/Поглед.инфо/ Днес войната в Иран е наричана поради активното използване на Изкуствен интелект/ИИ/, подобно на въоръжения конфликт в Украйна, „Алгоримична война“. Несъмнено този остър и на пръв поглед регионален сблъсък, който все повече и повече придобива глобален характер, е резултат от множество фактори и различни интереси. Но следва да отбележив и ролята на т.нар. „религиозно-политически фактор“ в лицето на „Християнският ционизъм“, който за широката публика нерядко остава „зад кадър“.

Но първо трябва да уточним какво се разбира в случая под термина „религиозно-политически“ като един от факторите, замесен в „дръпването на спусъка“ на атаката на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран/ИРИ/.Несъмнено такъв фактор, макар и в друг формат, активно присъства и в иранското общество, за което, обаче, ще направим анализ и коментар в друг наш материал. Религиозно-политическият феномен е налице в тази война наред с редицата други – геополитически, геоикономически, вътрешнополитически и социално-икономически и т.н. Всичко това превръща този сблъсък в сложна и динамична амалгама, чието въздействие далеч надхвърля регионалните граници, а последствията определено ще се чувстват много след неговото прекратяване. И безспорно една от причините за това е именно факторът, който е обект на нашето внимание.

Относно мястото на религиозно-политическия фактор на „Християнския ционизъм“ в САЩ

Когато говорим за ролята на религиозно-политическия фактор във връзка с решението да се нападне Иран на 28 февруари 2026 г. първо трябва да споменем за т.нар. „Християнски ционизъм“. Става дума за религиозно и политическо движение в рамките на протестантското християнство. Неговите последователи вярват, че завръщането на еврейския народ в Светата земя и възстановяването на еврейската държава е изпълнение на библейските пророчества. Ключовите идеи на „Християнския ционизъм“ са:

1. Изпълнение на пророчеството. Завръщането на евреите в Израел се разглежда като пряко изпълнение на обещанията, дадени от Бог на Авраам (Битие 12:1–3, 17:19), и пророчествата от Стария завет (включително книгите на Даниил и Езекиил).

2. Божествена благословия. Въз основа на Битие 12:3: Бог обеща да благослови онези, които благославят евреите, и да прокълне онези, които ги проклинат. Следователно, подкрепата на еврейския народ е пътят към Божията благословия за народите.

3. Специалната роля на Израел в есхатологията. Много християнски ционисти, както и диспенсационалистите, вярват, че събирането на евреите в Израел е необходимо условие за Второто пришествие на Исус Христос.

4. Буквално тълкуване на Библията. Старият завет се тълкува буквално: евреите са избраният от Бога народ и Земята на Израел им е дадена от Бог завинаги.

5. Подкрепа за съвременен Израел. Движението се застъпва за политическа, финансова и морална подкрепа за „Държавата Израел“ като изпълнение на Божия план.

През призмата на историческия ракурс следва да се каже, че християнските ционисти са свързани по един или друг начин с диспенсационализма като идейна платформа. Диспенсационализмът (от английската дума „dispensation“ - разпределение, период) е съвкупност от богословски възгледи в християнството, според които историческият процес се разбира като поредица от периоди (диспенсации), всеки от които включва специфичен вид заветни отношения между човечеството и Бога. Това учение се развива в средата на XIX век, като негов основател е англо-ирландският свещеник Джон Нелсън Дарби. Според това учение основните периоди (диспенсации) са:

  1. От сътворението на света до грехопадението;

  2. От изгонването на Адам и Ева от Рая до Потопа;

  3. От Ной до Авраам;

  4. От времето на патриарсите до Моисей;

  5. От приемането на Закона до разпятието на Христос;

  6. От изкупителната жертва на Христос до Второто пришествие;

  7. От Второто пришествие до края на хилядолетното царуване на Христос и поражението на Сатана.

Съществува и алтернативна версия, която обединява периодите от Адам до Авраам в един и разграничава „Голямата скръб“ преди хилядолетното царуване като отделна епоха.

Диспенсационализмът няма свои собствени големи религиозни организации и се разпространява като богословска традиция, влияейки върху редица протестантски движения.Диспенсационализмът е най-популярен в Съединените щати и влияе върху следните деноминации: Плимутските братя; Баптисти; Петдесятници; Други подобни протестантски деноминации.

Именно сред протестантските реформатори възниква «Християнският ционизъм», чийто адепти вярват, че библейските пророчества предсказват завръщането на евреите в Светата земя. Пуританското движение в Англия, което възниква през втората половина на XVI век са сред първите, които изразяват тези идеи. През XVII век английският политик Хенри Финч (1621 г.) предсказва завръщането на евреите в Палестина и твърди, че нациите, подкрепящи евреите, ще бъдат благословени.През следващия XVIII век започва разпространение им сред европейски теолози и общественици. Пример за това е Томас Нютон, който осъжда антисемитизма.

