/Поглед.инфо/ Съдържание

  1. Предизвикателствата към Неолибералната американска глобализация през първите две десетилетия на XXI век;

  2. Нови движения и промени, предизвикани от неолибералния ред;

  3. Неолиберализмът и глобализмът пред нарастващите предизикателства в третото десетилетие на 21-ви век – нуждата от преосмисляне и пренареждане;

  4. Вторият мандат на президента Тръмп и противоречивата връзка на провежданите политики с неолиберализма.

Предизвикателствата към Неолибералната американска глобализация през първите две десетилетия на XXI век

Въпреки че предизвикателствата, които понася неолибералната глобализация по американски маниер, са подготвени от събития, осъществили се преди идването на власт на Барак Обама, именно в рамките на неговите два мандата като президент тази глобализация търпи дързости от страна на Руската федерация и Китайската народна република.

Русияна Путин като ключово геополитическо предизвикателство

В рамките на управлението на Борис Елцин(10.07.1991 – 31.12.1999 г.) в Руската федерация е наложен неолиберален модел от полуперифериен тип.Екипът от реформатори, с които Елцин започва неолибералните реформи, включва, наред с други, одиозните личности на Егор Гайдар и Анатолий Чубайс.Преходът от планова към пазарна и от държавна към частна икономика започва с „Шокова терапия“.

Ключов елемент в реформата е приватизацията. На основата на този акт не просто много от държавните предприятия стават частна собственост. Процесът на приватизация създава руската олигархия. Друг важен елемент е либерализацията на търговията, при което започва мащабна разпродажба на руски активи от всякакъв род и вид. На 17 август 1998 г. правителството обявява технически фалит и невъзможност да се изплатят дълговете. Обедняването на гражданите, инфлацията, корупцията, разрухата, всичко това не дава на населението никаква увереност в бъдещето. Авторитетът на Борис Елцин се срива. Той се оттегля на 31.12. 1999 г. от поста президент. Властта е предадена на В.В.Путин, който по това време е министър-председател на РФ.

През първите години на управлението на президента В.В. Путин изглежда, че Москва ще продължи да се движи по вече утъпкания път на неолиберализма и американската глобализация. Но едновременно с това постепенно става ясно, че се формира нова тенденция, изразена в т.нар. „Вертикал на властта“, която западната журналистика по-късно назовава „Путннски Вертикал“.

„Вертикалът на Путин“ се отнася до централизирана, отгоре надолу структура на властта, установена от Владимир Путин в Русия, където властта протича от президента през строго контролирани слоеве на правителството и бюрокрацията.Това е модел на управление, при който вземането на решения и контролът са концентрирани на върха – по-специално в президентството – и делегирани надолу чрез лоялни служители. Тази система започва да се изгражда още по време на първия мандат на Путин (2000–2004 г.), за да се възстанови реда и да утвърди федералната власт след хаоса на 90-те години на ХХ век. Включва федерални министерства, регионални губернатори, служби за сигурност и държавни предприятия, всички под президентски контрол.

Държавните предприятия (ДП) са основен стълб на „Вертикала на властта“. Те служат като мощни инструменти за централизиран контрол, икономическо влияние и политическа лоялност в Русия. Играят стратегическа роля за укрепване на властта на Кремъл в ключови сектори на икономиката и забележете - политиката. ДП са тясно свързани с Кремъл, като ръководството често се назначава въз основа на лоялност към Путин. Това гарантира, че основните икономически решения са в съответствие с държавните интереси.

ДП доминират в критични индустрии като енергетиката (Газпром, Роснефт), банковото дело (Сбербанк, ВТБ), транспорта и отбраната. Тези сектори са жизненоважни както за вътрешната политическа и икономическа стабилност, така и за геополитическо влияние. Над 4000 предприятия с държавна собственост наемат близо 39% от работната сила на Русия през 2007 г. Публичният сектор представлява значителен дял от икономическата активност с приходи от поне 71% от БВП, разходи от поне 68% от БВП и очакван излишък от 3% от БВП през 2014 г. (Вж. https://web.archive.org/web/201702060250 32/https://www.export.gov/article?id=Russia-Competition-from-State-Owned-Enterprises, Последно влизане 10.10.2025).

Контролът на държавата върху големите производствени фирми позволява координирани отговори на западните санкции и икономическия натиск на Запада. Но не бива да се забравя, че впоследствие много държавни предприятия стават обект на международни санкции, което усложнява дейността им и глобалните им партньорства.

В обобщение трябва да се подчертае, че държавните предприятия не са просто икономически субекти – те са инструменти на държавното управление в Русия на Путин. Те помагат за поддържането на „вертикалната власт“, като свързват икономическата мощ директно с политическа лоялност и контрол. Именно тази система на „държавен капитализъм“ в сложната, турбулентна и изключително враждебна обстановка по почти всички азимути позволява на РФ да започне да връща своята геополитическа субектност след най-страшната геополитическа катастрофа на ХХ век – разпада на СССР.

Създаваният модел на държавен капитализъм, който е ключова тенденция в развитието на РФ през този период означава, че Москва започва да излиза от наложената ѝ неолиберална парадигма, включително следването във фарватера на американския глобализъм. Ярък израз на такива действия става известната реч на Владимир Путин, произнесена на 10 февруари 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурност в Германия.

