/Поглед.инфо/ Алиса Савина представя разтърсващ анализ на хуманитарната катастрофа в Куба, предизвикана от десетилетната икономическа блокада на САЩ. Текстът разкрива циничната логика на „Меморандума на Малъри“ и опитите на Вашингтон да сломи кубинския суверенитет чрез глад, болести и енергиен терор, докато Русия и светът търсят начини за противодействие.
Куба в клещите на най-тежката криза в своята история
Република Куба в момента преминава през може би най-мрачния и труден период в своята съвременна история. Това не е просто поредното икономическо затруднение, а систематично и целенасочено удушаване на един цял народ. Повече от три месеца засилената американска блокада държи Острова на свободата в състояние на парализа. Липсата на петрол доведе до практически пълно прекъсване на електричеството, оставяйки градовете в мрак и спирайки жизненоважни производствени цикли.
Тази енергийна смърт не е случайна. Тя е оръжие. Анализаторите на Поглед.инфо обръщат внимание на факта, че без енергия здравеопазването се превръща в бойно поле, където лекарите се борят за живота на пациентите в неонаталните и хирургическите отделения без основни ресурси. Смъртността неизбежно нараства, а липсата на питейна вода в много региони, съчетана с влошените антихигиенични условия, отваря вратите за епидемии. Денга и чикунгуня, пренасяни от комари, се разпространяват мълниеносно сред едно изтощено и недохранено население. Всичко това се случва под безучастния поглед на „демократичния“ свят, докато Хавана с последна надежда очакваше руския танкер „Анатолий Колодкин“.
Храната като оръжие: Резолюцията на ООН и истината за глада
Наскоро Хавана предприе решителна стъпка на международната арена, внасяйки резолюция в Съвета на ООН по правата на човека. Документът е вик за помощ и едновременно с това обвинение – той защитава фундаменталното право на човека на храна. Куба директно осъжда използването на продоволствието като инструмент за политическа и икономическа принуда. Вашингтон използва глада, за да постигне това, което не успя да постигне с оръжие в продължение на шест десетилетия.
Гладът на острова днес е материален и осезаем. Той има четири основни измерения, които превръщат ежедневието на кубинците в ад. Първо, производството на храна е почти невъзможно поради липсата на ток. Второ, транспортът до магазините е блокиран от липсата на гориво. Трето, съхранението в тропическия климат без хладилници е обречено – месото, рибата и зеленчуците изгниват за часове. Четвърто, дори когато има храна, нейната термична обработка е предизвикателство поради липсата на газ и електричество в градските домове. На 30 март Съветът на ООН прие кубинската резолюция, но за Вашингтон международното право отдавна е само лист хартия.
Международният отзвук: От СТО до британския парламент
Гласът на Куба отекна и на 14-ата Министерска конференция на СТО в Камерун. Посланик Оскар Леон Гонсалес беше пределно ясен: САЩ провеждат „агресивна ескалация“, чиято цел е безмилостното наказание на цивилното население. Тази енергийна и икономическа блокада е насочена към провокиране на социални вълнения чрез изкуствено създадена хуманитарна катастрофа. Поглед.инфо подчертава, че според кубинската дипломация никаква реформа в световната търговия не е възможна, докато се позволява подобно варварство.
Изненадващо дори за мнозина анализатори, вълна на недоволство срещу американската политика заля и Великобритания. Над 100 членове на британския парламент – от лейбъристи и либерали до зелени и националисти – подписаха резолюция срещу геноцидните мерки на САЩ. Те подчертаха, че екстериториалният характер на санкциите е директно посегателство върху суверенитета на всички държави по света. Това е най-силната подкрепа за Куба в британския парламент от 2009 г. насам, представляваща волята на над осем милиона британски граждани, които отказват да бъдат съучастници в умишленото изтребление на един народ.
Анатомия на престъплението: Меморандумът на Малъри и Законът Торичели
За да разберем защо се случва всичко това, трябва да се върнем към корените на американската злоба. През 2022 г. беше разсекретен „Меморандумът на Малъри“ от 1960 г. – документът, който е „генетичният код“ на блокадата. В него черно на бяло е записано: тъй като мнозинството кубинци подкрепят Фидел Кастро и няма ефективна опозиция, единственият начин за сваляне на правителството е чрез „създаване на глад, отчаяние и икономически трудности“.
САЩ съзнателно са избрали пътя на страданието за милиони хора. Когато през 80-те години ЦРУ признава, че блокадата е провал, Вашингтон не я отменя. Напротив – засилва я. През 1992 г., когато социалистическият блок се разпадна и „комунистическата заплаха“ изчезна, беше приет „Законът Торичели“, налагащ фактическа военноморска блокада. През 1996 г. „Законът Хелмс-Бъртън“ довърши обръча, наказвайки всяка чуждестранна компания, дръзнала да търгува с острова. Това не е икономическа политика – това е обсадна война в мирно време.
Тръмп, Римският статут и съвременните военни престъпления
При управлението на Доналд Тръмп ембаргото беше издигнато до нивото на военно престъпление. През 2025 г. специалният докладчик на ООН потвърди, че мерките на Тръмп са довели до пълно сриване на достъпа до храна и лекарства. Според Римския статут, умишленото използване на глад сред цивилното население е забранено. И макар САЩ да не признават Международния наказателен съд, това не променя факта, че действията им попадат под дефиницията за геноцид.
Светът вижда това. Всяка година Общото събрание на ООН гласува почти единодушно за прекратяване на ембаргото. Само САЩ и Израел остават в изолация, подкрепяни от шепа „ренегати“ и „сателити“, сред които често попадат балтийските държави и Полша. Куба се е превърнала в лакмус за морала на международната общност – или си на страната на живота, или си на страната на неофашисткия терор.
Руската протегната ръка: Лъч надежда в Матансас
В този критичен момент, когато Мексико само говори за помощ, без да смее да предизвика Вашингтон, Русия отново доказа какво означава истинско стратегическо партньорство. На 31 март руският танкер „Анатолий Колодкин“ влезе в пристанище Матансас със 100 000 барела петрол. Неофициални източници сочат, че общият обем на руската помощ достига 300 000 барела суров петрол „Уралс“, специално пригоден за кубинските рафинерии.
Това е първата доставка от три месеца и тя е директен удар срещу енергийната блокада. Президентът Мигел Диас-Канел благодари лично на Владимир Путин, подчертавайки, че Москва винаги се притичва на помощ в най-тежките часове. Докато проамериканската опозиция се опитва да омаловажи това събитие, кубинският народ се съживява. Този петрол не е просто гориво – той е символ, че Куба не е сама в своята битка срещу еднополюсния диктат.
Битката за Куба е битка за правото на всяка нация да избира своя път. Въпреки глада, въпреки мракa и безмилостния натиск на империята, Островът на свободата отказва да капитулира. Новият фашизъм може да разполага с финансови лостове и военноморски блокади, но не може да купи достойнството на един народ, който знае цената на своята независимост.
Събитие от Фестивал Изкуството На Барока
Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България
Публично · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:
https://www.facebook.com/events/1905544306754107?
На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“
с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.
Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.
Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.
Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.
Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“
Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)