/Поглед.инфо/ В течение вече на няколко години Крим и войната срещу присъединяването му към Русия са основна тема в геополитическите процеси и в медиите. Интересно е обаче да се знае повече за историята на Крим и за това каква роля играе полуостровът в историята на Русия.

Архивните материали на Външното министерство на Русия, значителна част от които се публикуват за първи път, възкресяват събитията, свързани с влизането на Крим в състава на Руската империя, разказват за неговото политическо, икономическо и културно развитие, за героизма на неговите защитници и за дипломатическите усилия за преодоляване на негативните последици от Кримската война, за трагичните страници в неговата съдба и през годините на Гражданската война.

Изданието предизвика голям интерес не само за специалистите, но и сред широк кръг читатели.

Из документалния сборник, посветен на историята на Кримския полуостров от началото на XVIII век до подписването на Договора за образуване на СССР на 30 декември1922 г.

Ижевск, 2018 г.

Редакционна колегия:

В.Г. Титов (председател)

Н.М. Баринова, Ю.А. Петров, Е.И. Пивавар, А.В. Юрасов

Из увода

С връщането на Кримския полуостров в състава на Русия забележимо нараства интересът към неговата история, към мястото и ролята му в съдбата на нашата страна. Говорейки пред депутатите на Държавната Дума и членовете на Федералния съвет на Федералното събрание на 18 март 2014 г. във връзка с обръщението на Република Крим и Севастопол за приемане в състава на Руската федерация, президентът на Русия В.В. Путин подчерта: “В Крим всичко е пронизано от нашата обща история и от гордост. Неговият духовен подвиг - обръщането към православието - предопредели общата културна, ценностна и цивилизационна основа, която обединява народите на Русия, Украйна и Беларусия. В Крим са гробовете на руските войници, с чието мъжество през 1783 г. Крим е бил взет в Руската държава. Крим - това е Севастопол, град-легенда, град с велика съдба, град-крепост и родина на Руския черноморски военен флот. Крим - това са Балаклава и Керч, Малахов курган и Сапун-гора, всяко от тези места е свято за нас, това са символи на руската войнска слава и невиждана доблест”.[...]

Документите в архивите АВПРИ и АВПРФ, засягащи по някакъв начин Крим, безусловно са значително повече от тези, които са подбрани за изданието. Критерии за подбора, освен тематиката, бяха уникалността на материалите, в частност международните договори на Русия, особената ценност и важносттта на документите в архивите на Външното министерство (МИД). Хронологичните граници на сборника, обхващащи събитията от началото на XVIII век до 20-те години на XX век, са определени от особеностите при формирането на документалните фондове на архивите на МИД на Русия, в които се пазят материали по въпросите на външната политика и международните отношения от петровската колегия по външните работи, което постави долната хронологична граница на изданието. Завършват сборника Декретът на ВЦИК и на СНК на РСФСР за Автономната Кримска съветска социалистическа република от 18 октомври 1921 г. и Договорът за образуването на Съюза на съветските социалистически републики от 30 декември1922 година.[...]

КРИМ: ИСТОРИЯТА В ДОКУМЕНТИ

Историята на Крим е много увлекателна картина - в нея се сменят един с друг таври, гърци, римляни, скити, сармати, византийци, хазари, генуезци, славяни, татари. Тя е част от историята на нашата страна - от самото й начало. Руските отряди, насочващи се в своите походи към Черно море, са познавали добре тези брегове. А самите походи са влияели върху ситуацията в Крим. Светослав разрушава държавата на един от важните кримски играчи - Хазарския каганат, и разтърсва устоите на на друг - могъщата империя на ромеите (Византия). Но помъдрелите от многовековния опит ромейски елити са предпочели да противопоставят силата на оръжията на силата на вярата. Благодарение на избора на руските князе и на убедителността на православните проповедници Русия приема християнството. [...]

Установяване на отношенията

В XIII век и Русия, и Крим са нападнати от татаро-монголското нашествие и стават част от обширния улус Джучи (Златната орда). В хода на разпадането на тази гигантска държава от нея се освобождава Великото Московско княжество и се образува Кримското ханство. През 1449 година в Крим се утвърждава джингизитът Хаджи Гирей (Герай) - основател на династията на Гиреите (Гераите). За разлика от Москва, при разпадането на улус Джучи Крим не придобива суверенитет, а само сменя покровителя си.