На тази среща присъстват западни политически и военни лидери, включително американски сенатори, служители на НАТО и европейски дипломати В тази си реч руският президент обвинява Съединените щати, че прекрачват националните си граници и налагат волята си на други страни.Той предупреждава, че разширяването на НАТО на Изток е заплаха за сигурността на Русия и нарушава обещанията, дадени след Студената война.Изразява скептицизъм относно налагането на «демокрация без граници» посредством военни интервенции, определяйки такива действия като дестабилизиращи цели страни и региони. Путин се застъпва за световен ред, основан на множество центрове на сила, а не на господството на САЩ.

Речта шокира западните лидери. Тя бележи началото наоткритото стратегическо намерение на Русия да следва независим път в глобалните дела. Става предзнаменование, че Москва повече няма да отстъпва през усилващия се натиск на Запада, който хвърля всевъзможни усилия да върне нещата да се движат по старите релси.В този смисъл речта е предвестник за последващите конфронтационни събития – Грузия 2008, преврата в Украйна и отговора-анексирането на Крим през 2014 г., за да се стигне до февруари 2022 г.

Ключовото геоикономическо предизвикателство за неолиберализма и американската глобализация – социално-икономическия модел на КНР

В началото на 21 век в отношенията САЩ-КНР продължава съществуването на синтеза «Кимерика». «Глобалната криза 2008-2010 г.» води до дълбоки промени в тази област. Самата криза представлява сложноструктурирано явление, на което се спряхме по-горе. Тук нас ни интересува как Пекин реагира на тази криза в сравнение с реакцията на САЩ и другите западни страни, явявящи се ядро на неолиберализма и глобализацията по американски.

В момента на настъпването на „Глобалната криза“ китайската икономика е дълбоко интегрирана в световното стопанство. Но в резултат на „Глобалната криза“ чуждите пазари започват да се свиват и затварят, рязко намаляват чуждестранните капиталовложения. Китай изпитва мощен шок от загубите на външните пазари, от спада на фондовите борси и т.н. Основният удар на „Глобалната криза“ пада върху най-бедните слоеве от китайското население. Вътрешното потребление в Китай до момента на кризата е относително неразвито, а равнищата на спестяванията на редовите китайски граждани са високи.

Евентуален срив на Китай в резултат на „Глобалната криза“ носи значим риск като:

(1) нарастване на безработицата, разширяване на бедността и социалните различия;

(2) принудителен отказ от създадения от реформите „китайски модел на развитие“;

(3) в геополитически и геоикономически план загуба на «битката» с неолиберализма и «Американската глобализация» означава „отхвърляне“ на Китайската цивилизация с десетилетия назад.

В условията на „Глобалната криза“ започват да се формират различни механизми за действия по преодоляване на кризисните явления. Ключов формат, използван на Запад за справяне с кризата е премахване на дисбалансите и натрупаните публични дългове чрез съкращаване на публичните разходи, особено в социалната им част, т.нар.”austeritymeasures”.Алфата и омегата при горни формат се изразяват с фразата „Съкращаване на разходи“.

Ръководството на КНР от началото на «Глобалната криза» в отговор на снижаващото се външно търсене търси решения за поддръжка на финансова стабилност чрез разширяване на вътрешното потребление и стимулиране усъвършенстването на технологичната база на производството. Този формат може да бъде изразен чрез фразата „Разширяване на перспективите“.

Китай успява с благоприятни резултати да се справи с проблемите възникнали в резултат на „Глобалната криза“. Започва замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на разширяване на вътрешното потребление. Но успешното „меко кацане“ не се оказва толкова категорично. Тъй като нарастват разходите за поддръжка темпове на растеж, непозволяващи срив на китайската икономика. Това води до рязко нарастване на вътрешния дълг на страната.

Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процес на увеличаване на конфликтните зони, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива в обозримо бъдеще да стане най-голямата световна икономика.

Важно последствие от „Глобалната криза“ е, че китайският социално-икономически модел/т.е. «социализмът с китайски характеристики»/ демонстрира своите преимущества в рамките на „Глобалната криза“ по сравнение с доминиращия света неолиберален модел. Поради това започва да се разглежда от различни кръгове на глобалната общественост като работеща алтернатива на последния. Съчетанието на държавно планиране и пазарни механизми в китайския модел предлага убедителна алтернатива на неолибералните рецепти за развиващите се страни.

След като е «погребан» феноменът „Кимерика“ „играта“ между водещата неолиберална и глобализационна сила САЩ и зараждащата се геоикономическа алтернатива в лицето на „социализма с китайски характеристики» на „Поднебесната“ започва да се осъществява между два полюса – Г-2 и „Облачната война“.Инициативата за изграждане на „Г-2“ принадлежи на американския „истеблишмънт“. Под този термин се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит на същия този „истеблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс. Подобен на този по време на „Студената война“, когато тези две свръхсили в крайна сметка решават международните проблеми, избягвайки опасността да се стигне до апокалиптичен конфликт помежду им. Но в случая с предложения на Пекин формат Г-2 на него му се предлага ролята на «младши партньор». Официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многоцентричния свят. Уън Дзябао, министър-председател на страната в този момент, предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението на последния в Пекин.

