/Поглед.инфо/ Една външна политика доказва жизненост и се изчиства от дефицити най-добре във времена на геостратегическа нестабилност, промяна на хегемон, разместване на силовите пластове, водещи до сблъсък на концепции и политики.

В началото на 2026 г. България се оказа в центъра на сложен геополитически възел. Решенията на националната власт започнаха да пораждат въпроси не само за тяхната целесъобразност, но и за тяхната компетентност, легитимност, прозрачност и съответствие с българското и международното право. Случаят с разполагането на американски военни самолети на гражданското летище в София непосредствено преди разгръщане на регионална война в Близкия и Средния Изток през февруари 2026г. е симптом на по-дълбок процес – трансформацията на българската външна политика в условията на нарастваща милитаризация на международните отношения.

Изводите водят от конкретното решение към стратегическия проблем.

Хронологията на събитията показва ясно, че става дума не за изолиран административен акт, а за управленско решение с широки международни и вътрешнополитически последствия. Разрешението за кацане на американски военни самолети, дадено на 17 февруари 2026 г., последвано от реалното им разполагане ден по-късно, съвпада с ескалацията на конфликта в Близкия изток и особено с военните действия срещу Иран.

Това съвпадение опровергава официално заявената цел – участие в учение на НАТО. Последващите събития доказаха, че това не е хипотиза, а реалност. Установи се, че българската инфраструктура е използвана за логистична подкрепа на реалните бойни операции.

За пореден път дефицитът на прозрачност на управлението бе използван за прикриване на непопулярни решения, които се се споделят от българското общество. Отново бе избран подходът на свършения факт. Причината е очевидна - той е по-безопасен и позволява да се замитат следите на грешки, и дори противоправни действия без сериозни политически последици.

На 17 февруари 2026г. Министърът на отбраната Атанас Запрянов дава разрешение за кацане на американски военни самолети на летище «Васил Левски» в София. В практиката, такова разрешение се съгласува с Премиера (Росен Желязков) и Министъра на външните работи (Георг Георгиев).

На 19 февруари 2026г. новото служебно правителство на Андрей Гюров встъпва в длъжност. Още същия ден гражданско движение „Народен суверенитет“ подготви Обръщение към Премиер, Министър на външните работи и Министър на отбраната, с 10 въпроса в областта на отбраната и сигурността. Сред ключовите въпроси са: спазена ли е вътрешно-правната процедура; какво е конкретното законово основание; има ли съгласуване с ключовите институции, включително с президента; какви са рисковете за националната сигурност.

Обръщението е публикувано на 21.02.2026г. и веднага привлича обществен интерес. В една от социалните мрежи още в първите дни е прочетено от 41700 души. https://pogled.info/bulgarski/natsionalno-dvizhenie-naroden-suverenitet-s-ultimatum-kam-vlastta-koi-prevarna-sofiya-vav-voenna-mishena-obrashtenie.189989.

В Обръщението бяха формулирани няколко призива за спешни действия на държавните органи в областта на сигурността и отбраната – Премиер, Министри на външните работи и на отбраната. Бе поискано свикване на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента и Съвета по сигурността при МС. Бе поискано изслушване на двамата министри в Парламента.

Реалните отговори на тези въпроси не дойдоха от институциите. За пореден път животът опровергава обясненията на политиците. При това положение доверие в управлението не може да съществува. Целта да се върне доверието в институциите остава мираж.

Най-важните отговори дойдоха с вербалната нота Министерството на външните работи на Исламска Република Иран до Посолството на Република България в Техеран от 18.02.2026г.

Министерството на външните работи на Исламска Република Иран заявява, че срещу страната е извършена агрессия. Иран остро протестира срещу използването на българската територия за дейности, подпомагащи американските военни операции. Настоява се България да се въздържа от подкрепа за САЩ, вкл. да не допуска американски военни самолети да използват летище София. Иран си запазва правото да предприеме всички мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интерес.

Иранската реакция несъмнено калкулира съчетанието между американските военни самолети на гражданското летище в София с наличието на американски въоръжени сили с цялото им въоръжение в четирите военни бази на българска територия. Твърденията, че базите били български, но с американско военно присъствие, подхождат за непретенциозни телевизионни предавания, но не и за сериозни анализи на военни рискове.

Дипломатически ноти с подобно съдържание - сериозни правни квалификации и заявления за тежки последици, не са заявления за намерения, а последни предупреждения преди предприемане на ответни действия. Управляващите се опитват да «продадат» липсата на прозрачност в своите действия като загриженост за спокойствието и сигурността на българските граждани. Но това не е рутинна дипломатическа практика, а сериозен демарш. Не всеки ден ни се отправят дипломатически ноти с обвинения за съучастие в агрессия срещу друга държава. Квалификацията на подобни действия в международното право е ясна и еднозначна. Нашето общество има абсолютното право да знае каква е тази правна квалификация и какви могат да бъдат последиците от нея. В този случай, поведение в стила «нахранете журналистите» от ранните години на прехода, не може допринесе за успокояване на общественото мнение пред заплахата от ответни асиметрични действия.