От 1478 г. Кримското ханство става васал на Османската империя. Османските владения в Крим влизат в санджака Кефе, включващ юго-западната част на Кримския полуостров, Южния бряг на Крим, Керченския и Таманския полуострови. Назначаването и смяната на хановете от рода на Гиреите сега става със санкции от Истанбул. Османската империя се стреми да доминира в Северното Причерноморие. Но и Московската държава бързо се превръща във водеща сила в изтока на Европа. Тогавасъдбата на Крим зависи от борбата по линията север-юг. [...]

През 1507 г.започват кримските набези над Московската държава. Степта на Северното Причерноморие става пространство на войната, а Крим - източник на постоянна заплаха за Русия.

През лятото на 1552 г., по време на Казанския поход на Иван IV, хан Девлет Гирей обсажда Тула, но е отблъснат. Московските войводи преследват и разбиваттатарите при река Шиворон. Разбирайки, че Казан е паднал, Девлет Гирей предлага мир, но иска подаръци, за да е по-здрав мирът. През лятото на 1555 г. Девлет Гирей тръгва към Тула с 60-хилядна войска, примамва руснаците в степта, където им дава успешен за него бой.

През 1556 г. царят минава в контранастъпление, като отправя войската под командването на М.И. Ржевски към Перекоп. При Днепър към тях се присъединяват 300 черкасци, т.нар. Черкаски казаци. Ржевски завладява татарските коне и добитък, след това превзема Очаков, който се защитава не само от татарите, но и от турците.

Научавайки за началото на Ливонската война, Девлет Гирей тръгва на поход през зимата на 1558 г. Но русите изкарват насреща му значителни сили и ханът отстъпва, мръзнейки по пътя с хората си. През пролетта на 1559 г. княз Д.И. Вишневецки разбива кримляните при Азов. А.Ф. Адашев, спускайки се с лодки в устието на Днепър, слиза в Крим, опустошава крайбрежието и освобождава руските и литовските пленници. Ханът гони Адашев нагоре по Днепър до праговете, но не се решава да го нападне. [...]

Кримското ханство става това парче от златната орда, което устоява в борбата с Иван IV. Не става дума само за стабилността на отбраната на Крим и за Ливонската война. След като русите разоряват Очаков, в борбата с Русия започва да се вмъква Османската империя, стояща зад гърба на Кримското ханство. Султанът дори се подготвя за поход към Астрахан. Но руско-турските войни ще започнат чак в следващото столетие.

През пролетта на 1571 г. Девлет Гирей отново тръгва към Москва. Иван Грозни със своите опрични войски не успява да спре нашествието.

Татаритеизгарят посевите и разграбват околностите на столицата, прогонват много хиляди души. Но през

1572 г. войски под командването на Воротински нанасят поражение на Девлет Гирей при Молоди.

През 1577 г. Девлет Гирей умира от чума. Неговият син Мехмед Гирей съобщава дружелюбно на Иван Грозни за своето възцаряване. Едновременно той напада Реч Посполита. Зарадван от такъв обрат на кримската политика, Иван Василевич праща на Мехмед Гирей посланик с поздравление, с богати дарове и с обещание за ежегодно изплащане. Обаче пак не успяват да се договорят и руско-кримските стълкновения продължават с променлив успех.

При Иван IV е построена укрепена линия, състояща се от верига градове, покрайнини, струпвания по линията от град Алатир чрез Шацк, Орел,

Новгород-Северски към Путивел. През 1586 г. е основан град Воронеж,а през 1593 г. – Белгород... При цар Фьодор е построена нова отбранителна линия: Ливни – Елец – Курск – Воронеж – Белгород. Русия прави още една крачка на юг.

[...]Но Кримското ханство остава постоянна заплаха за православното население на Русия и Украйна. В Кафа през XVI век са продавали 10–20 хил. роби на година. Османската империя превръща Черно и Азовскоморе в свое “вътрешно езеро”, забранявайки всякакво чуждестранно корабоплаване в него. [...]

