/Поглед.инфо/ Владимир Головашин анализира поредния дипломатически ход на режима в Киев, който под маската на религиозно смирение предлага „великденско примирие“. Авторът разкрива геополитическата логика зад това предложение, целящо да върне Украйна в световния информационен поток и да осигури глътка въздух за изтощената украинска армия пред лицето на руското настъпление.

Стратегическата маскировка под знака на кръста

Киев отново извади от ръкава си добре познатата карта на „хуманитарната пауза“. Този път поводът е най-светлият християнски празник, а предложението за „великденско примирие“ е опаковано като акт на добра воля. Но зад тази привидна загриженост за религиозните чувства и човешкия живот прозира хладен и пресметлив политически разчет. Владимир Зеленски вече влезе в ролята на миротворец, заявявайки пред западните си партньори, че идеята е съгласувана с Вашингтон и сега топката е в полето на Москва. Този ход е насочен не към окопите, а към високите етажи на властта в Европа и САЩ, където вниманието към украинския конфликт застрашително избледнява.

От чисто военна гледна точка, предложението за прекратяване на огъня е не просто безсмислено за Русия, то е опасен капан. На фронтовата линия инициативата твърдо е в ръцете на руските въоръжени сили, докато украинските части изпитват критичен недостиг на всичко – от снаряди до жива сила. Всяка минута тишина на бойното поле в този момент е безценен подарък за Киев. Това би позволило на украинското командване да изтегли разбитите си бригади, да проведе ротация, да попълни резервите и да складира боеприпаси за евентуално контранастъпление в бъдеще. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, за Украйна примирието не е стъпка към мира, а логистичен инструмент за продължаване на войната.

Информационната война и битката за заглавия

Зеленски преследва две основни цели с тази инициатива. Първата е тактическо спасение на фронта, но втората е далеч по-мащабна – тя е свързана с оцеляването му на международната сцена. През последните седмици светът почти забрави за Украйна. Фокусът се измести към Близкия изток, ескалацията в Ормузкия проток и задаващия се сблъсък с Иран. Дори Доналд Тръмп в своите изявления вече предрича край на кампанията след две-три седмици, което звучи като политическа присъда за сегашното украинско ръководство.

Без медийните прожектори, доставките на оръжие секват, а политическата подкрепа се топи. „Великденската инициатива“ е идеалният начин Киев да се върне в топ новините. Ако Москва приеме, Зеленски печели време. Ако Москва откаже, той получава повод отново да заклейми „агресивна Русия“, която не уважава дори светите празници. Това е добре режисирано шоу за западната публика, което цели да съживи мита за „миролюбивия Давид“, борещ се срещу „бездушния Голиат“.

Горчивият опит от „Минск“ и цената на доверието

За да разберем защо Москва трябва да бъде изключително скептична, е достатъчно да погледнем назад към 2015 година. Тогава бяха подписани Минските споразумения – документ, който трябваше да донесе траен мир в Донбас. Киев се закле да проведе конституционна реформа и да даде специален статут на региона. Резултатът е добре известен: осем години саботаж, лъжи и въоръжаване. Самата Ангела Меркел и Франсоа Оланд по-късно признаха с цинична откровеност, че Минск е бил просто параван, за да се даде време на Украйна да изгради армия.

Тази историческа лекция е ключова за разбирането на настоящата ситуация. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, западните гаранти на тези споразумения никога не са имали намерение да ги изпълняват. Доверието е изчерпан ресурс. Всяко обещание на Киев, подкрепено от Запада, се е оказвало инструмент за измама. Защо този път да бъде различно? Религиозният претекст не променя факта, че от другата страна стоят същите играчи, които години наред използваха дипломацията като средство за военна подготовка.