Като реакция на подобен отговор на Китай е американската стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“("Pivot to East Asia"). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие "Тихоокеанският век на Америка" в списание „Външна политика“.(Вж. Clinton, Hillary. "America's Pacific Century". Foreign Policy, 2011/11/11.). Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия.“(KennethLieberthal. «The American Pivot to Asia. Why President Obama's turn to the East is easier said than done“вhttp://www.foreignpolicy.com/ articles/2011/12/21/ the_american_pivot_to_asia, Последно влизане 12.10.2025).

На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа, но и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Предвид същите международната журналистика започва да описва отношенията между САЩ и КНР с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“(което на английски език е „Cold war“). За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна. Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили.

Така на този етап на развитие на глобализацията по американски и неолиберализма като цяло ситуацията се характеризира с възникването на геополитическо и геоикономическо противостоене между ядрото на неолиберализма и глобализацията в лицето на САЩ и другите държави от т.нар. „Колективен Запад“, включително и тези от Източна Азия -Япония и РКорея, от една страна, и РФ и КНР от друга.

Нови движения и промени, предизвикани от неолибералния ред

Сливането на неолибералната икономика с определени консервативни цели/напр. максимата на Рейгън, че „държавата не е решението, тя е проблема“, както и фискалния консерватизъм и др./ създава траен политически модел не само в ядрото на неолиберализма, но и в полупериферията и периферията на „Неолибералната революция“.

Но социално-икономическият курс, създаващ огромни социални неравенства и социо-културните политики на джендъризъм, мултикултурализъм, мигрантската политика и други, посяват семената на широко обществено недоволство. Формират се масови популистки движения, в които ясно се различават две течения, които условно може да определим като „дясно“ и „ляво“. Казваме условно, тъй като понякога има преплитащи се лозунги, смесване на обществени настроения, реагиращи на едни и същи явления, макар и теченията да са ръководени от различни цели. Но не бива да се забравя, че между „десните“ и „левите“ популисти съществува доста остър антагонизъм.

“Десeн популизъм“ (напр. Доналд Тръмп, Брекзит)

(Брекзит/«Brexit»/ – Излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз и свързаната с него процедура. Основа за излизането е резултатът от консултативен референдум на 23.06.2016 г., когато 51,9% от гласоподавателите подкрепят това излизане. Решението за напускане на ЕС е резултат от сложна комбинация от политически, икономически и социални фактори. Прекратяване на членството на страната в ЕС се осъществява на 31.01.2020 г., когато се губи представителството и право на глас в управителните органи на ЕС).

Десният популизъм отхвърля глобализма, критикуват свободната търговия, имиграцията и мултинационалните институции. Десните популисти приемат национализма, насърчават протекционизма, граничния контрол и културната идентичност.

От друга страна запазват неолиберални елементи като данъчните облекчения за богатите, дерегулацията и корпоративния фаворитизъм.

«Ляв популизъм» (напр. Бърни Сандърс, Подемос)

(Бърни /Бърнард/ Сандърс е американски независим политик и ляв общественик, сенатор от Върмонт от 2007 г. При формирането на комисии в Сената той се присъединява към Демократическата партия и е член на Прогресивната група на Конгреса)

(Подемос – /на испански език „/Ние/Можем!“ е испанска нова лява политическа партия, основана през януари 2014 г. от група леви активисти и интелектуалци като политическо крило на Движението „15 март“ или „Възмутените“. Последното е испанския еквивалент на появилото се в Щатите през 2011 г. движение „Окупирай Уолстрийт“/Occupy Wall Street/).

Левият популизъм отхвърлят мерките за строги икономии, призовава за разширени обществени услуги, преразпределение на богатството и демократичен социализъм. Оспорва неолибералния консенсус и критикува както консервативните елити, така и елитите на «Третия път», т.е. социал-либералните елити за това, че търпят и позволяват социалното неравенство.

«Технокрацията» като нов ключов център на капиталистическо развитие в САЩ

Относително ново явление в развитието на капитализма и в частност на неолибералния капитализъм става не просто развитието на «технокрацията», т.е. силите свързани с иновационното и високотехнологично развитие. Но във връзка с т.нар. „4-та Индустриална/Технологическа революция“ и изключителното нарастване на ролята на иновациите и високотехнологичното развитие технокрацията се оформя като самостоятелен център на сила.

В досегашните етапи на развитие на капитализма при цялата им условност поради размиване на границите и понякога ситуационното групиране, но съществуват два ключови центъра – финансов капитал и производствен капитал. Днес вече може да се говори, че съществува и трети ключов център – този на технокрацията, на технократичния капитал.

Предварително ще отбележим, че когато по-долу говорим за „Тръмпономика“ в нейното създаване и функциониране в известен смисъл наблюдаваме вътрешно противоречие и определени колизии. Те се осъществяват на равнище „Дълбока държава“, при което Тръмп има подкрепата на производствения капитал/ВПК, капитала, свързан с добива на енергийни ресурси и други). Но той също така при цялата условност на тази класификация получава и поддръжката на т.нар. „техно-либерали“, т.е. „технокрацията“ в съвместното противостоене заедно с производствения капитал срещу интересите на финансовия капитал.