Езикът на дипломацията и гласът на оръдията

[...]Документите, представени в този сборник, започват с последния акт от XVII век, от зората на XVIII век - с Константинополския мирен договор от 1700 г. между Руската и Османската империи. Владетелите се надяват на прекратяване на “разврата и враждата”, но напразно - още не един и два пъти ще се разгаря конфликт между двата гиганта на Причерноморието.[...]

XVIII век започва оптимистично за Русия - след походите 1695-1696 г. тя, според Константинополския мир, получава Азов. Но на Петър Първи му предстои да загуби тази крепост след неуспешния Прутски поход от 1711 г. […]Между войните обстановката в степите става по-безопасна, но руско-турските войни следват една след друга. [...]

През февруари 1737 г. татарите нападат с огън и меч украинските земи, като убиват и вземат в плен над 5 хил. души. През май 1737 г. войските на фелдмаршал П. Ласи нахлуват в Крим... и разоряват Карасубазар. През юни-юли при река Карасу русите отбиват атаките на 70-хилядната армия на кримския хан, след което напускат Крим.

[...]Успешни са действията в другите направления: удържана е победа на руските войски през 1739 г. при Ставучани в Молдавия. Руската армия превзема Очаков, Кинбурн, Хатин и Яси. В тази война съюзник на Русия е Австрия, но тя претърпява неуспех и излиза от войната с Османската империя. Руското ръководство не рискува да продължи войната и сключва Белградския мир през 1739 г., според който получава само Азов, но без да строи в него укрепление... Русия получава право да построи крепост на донския остров Черкас, а Османската империя - в устието на Кубан. Русия както и преди не може да държи флота си в Азовско и Черно морета. Търговията по Черно море както и преди, е само с кораби на Османската империя.

Войната през 1735-1739 г., макар до не води до съществени териториални придобивки, обезопасява границите на Руската империя с Кримското ханство... Татарските набези практически се прекратяват - ханът се бои да провокира Русия.[...]

Управлението на Екатерина II става решаващо за съдбата на Крим. Още в самото му начало в доклада на канцлера М.И. Воронцов проблемът се поставя ребром: “Полуостров Крим е толкова важен с местоположението си, че наистина може да се смята за ключ на руските и турските владения. Докато той остава в турско поданство, винаги ще застрашава Русия, а напротив - ако се намира под знака на руската държава или пък не е зависим от никого, то не само би била утвърдена надеждно и стабилно безопасността на Русия, но тогава под нейна власт ще се намират Азовско и Черно море, източните и южните страни ще се страхуват и тя би привлякла към себе си цялата търговия”.[...]

През 1768 г.нарастването на противоречията между империите води до нова руско-турска война. По време на военните действия руските представители пробват възможността да намерят в самото Кримско ханство привърженици на прехода към протекторат на Русия, и небезуспешно. На 3 септември 1770 г. старшите мурзина буджацката и едисанската орди се заклеват към Русия пред генерал-майор А.А. Прозоровски.

На 5 май 1771 г. армия под командването на княз В.М. Долгоруков напредва към Крим. Стигайки на 12 юни до Перекоп, Долгоруков го превзема и на 14 юни влиза в Крим. Войската на Ф.Ф. Шчербатов... тръгва към Крим от изток.... На 18 юни Шчербатов превзема с щурм Арбат. Двете армии вървят към сливане една с друга. Хан Селим II Гирей бяга от Крим. Взаимодействайки си с ескадрата на вице-адмирал А.Н. Сенявин, Долгоруков превзема Кафа, а след това - Бахчисарай. Руските войски завземат целия Крим.

Русия заплашва също принадлежността към ханството на народите от Северен Кавказ, част от чиито представители започват да се домогват до руско поданство... И в Крим има влиятелни сили, готови да поддържат идеята за отделянето на Крим от Османската империя.Сега трябва да се намери руско подставено лице, което да оглави самостоятелното Кримско ханство. Екатерина обсъжда този въпрос с Долгоруков, като одобрява властта да се предаде от Селим Гирей в полза на Сахиб Гирей.

