/Поглед.инфо/ Инженер Николай Друмев представя безпощаден анализ на сблъсъка между „западните ценности“ и традиционния български морал. Авторът демаскира историческото лицемерие на „колективния Запад“, проследявайки пътя от колониалния грабеж до съвременната цензура, маскирана като борба с дезинформацията.

От няколко години чуваме често наши и чужди политици, журналисти и всякакъв род политолози, социолози и анализатори да използват словосъчетанието „европейски и евроатлантически ценности”. Често това върви ръка за ръка със словосъчетанието „ред основан на правила”, когато става въпрос за международните отношения.

За съжаление и досега няма определение, както за това, какво представлява този „ред”, какви са тези „правила”, от кого и как са съставени, така също няма и яснота, и изчерпателно определяне на споменатите „ценности”. Изясняването на съдържанието на общоприетите ценности е основополагащо за развитие на всяко общество. Учените, особено философите, знаят, че липсата на еднакво разбиране за съдържанието на използваните понятия е основна причина за неразрешимите спорове. Липсата на яснота за това в какво точно се изразяват „европейските и евроатлантическите ценности”, които ни се вменява да възприемем и как те се отнасят към традиционните български ценности, разклаща основата, върху която е изградено нашето общество. Трябва ли и защо с техните ценности – на съюзниците ни в ЕС и НАТО - да заменим нашите, или да се допълнят взаимно? Трябва ли да приемем всички, или да ги отсеем? А трябва ли те да приемат някои от нашите, като по-добри, или допълващи техните? На тези въпроси следва да се даде отговор. Той е възможен само след оценка и съпоставка на съдържанието на съответните ценности, което е отговорна и нелесна задача. Историята, религията, традициите, народопсихологията и др. хвърлят известна светлина по въпроса.

Без претенции за изчерпателност, нека се опитаме да вникнем в част от съдържанието на тези два набора от ценностите. За краткост „европейските и евроатлантически ценности” ще наречем „западни”, защото те ни се предлагат като такива от съюзниците ни, които са на запад от нас и в международните коментари обикновено за тях се говори като за „колективния Запад”.

Нека започнем с религията – християнските ценности. Те са общи, но има „нюанси”, както се казва. Не православието, а католическият запад организира кръстоносните походи, уж в името на вярата, но се оказа, че основната им цел е превземането на Константинопол – столицата на източния православния свят. В крайна сметка бяха спрени от нашия цар Калоян на юг и от Александър Невски, княз на Владимирско-Суздалското княжество (днешна Русия) на север. Равноапостолите св.св. Кирил и Методий обикаляха източна Европа с книги в ръка, а западните рицари - с меч. Докато западът налагаше своята представа за вярата с военна сила, нашите църковни просветители дадоха на славянските народи „четмо и писмо” със силата на убеждението и проповедта. За разлика от елинската, римската, западноевропейската цивилизации наложени с „огън и меч”, православната славянска цивилизация, в чиято основа са богослужебните книги написани на нашата кирилица, е разпространена по мирен път. Би трябвало да се гордеем с нашия език и писменост, а не чуждопоклоннически постепенно да изместваме българските с чужди думи и да ползваме чужда азбука там където е ненужно, неуместно, или нердно.

Великата харта на свободите, подписана от английския крал, „свобода, равенство, братство” прогласени от Френската революция, декларацията за независимост на САЩ са в основата на западните ценности. Но в картината отново има „нюанси”. Нека припомним, че дори „бащите на конституцията” на САЩ са били робовладелци. Робството в САЩ е отменено едва през 1865 г. Свободата и равенството не се отнасят за всички. Великобритания, родината на първата индустриална революция, използва това си предимство за да създаде със сила империя „над която слънцето не залязва”. Франция колонизира голяма част от Африка. Цяла западна Европа, с единични изключения, е колонизаторски „клуб”. Като се започне от главата на западната църква и се продължи с редица международни конференции, западните държави си разпределят като колониални владения останалата част от света, която са успели да завладеят, или подчинят със сила. Дали този процес е приключил е спорно. Богатството на запада е резултат от ограбването на колониите. Например източеното от Британия богатство от Индия в периода от 1765 до 1938 г. се изчислява на ок. 45 трилиона долара. Преди пристигането на британците в Индия, тя е имала 23%-27% дал в световния брутен продукт. При напускане на британците през 1947 г. този дял е спаднал до 3%-4%. Подобни изчисления сочат, че Франция е печелила ок. 400-500 милиарда долара годишно от 14 бивши африкански колонии. Това е клубът на богатите. Към него ни присъединяват. Въпросът е дали ще споделят с нас награбеното, или ще заемем мястото на бившите им колонии?

Българската държава не познава робството. Докато българският цар Иван Асен II освобождава пленените вражески войници и затова, почти без бой, присъединява земи на днешна северна Гърция към царството, западните държави са избивали безмилостно местното мирно население в колонизираните територии. Едни от най-ужасните престъпления в Африка са извършени от белгийците в Конго, дадено като лично владение на белгийския крал Леополд - краля на държавата, чиято столица е столица на ЕС. За расизма в САЩ и британските колонии се знае достатъчно много.