„Тръмпономиката“ и „националистическия неолиберализъм“

По време на първото президентство на Доналд Тръмп (2017–2021 г.), неговата администрация до голяма степен поддържа неолибералните икономически принципи – като например намаляване на данъците, дерегулация и политики, благоприятстващи корпорациите – като същевременно ги смесва с националистическа и протекционистична реторика. Въпреки популистките му послания, икономическата програма на Тръмп е тясно свързана с неолиберализма в няколко ключови области:

  • Масови намаления на данъците: Законът за намаляване на данъците и работни места от 2017 г. (The Tax Cuts and Jobs Act) намалява корпоративните данъчни ставки от 35% на 21% и предложи значителни предимства за хората с високи доходи – отличителни белези на политика, ориентирана към предлагането и пропазарната политика;

  • Дерегулация: Тръмп агресивно отменя регулациите в различни сектори, особено във финансите, енергетиката и опазването на околната среда. Това включва отслабване на разпоредбите на закона Дод-Франк и разширяване на разработването на изкопаеми горива.

  • Приватизация и пазарна логика: Администрацията на Тръмп насърчава решения от частния сектор в здравеопазването, образованието и инфраструктурата, често за сметка на публичните програми.

  • Независимост на Федералния резерв: Въпреки публичните критики към Федералния резерв, Тръмп поддържа неолибералната традиция на автономия на централните банки и ниски лихвени проценти, за да се стимулиряа растежът.

Националистическият неолиберализъм

Подходът на Тръмп е описван като „хипер-неолиберализъм“ или „авторитарен неолиберализъм“, смесващ пазарната ортодоксалност с националистически и авторитарни тенденции, а именно:

• Търговски протекционизъм: Той налага тарифи на Китай, ЕС и други търговски партньори, оспорвайки консенсуса за свободна търговия, но все пак обслужвайки корпоративните интереси в ключови сектори.

• Антиглобалистична реторика: Въпреки че критикува американския глобализъм, Тръмп не разрушава икономическите му структури. Вместо това той ги пренасочва в полза на едрия американски капитал и стратегическите индустрии на САЩ.

Резултати и последствия от първия срок на президента Тръмп

Концентрацията на богатство в САЩ се ускорява. Социалният слой от 1% с най-високи доходи печели непропорционално много от данъчните облекчения. Въпреки обещанията за фискална дисциплина, федералните дефицити нарастват поради данъчните облекчения за най-богатата част от обществото и нарастналите военни разходи.

Един изключително интересен случай е този с пандемията на COVID-19, която се случва по времето на първиа мандат на Д.Тръмп като президент. Тази пандемия разкрива слабостите на американската неолиберална система на здравеопазване в борбата с епидемиологичните заболявания. САЩ се придържат към т.нар. „тесен модел“, ориентиран главно към ваксиниране на населението. Нека сравним, например, с КНР, които следват друг, т.нар. "комплексен модел“. Същият предполага набор от мероприятия, в които ваксинирането е само един от инструментите. Предвижда се група от мерки повишаващи имунитета, психическото здраве, самодисциплината, психологическата устойчивост и решителноста на личността да се бори за своето здраве. Целта е пациентът да не бъде пасивен получател на здравната услуга „ваксина“, а да бъде активен участник в провежданата терапия. Разликата в резултатите от двата модела е впечатляваща. САЩ са страна с близо 330 млн население и най-голям брой смъртни случаи към 1 март 2022 г. – над 940 000 души починали от К-19. Китай при население от 1,272,537,000 души има към 1 март 2022 г. едва 6 233 смъртни случаи

Тук ще споделим оценката за първия президентски срок на Доналд Тръмп от няколко изследователи, подготвили писмени трудове по този повод. Така, например, Бранко Миланович, който е старши изследовател в Център „Стоун“ за социално-икономическо неравенство в САЩ пише, че «Тръмп е най-добрият ученик на неолиберализма, защото прилага принципите му без да се крие». В тази връзка нарича Тръмп „краен триумф на неолиберализма“, твърдейки, че «неговото президентство разкрива суровата сила на капитала зад популистките фасади».(Вж. в https://www. Globalpolicy journal.com/blog/19/11/2024/ideology-donald-j-trump, Последно влизане 15.10.20 25).

Други двама изследователи Стивън Махер и Скот Акуано в своя труд, озаглавен „От икономическа към политическа криза: Тръмп и неолибералната държава“, публикувана през 2023 г. отбелязват, че «атаките на Тръмп срещу „административната държава“ оставят неолибералния икономически апарат до голяма степен непокътнат, засилвайки авторитарния етатизъм». Техният анализ завършва с извода, че президентството на Тръмп е продължение, а не разрив с неолибералното управление.( Maher Stephen, Scott Aquanno.From Economic to Political Crisis: Trump and the Neoliberal State, Springer, 2023, в https://www.springerprofessional.de/en/from-economic-to-political-crisis-trump-and-the-neoliberal-state/26241374, Последно влизане 15.10.2025).