[...] На 1 (12) ноември 1772 г. в Карасубазар е подписан мирният договор... за “вечна дружба и доверие между Всеруската империя и татарската област, без притеснение за вяра, закони и свободи”.[...]

На 10 (22) юли 1774 г. е подписан Кючук-Кайнарджийският мирен договор, според който Крим е обявен за независим от Османската империя. Русия получава крепостите Керч, Еникале и Кинбурн, правото да строи укрепления в Азов, а също - значителна част от степите между Днепър и Буг. Русия вече може да строи Черноморски флот и той е имал правото да минава през Босфора и Дарданелите. При това договорът изброява не само това, което Русия получава, но и това, което дава от заетите от руските войски земи, което създава впечатление за отстъпчивостта на Екатерина II. Започналото въстание на Е.И. Пугачев изисква бързо завършване на войната. Османската империя нарушава мирния договор, като обвинява Русия за същото.

През 1775 г. турски отряд се намесва във вътрешните борби в Крим, осигурявайки идването на власт на протурски настроения Девлет IV Гирей. За Русия не е тайна, че обкръжението на хана се стреми да върне Крим под диктата на Османската империя.

Русия разчита на Шахин Гирей. Екатерина II, запознала се с него по време на пристигането в Петербург, пише: “Това, мисля аз, е най-любезният татарин, който може да се намери: той е красив, умен, по-образован , отколкото тези хора изобщо може да са образовани; пише стихове; той е само на 25 години; той иска всичко да види и знае; всички го обикнаха”.

На 7 октомври 1776 г. Екатерина II одобрява завземането на Перекоп - ключа към Крим. След това корпусът на генерал-поручик княз А.А. Прозоровски

влиза в Крим и разбива Девлет Гирей. С поддръжката на Русия ногаите извън Крим провъзгласяват за хан Шахин Гирей... Той е прехвърлен в Крим и моли руските войски да останат там.[...]

Руските войски умишлено са били управлявани от местните, “за да може всеки да дава гласа си без страх и принуда”. На 25 август 1777 г. Екатерина II официално поздравява Шахин Гирей с встъпването му на престола...

Смяната на властта в Крим предизвиква възмущението на Константинопол... Императрицата признава пред своя консул в Константинопол А.С. Стахиев, че “отношенията ни с Портата вече са твърде близко до степента на неприятната им развръзка чрез война”. А за война в Черно море Русия за момента е била готова по-малко, отколкото след десетилетие. Благодарение на изкуството на дипломатите в този момент успяват да избегнат войната.

Шахин започва да прави преобразувания, подражавайки на Руската империя... Но от Шахин не се е получил Петър I. Избухва въстание, през 1782 г. на страната на въстаналите минава ханската гвардия, и Шахин бяга под защитата на руските войски, които потушават въстанието. [...]

Потьомкин става главен идеолог на присъединяването на Крим. Под негово ръководство е изготвена записка “За Крим”, в която се предлага план както на военната операция за завземане на полуострова, така и за неговото присъединяване към Русия... Предстоящата акция е обсъдена в Колегията по външните работи. Заради опасността от война с Османската империя са разгледани обстойно възможните последици и необходимите дипломатически мерки в Европа.[...]

На 14 декември 1782 г. Екатерина изпраща до Потьомкин “най-секретно предписание: “... Вследствие на нашата воля за присвояване на този полуостров и за присъединяването му към Руската империя обявяваме Ви с нашето пълно доверие и със съвършено потвърждение, че Вие няма да изпуснете нито удобното време, нито начините, зависещи от Вас, за изпълнението на това...”. Потьомкин е трябвало да “завърже близки връзки сред татарските народи,да внедри в тях доброжелателство и доверие към нашата страна, и когато се окаже нужно, да ги склони да ни пратят молба да ги приемем в наше поданство”. Получавайки ценните указания, Потьомкин се отправя на юг и лично ръководи присъединяването на Кримското ханство към Русия. Шахин Гирей се отрича от престола в полза на императрицата.

На 8 (19) април Екатерина II обявява присъединяването на Крим към Русия.

[...]