Нотата очевидно е окръжна и изпратена до редица балкански и европейски страни, потвърдено от Румъния, Албания и България. Демаршът е част от правото на индивидуална защита на всяка нападната държава.

Последните съмнения относно квалификацията на действията на Република България бяха разсеяни при ответния демарш на МВнР в София. По покана на нашето министерство на 06.04.2026г. посланикът на Иран отново е поставил въпроса за пребиваването на американски военни самолети на летище «Васил Левски» в София, които са взимали участие във военната операция срещу неговата страна.

Централен проблем тук е въпросът за съответствието на действията на българската държава с нормите на международното право. Не ми е известно България да е изразявала ясна правна квалификация на събитията в Иран, но се фокусира върху вторични аспекти (напр.да се възстанови свободното корабоплаване през Ормузкия проток). Това обаче има всички изгледи да се възприеме от Иран като отричане на правото му на индивидуална защита.

От правна гледна точка се изтъкват два подхода: ангажиментите на България като член на НАТО; ангажиментите на България по чл.2, ал.4 и чл.51 от Устава на ООН и чл.3, т.6 от Резолюция №3314 на Общото събрание на ООН от 1974г.

Решаването на спора между тях зависи от картината на място и от нейното обективно отразяване.

Военните действия срещу Иран през 2025г. и 2026г. са две фази на една и съща операция. В хода на операцията бяха нарушени редица основни международноправни принципи и норми. Убийството на държавни ръководители на чужда страна, заедно с техните семейства, унищожаването на учени и изследователи не е миротворческа дейност. А тя бе преподнесена като военно-политическа стратегия за блокиране на съпротивата на Иран и смяна на ръковоството чрез физическото обезглавяване на държавата.

За две години 2025г. и 2026г., са убити надс 40-70 висши ръководители,, в т.ч. 10-20 военни и командири през 2025г. и над 30-50 лидери през 2026г.

За периода 2010 – 2020 година, според СМИ, по различен начин, най-често чрез бомби,дронове и саботажи, са убити следните ирански учени Мохсен Фахризаде – смятан за бащата на ядрената програма на Иран, Дарюш Резаеинежад и още 3-ма ирански учени. По време на 12-дневната война през 2025година са убити Ферейдун Абаси, Мохамед Мехди Техранчи, Абдулхамид Минучехр, Ахмад Реза Золфагари, Амирхосейн Фегхи, Али Бакоуеи, Мансур Асгари, Саид Борджи, Акбар Моталебизаде и Али Карими.

Информацията не е официално потвърдена нито относно броя, нито имената на загиналите, поради чувствителния характер. Приема се неофициално, че броят на убитите учени превишава 15-20 души за периода 2010-2025г.

Извършени са многобройни нападения на граждански обекти и на цивилно население. Има убити и ранени граждани от двете страни, с в огромната си част от иранска страна. Подобни действия са категорично забранени от международното хуманитарно право.

Тези фактически действия дават отговора на въпроса съответства ли решението на Кабинета в оставка „Росен Желязков“ на чл. 2, т.4 от Устава на ООН и чл.3, т.6 от Резолюция №3314 на Общото събрание на ООН от 1974г.

Първите официални изявления на Министър на външните работи и Министър на отбраната, че „няма непосредствена заплаха за националната сигурност“, бяха по същество неправилни. Съвременната сигурност не се изчерпва с военната компонента. Тя включва: икономическа стабилност; енергийна независимост; сигурност на българските граждани в чужбина; риск от терористични действия; прекъсване на глобални доставки.

Свеждането на сигурността до липса на пряка военна заплаха игнорира комплексния характер на съвременните конфликти и поставя обществото в състояние на дезинформация. Явно, когато ни е удобно, ние удобно «забравяме», че съвременната война е хибридна и заплахите не са единствено военни.

Днешната външна политика на България е архаична, стигматизирана, с остарели теоретичен и оперативен капацитет, липса на съвременен анализ и ефективен инструментариум. Това е политика, създадена за еднополюсния свят – свят, който отдавна престана да съществува.


Българската политическа класа продължава да мисли в категории на ясно дефиниран единствен център на сила, който определя дневния ред на международните отношения. Подобно разбиране е дълбоко погрешно, дори опасно. То не отразява дълбоко променената икономическа, технологична, демографска и социална реалност на съвременния свят и държи държавата в плен на архаични илюзии.

Външна политика с инструментариум от преди 30 години не може да бъде ефективна в условията на многополюсен свят. В резултат на това България не само губи способност да влияе, но започва да губи дори способност да разбира процесите, в които участва.

