/Поглед.инфо/ Хаосът в днешната ни държава е предизвикан от нейния неудържим разпад!
Това предвещава нерадостно бъдеще, тежки драми, нескончаеми неуредици, вълнения и недоволства, които още повече ще задълбочат хаоса и ще ускорят разпада на държавата.
Този разпад не може да се регулира или прекрати нито постоянно действащо правителство, нито с председател на Народното събрание от получилата най-много гласове на изборите политическа партия, нито дори с подкрепата на всички политически партии. Той не може да бъде спрян и с повишаване на минималната работна заплата или на пенсиите. Защото е извън властта на всякакви политически комбинации, нагласи, съюзи.
Защото е разпад на буржоазната държава, която е изживяла своето време и в нея вече няма абсолютно никакви живителни сили.
Кризата е повсеместна и не подлежи на преодоляване в рамките на днешната социално-икономическа и политическа система. Толкова заболяването й тежко и неизлечимо.
Болестта на националната ни държава лесно се диагностицира по настроението в обществото, по начина на говорене и поведението на управниците, по престъпността, образованието, здравеопазването и дори по чистотата на населените места. Теза сфери на живота почти напълно са излезли от системата на управление и функционират неорганизирано, хаотично и все по-мъчително.
От моите приятели лекари знам, че целта на терапията на нелечимите болести е да се забави развитието на болестта, за да се продължи животът на пациента. Колкото по-дълго живее той със своето страдание, което се обезболява малко или много, толкова лечението си приема за сполучливо.
За разлика от човешкия организъм обаче, социалният се диагностицира и лекува с радикални средства. Ако целта е да се продължи агонията, приемана за естествено съществуване при по-трудни условия, то е необходимо да се уточни чия е тази политическа грижа. Защото тя не може да се припише на цялото общество и на всичките му политически субекти. Животът на една държава или едно общество не представлява същата ценност, какъвто е животът на който и да било човек. Обществото и държавата се нуждаят от по-радикални мерки, а често и да бъдат пожертвани в състоянието, в което се намират в момента, за да го преодолеят и придобият друг облик след това. Но за това са отговорни и длъжни не всички едновременно и в еднаква степен, а само тези, които се кичат с украсата, че са политици и държавници. И ако не успяват, те трябва да бъдат разпъвани на позорни стълбове, за да ги видят всички, че това са лъжци и мошеници, негодници.
Колкото по-дълго обаче продължава агонията на държава, толкова по-трагичен ще е краят. И толкова вероятността за възраждане ще бъде по-химерична.
Но някакъв изход все пак трябва да има. Живи хора сме и страданието не ни харесва. Нима хаосът, та дори и разпадът, да са вечни и вечно ще ни тровят? Нима е възможно ние да умрем, а заслужилите позорния стълб ще останат?
Когато една държава и нейното общество достигнат до такава степен на упадък и разруха, особено когато те са малки и бедни, неминуемо ще ги управляват бездарни политици и държавници, мислещи само за себе си и личните си облаги, неспособни да анализират и преценяват степента на разложението. Те са свикнали да ги управляват чуждите господари, а те обикновено нехаят, защото и техните грижи не са малко.
Нещата обаче са дошли да линията, когато все повече хора скоро ще кажат: Така повече не може да се живее!
Така повече не може да се живее, защото политическият живот се е превърнал в абсурден. Абсурдът позволява на някои хора да си въобразяват, че те владеят държавата и им е позволено да вършат, каквото намерят за добре. А останалите ги гледат и чакат с нетърпение какво ще кажат, за да го изпълнят. За съжаление, сред тях са и тези, които се обявяват за леви, а всъщност са продажници и негодници. Вместо те да казват истината, бързат да се вредят за служби.
Впрочем, всички бързат да се сдобият с някаква власт, защото това означава да могат да уреждат на работа и своите активисти и сътрудници по места. Не им вярвайте, че са се загрижили за държавата и че искат да я избавят от хаоса.
Държавата се управлява зле и това е основната причина разпадът да продължава с такава скорост, а общественото недоволство да расте опасно бързо.
Днешната нежизнеспособност на държавната власт е пряк резултат от извършените преди повече от 30 години радикални преобразования в нея и от смяната на социално-икономическата и политическата система. И още повече от “новия цивилизационен избор”, направен от партиите, за да стане България част от Европейския съюз и НАТО. “Европейските ценности” означават загуба на суверенитет, на йерархия на нравствени ценности и насаждане на най-груб стремеж към пари, успех, удоволствия и, за да настъпи времето, в което “всичко е позволено”. Когато “всичко е позволено”, държавата е немощна. Тя е лишена от реалната власт, която би следвало да притежава, за да организира обществото и овладява отклоненията и неспазванията на законите. Тогава тя си намира съответните управници. А те са почти всичките “от един дол дренки”, като различията между тях са незначителни и отнасящи се единствено до външния им вид. А иначе израженията им са еднакви на всичките.