Османската империя признава извършеното и на 28 декември 1783 г. подписва Константинополската конвенция, в която се потвърждават границите на Османската империя с новите граници на Русия, които преди са били граници на Кримското ханство.

С указ на Екатерина II от 2 февруари 1784 г. е създадена Таврическа област, намираща се под управлението на Потьомкин. С това се подчертава, че с историята на Кримското ханство е свършено и Русия връща на картите Таврия - названието от гръцките времена...Основан е главният град на Таврия - Симферопол.[...]

Прието е също решение за строителството на Севастопол като база на флота. В него голяма роля играят А.В. Суворов, Д.Н. Сенявин, Ф.Ф. Ушаков

и др. Пръв управител на Таврическа област става генерал В.В. Каховски. В управата са включени и местни велможи.[...]

Австрийският император Иосиф II прави извода, че мощта на Русия е достатъчно велика, за да встъпи с нея в съюз срещу Османската империя.

На 13 август 1787 г. Османската империя обявява война на Русия. На страната на Русия застава Австрийската империя. Османската империя отново е разгромена.

***

Както се вижда от публикуваните документи, вече след завземането на Очаков от Потьомкин през декември 1788 г. Османската империя започва да скланя за мир, но както пише посланикът

Я.И. Булгаков, задържащият се в Константинопол “английски посланик, пруският посланик и шведският министър с техните натяквания започват отново да бесуват,... проповядвайки за слабостта и недостатъците на Русия и императора”. В резултат - на Османската империя се налага отново да изпита унижение с падането на Измаил през 1790 г.

На 29 декември 1791 г. (9 януари 1792 г.) в Яси е сключен мир, който закрепва Крим и Очаков към Руската империя и отмества границата до Днестър. В останалото страните потвърждават Кучук-Кайнарджийския договор.

Под сянката на двуглавия орел

През 1796 г. Крим влиза в Новоросийската губерния. След нейното разделяне през 1802 г. - влиза в Таврическата губерния.На границата между вековете Крим е бил слабо населен. Руски език разбират само в градовете. Да се пресича планината е трудно и опасно. [...]

На 23 февруари 1804 г. е взето решение за превръщането на Севастопол във военно пристанище и за за изнасянето оттам на търговското пристанище.

Главно търговско пристанище на Крим става Феодосия, но нейните възможности са недостатъчни. Цял комплекс от документи е посветен на организацията на новото пристанище в Керч през 1821-1827 г.

Интересна страна на руската външна политика, свързана с дейността на пристанищните власти, е борбата с търговията на роби. Макар в Русия да се запазва търгуването с хора на вътрешните пазари, турската търговия с роби, хванати в други страни (преди всичко в Кавказ), се смята нечовешка и нетърпима. Османските кораби с роби, намиращи се в руски пристанища заради лошо време, са принудени да се разделят с живия си товар.

Документите характеризират движението на населението... в полуострова: напускането на Крим от страна на турци и други мюсюлмани, пристигането на християни от Османската империя.

[...]

През 1815 г., след Реставрацията във Франция, Ришельо получава покана да оглави правителството и напуска Русия. Но в сложната политическа ситуация, която е описана в публикувано в сборника писмо до Александър I, Ришельомоли императора “в случай на неуспех да му предостави... приют в Крим”.

След смъртта на херцог Ришельо имението в Гурзуф преминава към губернатора М.С. Воронцов.... Крим живее не само със своите специфични грижи, но и с живота на цялата страна.[...]

Изглеждало е, че през XIX век Крим вече не е заплашен от военни заплахи. Но му предстои да преживее война, която ще влезе в историята като Кримската война. Успехите на източната политика на Русия... се сменят с трудности. Нарастването на противоречията между Руската и Османската империи води до война, която Николай I обявява на поданиците си с манифеста от 20 октомври 1853 г.... Ситуацията не вещае заплаха за Крим. Руската армия се придвижва във Влахия, а Черноморската ескадра, оглавена от П.С. Нахимов, разгромява турците при Синоп. Във войната обаче се намесват Великобритания и Франция. През юни-юли 1854 г. флотът на съюзниците с 89 бойни кораби се приближава до Севастопол и блокира в бухтата му основните сили на Черноморския флот на Руската империя (36 бойни кораби). На 14 септември 1854 г. ... започва десант на армиите на съюзниците близо до Евпатория. На 20 септември 1854 г. союзниците разбиват при Алм руската армия, командвана от А.С. Меншиков, който отстъпва към Бахчисарай, откривайки на противника пътя към Севастопол, защитен само откъм морето с 8 батареи. Съюзниците обаче се отказват да атакуват Севастопол, което дава време за подготвяне на отбраната му.[...]

