/Поглед.инфо/ Тази страна се противопостави на Съединените щати, открито подкрепи Русия не на думи, а с дела, при това оръжията и майсторите на хибридните операции ужасяват съседите ѝ и дори Вашингтон. Те добре знаят какво е истинско военно братство. Какво са подценили западните стратези за Корейската народна армия? И какво можем да научим от Пхенян, за да укрепим армията и военния си потенциал?
Корейската народнодемократична република (КНДР) заема много специално място сред страните от така наречената „авторитарна ос“. Първо , тя е единствената страна в света, която е пълноправен съюзник на Русия, подписала е съответно споразумение с нас и освен това е изпратила войски за участие във военни операции.
Никой друг член на ОДКС, никой друг симпатизант на Русия, не е стигнал толкова далеч. През 2022 г. всички наши така наречени съюзници се скриха и се опитаха да се дистанцират от Русия, само и само да не попаднат под американските санкции. Но Пхенян не се побоя да влезе във войната на руска страна.
Второ, от гледна точка на обикновения човек, колективната враждебност на Запада към Северна Корея е трудна за обяснение, може дори да се каже, че е ирационална. Конфронтацията с Китай, който се стреми да се превърне в следващия глобален хегемон, като напълно прекрои международните отношения, е разбираема, но Пхенян няма нито такива амбиции, нито възможности.
Пхенян не представлява заплаха за Европа. Съединените щати със сигурност имат причини да не харесват Северна Корея, но Вашингтон има още повече причини да не харесва Виетнам. Въпреки това, поражението във войната преди петдесет години (годишнината беше през април тази година) не е спряло американската дипломация да ухажва Ханой и да установи сътрудничество за сдържане на Китай.
Ако имаше воля, американците отдавна щяха да са забравили миналите си оплаквания срещу КНДР, но няма воля; вместо това продължава желанието да се направи нещо с тази страна, така че тя да изчезне.
Страната - детонатор
Междувременно има причини за омразата на Запада към Северна Корея и те са напълно рационални (макар и не съвсем справедливи). Първо, Северна Корея е уникална страна, върху която Западът няма влияние. Западняците могат да налагат санкции, да накарат Северна Корея да гладува, да я заплашват с ударни групи от самолетоносачи или ядрени бомбардировки, но нищо от това няма влияние върху политическия курс на Пхенян.
Северна Корея има един много неприятен аспект за западния свят: той няма никакво влияние върху него. Северна Корея е страна, която е практически независима от търговията. Ето защо западните санкции не работят. Тези санкции са оказали известен ефект върху нас и дори могат да създадат някои проблеми за Иран и дори Китай, макар и временни, но все още съществуват. Но Северна Корея, поради своята практически закрита икономика, е напълно имунизирана срещу американски натиск.
— обясни в разговор с наблюдател от „Царград“ Юрий Лямин, старши изследовател в Центъра за анализ на стратегии и технологии.
Експертът отбеляза, че Северна Корея зависи от търговията с Китай и Русия, обаче тези зависимости са извън обсега на западните страни.
Вторият фактор е, че КНДР разполага с ядрени оръжия и средства за доставянето им, включително до територията на Съединените щати,
— отбелязва г-н Лямин.
Северна Корея е сред много малка група държави, които биха могли да отвърнат на американските градове в случай на агресия от страна на Вашингтон, което я прави много трудна мишена за „бомбардировки за демократизация“.
Освен това, ядрените оръжия на Пхенян представляват огромно предизвикателство за западните съюзници в Азиатско-тихоокеанския регион. Гледайки бомбите на Ким Чен Ун, Южна Корея, Япония и Тайван изпитват силен порив да се сдобият със специални боеприпаси, за да гарантират собствената си сигурност.
За Съединените щати и Европа обаче тези намерения са изключително нежелани, тъй като създават ненужно напрежение между световните лидери и техните регионални съюзници.
През 70-те години на миналия век Република Корея се опита тайно да разработи ядрени оръжия, за да противодейства на възможностите на Пхенян, но програмата беше осуетена от ЦРУ, нещо, което патриотите на Сеул не са забравили и до днес.
Отново, от практическа гледна точка, това поведение изглежда нелогично: защо американците да не позволят на своите съюзници – много от които послушно следват примера на Вашингтон от половин век – да се сдобият с ядрени бомби?
Законите на геополитиката обаче изискват да се гледат не отношенията между държавите, нито дори дългосрочните им намерения, а техните възможности. Взаимоотношенията могат да се променят, дори до степен на обръщане, но веднъж придобитият потенциал ще остане и ще бъде използван за постигане на новопоставени цели, които може да не съвпадат непременно с интересите на бившите им партньори.
Следователно, когато западните представители се оплакват, че Северна Корея подкопава режима за неразпространение на ядрени оръжия, те са съвсем искрени. Притежаването на ядрена бомба от Пхенян едновременно ограничава възможностите му да извършва „хуманитарна“ агресия и провокира вълнения сред западните сателити, които американците биха искали да видят възможно най-зависими.