„Свободният пазар” е друга налагана ценност. Дали тя е полезна еднакво за всички? Нека припомним, че под знамето на свободния пазар Великобритания води две войни с Китай между 1839 и 1860 г. и като победителка му налага да осигури свободен пазар на продаваната от нея стока. А те я опиум! Затова тези две войни са наречени „Опиумни войни”. В резултат от това Китай преживява т. нар. столетие на унижението. Свободният пазар не попречи на Франция доскоро да купува уран от бившата си колония Нигер на цени 200! пъти по-ниски от пазарните. Свободният пазар е пряк и лесен път за превземане на икономически по-слаба държава, каквато е нашата. Хенри Карей, съветник на президента Линкълн, е описал достатъчно добре минусите на свободния пазар още през 1851 г. в книгата си „Хармония на интересите” (не е преведена на български). Опирайки се на принципите в неговия труд, а не на правилата на свободния пазар, Германия успява да изгради индустриалната си мощ в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Само за пример – резултат от свободния пазар е това, че България, чиято територия може да изхранва 30 млн. население, внася ок. 80% от консумираните храни от 6-милионното й население, а чужди търговски вериги за хранителни стоки изнасят спечеленото от българските потребители към по-богати западни страни, без да допринасят с нищо за ръст на българската икономика.

Човешките права и демокрацията – „черешката на тортата” на западните ценности. Безспорно демокрацията е ценност, но в западната си разновидност тя е по-скоро разбирана като монопол. Този западен тип демокрация се изнася и налага със сила – Ирак, Либия и др. Резултатите са видими и съвсем не са добри. Иран дори е заплашен от президента Тръмп да бъде върнат в каменната ера чрез бомбардировки. Майк Помпео, директор на ЦРУ в първия мандат на Тръмп, обобщи американската политика в чужбина: „Ние лъгахме, мамихме, крадохме”. Брюксел не се притеснява да налага своето виждане за демокрация дори на държави-членки на ЕС. Пример – Румъния. Единственият премиер на страна-членка , избран с мнозинство над 50% от глсувалите - Виктор Орбан - е обявен за авторитарен. Какво тогава е западното разбиране за ценността демокрация? „Човешките права” е другата „експортна” западна ценност. Несъмнено правата на човека са висша ценност. Но тя не е абсолютна. Западното разбиране тук определено се разминава с нашето, бългрско и традиционно разбиране. Опитите на Запада да наложи силово своето виждане не е в съзвучие с другата ценност – демокрацията. От уроците в гинназията по антична литература помня, че в основата на древногръцката трагедия стои сблъсъкът между личния и обществения интерес. При нарушаване на равновесието може да се изпадне или в диктатура или в разпад на обществото. Западното разбиране за човешките права определено води към второто – еднополови бракове, смяна на пола, ограничаване ролята на семейството, снижаване нивото на образованието – все неща, които нашето здравословно разбиране за човешки права основателно не приема. Българите приемаме човешките права по еднакъв начин за себе си и за другите. Ние не делим света на „градина” и „джунгла”. Затова човечността и морала на българите – единствени в Европа - не позволиха изселването на българските евреи през Втората световна война. Затова признахме държавата Палестина, чието население еврейската държава Израел се опитва да изсели. Затова не би трябвало и да приемаме нарушаването на човешките права в Украйна от собствените й управляващи, което все още срамежливо не смеем да направим, „разкрачени” между западните и собствените ни ценности. Двойните морални стандарти не са сред нашите ценности. Не може да обвиняваме Русия в отвличане на деца, защото са изведени от зоната на военни действия, а да мълчим за убитите от САЩ, с целенасочени ракетни удари, над 160 момичета в иранско училище.

Свободата на словото, на религията, на събранията и петициите – ценност закрепена в първата поправка на конституцията на САЩ и всеобщо възприета от запада като такава е причината за появяването на т.нар. „четвърта власт”. За съжаление сме свидетели на пълзяща цензура, маскирана на запад като борба с дезинформацията. Официалната информация на запад все повече прилича на пропаганда. Гражданите все по-често търсят истината с помощта на Интернет, затова и зачестяват опитите на официалните власти на контролират съдържанието му. Трябва да признаем, че и у нас това явление не е чуждо и да се нядяваме да не достигнем до европейските „върхове” в този процес. Дано присъщото ни чувство за обективност и справедливост надделее.

„Европейските и евроатлантически ценности” със сигурност включват и постиженията на културата и науката, които са значителни и с които цяла Европа основателно се гордее. Нека обаче не забравяме, че Ренесансът – в изкуството и науката - идва в Европа след т. нар. „Тъмна епоха”(средновековието) благодарение на източното влияние – източната Римска империя(Византия) и Арабския свят.

В заключение, длъжни сме да помним и пазим нашите ценности. Българският цивилизационен принос, отнесен към размера на държавата ни, е значителен. Ценностите ни са ценности на древен, мъдър и изстрадал народ, и на някои от тях Западът може само да завижда. Ако ни се предлага да приемем западни ценности – т.нар. „евроатлантически ценности” – то първо трябва да сме наясно с тяхното съдържание, съотнасянето им с нашите ценности и да възприемаме само онова, което не противоречи на нашата история, духовност, морал и традиции, и което може да ни обогати, а не да ни вкара в калъп изработен от чужди ръце. А дали няма да е по-добре западът да възприеме нашите ценности?!