Обраната на Севастопол оглавява началник-щаба на Черноморския флот вице-адмирал В.А. Корнилов... Известна пасивност на противника в началото на обсадата позволява на севастополци под ръководството на Е.И. Тотлебен да построят силни наземни укрепления.

На 17 октомври 1854 г. започват постоянни бомбардировки на Севастопол по суша и море. В този ден загива В.А. Корнилов. Отбраната де факто оглавява вице-адмирал П.С. Нахимов.

[...]

След неудачната атака на генерал С.А. Хрульов срещу Евпатория, където се намира османският корпус па Омер паша, А.С. Меншиков е заменен от М. Д. Горчаков на поста главнокомандващ... Контра-адмиралът загива на 19 март 1855 г.

...40-хилядният гарнизон на Севастопол се отбранява срещу 170-хирядната армия на съюзниците... Освен това, на 26 януари 1855 г. във войната влиза Сардинското кралство и към Севастопол пристигат 15 хил. италианци.

... На 8 март П.С. Нахимов е произведен в адмирал…На 10 юли 1855 г. той загива.[...]

На 11 септември 1855 г. съюзниците превземат развалините на Севастопол... В отчета на министъра на външните работи на Русия А.М. Горчаков до Александър II за 1855 г. се констатира: “Единадесет месеца ожесточена борба, 4 млрд. похарчени средства, над 100 хил. убити в сраженията и траншеите или умрели в болниците, а като резултат - димящи развалини, над които господстват нашите оръдия - такъв е балансът на успехите, постигнати от съюзниците на такава висока цена”.

... На 18 (30) март 1856 г. е сключен Парижкият мирен договор, който гарантира относителна неутралност на Черно море. Руската и Османската империи могат да държат там само ограничено количество леки кораби... За Руската империя забраната да има пълноценен Черноморски флот е болезнено ограничение на суверенитета.[...]

Основна грижа на руската дипломация в черноморското направление става ликвидирането на ограниченията, наложени на Русия от Парижкия мир. Тази цел е постигната след разгрома на Франция във франко-пруската война.

***

На 1 (13) март 1871 г. Конференцията приема Лондонската конвенция, която отменя разделите XI, XIII и XIV на Парижкия трактат от 30 март 1856 г. и специална конвенция за неутрализацията на Черно море. Османската империя обаче има правото да отваря проливите в мирно и военно време за военни съдове на дружествените и съюзните държави, за руския военен флот проливите остават затворени. Черноморският флот е трябвало да се създава отново от нулата.

...В периода на реформите на Александър II и след тях Крим все по-активно е въвличан в модернизация... През 1899 г. е построен Керченският металургичен завод. През 1900 г. в Керч е прокарана железница. Засетите площи на полуострова се увеличават над три пъти... Селяните арендоват земи на помещиците...

През 1863 г. в Кримима 63 предприятия (184 работници, а в началото на XX век - вече 264 (ок. 15 хил. работници). Усилва се притокът на население от континента, основно руснаци и украинци, а също - немци... Миграционните процеси през 1870-те години довеждат до това, че кримските татари губят надмощието си в структурата на населението на Крим. Преброяването на населението през 1897 г. констатира относителен превес в етническия състав на населението на Крим на руснаци и украинци: заедно те съставят 44,9 % от населението (руснаци - 33,1 % и украинци – 11,8 %). делът на кримските татари е намален до 35,6 %. [...]

През 1874 г.започва развитието на климатолечението в Евпатория... Южният бряг на Крим от края на XIX век става популярно място за отдих, тук се заселват писателят А.И. Чехов и поетът и критик М.А. Волошин... В Крим почиват Александър III и Николай II... Тук се осъществяват преговори на императора със задгранични делегации.

