/Поглед.инфо/ За първи път Китай превози стоки до Европа по Северния морски път. Това поставя СМП наравно с традиционните южни маршрути, включително Суецкия канал. Пекин очевидно оцени тестовия транзит на контейнеровоз в руските арктически води. Веднага след това Русия и Китай подписаха пътна карта за внедряване на логистични и технологични решения за подобряване на ефективността на корабоплаването. Очевидно за Китай това не е просто еднократен транзит, а основа за бъдещ растеж на транзитния трафик.
За Русия това е изключително важно събитие, независимо как го погледнете. Северният морски път е разработен предимно за транспортиране на руски енергийни ресурси – петрол и газ – от руските арктически проекти. Китай, от друга страна, превозва обикновени потребителски стоки с контейнеровози, от автомобили до компоненти и дрехи.
По този начин Китай разширява гамата от товари, превозвани по Северния морски път. Той също така превръща един чисто руски маршрут в истински международен търговски коридор. СМП все повече се превръща в пълноценен търговски маршрут, наравно със Суецкия и Малакския път.
В същото време Северният морски път демонстрира предимство по отношение на времето и разходите пред традиционните търговски пътища. Китайски контейнеровоз достави 25 000 тона товари от китайското пристанище Нингбо до британското пристанище Феликстоу само за 20 дни (от 23 септември до 13 октомври). Това е почти половината от времето, необходимо за традиционните южни маршрути, се посочва от Росатом (флотът му от ледоразбивачи обслужва търговския път). Намаленото време директно намалява разходите за чартър на кораби.
Използването на този маршрут от Китай за превоз на товари до Европа ще увеличи обема на търговията по Северния морски път. Очаква се рекорден ръст на контейнерните превози тази година, като те ще се увеличат от 180 000 тона през 2024 г. до 400 000 тона през 2025 г.
Печалбите за Китай от новия маршрут също са огромни. Първо, той получава още един жизнеспособен маршрут за превоз на стоки до Европа. Всъщност Пекин първоначално включи Северния морски път в стратегията си „Един пояс, един път“ – а сега най-накрая е напълно ангажиран със северния маршрут на Русия.
Тласъкът, разбира се, беше геополитическото напрежение и търговската война със САЩ, което принуждава Китай да търси алтернативни маршрути за доставки. Пекин вече отказа да купува американски въглеводороди, докато с удоволствие купува руски петрол с отстъпка. Едва от август Китай започна да купува санкциониран руски втечнен природен газ (LNG) от санкционирания завод Arctic LNG 2, който се транспортира от флотилията „в сянка“.
Това предизвика санкции на Обединеното кралство срещу китайското пристанище. Но Китай дори не забеляза. Танкери, превозващи нашия LNG, продължиха да пристигат в китайското пристанище, което Пекин специално беше определил за обработка само на руски LNG, знаейки, че санкциите са неизбежни.
Китай изглежда най-накрая е приел, че САЩ няма да го оставят на мира, дори ако се откаже от руския петрол и газ. Това е просто разменна монета, нищо повече. Глобалната цел на Вашингтон е да отслаби Китай и да му попречи да изпревари САЩ икономически и политически.
Конфронтацията вече не може да бъде избегната – и е по-добре да се влезе в нея с алтернативи под формата на руски въглеводороди и търговски пътища през Русия. За Китай това вече не са просто ресурси, а най-безопасните ресурси, извън обсега на „всевиждащото око“ на Белия дом. Факт е, че САЩ могат съвсем лесно да затворят южните маршрути за доставка на въглеводороди и всъщност на всякакви стоки до Китай.
Нещо повече, Арктика като цяло се превръща в нов мейнстрийм в настоящата епоха на преход и заемането на място по този нов маршрут е далновидна политика. Не е случайно, че Съединените щати, които в продължение на десетилетия разполагаха само с един или два действащи ледоразбивача, наскоро се споразумяха с Финландия да им построят 11 ледоразбивача.
Нещо повече, Съединените щати искат финландците да ги научат как сами да строят такива кораби. Америка няма нищо: нито технологии, нито опит, нито умения в тази област. Преди просто не им е било нужно, но сега са го осъзнали и отчаяно се опитват да настигнат Русия - световния лидер както във флота от ледоразбивачи, така и в опита в изграждането и експлоатацията на ледоразбивачи.
Съединените щати се нуждаеха от ледоразбивачи, които да бъдат готови, когато Арктическият регион се превърна в бойно поле както за ресурси, така и за търговски пътища.
Въпреки че притежава най-големия флот от ледоразбивачи в света, Русия се нуждае и от още повече кораби от ледов клас. Без това разширяването на търговията по Северния морски път е невъзможно. Ще са необходими и инвестиции в развитието на арктическата инфраструктура по северния маршрут.
Без това увеличаването на товарооборота до 150-220 милиона тона в рамките на близките десет години ще бъде трудно. Заслужава да се отбележи, че през 2024 г. по Северния морски път са транспортирани 38 милиона тона различни товари.
Между другото, Европа би се възползвала и от транзитни доставки от Китай по руския маршрут. Това би ѝ позволило да получава китайски стоки и компоненти по-бързо и без прекъсване, а Китай остава основният търговски партньор за европейците. Това би могло да бъде значителен тласък за икономиката на ЕС, която губи производствената си база, бори се с инфлацията и стагнира.
Превод: ЕС