Хаосът, разпадът и безизходицата вече се осъзнават от всички. Дори и услужливите медии започват, под диктовката на своите господари, да напомнят, че така няма да е редно да се продължава. Същото започват да повтарят и партиите. И дори се изнервят, защото вътрешният хаос им пречи да чуят гласовете от външните им господари, които доста настойчиво им напомнят, че търпението на всички се е изчерпало и че държавата ни ще бъде изхвърлена от всякъде, ако не се вземе в ръце.
Това прави вътрешната обстановка при цялата си елементарност и посредственост на тези, които я управляват, малко по-сложна, нервна и в известна степен опасна заради непредсказуемостта на всяка посредственост и политическа пошлост.
Обаче се видя колко слаби и неадекватни са партиите, когато са поставени на изпитание. Никоя няма нито план, нито програма, нито дори някаква скромна идея за преодоляване на трудностите в държавата. Най-неадекватни се оказаха от ГЕРБ. А лидерът им Борисов е изгубил представа за себе си. Още си въобразява, че е спасител и единствен грамотен политик с богат опит. И че от него зависи всичко, поради което е решен да вземе работите в ръцете си.
А неговите клакьори цвилят от радост.
Но делата в държавата не зависят от него. Те никога не са зависили от него!
Делата в държавата му бяха поверени за известно време и днес виждаме, че той просто си е оставил ръцете в тях и затова сме потънали в тази мръсна политическа кал.
Всичко му говори, че времето му е изтекло и че не е възможно да се върне заради него и отново да му поднесе властта на тепсия. Той обаче много иска!
Затова ще кажа, че политическият театър, в който някои участват със свои реплики, но самият сценарий се пише от други, какъвто е този на Борисов, става все по-бездарен и пошъл. Защото всичко в него е неграмотно съставено, зле написано. Да не говорим за изпълнителите. Последният най-показателен случай е представлението с участието на Борисов и неговите послушници от ръководството, на което се говореше за нова формула на политическия живот и с нови акценти в неговото конкретно политическо проявление в бита. С ръце в джобовете и с нервно движение напред-назад Борисов “наби канчетата” и масовката, и на министър-председателя, и на министрите. А и на цялото общество заедно с Народното събрание.
Толкова беше гнусно! Но на клакьорите им хареса и те с възхищение тълкуваха думите на своя любим герой и изпълнител на ролята.
Все пак имаше нещо полезно в това представление: видя се, че хаосът не е измислен, а разпадът е неудържим!
В тази суматоха би следвало БСП да е най-адекватна и веднага да извлече необходимите ползи както за себе си, така и за цялата държава. Но в своето израждане тя очевидно търси своите ползи и особено тези на ръководството й. И нищо повече. Позорно неадекватна е!
Тази тяхна неадекватност ще й се върне на изборите – когато и да са те. А колкото по-далеч са, толкова последиците ще бъдат по-драстични.
Единственият, който се държи достойно и умно, е президентът!
Той изразява една концепция за държавата ни и нейното управление, добре подготвена някъде в “колективния Запад”. Президентът е почтен човек, ползва се доверието на западните партньори и затова е толкова уверен в думите и поведението си. Войната с него ще опари някои от воюващите. И те скъпо ще заплатят за това, което безразсъдно вършат и говорят!
Президентът е свободен да прави това, което му позволява Конституцията, но неговите думи са тежки и точни. Затова и хората му вярват, доста политици се плашат от тях. Вярват му, защото казва истината, а другите лъжат и спекулират с нея, търсят личната си изгода и задоволяват жаждата си за власт. Но побеждава истината, а не спекулацията!
Но тези, които рушат истината, осмиват я и я обругават, за да я отдалечат от хората, трябва да знаят, че техните игри не могат да са безконечни и че винаги идва един момент, в който ще трябва да обяснят откъде черпят смелост, за да служат на каузи, които са противонародни и противодържавни. Такъв момент винаги настъпва; той е неотменим!
Точно това трябва винаги да помним и ние, защото е главното съдържание на политическия живот. Ако се вкопчим в думите или жестовете на политиците, които мразят и преследват истината, ще останем толкова далеч от реалността, колкото да не разбираме никога какво се случва в нея. Анализът и изводите ни ще бъдат в полза на въпросните политици, ала ще са напълно чужди на истината. А това означава да служим на заблудите и лъжите.
В този хаос и разпад един политически трус може да пренареди политическите реалности в страната, ала това няма да донесе кой знае какво. Само още напрежения, конфликти, опасности. Не се ли появи солиден политически субект с ясна идеология и политическа програма, ще бъдем постоянно нервни, разгневени, напрегнати. А хората все ще чакат нещо добро да се случи или някой да дойде и да сложи ред в хаоса.
Когато доброто дойде, да му мислят тези, които днес са се разпасали и дерибействат с държавата.