...

В годините на Първата световна война 1914–1918 г. корабите на Черноморския флот, базирани в Севастопол, водят борба срещу корабите на Османската империя и съдействат за настъпването на руските войски на изток в Мала Азия.[...]

Революционни бури

След събарянето на самодържавието борба за влияние на полуострова водят Съветите и татарските националисти. През март1917 г. е образуван Временен Кримско-мюсюлмански изпълнителен комитет (Мусисполком) начело с Н. Челебиджихан (Челебиев, Челеби), избран за мюфтия. Комитетът изразява подкрепа на Временното правителство и настоява за автономия в състава на Русия.[...]

На 19 март 1918 г. в Крим е провъзгласена Съветска социалистическа република Таврида. Но във връзка с Бресткия мир започва придвижване на австро-германски войски и на 18 април немците влизат в Крим.

На 17 юни в Крим е създадено правителство на генерал М.А. Сулкевич - потомък на литовски татари, който не владее кримско-татарски език, но е поддържан от кримските татари. Той възстановява земевладенията на помещиците и вакъфните земи, част от чийто урожай отива при татарските бедняци, въвежда кримско гражданство. Но юридическо признаване на суверенитета на Крим не последва. Затова пък немците извеждат от севастополското военно пристанище запаси за сумата 2,55 млрд. руб. След поражението на Германия в световната война

нейният флот напуска Севастопол, където на 25 ноември 1918 г. влизат флотът на Антантата и френски войски. На 16 ноември М.А. Сулкевич е сменен на поста глава на правителството от противник на независимостта на полуострова. В Крим влизат войските на А.И. Деникин...

Съветска Русия обявява Бресткия мир за недействителен. През януари 1919 г. Червената армия напредва към Украйна... На 18 април съюзниците сключват примирие с болшевиките... На 21 април съюзниците напускат Севастопол, завличайки средствата на Кримската банка. Властта преминава към ВРК, а на 29 април в Севастопол влизат частите на РККА.

В Крим е провъзгласена Кримската Съветска Социалистическа република (КССР).Сформираното в началото на май правителство оглавява братът на В.И. Ленина - Д.И. Улянов. С цел нормализиране на отношенията с татарите е създадено мюсюлманско бюро при Кримския обком на РКП(б). Етническите кримски татари са включени в състава на правителството.[...]

На 1 юни 1919 г. е създадено обединение (съюз) на съветските републики на Русия - Украина, Крим, Латвия, Литва и Беларусия... Белите държат източната част на рапубликата, на 18 юни те правят десант в района на Коктебел... Това принуждава червените войски да напуснат спешно Крим.

На 7 септември по решение на Деникин от Таврическа и Херсонска губернии е образувана Новоросийска област с център Одеса... Татарските националисти агитират против мобилизацията в Крим. На 9 август... са забранени и минават в нелегалност. [...]

На 4 април 1920 г. командващият въоръжените сили на юга на Русия Деникин отива в оставка и го сменя генерал П.Н. Врангел... На 8 октомври П.Н. Врангел санкционира културно-религиозната автономия на татарите и запазването на вакъфите...

На 13 ноември 2-ра конна армия под командването на Ф.К. Миронов завзема Симферопол. На 15 ноември пада Севастопол, на 16 ноември - Керч. Част от армията на П.Н. Врангел успява да се евакуира в Турция и България, след това в Кралството на сърбите, хърватите и словенците. На 126 кораба отплуват 145,693 хил. души...

Болшевишкото ръководство се възползва от ситуацията и за разгромяване на... махновците... Н.И. Махно събира отново своите сили и води война с болшевиките до втората половина на 1921 г.[...]

По данни от преброяването на населението през 1921 г. на полуострова живеят 720,3 хил. души, руснаците и украинците са 51,5 %, кримските татари - 25,9 %, евреите- 6,8 %, немците - 5,8 %, гърците 3,3 %.

След установяването на съветска власт в Крим на 21 декември 1920 г. е приет декрет “За използването на Крим за лечение на трудещите се”, който служи като основа за съветската санаторно-курортна система в Крим....

В резултат на мащабна дискусия... е взето решение, че Крим няма да е самостоятелна съветска република...

