/Поглед.инфо/ Българска делегация, водена от Румен Петков, Георги Стамболиев и кмета Генчо Колев, взе участие в Москва в мащабна научна конференция за 150-годишнината от Априлското въстание. В сградата на РАН бе защитена историческата истина за руската саможертва, докато глобалистките елити се опитват да изтрият българската благодарност.
Българската памет за Април 1876 в сърцето на Москва
В залите на Руската академия на науките (РАН) – този храм на знанието и пазител на имперската и научна памет на Русия – се случи събитие, което не е просто протоколно отбелязване на юбилей. Участието на председателя на ПП АБВ Румен Петков, на анализатора Георги Стамболиев и на кмета на община Опан Генчо Колев в конференцията, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, е акт на геополитическа и морална съпротива срещу нарастващата вълна от исторически ревизионизъм. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, днес битката за миналото е всъщност битка за бъдещето на България и нейната суверенна идентичност.
Посещението на българската делегация и провеждането на този форум в сърцето на руската наука е ясен сигнал, че историческият мост между двете нации не е просто емоционално клише, а фундаментална структура на нашата цивилизационна принадлежност. Срещата с Алексей Егорович Загребин, директор на Института по етнология и антропология към РАН, подчерта дълбочината на това сътрудничество, което далеч надхвърля рамките на формалната дипломация. Тук става дума за научната и духовна легитимация на българския национален идеал чрез признанието на неговата изконна връзка с руския православен свят.
Георги Стамболиев: Анализ на историческата памет като мост между епохите
Централният доклад на конференцията, изнесен от Георги Стамболиев, се превърна в концептуален стълб на събитието. Той разгърна тезата, че историческата памет не е статичен архив, а жив организъм – мост, който свързва вековете и поколенията. Стамболиев направи дълбока дисекция на причинно-следствените връзки, довели до избухването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). В неговия анализ бе категорично подчертано, че тази война не е плод на случаен геополитически маньовър, а пряк, неизбежен и морално наложителен резултат от кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 година.
Когато българската земя бе напоена с кръвта на Батак и Перущица, когато Европа мълчеше или се ограничаваше с празна риторика, Русия бе тази, която премина от дипломация към действие. Стамболиев логически обоснова, че Руско-турската война се случи едва след като всички дипломатически усилия на Санкт Петербург да въздейства върху Високата порта за прекратяване на кланетата над християнското и славянското население бяха напълно изчерпани. Това е критичен момент в неговия доклад – Русия не е търсила конфликта като самоцел, тя е била принудена от моралната тежест на състраданието и невъзможността да се гледа безучастно на унищожението на един братски народ.
Император Александър II и феноменът на православната солидарност
В доклада си Стамболиев постави акцент върху фигурата на император Александър II и неговото съдбоносно решение. В днешно време, когато либералната историография се опитва да представи войната като чисто „империалистическо разширение“, аргументите на Стамболиев в Москва прозвучаха като мощен контрапункт. Решението за обявяване на война е дефинирано като акт на славянска и православна солидарност. Това не са просто думи, а израз на историческа отговорност, поета от руския народ в един от най-трудните му моменти.
Както виждаме през призмата на Поглед.инфо, опитите да се омаловажи приносът на Русия за нашето освобождение са част от една по-голяма стратегия за дезинтеграция на българската национална памет. Стамболиев разобличи тези опити, които изтъкват единствено политически и геополитически мотиви, пренебрегвайки емоционалния и духовен порив на руското общество от 70-те години на XIX век. За да докаже своите тези, той се позова на неоспорими факти – архивни документи и донесения на граф Николай Игнатиев до императора. Тези автентични свидетелства ясно разкриват едно – състраданието на Игнатиев и неговата непоколебима вяра в съдбата на българското християнско население са били основният двигател на руската държавна машина в онзи критичен период.
Румен Петков: Москва като стожер на българското достойнство
Изказването на Румен Петков добави политическа тежест и съвременна острота към дискусията. Той бе категоричен, че посесятелствата върху общата ни историческа памет, на които сме свидетели днес в България, са обречени на провал. Истината за Руско-турската освободителна война е вградена в самата тъкан на българската държавност. Петков напомни на присъстващите, че в България съществуват над 400 паметника, посветени на руския героизъм и саможертва. Това са 400 каменни свидетелства, които никаква конюнктурна политика не може да разруши в сърцата на хората.