Движението процъфтява през XIX век: Британският евангелист Антъни Ашли Купър, 7-ми лорд Шафтсбъри (1839 г.), призовава за завръщането на евреите в Палестина, вдигайки лозунга „Земя без народ за народ без земя“. Той убеждава британското правителство да открие консулство в Йерусалим (1838 г.). Лорд Шафтсбъри също така насърчава възстановяването на еврейската вяра както по религиозни, така и по геополитически причини. Чарлз Хенри Чърчил, който е британски комисар в Дамаск, пише през 1841 г. на Моисей Монтефиоре(Мозес (Моше) Хаим Монтефиоре, 1‑и баронет /англ.ез. Sir Moses Haim Montefiore/, който е виден британски финансист, общественик и филантроп, един от най-известните британски евреи на своето време), че създаването на еврейска държава е възможно при две условия: еврейска инициатива и подкрепата на европейските сили.

Гореспоменатият Джон Нелсън Дарби, като основател на диспенсационализма, проповядва идеята за завръщането на евреите като част от божествен план. Неговите идеи се разпространяват и в Съединените щати. Уилям Хехлер, религиозен деец в британското посолство във Виена, установява контакти с идеолога и един от основателите на ционисткото движение - Теодор Херцел и участва в Първия ционистки конгрес (1897 г.). В рамките на Британската имперска ера християнските ционистки идеи влияят на британската политика, допринасяйки за Декларацията Балфур от 1917 г., която подкрепя създаването на еврейска родина в Палестина.

През ХХ век започва възходът на «Християнския ционизъм» в Съединените щати. След основаването на Израел през 1948 г. и превземането на Източен Йерусалим от Израел през 1967 г. «Християнският ционизъм» се разраства сред американските евангелисти и фундаменталисти. «Студената война» и апокалиптичните интерпретации на глобални събития допълнително засилват движението.

Днес «Християнският ционизъм» е основна сила в религиозния и политически живот на САЩ, особено в евангелистките общности. Известни лидери на това движение са Джон Хейджи(John Hagee), който е основател на „Християни, обединени за Израел“ (Christians United for Israel - CUFI), най-голямата християнска ционистка организация в света. Много известен е Джери Фолуел (Jerry Falwell) - евангелски лидер, който силно подкрепя Израел. Силно популярен е Пат Робъртсън(Pat Robertson). Той е телевизионен евангелист, който често свързва библейските пророчества със съвременната израелска политика.

Основни организации са спомената вече „Християни, обединени за Израел“ (CUFI), чийто милиони членове са изключително влиятелни в политиката на САЩ. Друга мощна организация е «Международно християнско посолство в Йерусалим» (International Christian Embassy Jerusalem - ICEJ). Тя е основана през 1980 г. с цел да се окаже християнска подкрепа за Израел. Друга структура, която главно е фокусирана върху предоставяне на хуманитарна помощ и развитие на християнско-еврейските отношения е т.нар. „Мостове за мир“ (Bridges for Peace). Тези групи лобират пред правителства не само това на САЩ но и на други по света, организират екскурзии до Израел, финансират хуманитарни проекти, лобират и формират общественото мнение.

„Християнският ционизъм“ във вътрешната политика и геополитиката на САЩ и коалицията му с неоконсерватизма

„Християнският ционизъм“ е дълбоко вплетен не само в евангелистката, но и в цялостната вътрешна политика на САЩ, като същевременно оказва силно въздействие на геополитиката на Вашингтон, особено във връзка с Близкия изток. Съществува т.нар. „Евангелистки електорален блок“, съставен от масата бели евангелисти. Това е една от най-надеждните и организирани електорални групи в САЩ. Същите виждат подкрепата за Израел като морален и библейски дълг. Кандидатите, които силно подкрепят Израел, често печелят доверие сред тази база, което нерядко е важна мотивация за кандидати за Сената и Конгреса, както и за губернаторски и други важни постове в американското общество да търсят подкрепата на горепосочения „Евангелистки електорален блок“.

Политическите приоритети на християнските ционистки организации настояват за:

  • Силна военна, дипломатическа и прочее подкрепа за Израел;

  • Признаване на Йерусалим за столица на Израел;

  • Твърдо противопоставяне на международния натиск или санкции срещу Израел.

Тези приоритети оформят партийните платформи, особено в Републиканската партия, и влияят на гласуването в Конгреса, както и на президентските решения.

