполковник Казанджиев;

Н-к на опер. секция - капитан Георгиев с помощник капитан Аврамов;

Н-к на раз. секция - капитан Сурдулов

Отделението беше подчинено на Н-ка на опер. отдел полк. Костов.[…]

Докладите си, по право и установения в Щаба ред, полк. Казанджиев трябваше да прави чрез Н-ка на отдела полк. Костов. Той обаче го правеше направо на Н-к щаба на войската. На отправения от мен към полк. Костов въпрос: “Защо не се спазва установения в Щаба ред относно докладите” последният ми отговори: “Н-к щаба е заповядал всяка сутрин подполковник Казанджиев да докладва лично и нему направо сведенията за партизаните.”

Подполковник Казанджиев понякога правеше лично доклади по въпроса и на М-ра на войната, а даже и на регентите.

Случаи за организиране от вътрешно отделение на действия срещу партизаните между две съседни армейски области не е имало понеже не е ставало нужда.[…]

Отидох в с. Перущица, където беше евакуирано семейството ми. С пристигането ми при мен се явиха майките и бащите на 21 момчета и едно момиче, обвинени като ятаци и застреляни по заповед на пор. Балкански, командир на пловдивската в. полицейска рота. Същият заповядал да се изгорят и две къщи. Повиках веднага поручика и поисках обяснения. Отначало той се опита да скрие злодеянието, но после призна, че станалото е извършено по негова заповед, основана на такава, дадена му от Н-к щаба на 2 пехотна дивизия - полк. Стоев. Казах му, че той е извършил най-тежкото престъпление, че такава заповед не може да се дава и не е давана от никого и че ще отговаря пред съда с главата си. Върнах се веднага в Говедарци, където намерих м-ра на войната ген. Русев с генерал Трифунов. Докладвах им подробно за станалото в Перущица като добавих: “Възмущението на населението от тази постъпка е голямо. Войската се е превърнала в джелатин на народа, вместо негов покровител, какъвто тя трябва да бъде. Трябва да се направи всичко щото час по-скоро войската да се отстрани от водене борбата с партизаните. Това не е и не бива да бъде нейна задача. Генерал Русев каза: “ Вярно е, че сбъркахме, но това го искаха регентите.” След това повика по телефона к-ра на 2. дивизия ген. Попбожилов и най-остро го наруга задето е допуснал да се вършат подобни престъпления в областта му. Разпореди се ген. Богданов веднага да произведе анкета за случая, а поручик Балкански да се махне от Перущица. Богданов произведе анкета и я докладвал направо на м-ра на войната. Указало се, че анкетата не е пълна, поради което се разпореди ген. Богданов отново да замине и попълни анкетата с показания на ген. Попбожилов, полк. Стоев и пор. Балкански. Попълнена анкетата пак е била докладвана от ген. Богданов направо на министъра на войната. От анкетата се вижда, че поручик Балкански е признал всичко станало в Перущица, но го бил извършил по заповед от Щаба 2. пех. дивизия.

Та по този случай аз поисках от Отделението за борба с партизаните, за него ще дам сведения по-долу, да ми покажат разпорежданията, които са издадени по провеждане на мин. постановление, с което се възлагаше на войската борбата срещу партизаните. И действително, показаха ми черновата от заповедта, написана от ген. Лукаш, за което споменах по-горе.

В тази заповед правят впечатление следните указания:

а/ дават се нареждания до началниците на армейските области, всеки в своята област и според местните условия, да вземат всички мерки за унищожаване на партизанското движение.

б/ срещу самите партизани да се действа най-енергично

в/ срещу ятаците да се действа като при законна самоотбрана.

Подробности могат да се видят в самата заповед. Ако в Щаба на войската я няма, понеже делата били изгорени или взети от руското командване, заповедта може да се намери и в архивитена друrитe министерства, сигурно и във вътрешното министерство, защото с нея на армейските командири се подчиняваха всички държавни и общински служебни лица.

За “престараване” по изпълнение на горната заповед съм слушал да се говори в 3. армейска област и 2. дивизионна област (Перущица).Генерал Христов бил викан от м-ра и му била правена бележка.

Както е известно скоро след това, понеже се нададе общо повик срещу действията на войската, министерското постановление, с което й се възлагаше борбата с партизаните, се отмени. Но това трая кратко време - около две седмици. С друго министерско постановление отново се възложи на войската борбата срещу партизаните. Та по този случай се издаде от Щаба на войската нова заповед

до армейските командири[…]

Панева и Петър Доев, “Разстрел на Йорданка Чанкова и Катя Георгиева (Николина)”

Семинар бг. Онлайн списание за културни изследвания, Яна Янчева

До господин председателя на следствената комисия

град Пловдив

З а я в л е н и е

От Надежда Р. Тотова, Рисана Ас. Милева, Атанаска Цв. Сапунджиева и други майки на избитите синове/партизани всички от с. Перущица

Господин председателю,

Най-големият виновник за избиването на нашите деца е генерал Иван Попов, нашенски зет.

На следния ден след избиването на нашите деца отидохме до него за осведомление и молба и го запитаме действително ли са избити нашите деца, а той ни викна с висок глас и ни изконфузи с думите: “Нека бъдат избити, защото те са шумкари и противодържавници, всички такива ще ги избием” и ни изгони от стаята си най-позорно.

Дъщеря му ни изпроводи до пътната врата думайки ни, още ще трепеме, и ние плачешком напуснахме дома му като нямаше вече при кого да идем и се оплачем.

