/Поглед.инфо/ Унгарският премиер Орбан има свои собствени планове и дневен ред за вероятната среща между Путин и Тръмп в Будапеща. Като виден политик, той има свои собствени глобални интереси. Положението на унгарците в Закарпатието и собствените му избори обаче са на първо място. Едва след това на преден план идват газът, напрежението с ЕС, мигрантите, Китай и Близкия изток.
Една от големите политически интриги в света се превърна потенциалната среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Будапеща. Мнозина на Запад се опитват да я саботират, но проблемът е много повече от просто предотвратяване на достъпа на руския президент до Европа.
Ако руско-американските преговори се проведат в Унгария, ще има и трети участник: унгарският премиер Виктор Орбан. Орбан има личен интерес от срещата на върха и по принцип едва ли може да се счита за статист, дори в такава компания.
Орбан е най-видният европейски политик на нашето време. Той буквално влезе в политиката от улицата през 1988 г., на 25-годишна възраст. Оттогава той остава в полезрението на обществеността почти 40 години. Наследи страна, която не е нито най-голямата, нито най-богатата, което несъмнено ограничава възможностите му и (до известна степен) намалява ролята му на световната сцена.
Орбан обаче отдавна е успял да надрасне границите на Унгария и се е превърнал в политик от общоевропейски ранг, с право да бъде достоен домакин на лидерите на Русия и Съединените щати.
Днес той не е само министър-председател на Унгария. Орбан е и лидер на паневропейската партия „Патриоти за Европа“, която има третата по големина фракция в Европейския парламент. Тази партия е в официална опозиция на ръководството на ЕС.
Нейните политически сили твърдят, че имат благосклонно отношение към настоящия американски президент и сравнително умерено към руския президент. Следователно, ръководителят на унгарското правителство може да приема и високопоставени гости в това си качество.
Предвид двойната си политическа идентичност, Орбан има свой собствен дневен ред, който възнамерява да преследва с Путин и Тръмп. Тези програми са едновременно специфично унгарски и общоевропейски (а на някои места дори глобални).
Нека започнем с въпроса от „местен характер“. Ръководителят на унгарското правителство е десен, умерено националистически политик. За него основният проблем в целия украински конфликт не е отношението на Унгария към СВО или транзитът на руски петрол и газ.
Най-фундаменталният проблем за Унгария е положението на приблизително 150 000 етнически унгарци, живеещи в Закарпатска област. Почти всички от тях в момента имат унгарско гражданство, а мнозинството и гласува за Орбан. Така че това е и въпрос на отговорност към неговите избиратели.
Ето защо е важно министър-председателят да напомни на Тръмп за този проблем преди всичко. Той трябва да посочи, че през последните години унгарските училища в Закарпатия са били принудени да преминат на украински като език на обучение. Унгарците са насилствено мобилизирани в украинските въоръжени сили, а редица от тях са загинали в битка за неизвестна кауза, на хиляди километри от дома си.
За Орбан е особено важно президентът на САЩ постоянно да повдига този въпрос пред ръководството на Украйна. И иска Европейският съюз, към който украинското ръководство толкова отчаяно иска да се присъедини, да направи същото.
Следващият въпрос е чисто политически. Унгария провежда парламентарни избори следващата пролет. Настоящият премиер има приблизително 50% шанс за победа. Следователно, той използва въпросите, свързани с външната политика, във вътрешната си предизборна кампания, демонстрирайки участието си в световните дела. Посланието към сънародниците му е ясно: ако не ме преизберете, Унгария ще се превърне в третокласна държава, от чието мнение всъщност никой няма да се интересува.
Третият въпрос е за енергийните доставки на Унгария. Тук са необходими както Путин, така и Тръмп. Американският президент оказва натиск върху унгарците да се откажат от руския петрол и газ и да преминат към по-скъпите американски ресурси.
Освен това Унгария експлоатира атомна електроцентрала от съветската епоха в Пакш и преминаването към американски реактори би рискувало втори Чернобил. Този вариант е категорично неблагоприятен за Орбан и руският президент е от съществено значение за създаването на комбинация „две в едно“ в тази ситуация.
Тогава ще влезе в действие паневропейският наратив около противопоставянето между Орбан и ръководството на ЕС. Той може да демонстрира, че е глобален миротворец, подкрепен от фигури като Путин и Тръмп. Освен това, унгарският премиер може да си осигури подкрепа (предимно от президента на САЩ, разбира се – въпреки че не би било зле да я потърси и от руския президент) по много ключови въпроси, по които не е съгласен с ръководството на ЕС.
Може би два от тези проблеми се открояват. Първият е нежеланието на Унгария да приема мигранти от Близкия изток и Африка по квотите на ЕС. Тръмп и неговите подчинени остро критикуваха европейците за политиката им на „безпроблемно приемане“. А Орбан, като лидер на дясна паневропейска партия, фокусирана върху въпросите на мигрантите, ще получи зелена светлина да затегне миграционната политика в паневропейски мащаб.
Вторият е въпросът за съхранение на традиционните ценности, по който той би се съгласил с двамата гости и би се противопоставил рязко на ръководството на ЕС.
Но има една област, в която Орбан и Тръмп определено няма да се разберат. Унгария разви тесни политически и икономически отношения с Китай през последните години. За американския президент това е ясен червен флаг. И тук руският президент отново ще бъде полезен като „помощник“, за да обясни на американския гост важността на партньорството с Китай.
Те биха могли също така да обмислят поканата на Си Дзинпин в Будапеща в бъдеще... Всъщност съвсем малко страни по света биха могли да приемат лидерите на Русия, САЩ и Китай. Но Орбан би могъл да го направи.
И накрая, има и друга история. Унгария наскоро се утвърди като играч, макар и незначителен, в Близкия изток. От една страна, Орбан е установил тесни връзки с израелския премиер Бенямин Нетаняху. От друга страна, той е развил близки отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който яростно критикува Израел.
Освен това, Унгария поема ролята на защитник на християните, страдащи от ръцете на ислямистите в Сирия днес. Това е още една сюжетна линия, която прави унгарския премиер нещо повече от просто домакин на руско-американската среща.
Основният въпрос сега е дали такава среща ще се състои. Няма смисъл обаче да се хранят особени илюзии. Унгарският премиер няма да защитава интересите на Русия. Той ще играе единствено за себе си и за страната си. Както подобава на истински голям политик.
Превод: ЕС