/Поглед.инфо/ Драги проф. Халачев!

Повод за настоящето отворено писмо е вашия текст отпреди дни, озаглавен „Роби Уйлямс - начало на правосъдната реформа“ в Поглед.инфо (https://pogled.info/bulgarski/robi-uilyams-nachalo-na-pravosadnata-reforma.186053).

Редовно чета вашите публикации, следя и изявите ви по електронните медии. От тях струи болка за пропиляното, за нарастващата разруха и неграмотност, които са заплаха за националната сигурност; но и мисъл за бъдещето на нашите деца, за бъдещето на България. За разлика от заливащото медийното пространство празнословие, вие търсите решения, а не обяснения. Обезателно ще прочета и новия ви роман "Исках да те попитам нещо, може ли?" 

Да се върнем към повода за настоящето писмо – „Роби Уйлямс - начало на правосъдната реформа“. Вярна е констатацията ви, че все повече чужденци стигат до убеждението да не искат да живеят или инвестират в България именно заради качеството на правосъдието ни. Многобройните беседи, които съм провеждал с българи в трудоспособна възраст, трайно установили се в страни на ЕС, САЩ, Канада и другаде – а те са между един или два милиона, потвърждават вашата констатация: те не желаят да се завърнат в Родината си главно поради опасения за своята сигурност, липсата на гаранции за имота, бизнеса и живота на семействата им. И – нека не премълчим: поради разюзданата корупция на всички равнища на властта.

Да, през последните десетилетия много се глаголи за реформа в правосъдната система. Предполагам правите разлика между РЕ-ФОРМА, т.е. промяна на формата и ПРОМЯНА НА СЪДЪРЖАНИЕТО. Иначе казано, правосъдието да се изпълни със съдържание, което да въздава справедливост и неизбежност на наказанието!

Признавате, че не сте експерт в правната област, затова не желаете да участвате в завихрените спорове между отделните партии, които издигат ре-формата на правосъдната система като знаме на своите цели. И основателно, след като в годините на т.нар. преход упадъкът на националното правосъзнание се отразява най-вече в законотворчеството. Бълват стотици актове с титул „закон“, които узаконяват произвола, които не са нищо друго освен издаване правна индулгенция на престъпленията.

Впрочем, може ли да посочите поне един „закон“, приет през годините на т.нар. преход, който изцяло или частично да не вреди на гражданите и обществото? Задавам този въпрос от години. Досега няма отговор.

За да се осмисли по-пълно битака, в който се намира т.нар. правораздаване, моля ви най-настоятелно: прочетете приложения по-долу текст, публикуван във в. „Дума“ на 28 юни 2010г. Авторът му е Соня Младенова – прокурор в Главна прокуратура на НРБ до 1990 г.; народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991) от 22 София-окръг многомандатен избирателен район; депутат в ХХХVІ ОНС (1991-1994).

Съдебната власт в България не е легитимна

Всичките ни закони са приети извън срока, определен от конституцията, и затова са нищожни

28.06.2010, Соня Младенова, https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=949;

За да се отговори на този въпрос, следва да се започне с това какво означава на български език правното понятие "легитимен". То означава: "Който има законно право; съществува или действа в съгласие, в съответствие със закона; законен, законосъобразен; който е овластен, оправомощен, оторизиран от закона.

Второ, трябва да се посочи що е съдебна власт. Трето, по какъв начин съдебната система придобива легитимност, тоест законни права. И четвърто – решен ли е проблемът в България?

По принцип:

1. Съдебната власт е една от трите основи на съвременната правова държава (законодателна, изпълнителна и съдебна власт). Тя следва да е самостоятелна институция с органи, които упражняват съдебни правомощия на определена територия – определен съдебен район. Това са: съд, прокуратура, следствие, заедно с присъщите им органи на изпълнение на наказанията по влезли в законна сила присъди за извършени престъпления по Наказателния кодекс и органи на съдебно изпълнение – при изпълнението на влезли в законна сила съдебни решения по граждански дела, свързани с разрешаването на граждански спорове. Съдиите, прокурорите и следователите следва да бъдат несменяеми. Несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите обаче следва да е свързана с имуществената им отговорност за виновно нанесените от тях щети, настъпили в резултат на произнесени от тях противозаконни, противоправни съдебни актове – решения, определения, присъди. Това следва от всеобщата Декларация за независимо правосъдие на ООН, ИКОСОС (Икономически и социален съвет), приета на VII конгрес по превенция на престъпността, проведен в Милано, Италия. По тази декларация България е страна.