Като ви завяваме горното молим господине председателю гореказатого лице да бъде изправено през почитаемия Народен съд да отговаря за фашистките си злодеяния.

Вярваме, че молбата ни ще бъде чута.

С. Перуцица 17 декември 1944 год.

С почитание:

Подписи не се четат.

Показания на подполковник Коста Янев Божинов - командир 2-ра ловна дружина

Препис

На 18 януари 1945 г. Народния съд в същия състав с изключение на запасния член Пушкаров, в 8 часа и 30 минути продължи заседанието. Продължи разпита на подсъдимия о.з. подполковник Коста Янев Божинов

За убитите във Фердинандово 24 души не си спомням точно, но мисля от дирекцията на полицията бяха изпратили една група от пет души, други също шест души, всичко единадесет души, които бяха там от околните села и останалите тринадесет души бяха пак задържани. Дадена бе заповед да бъдат разстреляни. Точно бяха разпределени така: на групи бяха по 4-ма; четирима дадох на подпоручик Гагов, друга група на подпоручик Попов, трета - на офицерския кандидат, който беше в с. Св. Спас Рогачев и подофицера Петър Шинин. Аз възложих на подпоручик Гагов да извърши избиването.

Председателят на съда му прочете дознанията на Петър Георгиев Шинин по тези избивания на 24 души задържани.

Подсъдимият К. Янев: Нито един от задържаните не е убит при опит за бягство, а по заповед от дивизията се правеха тези дознания. Имаше такава заповед от дивизията всяко убийство да се оформи с дознание. Не зная подофицерът Бързаков да е вземал участие в избиването. На подофицера Шинин дадох една група за избиване; той е от ротата на Гагов. Заявявам, че тези задържани лица по нареждане от дивизията аз предадох заповед на Гагов предава на останалите да се избият. Това е една група нелегални от четири души.

Председателят чете друго дознание пак от офицера Петър Шинин за избита друга група задържани от четири души.

Подсъдимият: На всички 24 души избити аз дадох нареждане да се избият. И тези четири души и по това дознание влизат в 24-тях души избити. Според дознанията следваше 13 души да изпратя на съд, но получих заповед от дивизията да не се пращат в съда, а да се избият. Подпоручик Гагов по-добре знае за този случай. И в другия пункт на дружината ставаха убийства. Не са избирани хора специално за избиване на нелегалните. Подпоручик Гагов си има свои подчинени. Гагов е заповядал на своя подофицер, но заповедта за избиването е моя.

Председателят на съда чете на подсъдимия друго дознание за избивания от 12 април 1944 год. От Димитър Иванов Попов, с което е разпитан фелдфебелът школник Крум Илиев.

Подсъдимият К. Янев: Тази група е дадена от мен на подпоручик Димитър Попов. Точно кой е извършил избиването на тези лица не зная, обаче аз дадох лично нареждане на Димитър Попов. Аз му предадох да вземе група от ятаците и да ги разстреля, като му посочих кои лица. Подпоручик Гагов е предал нареждането ми на фелдфебела школник.

Крум Илиев: Аз съм предал обаче заповедта. Точно какво е предал Гагов на Крум Попов не зная. Аз зная, че предадох лично на подпоручик Димитър Попов за това разстрелване, защото заминах за Панагюрище. Фелдфебелът школник Крум Попов е получил нареждане от подп. Гагов. На подполковник Попов предадох той да извърши това и той прие да извърши избиването. Аз не разбрах да възразява. По служба му заповядах и не зная дали е годен да върши престъпления.

Председателят на съда прочете на подсъдимия дознание от 13.04. от Иван Гагов, разпитал Дечко Тодоров Рашков.

Подсъдимият: Образецът на дознанията при тези избивания е даден от дивизията. Предварително преглеждат картата и тогава създават дознанията къде точно става това разстрелване. За тая група сигурно е извършил разстрелването подп. Дечко Тодоров Рашков. Аз съм заповядал на подполковник Гагов и той кому е възложил не зная; той бе адютант на дружината. Подофицерът Никола Георгиев Врабчев не зная дали е вършил разстрелвания. Тези хора по моя заповед са избили всичките 24 души. За тези 24 души получих заповед от дивизията по телефона от началник щаба полковник Стоев. Познах гласа на полковник Стоев.

Председатеят го запита: Нямаше ли писмена заповед?

Подсъдимият: Мисля, че и устната заповед трябва да се изпълнява. Имам и очна ставка при разпита ми с полковник Стоев и последният там призна за избиване на тези 24 души и преди това аз му докладвах и той заповяда - ще се разстрелят.

Председателят му чете пак дознания от 14 април.

Подсъдимият: Не са избити наведнъж 24 души. Имената им не помня и не ги познавам. За тази група предадох заповед на Боюклиев, който я е предал на подпор. Рогачев. Боюклиев му е предал, обаче заповедта е моя. Освен тези избити 24 души други няма. Изпратените от инспекцията на полицията имаше 5 души от с. Св. Спас и Извор. Д. Ходжиев бе в тази група от 24 души. Другите изпратени и от инспекцията на полицията са избити пак около с. Фердинандово. От тези 24 души двама са избягали. Мисля, че дознания са правени за всички избивания. Мисля, че избяга един от Пазарджик, а другият - от с. Фердинандово.

Председателят му напомни, че този, който беше избягал, бе предаден на военен съд и последният макар много суров и строг го осъди на строг тъмничен затвор. Защо той го е осъдил на смърт?

Подсъдимият: Защото се заповяда от дивизията.[…]