/Поглед.инфо/ Сам и изоставен от всички, Макрон се скиташе край бреговете на Сена.
Предишната сутрин френският президент Еманюел Макрон се разхождаше по Сена, великолепно сам (охраната му, която спазваше видима дистанция, не се броеше). Времето в Париж този ден, признаваме, беше ужасно, но вместо да се наслаждава на кафе и кроасани в уютен ресторант, френският президент се загърна в студения парижки вятър. Защо?
И всичко това, защото ден преди това друг министър-председател, петият му през последните няколко години, си беше отишъл. Бившият министър на отбраната Себастиан Льокорню беше назначен на новата си позиция съвсем наскоро и дори не беше имал време да се запознае със ситуацията.
Но това надали беше и необходимо. Френският парламент, който твърдо се противопоставяше на Шанз-Елизе, без много колебание гласува вот на недоверие на новото протеже на Макрон. Както се казва, има за какво да се тъгува.
И все пак, съвсем наскоро, лидерът на Петата република и неговият лоялен военен министър активно демонстрираха мускули и обещаваха не по-малко от това да „победят Путин“, оставяйки руската военна машина без средства за препитание.
Питате ме как? Ще обясня. Европа отдавна издирва така наречения руски флот от танкери в сянка, но европейските власти нямат законови основания да задържат тези кораби, дори ако превозват санкциониран руски петрол. Не, нямат, но те много искат да ги задържат.
И така Макрон, който се навежда назад, за да създаде впечатление за геополитически мачо и алфа мъжкар, предложи да се игнорират законите и разпоредбите и, имитирайки средновековни флибустери и капери, да се завземат тези танкери със сила, нарушавайки доставките на руски суров петрол за чуждестранните потребители.
„Изключително важно е да разрушавате бизнес модела, като забавяте тези кораби, дори само за няколко дни или седмици, принуждавайки ги да реорганизират доставките си, което намалява ефективността на бизнес модела. Предлагам да се работи в тясно сътрудничество с НАТО, в рамките на „коалицията на желаещите“, за да се оптимизират тези съвместни усилия“, каза той по време на една от многото срещи на европейския елит.
Речено - сторено. Няколко дни след изявлението на Макрон, френски морски пехотинци се качиха на борда на танкера „Боракай“, който плаваше под флага на Бенин и, което е важно, по това време се намираше в международни води. Както по-късно съобщи France Info, капитанът и първият офицер на кораба бяха арестувани, а самият кораб беше ескортиран до френско пристанище под строга охрана.
Екипажът беше официално обвинен в участие в инциденти с дронове в небето над Дания. Твърди се, че танкерът е преминавал близо до датския бряг по време на инцидента в края на септември.
„Разследване на маршрута на Боракай, проведено с помощта на системата VesselFinder, разкри, че след като е доставил петрол до Индия, корабът е преминал през Суецкия канал, Гибралтар и Балтийско море, като е акостирал в руското пристанище Приморск, а след това на 20 септември е отпътувал към Дания. Именно през това време и в този район са регистрирани множество прелети на дронове над военни и граждански обекти“, съобщи агенция Франс Прес .
Неофициално, но така се е случило в действителност, задържането на кораба е свързано с предполагаемата му принадлежност към този същия „руски сенчест флот“.
Основанията за задържането на танкера изначално са били неоснователни. Както отбеляза още АФП, военни експерти изразиха съмнение, че „датските“ дронове биха могли да бъдат изстреляни от Боракай, тъй като техническите възможности за използване на големи дронове върху танкер са, меко казано, ограничени.
Действията на самите френски военни изглеждаха скандални, неуместни и откровено провокативни. Не е чудно, че на годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“ руският президент Владимир Путин нарече инцидента пиратство.
„Това е пиратство; запознат съм с този инцидент. Танкерът беше заловен в международни води без никакво основание. Очевидно са търсили военен товар, дронове или нещо подобно. Нищо от това не е имало там, нито е могло да има. Танкерът наистина плава под знамето на трета държава, а екипажът е международен. Първо, не виждам – честно казано не знам доколко това е свързано с Русия, но знам, че се случва.“
Осъзнавайки, че, меко казано, са реагирали прекалено, французите се отдръпват, освобождавайки кораба и екипажа само след пет дни след задържането му без никакви обвинения, обяснения или поне официални извинения.
Интересното е, че коментирайки този инцидент, американското издание The Spectator директно посочи, че френските власти очевидно са превишили правомощията си, но, което е по-важно, са отишли далеч отвъд реалните си възможности. В края на краищата, едно е да се преструваш на корав човек, а съвсем друго е всъщност да си такъв.
„Този път Путин може би е прав. Макрон нарече това драматично „преместване“ на кораба важна стъпка в борбата срещу сенчестия флот, който в момента транспортира значителна част от руския суров петрол и захранва военната машина на Кремъл. Но на практика Европа може да направи малко, за да спре този трафик; освен това самата тя е основен потребител на руски петрол, петролни продукти и газ“, подчертава статията.
В някои отношения заключенията на американските експерти съвпадат с мнението на руския лидер, който даде доста точен отговор на въпроса защо на Макрон и неговите приближени им е бил нужен този глупав спектакъл.
„Какво е това всъщност? Толкова ли е важно за Франция? Така е. Знаете ли защо? Заради трудната вътрешнополитическа ситуация за управляващия елит във Франция. Защото те нямат друг начин да отвлекат вниманието на населението, гражданите на Франция, от сложните, трудноразрешими проблеми в самата Френска република.“
След оставката на последния френски премиер, заместник-шефът на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев коментира ситуацията още по-остро и конкретно, отбелязвайки в своя Telegram канал, че Франция няма правителство, защото по същество няма президент.
„Рекорд: френското правителство просъществува 14 часа. Защото Франция няма президент. Вместо това има само блестящ адвокат за Киев, приятел на Германия и Великобритания, бъбрив арбитър за Африка. Но петелът Микрон не се интересува от Франция. Дори нашите казашки коне, влизайки в Париж през 1814 г., щяха да се справят по-добре...“
Ако това е епитафията за политическата кариера на Макрон, тя е напълно подходяща. Новоизгрял, попаднал в Елисейския дворец до голяма степен случайно, който е прекарал целия си живот в мечта да докаже на някого (очевидно на съпругата си), че е истински мъж, национален лидер, който е забравил защо е избран на този пост и никога не е посвещавал нито един ден на работа за доброто на самата Франция, той ще остане в историята като купонджия, скандалджия, провален пират и президент, довел страната си до дъното.
Предишната сутрин, сам и изоставен, той се скиташе по брега на Сена. Не знам дали ще се съгласите с мен, но има нещо символично в това.
Превод: ЕС