Неолиберализмът и глобализмът пред нарастващите предизикателства в третото десетилетие на 21-ви век – нуждата от преосмисляне и пренареждане

В началото на третото десетилетие на 21 век неолибералното наследство, включитено глобализмът, се преосмислят активно в ядрото на неговото възникване – САЩ, Великобритания и ЕС. Причинте за подобно действие са както външни, така и вътрешни,

Сред външните причини несъмнено трябва да се спомене геополитическото предизвикателство – прекия конфронтационен сблъсък на „Колективния Запад“ с Руската федерация след началото на т.нар. „СВО/специална военна операция“/ на 24.02.2022 г. и навлизането на руски въоръжени части на територията на Украйна. Несъмнено тази открита въоръжена конфронтация, съдържаща угрозата да се превърне в мащабен военен сблъсък, изисква мобилизация на най-значими усилия и нови подходи, както по отношение на досегашния неолиберален модел, така и по отношение на глобализма, като „обратната страна“ на неолибералното функциониране.

Сред външните причини присъства и ключовото геоикономическо предизвикателство в лицето на започналите и водещите се вече търговски войни с КНР. Може да се каже, че това предизвикателство сигнализира други такива, свързани със страните от т.нар. „Глобален Юг“. Налагания върху много от тях в предишните периоди неолиберални модели от полуперифериен и перифериен тип не допринасят за позитивното развитие на мнозинството от тези общества, а точно обратното. Достатъчно е да се спомене „Азиатската криза от 1997 г.“, която нанася сериозни поражения на редица държави от Югоизточна Азия. Нещата в някаква степен се повтарят и с „Глобалната криза 2008-2010 г.“

Съответно азиатски, но и африкански и латиноамерикански страни започват да търсят алтернативи на неолибералните схеми. Те виждат положителен пример в развитието на КНР, успешно използващо планово-пазарни механизми и постигащо работеш баланс между държавен/публичен/ и частни интереси. Още повече, че през 2013 г. ръководителят на ККП и КНР Си Дзинпин издига геостратегическия проект „Един пояс – Един път“/ЕПЕП/. Същият все повече и повече започва да се разглежда като алтернативен тип глобализация на все още доминиращия света „Американски глобализъм“. Подобно развитие се смята за най-сериозна заплаха за моноцентричния свят начело със САЩ, но и за господството на „Колективния Запад“ като цяло, представен от ЕС, Великобритания и даже Япония и други от Източна Азия – Южна Корея, Тайван и Сингапур.

Що се отнася до вътрешните причини те са свързани пряко с негативните последствия от провеждания до този момент неолиберален курс като деиндустриализация, търговски дефицити, натрупване на огромни задължения, недостатъчна иновационна динамика, съдържаща опасността от загуба на лидерство в ключови области на високите технологии, нарастващо неравенство и ерозия на социалната тъкан.

Варианти на промяна на неолибералния ред в страните-ядро на „Неолибералната революция“

Съединени щати: От неолиберализъм към „хибридния модел“ на „Байдъномика-та“

Под въздействието на горепосочените изменения в международен и вътрешен план в държавите-ядра на „Неолибералната революция“ започват промени, които създават обстановка на една или друга степен на дистанциране от неолибералната ортодоксалност и фундаментализъм. Администрацията на президента Джо Байдън, чийто мандат стартира януари 2021 г. и завършва януари 2025 г., се отдръпва от мерките за строги икономии и ограничаване на държавното инвестиране.

Глобалната криза 2008-2010 г. разкрива слабостите на «laissez-faire“ икономиката, т.е. на неолибералната икономика на свободния пазар. По същия начин по време на COVID-19 стават ясни уязвимостите на веригата на доставки. Но най-важното стратегическата конкуренция с Китай съживява интереса към държавните инвестиции. Възражда се индустриалната политика. Администрацията на Байдън първоначално започва политика на „de-coupling”/разединяване, отделяне/. Става дума за процес, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през предходните четири десетилетия, постепенно намалява. „Отделянето“ се проявява в търговската област чрез търговски санкции, ограничаване и даже забрана на внос или износ на дадени стоки и т.н. Но то се проявява и в технологическата сфера чрез ограничаване и/или забрана на предаване на съответно «ноу-хау», продажба на високотехнологично оборудване или продукти, прекратяване на инвестиции в съответната технологическа област и други. Но във времето стана ясно, че този курс нанася удар и върху самите Щати, поради значителната зависимост от различни китайски продукти и инвестиции в двете посоки, както и загубите, които търпят американските корпорации «разделяйки се» с „Поднебесната“.

Китай е най-големият производител на стоки в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички фабрики на САЩ, Германия и Япония взети заедно. При сценарий за отделяне рискът американският пазар да почувствува недостиг на стоки, а оттук и инфлацията да скочи, е голям. Освен това китайското превъзходство в производството на съдомиялни машини, компютри или играчки не застрашава в такава степен стратегическите интереси на САЩ. Прекъсването на връзките с Китай в такива «некритични сектори» не е необходимо.

Затова се преминава от «de-coupling» към «de-risking». Т.е. стремеж да се ограничи достъпа на Китай до първокласни американски иновации и технологии, като по този начин да не се позволява на китайските фирми да използват американското «ноу-хау» за да се изкачат по стълбата на иновациите и високите технологии. С други думи “de-risking”, цели намаляването на риска за националната сигурност на САЩ. С това започва «Технологическата война» срещу КНР. Целта на тази политика е САЩ да остане най-високотехнологичната икономика, която има ключово значение за насоките по които ще се движи света в бъдеще.Важно средство за постигане на тази цел на Вашингтон е да се привлече потенциала на «Колективния Запад», страните от ЕС, както и този на развитите страни в Азия – Япония, РКорея, Тайван и Сингапур.