2. Задачата на съдебната власт е да разрешава възникналите правни спорове, като възпроизвежда справедливост при спазването на действащите в страната правни норми чрез точното им и еднакво приложение спрямо всички граждани, органи на централно и местно управление, сдружения на граждани и др. обществени формации. Системата от правни норми се изгражда на основата на Конституция. Тя е основата и върхът на йерархията на законите и затова те следва да ѝ съответстват. Конституцията заповядва гражданските, обществените и държавните правоотношения да се решават само със закон. По този начин тя забранява изготвянето и прилагането на правилници, наредби и тарифи и ги изважда от употреба.

3. Целта на съдебната власт и на правната система въобще е да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, чеда не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове.

4. Съдебната система следва да се ръководи от процесуален ред, действащ в настоящето и насочен към бъдещето. Производството по съдебните дела следва да се подчинява на Конституцията, на материалните закони и на процедурните правила, валидни в определени периоди от време. Поради това правната система работи със срокове. Най-общо казано, те биват указателни, давностни (които погасяват правото да се търси съдебно разрешаване на правен спор след изтичането на определено време – напр. при делба на наследство), преклузивни (фатални) и др. Характерното за преклузивните срокове е, че те се посочват изрично в конституцията или закона и след изтичането им, разпоредените с тях императивни (господстващи, заповедни) задължителни действия не могат да бъдат извършвани, а извършените след изтичането на указания срок са нищожни и нямат правна сила, не пораждат правни последици

5. Структурата, органите и принципите, на които следва да се основава съдебната власт, са прокламирани (гарантирани, установени по заповеден начин) в Глава шеста "Съдебна власт" на Конституцията на Република България (в сила от 13.07.1991 г.), приета от Седмото Велико народно събрание, обнародвана в ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.

6. Кога влиза в действие определената с Конституцията организация на съдебната власт? Съгласно §4 от ПЗР на КРБ (в сила от 13.07.1991г.): "Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по §3, ал.2", а именно: "в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила".

Иначе казано, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданскопроцесуален кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс, Административнопроцесуален кодекс и др., ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е СЛЕДВАЛО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ преди изтичането на едногодишния срок от влизането на конституцията в сила, т.е. преди 13.07.1992 г. Този срок важи и за Закона за адвокатурата.

Посоченият срок (в сила от 13.07.1991 г.) има заповеден задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект. Това е срокът, в който задължително е трябвало да се упражни дадено право: в случая приемането, обнародването и влизането в сила на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт. Този срок започва да тече от момента на възникването на това право (в случая от 13.07.1991 г.) и е изтекъл на 12.07.1992 г.

Преклузивният срок по дефиниция не предпоставя и не допуска нарушаването на това право (в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт). Преклузивният срок, прокламиран от Конституцията, тече по отношение на всички. С изтичането му възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок (в случая след 13.07.1992 г.) е извършено без основание.

Затова с право в юридическата наука и практика се смята, че преклузивният срок има фатален характер. Фаталността му в случая се изразява в това, че щом като Конституцията изрично заповядва, крайният срок за приемането на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт да е 13.07.1992 г., то с изтичането на този срок не съществува конституционносъобразна възможност той да се промени, да се "разтегли" и изпълнението му да се "наваксва" в друго време, по-късно от посоченото. Незачитането на конституционно установения преклузивен срок обаче води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя, за да "навакса" пропуските, то тези действия са неконституционни, незаконни и нищожни.

Нищожни са и актове на властта – законодателна, изпълнителна (централна, местна) или съдебна, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони. Затова тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици.

Какви са фактите в Република България в действителност?

В противоречие с §4 във връзка с §3, ал.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на РБългария (в сила от 13.07.1991 г.) от различните народни събрания след 13.07.1992 г. са приети и обнародвани закони, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната система, както следва:

- Законът за съдебната власт е обнародван в ДВ, бр.59/1994 г. с последвали актуализации до ДВ, бр.6 от 1999 г. и по-късно;

- Гражданскопроцесуалният кодекс е обнародван в ДВ, бр.59/20.07.2007г.;

- Административнопроцесуалният кодекс е обнародван в ДВ, бр.30/2006г.;

- Наказателнопроцесуалният кодекс е обнародван в ДВ, бр.86/2005г.;

- Законът за адвокатурата е обнародван в ДВ, бр.55/2004г.;

- Законът за правната помощ е обнародван в ДВ, бр.79/2005г.

Забавянето за издаване на тези актове е очевидно – 15, 16, 17 години след изтичането на преклузивния срок. Налице е т.нар. погасено право поради настъпила давност, а извършеното след изтичане на преклузивния срок (в случая след 13.07.1992 г.) е извършено без правно основание. Този факт не може да остане незабелязан. Тези кодекси и закони са противоконституционни и нищожни и не могат да пораждат никакви правни последици. Поради това не може да се изисква и да се налага под страх от санкция да бъдат спазвани. Този извод следва и се налага и от прокламираното в чл.5, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България право:

Чл.5 (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Иначе казано, с разпоредбата на чл. 5, ал.1 и 2, КРБ отменя посочените по-горе закони, свързани с уредбата на съдебната власт като приети извън срока, разпореден в конституцията.

