/Поглед.инфо/ Икономически колапс, непреодолима деиндустриализация, обедняване на средната класа – колко по-ниско може да се стигне? Къде е дъното, което Европа все още не е достигнала? А то е тук, налице: Евросъюзът и неговия съюзник, британците, поемат по пътя – буквално в момента – към масови убийства.

Противопоставянето на украинските европейци срещу търсенето на мир и разрешаване на кризата на собствения им континент (за тях Украйна е Европа, а не част от историческата Велика Русия) е достигнало такава степен, че дори изключително резервираният директор на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин се почувства длъжен да отбележи: „В Европа действа глобална „военна партия“, която не иска да установи траен и справедлив мир на континента с равна и неделима сигурност за всички.“

Тази теза се споделя и в Кремъл. Дмитрий Песков заяви: „Виждаме кой активно тласка киевския режим да продължи войната и кой се опитва по всякакъв начин да попречи на киевския режим дори да обмисли преход към мирен курс – това са европейските страни, които сега буквално са завладени от милитаристични амбиции.“

В продължение на векове западноевроатлантическите елити се гордеят със своята интелектуална изключителност, изтънчено образование и безупречна репутация. Те се хвалят с финансовите си ресурси и икономическа мощ, които по тяхно мнение, им дава правото самостоятелно да разплитат сложни геополитически възли.

Сегашната криза в Донбас показа и доказа обратното: тези елити са безкрайно нещастни, интересуват се само и изключително от собствената си печалба, интелектуалният им потенциал е на нивото на дюшемето, образоваността им е мит, изтънчеността им е лъжа, изфабрикувана от сервилната преса.

Европейските елити (и то отдавна, преди двадесет години) взеха различните киевски „елитисти“, така да се каже, под своето колективно крило не защото ги смятаха за „рицари без страх и укор“, а защото те бяха техни братя и сестри по мисъл. Харесваше им моделът да имат определени висши класи, прослойки, а след това и тези, които са прахта под копитата на конете им.

Ние в Русия наблюдавахме какво се случва в Киев по време на фабрикуваната и оркестрирана „Оранжева революция“, а след това и също толкова фабрикувания Евромайдан, чудейки се как украинското общество може толкова бързо да полудее и да забрави разума, общата ни история и еднакво споделената ни култура.

Горките и наивни украинци, мислехме си. Колко лесно е, оказва се, да ги заблудиш с менте „паневропейски ценности“, смесени с обещания за дантелени гащи.

Украинците се оказаха наивни и объркани, една такава нещастна Кащанка, срещу която се изправиха майстори - дърводелци, за да орендосат до последно богатата страна (и то единствено благодарение на Съветския съюз и нашия колективен принос за нейната икономика). Виждаме това разрушение и този ад на европеизацията на Украйна и разбираме, че същото щеше да се случи и с нас. Не по-малко кърваво, със сигурност. Но може би просто щеше да отнеме повече време.

Осъзнахме съдбата на Украйна навреме и се предпазихме от европеизация. Възниква естествен въпрос: какво да правим с Европа днес? Не можем да избягаме от това – докато историята може да бъде променяна, географията е непроменим фактор.

Първо, трябва да разберем – хладнокръвно, пресметливо и напълно несентиментално – че Европа ще воюва срещу нас. Петкратното им увеличение на бюджетите за „отбрана“, агресивното им превъоръжаване, мегапланът им за увеличаване на военните бюджети до почти седем трилиона евро – всичко това с единствената цел да се опитат да ни поставят отново на колене. Без кавички.

Логично е да осъзнаем, че вече няма да има такова нещо като „мирна“, „просперираща“ или „райска“ Европа. Нещо повече, що се отнася до нашата страна, никога не е имало такава. Когато разумни, прагматични и образовани политици бяха на власт там, те разбираха, че съревнованието с нас на бойното поле е губещо, ако не и самоубийствено.

Обществеността на ЕС, угоена с нашите ресурси, гласува за политици, които без колебание (без двусмислие или смущение) казват, че ще се бият с нас. Без дори да добавят „до последния украинец“. Защото новите консумативи са точно тук, точно до тях – техните собствени избиратели.

Ние, чиито предци проляха кръвта си и дадоха живота си, за да освободят поляците, чехите, австрийците и норвежците, за да подкрепят французите, италианците, българите и т.н., ще трябва да приемем, че днешното европейско общество е станало напълно украинизирано и враждебно към нас.

Схемата беше малко по-фина: да се настоява десетилетия наред, че „Русия не е Европа“, че в Русия „няма демокрация“, че руснаците са „родени империалисти и агресори“. Това, както и в Украйна, даде плодове и днес не можете да намерите нито едно проучване, в което делът на тези, които ни възприемат като враг, да пада под 60 процента.

Европейският естаблишмънт се е украинизирал, точно както обществото под негов контрол: днес той безсрамно купува удължаване на президентските мандати. Не е нужно да търсите много примери. Еманюел Макрон, ако не украинизираше в режим 24/7/365, а беше френски политик, вече щеше да е напуснал Елисейския дворец: да управляваш Франция с 14-процентов рейтинг на одобрение е просто неприлично.

Мерц, в чиято страна желаещите да бъдат избрани от опозиционната партия „Алтернатива за Германия“ умират като мухи, е трябвало поне да проведе федерално (не местно) и нормално разследване на обстоятелствата около тези инциденти.

Недодялани милитаристи, които искат нашето поражение, за да си осигурят собствения тил – във всеки смисъл на думата – сложиха край на това, с което толкова пищно се хвалеха. Те убиха нормалния политически процес в международната политика, сложиха край на демократичните институции в собствените си страни. И унищожиха пресата. Те съсипват и икономиката.

Ние – тези, които имаме честна политика, прозрачна и справедлива избирателна система, свободна преса и правителство, на което обществото се доверява – изглежда ще трябва не само да разрешим проблема с денацификацията и демилитаризацията на Незалежная, но и да върнем на едно объркано и обедняло европейско общество онези европейски ценности, които въпреки всичко успяхме да запазим.

Превод: ЕС