През септември 2022 г. в изпълнение на „Плана за действие Байдън-Харис за възстановяване на инфраструктурата на Америка. Ускоряване на прехода към чиста енергия, съживяване на общностите и създаване на работни места“ е приет „Закон за микрочиповете и науката от 2022 г.“ /Chip and Science Act of 2022/. Като резултат от това е създаден пакет от 50 милиарда долара за поддръжка на осъществяване на Плана и закона. Стремежът да се привлекат и развият важни блокове на производство на микрочипове в самите Щати.Още на 6 декември 2022 г. във Финикс, щата Аризона е направена първата копка на строителството на завод за микрочипове на TSMC. Тази тайванска компания –

TSMC предвижда да построи и втора фабрика в САЩ.

Фактически „Байдъномиката“ представлява корекция на неолиберализма предвид рисковете и предизвикателствата, които представя изменената геополитическа ситуация в третото десетилетие на ХХIвек. Но най-вече предизвикателствата идващи по линия на модела на „социализъм с китайски характеристики“ и предлаганата от него глобална алтернатива на „американския глобализъм“. Тази корекция включва въвеждането на „индустриална политика“ добре подплатена с държавни средства. Това е действие, намиращо се в пряка противоположност с неолибералния фундаментализъм и ортодоксалност. Заимстват се и елементи от националистическия неолиберализъм на „Тръмпономиката“ в лицето на въвеждането на различни търговски ограничения, санкции и други.

В социо-културен план, обаче, в рамките на президентския мандат на Джо Байдън пост-модернисткия неолиберален курс се засилва и приема понякога гротескни черти. Например, ако служещ във въоръжените сили на САЩ реши да смени пола си, разходите за тази смяна се поемат от държавата. В крайна сметка, като вземем предвид всички известни нам факти за социо-икономическото развитие на Щатите през този период може да наречем тази система „хибриден неолиберализъм“.

Обединеното кралство: Ренационализация и завръщането на публичната собственост като удар по неолибералния фундаментализъм „а-ла Тачър“

Във Великобритания започва процес на отказ от крайните фундаменталистки норми на неолиберализмаи завръщане към публичната собственост. От началото на второто десетилетие на 21-ви век нараства подкрепата за стопанските служби, които осигуряват комуналните услуги като водоснабдяване и електроразпределение да преминат от частни ръце в общинска собственост. Англия и Уелс приватизират водните услуги през 1989 г.

Оттогава общественото недоволство от ценообразуването и екологичните проблеми подхранва призивите за връщане към общинска собственост.През 2010 г. започва провеждането на граждански кампании на местно ниво, създаването на местни инициативни комитети с искания за връщане на тези услуги под шапката на общините.

Политически обещания в подкрепа на тези искания изказва Лейбъристката партия. Лейбъристите последователно се застъпват за връщане на комуналните услуги в публични ръце, позовавайки се на подобрено качество на услугите, отчетност и екологично управление.

Ре-национализация на British Rail/Британските железници/

British Rail е приватизирана през 90-те години на миналия век, което води до фрагментирани услуги и нарастващо обществено недоволство. Кампанията за връщане на British Rail започва през 2009 г., като се застъпва за публична и интегрирана железопътна система. През ноември 2024 г. е приет Законът за пътническите железопътни услуги (публична собственост) от 2024 г., който позволява на правителството да върне железопътните оператори под публичен контрол.

През май 2025 г. South Western Railways става първият оператор, който е върнат под публичен контрол съгласно плана на лейбъристкото правителство.Очаква се пълната ренационализация да бъде завършена до 2027 г., като Great British Railways (GBR) ще бъде създадена като централен публичен орган, който ще контролира инфраструктурата и услугите.

Тези промени отразяват по-широка тенденция в Обединеното кралство към възстановяване на обществения контрол върху основни услуги, водена от опасения относно резултатите от приватизацията и желание за по-справедлива и устойчива инфраструктура. Но въпреки това „отстъпление“ на неолиберализма, то не може да се приеме като устойчива тенденция. Става дума за формирането на своеобразен британски хибриден неолиберален формат. При него са свалени някои одиозни неолиберални прояви, доказали своята неефективност при управлението на базови публични услуги. Но са съхранени основните неолиберална конструкции в цялостния възпроизводствен процес иикономическа динамика

Европейският съюз:Зелени преходи и социални дисбаланси; Нови парадигмии континентален вариант на хибриден неолиберализъм.

Правната и икономическа архитектура на ЕС силно отразява неолибералните ценности, особено в ранните десетилетия от съществуването му. Договори като тези от Маастрихт и Лисабон залагат принципите на свободния пазар.Правото на ЕС дава приоритет на конкуренцията и либерализацията на пазара.Фискалните правила налагат строги икономии и ограничават публичните разходи.Приватизацията и дерегулацията се насърчават във всички сектори. В конструкцията на ЕС определено е заложен демократичен дефицит. Технократичното и бюрократично управление определено има приритет пред националния суверенитет.