На 18 октомври 1921 г. е създадена автономната Кримска Социалистическа Съветска република в състава на РСФСР...

На 7 ноември... Всекримският Учредителен конгрес на Съветите приема Конституцията на Кримска ССР.

... Кримска ССР приема и въвежда в действие всички законодателни актове, които действат в РСФСР...

На 29 декември 1922 г. председателят на съвета на народните комисари на Кримска АССР Сахиб Гирей Саид-Галиев...подписва Договора за образуване на СССР.

Шубин А.В.,

доктор на историческите науки

(В сборника са включени документите, свидетелстващи за посочените събития - бел. съст.)

***

РЕСКРИПТ ОТ ИМПЕРАТРИЦА ЕКАТЕРИНА II ДО ПОСЛАНИКА НА РУСИЯ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И.М. СИМОЛИН

С[анкт]-Петербург, 26 март 1784 г.

По Божията милост ние, Екатерина Втора, Всеруска императрица и самодържица...

Благородни и нам любезно верни!

Присъединяването на Крим, Таман и Кубан към нашата империя, извършено без изваждзане на меч, следователно и без проливане на кръв човешка, ще състави разбира се, в рода на родовете достойна за отбелязване епоха. Затова и пак поради естествената важност на самото придобиване ние възприехме титлата царица на Херсонес Таврически с древно наименование Кримски полуостров, а заедно с това и титлата господарка и велика княгиня на Полоцка, Витебска и Мстиславска, на древните руски княжества, върнати нам обратно от Русия. [...]

АВПРИ, ф. 36, оп. 1, д. 392, л. 14–14 об. Подлинник. Рус. яз.

ДЕКРЕТ на Всеруския Централен Изпълнителен Комитет и на Съвета на Народните Комисари за Автономна Кримска Съветска Социалистическа Република

18 октомври 1921 г.

[...]

1. Да се образува Автономна Кримска Социалистическа Република като част от РСФСР в границите на Кримския полуостров от съществуващите окръзи: Джанкойски, Евпаторийски, Керченски, Севастополски, Симферополски, Феодосийски и Ялтински.

Забележка. За разрешаване на въпроса за северните граници на Крим да се състави Комисия в състав представители на Народния комисариат по вътрешните работи на РСФСР, Украинската Социалистическа Съветска Република, Кришмската Съветска Социалистическа Република и Народния по националните дела, чието решение се утвърждава от Всеруския Централен Изпълнителен Комитет.

2. Апаратът на държавната власт на Автономната Кримска Социалистическа Съветска Република се съставя съгласно Конституцията на РСФСР от местните Съвети на Централния Изпълнителен Комитет и на Съвета на народните комисари на Кримската Социалистическа Съветска Република.

[...]

3. За управление на дейностите в Автономната Кримска Социалистическа Съветска Републикасе учредяват Народни комисариати:

1) за вътрешните работи 2) юридически, 3) за просвета, 4) здравеопазването, 5) социалното осигуряване, 6) земледелието, 7) продоволствията, 8) финансите, 9) по труда, 10) на Съвета на народното стопанство, 11) Работнтическо-селския контрол, 12)

За връзката с народа и управлението на комуналното стопанство и по статистика.

[...]

  1. в) Външните работи и външната търговия остават изцяло в компетенциите на комисаратитеи на РСФСР, които създават съответните представителства при Съвета на народните комисари на Кримската Социалистическа Съветска Република.

[...]

9. За всички финансови и технически средства Автономната Кримска Социалистическа Съветска Република се снабдява от общите средства на РСФСР. Забележка. При разпределянето на продуктит от местно производство исканията и нуждите на Крымската Социалистическа Съветска Република се удовлетворяват най-напред.

[...]

Подписали: Председател на Всеруския Централен Изпълнителен Комитет М. Калинин.

Председател на Съвета на Народните Комисари В. Ульянов (Ленин).

Секретар на Всеруския Цантраолен Изпълнителен Комитет А. Енукидзе.

(Собрание узаконений и распоряжений рабочего и крестьянского правительства; 1921 г. – М. – № 69. – С. 670–672).

* Черно на бяло