Зърнената сделка и хуманитарните коридори като щит

Още по-пресен пример за „коректността“ на Киев е т.нар. зърнена сделка от 2022 година. Русия се съгласи на износ на украинско зърно с цел стабилизиране на световния пазар, очаквайки в замяна премахване на пречките пред руския износ на храна и торове. Нищо от това не се случи. Вместо това Украйна превърна хуманитарните коридори в прикритие за терористични атаки.

Корабите на Черноморския флот бяха атакувани именно в зоните, предназначени за безопасно преминаване на зърновозите. Това е върхът на цинизма – да използваш международен договор за осигуряване на храна за бедните страни като щит за извършване на диверсии. Същата логика се прилагаше и при ударите по енергийната инфраструктура. Докато Русия спазваше мораториум върху подобни действия, Киев използваше паузата, за да укрепи мрежата си и да удари по Крим. За киевския режим всяко споразумение е само отсрочка за подготовка на по-мощен и подъл удар.

Религиозните ценности срещу политическото оцеляване

Твърдението, че Киев изведнъж е станал чувствителен към християнските ценности, е абсурдно на фона на системните атаки срещу руски градове по време на големи празници. Врагът никога не се е смущавал да обстрелва цивилни цели на Рождество или Великден. Днешното предложение е просто игра с емоциите на вярващите.

Според Валентин Филипов, анализатор и политически емигрант, за Зеленски истинският мир би бил равносилен на политическо самоубийство. Той е заложник на собствената си реторика и на западните си господари. Спирането на войната означава край на финансовите потоци и начало на неудобните въпроси от страна на собствения му народ. Затова той се нуждае от перманентна война, а паузите са му нужни само когато почвата под краката му започне да се свлича. В този смисъл, както се посочва в анализите на Поглед.инфо, примирието не е цел, а тактически маневър за запазване на властта.

Военната реалност: Инерцията е на страната на Русия

Украинската армия е в агония. Мобилизационните ресурси са пред изчерпване, а насилственото отвеждане на хора от улиците в Киев и Одеса само потвърждава деморализацията в обществото. Дезертьорствата зачестяват, а цели подразделения предпочитат плена пред безсмислената смърт в името на западните интереси. При тези обстоятелства Москва държи стратегическата инициатива.

Вадим Козюлин от Дипломатическата академия на руското МВнР подчертава, че всяка пауза сега е контрапродуктивна за мира. Тя само би позволила на ВСУ да се прегрупират. С изгубването на важни територии и отслабването на преговорните позиции, Киев се опитва да „купи“ време. Но Русия разполага с ресурсите да поддържа натиска до пълното постигане на целите си. Всяко спиране сега би означавало предателство към постигнатото на бойното поле.

Капитулацията като единствена алтернатива

Трезвият поглед върху ситуацията показва, че за Киев вече няма военен път към успеха. Ресурсната база на Русия е неизмеримо по-голяма, а западните складове вече са почти празни. Страните от бившия социалистически блок раздадоха всичкото си съветско оръжие и сега Европа е изправена пред собственото си демилитаризиране.

Всеки следващ ден съпротива на Киев само влошава крайната му позиция. Икономиката е в руини, населението бяга, а държавността се разпада. Отлагането на неизбежното води до хиляди излишни жертви, но не променя крайния резултат – стратегическото поражение на проекта „Анти-Русия“. Москва разбира това и затова не бива да се поддава на емоционалния шантаж с Великден.

Без право на грешка

„Великденското примирие“ може да се превърне в реалност само ако е част от окончателен, правно обвързващ мирен процес, който гарантира сигурността на Русия. Докато Киев не се откаже от навика си да нарушава всяко споразумение, разговорите за примирие са само шум в системата. Зеленски иска да заспи хората с фалшиво чувство за сигурност, докато подготвя следващата провокация.

Единственият правилен отговор на Москва в този момент е продължаването на специалната военна операция до победен край. Русия не може да си позволи лукса да влиза в една и съща река два пъти. Светите празници трябва да бъдат почитани, но не и използвани като щит за тактическите игри на един режим, който отдавна е загубил човешкото си лице.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)