Зелени преходи и социални дисбаланси

През декември 2019 г. ЕК/Европейската комисия/ под председателството на Урсула фон дер Лайен приема на въоръжение т.нар. „Европейска Зелена сделка“/European Green Deal/. В тази сделка са включени такива стратегии като „План за действие за кръгова икономика“, „Европейски договор за климата“, „Стратегии за биоразнообразие“ и други. ЕС приема устойчивия растеж и климатичния неутралитет като основни икономически цели. В ръководните кръгове на ЕС се приема, че „Зелената парадигма“ оспорва традиционните неолиберални модели, като интегрира екологични и социални цели в икономическото планиране. Такъв пример е отношението към ядрената енергетика и топлоенергетиката, базирана на въглища. След определени дискусии и разногласия през 2022 г. ЕС, по противоречив начин, включи ядрената енергия в своята таксономия за устойчиви инвестиции, при условие че са спазени строги критерии за безопасност и управление на ядрените отпадъци. В същото време традиционните топлоелектрически централи, особено тези, работещи с въглища, според ЕК – са в коренно противоречие със зелената парадигма.

В случая няма да дискутираме в каква степен „Зелената сделка“ е в несъгласие с неолибералния фундаментализъм особено в сферата на енергетиката. Но определено начина, по който тя е налагана на страните членки понякога предизвиква въпроси. Тъй като нерядко това се осъществява без да се съобразява със специфичните местни условия и съвършено пренебрегва всякакви обществени настроения и позиции. Всичко това създава сериозни икономически и социални дисбаланси, което е в дисонанс с обявените цели за устойчив растеж.

Също така в социо-културен план джендърната концепция, мултикултурното приобщаване и управляваната миграция остават централни за идентичността и стратегическите цели на ЕС.

Нови парадигми в рамките на ЕС

В ЕС няколко нови спорни икономически реалии набират скорост:

  1. Съвременна парична теория (Modern Monetary Theory – ММТ):

  • Суверенните правителства, които емитират собствена валута (като САЩ или Обединеното кралство), не могат да „изчерпят парите си“. Те могат да харчат свободно, за да постигнат пълна заетост и обществени цели, ограничени само от инфлацията, а не от бюджетните дефицити;

  • Акцент върху гаранциите за работа, а не върху обезщетенията за безработица;

  • Дефицитите се разглеждат като инструменти за икономическа стабилизация, а не като опасности;

  • Данъците се използват за управление на инфлацията и преразпределение на богатството, а не за „финансиране“ на разходите.

  1. Универсален базов доход–УБД (Universal Basic Income – UBI): УБД предлага безусловни парични плащания на всички граждани, независимо от трудовия статут:

  • Целта е да създаде гаранция в условията на несигурна работа и неравенство;

  • Намалява бюрокрацията и стигмата, свързани със социалните помощи.

Кризата от 2008 г. и по-късно COVID-19 разкриват крехкостта на пазарите на труда и системите за социално подпомагане.УБД получава подкрепа по различни идеологически линии – от либертарианци (напр. отрицателният данък върху доходите на Милтън Фридман) до социалисти. Пробни опити във Финландия, Испания и градове в САЩ тестват неговата осъществимост. Несъмнено по отношение на УБД има критики. Например, УБД отслабва трудовата солидарност и/или отвлича вниманието от по-дълбоки структурни реформи. Други се притесняват от инфлацията или разходите за прилагане без прогресивно данъчно облагане.Тестван в пилотни програми, УБД предлага предпазна мрежа на фона на автоматизация и несигурна работа.

  1. Икономика, ориентирана към мисията(Mission-oriented economics): Това е смело

преосмисляне на това как правителствата могат да стимулират иновациите, да решават обществени предизвикателства и да оформят пазарите – не само да ги поправят. Популяризирана от икономистката Мариана Мацукато/Mariana Mazzucato/ тази рамка оспорва пасивната, улесняваща пазара роля на държавата, насърчавана от неолиберализма, и вместо това позиционира публичния сектор като съ-създател на стойност.

Основни принципи на мисия-ориентираната икономика

  • Политика, ориентирана към целта: Правителствата трябва да си поставят ясни мисии – амбициозни, измерими цели, които да се справят с обществените предизвикателства. Примери: „Декарбонизиране на икономиката до 2040 г.“, „Изкореняване на детската бедност“ или „Постигане на универсален достъп до широколентов интернет“.

  • Активна роля на държавата: Държавата не е просто регулатор или коректор на пазарни неуспехи. Тя трябва да е предприемчив участник, който оформя и създава пазари.Това включва инвестиране в научноизследователска и развойна дейност, координация между секторите и поемане на рискове, които частните участници избягват.

  • Междусекторно сътрудничество: Мисиите изискват сътрудничество между правителството, бизнеса, академичните среди и гражданското общество. Публично-частните партньорства са предназначени не само за ефективност, но и за приобщаващи иновации.

  • Динамична оценка: Успехът не се измерва само с краткосрочната възвръщаемост на инвестициите или растежа на БВП. Оценката се фокусира върху дългосрочното въздействие, страничните ефекти и дали мисията се изпълнява.Вдъхновен от Мариана Мацукато, този подход разглежда правителствата като активни фигури в създаването на иновации и обществена стойност.