Наред с това се реализира т.нар. „Символична политика“. Тя включва подкрепа на ходове като преместването на посолството на САЩ в Йерусалим. Това не са просто решения във външната политика. Това са сигнали към християнските ционистки избиратели, че техните богословски убеждения се зачитат.

Ключов момент в политиката на християнските ционисти са създаването на мощни коалиции. Чрез тях те мобилизират пари, медии и избирателна активност около въпроси, свързани с Израел Те често се съюзяват с:

  • Еврейски про-израелски организации по въпросите на сигурността и дипломацията

  • Консервативни политически движения по широки въпроси, свързани с културната война. В това отношение те често създават общи платформи с горните.

Особено тясна връзка се установява между християнските ционисти и неоконсерваторите в САЩ, но и тези в Западна Европа и в света като цяло. Тя се проявява в сближаване на политическите позиции по редица въпроси, предимно в подкрепа за Израел, въпреки че идеологическите корени на движенията се различни.

Неоконсерваторите са до голяма степен светско движение, възникнало в Съединените щати през 60-те и 70-те години на миналия век сред интелектуалци, много ог които са от еврейски произход. Ключовите геополитически идеи са насърчаване на демокрацията „чрез сила“, глобално лидерство на САЩ и твърда линия срещу заплахите за американската сигурност, разбирана в многообразни аспекти.

Подкрепата за Израел произтича от геополитически съображения: Израел е надежден съюзник на САЩ в Близкия изток, противовес на ислямските режими. Видни представители на неоконсерватизма са Ървинг Кристол, Норман Подхорец, Дик Чейни, Пол Улфовиц.

В същото време християнските ционисти са религиозно движение в рамките на

протестантството с вяра в буквалното изпълнение на библейското пророчество. Т.е. завръщането на евреите в Израел е знак за предстоящото Второ пришествие на Христос, както и с акцент върху есхатологията и специалната роля на Йерусалим. Видни лидери са Джери Фолуел, Джон Хейджи, а в политиката Майк Хъкаби и Пийт Хегсет. Последният е 19-ят секретар на войната на САЩ/т.е. министър на отбраната/ в правителството на президента Тръмп.

Общата им платформа обхваща такива области като произраелска позиция,

антитерористична риторика и неоконсервативна политика, включително значително военно строителство. Може определено да се твърди, че християнските ционисти и неоконсерваторите са изградили политическа коалиция.Неоконсерваторите, включително еврейските интелектуалци, и християнски ционисти (евангелисти) формират ядрото на републиканския електорат. Техният съюз подкрепя формирането на произраелския консенсус в Републиканската партия.

Примери за взаимодействие в администрацията на Джордж У. Буш (2001–2009) са

правителството включващо както неоконсерватори като Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд, така и християнски ционисти като конгресменът Том Делей.

При администрацията на Д. Тръмп (2017–2021) има активно участие на християнски ционисти като Майк Хъкаби като посланик в Израел, както и неоконсерватори. Тогава е предложена „Сделката на века“ – план за мирно уреждане в Близкия изток, съсредоточен върху интересите на Израел с лобиращи структури като неоконсервативното лоби AIPAC (Американо-израелски комитет за обществени въпроси) и християнските ционистки организации като „Християнски приятели на Израел“ и други.

Въпреки сътрудничеството, обаче, има и фундаментални различия. Така, например,

при неоконсерваторите на първо място стоят геополитическите интереси на САЩ и съответно виждането на Израел като стратегически съюзник. Докато за християнските ционисти приоритет имат религиозните пророчества, вярата като основа на политиката и съответно възгледа за Израел като част от божествения план. Същестува и едно остро противоречие, тъй като някои християнски ционисти вярват, че в „последните времена“ повечето евреи или ще приемат християнството или ще загинат – това създава латентен богословски конфликт между тях и юдейско-еврейския ционизъм.

Заключение

В заключение ще отбележим, че нашият анализ показва присъствие на религиозно-политически фактор, който е далеч от трезво мислене, базиращо се реалностите и необходимостта от избягване на апокалиптично развитие на регионалните и глобалните процеси. За съжаление този фактор се опира на теологични догми, базирани на „Вехтия завет“ и есхатологични виждания. Интеграцията на такова мислене с неоконсервативните възгледи за „мир чрез сила“, основани на лъжливото чувство за превъзходство не създава благоприятни условия за коренно решаване на проблемите в Близкия изток. А най-вече не спомага за избягване на ескалацията на военните действия срещу Иран и търсене на максимално неболезнен консенсус за скорошно прекратяване на убийствения конфликт. Оставаме с надеждата, че все пак разумът, нормалният човешки разум ще вземе връх и на пространствата на Близкия изток и не само там ще се възцари така нужния на човечеството мир.