Изложените правни аргументи се отнасят и до конституционната отмяна на цялостното законодателно творчество на всички народни събрания след 13.07.1992 г. и до днес. След като тези актове се отменят от Конституцията, то съдии, прокурори и следователи не са несменяеми, а съдебната реформа, прокламирана в КРБ, не е осъществена.

От изложеното следва и изводът, че съдебната власт в Република България НЕ Е ЛЕГИТИМНА.

Липсата на легитимност на съдебната власт обаче води до множество проблеми и отрицателни последици, свързани с другите власти – законодателна, президентска, изпълнителна (централна – правителство, и органи на местно управление) и др. Това означава например, че голяма част от съдебните актове утвърждават убеждението у гражданите, че няма правосъдие и че в обществото цари произвол. Означава, че в "съдебната система" работят нелегитимни, неовластени, неоправомощени, неоторизирани от съобразени с Конституцията закони, лица.

А след като делата в съдебната система са образувани от неоторизирани, неовластени, неоправомощени от закона, нелегитимни лица, то те са нищожни и решенията по тях не могат да пораждат присъщите на легитимните съдебни актове правни последици. Включително образуването, издаването на заповедите и решенията по всичките десетки хиляди дела, заведени незаконно в съдилищата по изцяло противоречащ на Конституцията нищожен ГПК.

Освен това поради липса на легитимност на съдебната власт всички регистрации и пререгистрации на политическите партии в България, извършени от съдилищата след 13.07.1992 г., не могат да пораждат правни последици. На свой ред това намира отражение в избирателното право след 13.07.1992 г. и подлага под съмнение провеждането на легитимни избори за народни представители, президент и вицепрезидент, на правителство, на местни органи на власт и т.н.

Липсата на легитимност по отношение на Народното събрание на свой ред означава, че този форум, чиито членове са те, няма правомощията да прави политика, да избира и гласува членовете на изпълнителната власт (правителството); да избира от своята квота конституционни съдии и членове на Висшия съдебен съвет; да изменя или допълва Конституцията на Република България; да гласува, приема и обнародва закони и т.н. Такова събрание няма никакви правомощия. Това пък означава липса на легитимност и на изпълнителната власт, на правителството, което е излъчено от нелегитимен правен субект – нелегитимно народно представителство.

Тази верижна липса на легитимност довежда до наличието на криза във всички институции на властта и характеризира наличието на конституционна криза. Иначе казано, Република България в момента е в парламентарна, президентска, правителствена криза; в криза на местното управление, в криза на съдебната власт, а така също и в икономическа криза.

За обикновените граждани изложеното дотук налага съобщаването на добри новини, които са много важни, и следва да се усетят от хората веднага. Прякото действие на конституционните норми отменя всички закони след 13.07.1992 г., защото им противоречат. А тези закони са много и почти всичките са свързани с плащания. Особено важна е разпоредбата на чл.60, ал.1 от конституцията: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със ЗАКОН, СЪОБРАЗНО ТЕХНИТЕ ДОХОДИ И ИМУЩЕСТВО."

До 8 март 2010 г. (а и до днес, бел ав.) не е приеман и издаван такъв закон, определящ размера на данъците и таксите според доходите и имуществото на отделния човек. С други думи, на основание прякото действие на Конституцията няма такси смет; такса електрическа енергия; такса топлофикация; такса телефони; пътна такса; няма винетки, няма такси "синя зона", няма глоби за "паяк" и т.н. Няма и данък смет, нито данък сгради. Няма платена държавна образователна система.

Има безплатна държавна медицинска помощ, но и платена частна медицинска помощ, съобразени с доходите и имуществото на всекиго отделно; и т.н.

В заключение:

Молбата на автора на този правен анализ е: в случай че читателят иска да се запознае с текста на Конституцията на Република България, да намери и ползва само "Държавен вестник", бр. 56 от 13.07.1991 г., в който тя е обнародвана. Ползването на електронен носител за изучаване на правни норми не се препоръчва. Още повече, в електронните носители на правна информация са нанесени нищожните изменения и допълнения на Конституцията, извършени след 13.07.1992 г. (през периода 2003-2007 г.).

Добре е да носим Конституцията със себе си. Да я спазваме, да се позоваваме на нейните, задължителни за всички, разпоредби и да изискваме спазването ѝ и от другите.

-------------------------------------------------

Драги проф. Халачев!

Моля ви, не изпадайте в униние. Има изход. Може да продължим лекциите на тема правосъдна система. Само дайте знак.

С дълбоко уважение,

Д-р Радко Ханджиев