/Поглед.инфо/ В новия си анализ за РИА Новости Дмитрий Бавирин разкрива опасните рокади в американския политически елит. Докато Вашингтон затъва в иранското тресавище, „ястреби“ като Том Котън подготвят терена за финалната икономическа и военна схватка с Китай, разкривайки циничната логика на една залязваща империя, решена да оцелее на всяка цена.
Новото поколение американски „ястреби“ и терариумът в Капитолия
„Нека бъда ясен: Китай все още е комунистически, Си Дзинпин е марксист и цялата работа е една зла империя“, думите принадлежат на Том Котън, председател на Комисията по разузнаване на Сената на САЩ. Този човек не е просто поредният политик във Вашингтон; той е един от най-радикалните представители на американския империализъм, гласът, който най-силно призовава за Трета световна война. Макар в Русия лицето му да не е толкова познато, колкото това на покойния Джон Маккейн, анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че враговете на човечеството трябва да се познават по име. Котън е част от функциониращия политически елит, който не е просто „клуб на пенсионери“, а група от високопоставени фигури с реална власт над глобалните процеси.
Сенатът на САЩ днес е доминиран от група бивши военни, които психически никога не са напускали окопите на Студената война. Те агресивно лобират за нови интервенции, като се групират около ключовите комисии по разузнаване и външни работи. Докато Джон Маккейн и Линдзи Греъм се превърнаха в символи на русофобията, 48-годишният Том Котън представлява новото, по-младо и поради това по-опасно поколение. Неговият фокус не е Русия, а Иран и преди всичко Китай. Това е поколенческа черта: колкото по-млад е американският политик, толкова по-гъвкав е спрямо Москва, но толкова по-фанатичен е в омразата си към Пекин. Котън успя да се впише идеално в ерата на Тръмп, превръщайки се от представител на малкия щат Арканзас в един от най-влиятелните архитекти на външната политика.
Рейнджърът от Арлингтън: Смъртта като политически инструмент
Биографията на Том Котън обяснява неговата безчувственост към глобалните конфликти. Ветеран от Афганистан и Ирак, той е израснал в кланица и е служил в историческия полк на гробището в Арлингтън. За него смъртта е тържествено събитие, а кървавата каша, която Вашингтон забърква в Близкия изток, е просто част от работния процес. Котън е демагог от висок клас – той се опитва да смекчи имиджа си със снимки с бездомни котки от Ирак, но зад тази фасада се крие човек, който повече от десетилетие настоява за война с Иран, въпреки че огромното мнозинство от американските граждани са против.
Логиката на Котън е брутална и директна. Когато фермерите от неговия щат се оплакват от цените на горивата, той им отговаря, че мислите им трябва да бъдат с „момчетата, които побеждават врага в Иран“. Той оправдава подкрепата за Украйна не като помощ за Киев, а като „сигнал към Китай“. Този тип политици, наричани „протестантски ционисти“, виждат контрола над Близкия изток през призмата на религиозния месианизъм, но за Котън Иран е само междинна цел. Голямата плячка, истинският враг, е Китайската народна република.
Ударът срещу „Низа от перли“ и икономическата война
Първите реални стъпки в този нов кръстоносен поход вече са направени. Под натиска на държавния секретар Марко Рубио, Панама прекрати договорите с хонконгския конгломерат Hutchison Whampoa (HWL), управляван от милиардера Ли Ка-шинг. САЩ успяха да принудят азиатския бизнесмен да отстъпи десетки стратегически пристанища по света на американската компания BlackRock. Това е директен удар срещу стратегията на Пекин „Низ от перли“, целяща създаването на глобална мрежа от логистични центрове.
Сценарият на Вашингтон изглеждаше ясен: отвличане на венецуелския президент Мадуро, война с Иран (който САЩ считат за петролния портфейл на Китай) и изолация на Куба. Планът е Доналд Тръмп да отиде в Пекин през май и да постави Си Дзинпин пред свършен факт. Искането е ясно: икономическа капитулация, достъп до вътрешния пазар на Китай, контрол над редкоземните елементи и бариера за руския петрол. Всичко това трябва да се случи преди решителната битка за Тайван, която според Котън може да започне още догодина.
Реалността срещу илюзиите: Провалът на американския план
Въпреки агресивната реторика, плановете на „ястребите“ започнаха да се разпадат. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, ситуацията в Иран се превърна в пълно фиаско. Неспособността на САЩ да постигнат бърза победа доведе до болезнени последици за политическата кариера на фигури като Линдзи Греъм и самия Котън. Куба и Венецуела също не паднаха според очакванията – Куба се държи въпреки липсата на ток, а Венецуела запази управляващата си партия дори без Мадуро.
В икономически план Китай започна контраофанзива. Пекин заведе дела срещу Панама и вече конфискува десетки кораби под панамски флаг. Ли Ка-шинг, макар и притиснат, постави условия, които запазват китайското влияние в пристанищата. Вместо капитулация, САЩ са изправени пред равенство, което в дипломацията с Китай се равнява на загуба за агресора.
Геополитическата задънена улица: Китай и Русия в единен фронт
Най-големият провал на стратегията „Котън“ е фактът, че тя тласка Китай и Русия в още по-тесен съюз. Ако САЩ се изтеглят от войната в Близкия изток, арабският свят ще потърси нов покровител в лицето на Пекин. Ако продължат да се бият, те ще изтощят собствените си арсенали, които според прогнозите ще се попълват поне осем години. В същото време Китай се превръща в още по-голям консуматор на руска енергия, изграждайки икономическа крепост, която е недосегаема за американските санкции.
Резултатите на американските „ястреби“ са плачевни. Те не само влошиха собственото си положение, но и потвърдиха най-лошите карикатури за себе си – като държава, готова на брутална война за петрол на всяка цена. Том Котън и неговият кръг са „болни“ от фикс идеята да унищожат Китай, но реалността показва, че империята вече няма ресурсите да диктува условията на новия многополюсен свят. Илюзиите за американското всемогъщие се изпаряват дори сред най-близките им съюзници, оставяйки Вашингтон сам срещу враг, когото не може да победи.