Още по-тревожно е, че външната ни политика вече не е способна да „чете“ дневния ред на собственото си общество. Тя остава затворена в рамките на архаични стигми и автоматизирани реакции.

В малките часове на 08.04.2026г. светът за трети път в най-новата история балансира на ръба на ядрена катастрофа. Твърди се, че човечеството е било на около 80 минути от възможен ядрен апокалипсис. В предишния случай, два месеца по-рано, диапазонът е бил 78 минути, според американски експерти по анализ на стратегическите рискове.

На този фон реакцията на българските държавници изглежда не просто недостатъчна, а дълбоко неадекватна. При наличието на дипломатически предупреждения за възможно съучастие на България в агресия, поведението на институциите наподобява класическия модел „политически щраус с глава в пясъка“.

Подобна комбинация от некомпетентност, стратегическа слепота и придържане към остарели парадигми превръща външната политика не просто в неефективна, а в потенциално опасна за самата нация.

Случаят с войната в Иран не може да бъде разглеждан изолирано. Той е част от по-широка тенденция – постепенното включване на България в логиката на глобалните конфликти. Анализът показва, че външната политика на страната все по-ясно се движи по оста милитаризация – ограничаване на държавния суверенитет. Този модел не е нов в нашата история. В периоди на глобално напрежение българските управляващи често са избирали стратегия на адаптация към по-силни външни фактори, с цената на ограничаване на националния суверенитет. Подобно поведение е развито до състояние на политически инстинкт, с прецедентите на Първата и Втората световни войни. В спомените на нашето общество още отекват аплодисментите на депутатите в Народното събрание, когато Примиера Богдан Филов обявява присъединяване на България към Тристранния пакт през март 1941г. По какво се различават онези действия от действията на мнозинството в 51-вия парламент през 2026г.?

Излизането на българската външна политика от архаичната стигма изисква коренно различен подход. Той обаче не може да бъде реализиран от хора с посредствена професионална компетентност и с мимикрираща национална мотивация.

Проблемът не е само в аналитичните способности и капацитет за концептуално формулиране, но и за експертно изпълнение. Сегашната външна политика страда не само от липса на стратегическа дълбочина, но и от дефицит на ресурс за управление на сложните процеси на съвременния свят.

В условията на бързо променяща се глобална среда, външната политика трябва да бъде способна да интегрира: високотехнологични инструменти за анализ; дългосрочно стратегическо планиране; гъвкави дипломатически подходи и ясно дефинирани национални приоритети. Без това тя не може да изпълни своите фундаментални цели – гарантиране на мира, сигурността и благоденствието на нацията.

Стигмата във външната политика в разбирането за еднополюсния свят ни доведе до възприемане на България като страна, участваща – макар и косвено – във военни действия. Това ще има неминуеми последствия: дипломатически; икономически и отбранителни.

В тази ситуация, болезнено необходим е нов национален диалог. В Обръщението на Национално движение Народен суверенитет от 19.02.2026г. бе отправен призив за такъв диалог. Потребността от него отдавна е изстрадана реалност.

Трябва ни нов обществен договор, ясно дефиниране на националния интерес и възстановяване на доверието между институции и граждани. Това е една от най-важните задачи пред нашата нация след изборите на 19.04.2026г.

/Поглед.инфо/ Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… но не знае как да го върне. На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ д-р Цветеслава Гълъбова говори без заобикаляне за зависимостите – как започват, как се крият и кога вече е опасно да мълчим. Среща за родители, които не искат да чакат катастрофата, за да разберат истината.

Има теми, които родителите избягват…
докато не стане твърде късно.

На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща, която не предлага утеха, а истина.

Специален гост: д-р Цветеслава Гълъбова
директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, с дългогодишен опит в работата със зависимости и семейства в криза.

Регистрирайте се в събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/922312313747712

Тема:
„Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без страх и без илюзии“

Това няма да бъде лекция.
Няма да има удобни фрази.
Няма да има заобикаляне.

Ще има разговор. Истински.

Ще говорим открито за:
– първите признаци, които всички пропускат
– моментите, в които вече е опасно
– грешките, които родителите правят от страх
– и какво реално може да се направи

Тази среща не е за всички.
Тя е за онези, които вече усещат, че нещо се изплъзва.

  • Кога: 21.04.2026 г. (сряда), 19:00 ч.
  • Къде: Студио „Поглед.инфо“, пл. „Славейков“ №4А, ет. 2
  • Продължителност: 90 минути

Формат:
Първа част – разговор с госта
Втора част – въпроси от публиката

Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „Поглед.инфо“
✔ Възможност да зададете личен въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
✔ Обща снимка с д-р Гълъбова

Важно:
Местата са силно ограничени
Достъпът е само с предварително закупен билет: https://epaygo.bg/1225961307    и на място.
Моля, бъдете в студиото поне 20 минути преди началото

Ако усещате, че този разговор ви е нужен — не го отлагайте.