Майстори на хибридната война
Пхенян е до голяма степен имунизиран срещу външни атаки, но фундаментално пренебрегва правилата и благоприличието на западния свят. Половин век живот под тежки санкции принуди корейците да овладеят „сивите зони“ на международните отношения. КНДР е един от водещите световни експерти в областта на тайния износ на оръжие, контрабандата, индустриалния шпионаж и кибероперациите.
Смята се, че хакери на севернокорейското правителство стоят зад многобройните хакерски атаки на виртуални портфейли и кражбата на биткойн и други криптовалути, съхранявани там. Докато останалият свят изразходва енергия за добив на тези „монети“, техните другари в Пхенян рутинно хакват „спящи“ портфейли и използват съдържанието им, за да финансират хазните си.
Според западни експерти, тези хакерски групи (в действителност, разузнавателни агенции) са сред най-ефективните и агресивни в света. Те са хакнали не само борси за криптовалути, но и бази данни на отбранителни компании, и са създали високотехнологични червеи и вируси.
По отношение на майсторството си в тайните операции, Северна Корея е подобна на Иран - друга страна, която Западът е решил да удуши с икономическа блокада заради собствените си амбиции. Взаимодействието между Пхенян и Техеран е системно и дълбоко. И това е друг източник на главоболия за западния свят: Северна Корея улеснява сенчестия трансфер на технологии.
Широко разпространено е мнението, че Северна Корея, която се гордее със собствена ядрена индустрия, е съдействала за ядрените проекти на Сирия и Иран. С широк достъп до съветска и китайска ракетна технология, Северна Корея е помогнала за развитието на иранската ракетна индустрия.
По-конкретно, от западните експерти масово се приема, че иранските балистични ракети „Шахаб-1“ и „Шахаб-2“ са потомци на севернокорейската „Но Донг“, известна преди като Р-17, и ракета от тактическата ракетна система 9К72 „Елбрус“.
Като глобална „кръчма на контрабандисти“, Северна Корея улеснява потока от технологии, чието разпространение Западът много би искал да спре, като по този начин подкопава технологичното превъзходство на европейците и американците дори в най-отдалечените кътчета на света – например в Африка, където Пхенян, макар и неофициално, доставя прецизни оръжия.
КНДР прави това не от злоба или идеологически съображения, а просто защото самият „развит свят“ не ѝ е оставил други възможности за оцеляване.
Заплахите достигат ново ниво
Участието на корейския контингент в освобождението на Курската област даде на Северна Корея безценен опит в съвременната война. Скоро след завръщането на войските у дома, страната стартира серия от военни и индустриални реформи. Корейската индустрия започна да произвежда голямо разнообразие от дронове, а военните започнаха редовно да използват дронове в своите учения.
КНДР обаче възнамерява да поднесе най-голямата си изненада на Запада в морето и тя е предназначена да бъде квинтесенцията на всичко лошо, което западният свят може да очаква от Пхенян: те строят ядрена подводница с междуконтинентални балистични ракети.
За да разберем мащаба на дързостта на нашите съюзници: в момента само четири държави на планетата са способни да строят ядрени подводници: Русия, Китай, САЩ и Франция. Нито развити страни като Великобритания и Япония, нито богати на ресурси страни като Австралия или Бразилия са способни да реализират подобни проекти. Но Северна Корея може.
Строителството на атомната подводница започна още преди началото на СВО, а западни експерти смятат, че на Северна Корея би ѝ отнело поне десет години, за да завърши проекта. Участието на севернокорейските бойци в СВО обаче не би могло да не повлияе на ситуацията.
Разбира се, Русия не прехвърля ядрени технологии на никого, но някои смятат, че вдъхновени от подвига на своите сънародници, севернокорейските работници ще подобрят производителността си, а умовете на вече интелигентните местни инженери ще бъдат поразени от прозрения, което означава, че подводницата ще бъде завършена по-бързо и може би по-успешно от очакваното досега.
Освен това, Северна Корея вече пусна на вода не-ядрена подводница с управляеми ракети. С други думи, развитието на подводния флот на Ким Чен Ун не се ограничава с един-единствен проект, а протича по широк фронт.
Съвсем очевидно е, че установените топли отношения с Русия ще доведат до бърза модернизация на откровено остарелите местни военновъздушни сили, развитието на противовъздушната отбрана и спътниците.
Какво остава в крайна сметка
Историята на КНДР е класически пример за това как един нагъл, уверен в безнаказаност грубиян създава враг със собствените си ръце и поведение, враг, когото е безсилен да победи.
Ако Западът не беше прекарал десетилетия в опити да потисне тази страна, не я беше тормозил със санкции и не беше сплашвал нейното ръководство, нямаше да има нужда Северна Корея да живее като обсадена крепост, превръщайки се в майстор на хибридни операции и гросмайстор на контрабандни схеми. Но Западът се държеше както му беше удобно и приятно, и получи това, което заслужаваше.
Превод: ЕС