В обобщение следва да кажем, че въпреки зелените преходи, новите парадигми и други механизми, които не съответстват на неолибералния фундаментализъм ключовата социално-икономическа парадигма в ЕС може да характеризираме като континентален вариант на хибриден неолиберализъм със странови особености в отделните държави-членки на ЕС.

Вторият мандат на президента Тръмп и противоречивата връзка на провежданите политики с неолиберализма

Политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп в рамките на втория му мандат е в самото си начало. Но още днес може да се твърди, че тази политика се отклонява от традиционния неолиберализъм, като набляга на протекционизма, дерегулацията и държавно-центричния икономически национализъм. В известен смисъл тази политика наподобява тази по време на първия му мандат. Но има и някои значителни различия, които се определят както от вътрешни обстоятелства, така и глобалните промени, изменили света през последните пет години.

Във вътрешен план икономическата ситуация в САЩ се характеризира със значително нарастване на федералния дълг, който на 21.10.2025 г. достигна 37 трилиона 921 млрд долара. При БВП/брутен вътрешен продукт/ от 31 трл 521 млрд ам.долара, федералният дълг е вече 120.33% спрямо БВП. Общият дълг вече е над 104 трилиона 947 млрд долара(Вж. https://www.usdebtclock.org/, Последно влизане 21.10.2025). Наблюдава се тенденция на нарастване на социално-имуществените различия. Броят на американците живеещи в бедност надхвърля 37 млн, а тези получаваши купони за храна са близо 42 млн. Бездомните граждани на САЩ са 728 957.(Вж. пак там).

В международен план се наблюдава формирането на асоциации от държави – ШОС, БРИКС, които не крият, че формират в една или друга степен алтернатива на неолиберализма и „Американския глобализъм“. Казано с други думи светът влиза в пряк сблъсък между двете основни тенденции определящи бъдещето на човечеството в една дългосрочна преспектива – тази на моноцентризма и другата на мултицентризма.

Оценката на второто президентство на Доналд Тръмп през призмата на неолиберализма разкрива сложна и често противоречива връзка. Неолиберализмът обикновено подкрепя свободните пазари, минималната държавна намеса, дерегулацията и глобализацията. Докато някои от политиките на Тръмп са в съответствие с тези принципи, други категорично им се противопоставят.

Администрацията на Тръмп, която разширява и задълбочава данъчните облекчения за корпорациите и хората с високи доходи, засилва икономиката на предлагането и концентрацията на богатство, демонстрира типично неолиберални стъпки. По същия начин агресивната отмяна на екологичните, финансовите и трудовите разпоредби, имащи за цел да съкратят държавния надзор и да засилят автономията на частния сектор, са също част от неолибералния дневен ред. В рамките на същия този дневен ред са приватизацията и бюджетните съкращения. Федералните агенции в Щатите търпят съкращения на бюджета. Присъства устойчив и продължителен интерес към приватизацията на обществените услуги, в съответствие с неолибералната логика на строги икономии.

От друга страна се продължава с протекционистките търговски политики. Тръмп налага мащабни тарифи върху вноса от над 60 държави, нарушавайки глобалните вериги за доставки, като се противопоставя на неолибералния ангажимент за свободна търговия. Неговото президенство стана ярка проява на икономически национализъм. Реториката и политиките на Тръмп безспорно благоприятстват вътрешното производство, връщането на индустрии от създадените производствени бази в чужбина, както и ограничаването на имиграцията. Казано с други думи осъществява се курс, който приоритизира националния суверенитет пред глобалната интеграция.

Въпреки дерегулацията, администрацията на Тръмп активно се намесва в сектори като енергетиката и производството, често предпочитайки политически стратегически индустрии пред пазарната ефективност, което е в пряко противоречие с неолибералната ортодоксалност и фундаментализъм .

Несъмнено този курс на администрацията на Тръмп оказва глобално въздействие в посока на осъществяването на структурни промени. Тези промени включват комплексно преструктуриране на глобалния капитализъм. Редица изследователи твърдят, че вторият мандат на Тръмп ускорява преминаването от водената от САЩ неолиберална глобализация към по-фрагментиран, многоцентричен икономически ред. Подобна обстановка се характеризира с появата на силни хаотични тенденции, къде съзнателно предизвиквани, а къде възникващи непреднамерено.

Всичко това води до несигурност в икономическия свят. Съвсем не е случае фактът, че расте цената на златото и другите ценни метали, като едно по-сигурно средство за създаване на минимално равнище на стабилност сред инвеститорите, отколкото досегашните основни валути. Тарифите и непредсказуемите промени в политиката създават нестабилност на пазарите, отслабвайки доверието на инвеститорите и потенциално забавяйки дългосрочния растеж.

В обобщение ще кажем, че второто президентство на Тръмп представлява хибриден модел – смесване на неолиберални инструменти като дерегулация и намаляване на данъците с антиглобалистки, протекционистки и националистически стратегии. Това сливане оспорва съгласуваността на неолибералната ортодоксалност и сигнализира за по-широка идеологическа промяна в икономическото управление на САЩ.