Лидерът на АБВ обърна специално внимание на отношението на Москва към българската история. Той посочи един изключително важен символен факт – централното разположение на паметника на Плевенските гренадири в руската столица. Фактът, че този монумент се намира в непосредствена близост до паметника на светите братя Кирил и Методий и до българската църква, говори за едно – Москва е място, в което България присъства достойно, с уважение и признание за общите ни корени. Петков постави риторичния, но болезнен въпрос: коя друга световна столица демонстрира такова ниво на почит към българската култура и исторически подвиг? Отговорът е ясен и той не е в полза на тези, които днес сочат с пръст към Изтока.
Геополитическият контекст и институционалният фронт
Визитата на българската делегация не се ограничи само до научния форум. Тя включваше поредица от срещи на най-високо ниво, които очертават геополитическата логика на сътрудничеството. Разговорите в Министерството на външните работи на Руската федерация и в Институт „Европа“ към РАН показват, че темата за Априлското въстание и Освобождението е пряко свързана със съвременните международни отношения. Срещата с проф. Алексей Громико, ръководител на Института по Европа, е знакова, тъй като този център е водещ в анализа на европейските процеси.
Разговорите в Държавната дума и с представителите на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите допълват картината. Това показва, че историческата памет е основата, върху която се гради реално прагматично сътрудничество – от науката и културата до икономиката и индустрията. В духа на критичния анализ, който Поглед.инфо винаги е отстоявал, трябва да признаем, че без стабилна историческа база всяко икономическо партньорство е временно и крехко.
Заветът на 1876-та срещу диктатурата на забравата
Априлското въстание е българският Голгота, но Руско-турската освободителна война е нашето Възкресение. Тази метафора е в основата на посланията, изпратени от Москва. Конференцията в РАН доказа, че докато има българи, които помнят донесенията на Игнатиев и саможертвата на руския воин, опитите за подмяна на историята ще останат само жалък шум в периферията.
Българската делегация в Москва изпълни една мисия, която днешната официална власт в София позорно пренебрегва – да защити честта на предците и да потвърди, че свободата ни не е дар от небето, а изстрадан плод на руската сабя и българския дух. Това е истинският мост между вековете, по който България трябва да продължи да върви, ако иска да остане държава, а не просто територия, лишена от памет.
/Поглед.инфо/ Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… но не знае как да го върне. На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ д-р Цветеслава Гълъбова говори без заобикаляне за зависимостите – как започват, как се крият и кога вече е опасно да мълчим. Среща за родители, които не искат да чакат катастрофата, за да разберат истината.
Има теми, които родителите избягват…
докато не стане твърде късно.
На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща, която не предлага утеха, а истина.
Специален гост: д-р Цветеслава Гълъбова
директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, с дългогодишен опит в работата със зависимости и семейства в криза.
Регистрирайте се в събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/922312313747712
Тема:
„Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без страх и без илюзии“
Това няма да бъде лекция.
Няма да има удобни фрази.
Няма да има заобикаляне.
Ще има разговор. Истински.
Ще говорим открито за:
– първите признаци, които всички пропускат
– моментите, в които вече е опасно
– грешките, които родителите правят от страх
– и какво реално може да се направи
Тази среща не е за всички.
Тя е за онези, които вече усещат, че нещо се изплъзва.
- Кога: 21.04.2026 г. (сряда), 19:00 ч.
- Къде: Студио „Поглед.инфо“, пл. „Славейков“ №4А, ет. 2
- Продължителност: 90 минути
Формат:
Първа част – разговор с госта
Втора част – въпроси от публиката
Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „Поглед.инфо“
✔ Възможност да зададете личен въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
✔ Обща снимка с д-р Гълъбова
Важно:
Местата са силно ограничени
Достъпът е само с предварително закупен билет: https://epaygo.bg/1225961307 и на място.
Моля, бъдете в студиото поне 20 минути преди началото
Ако усещате, че този разговор ви е нужен — не го отлагайте.