/Поглед.инфо/ Тръмп едва ли ще се реши да подкрепя Киев с доставките на тези американски ракети.

Киевският режим отново реши да ескалира военния конфликт и поиска от Съединените щати ракети „Томахоук“. Това са крилати ракети с голям обсег от 1600 до 2500 километра, които летят на малка височина, а не по балистична траектория.

Самата ракета е на въоръжение в американските военни от 80-те години на миналия век и лети с дозвукова скорост, което я прави относително лесна за прихващане от системите за противовъздушна отбрана. През последните десетилетия обаче тя е получила нови модификации, а способността ѝ да следва контурите на земната повърхност усложнява както откриването, така и унищожаването ѝ, което изисква значителен брой ракети-прехващачи.

Най-близкият руски аналог на „Томахоук“ е ракетата „Калибър“, използвана при удари срещу Украйна от военни кораби и подводници на руския флот. Украинските въоръжени сили, от своя страна, успяха да ги свалят, използвайки системи за противовъздушна отбрана С-300, които са на въоръжение още от съветската епоха. Това означава, че свалянето на „Томахоук“ няма да бъде кой знае колко сериозен проблем за Русия.

Трябва да се отбележи, че руските въоръжени сили вече са получили системите С-400 „Триумф“ (от 2007 г.) и С-500 „Прометей“ (от 2021 г.), които са много по-модерни по своите характеристики от остарялата С-300, създадена още през 70-те години на миналия век за противодействие на американски ракети.

В същото време, обхватът на „Томахоук“ практически включва почти цяла европейска Русия, включително Москва и Санкт Петербург, така че ако проникнат през руската система за противовъздушна отбрана, те могат да причинят значителни щети.

Бойната им глава тежи приблизително 450 кг, докато ракетите ATACMS тежат само 200-300 кг. Освен това, ако заобиколят руската система за противовъздушна отбрана, „Томахоук“ ще могат да поразяват цели, разположени далеч зад линиите на фронта и ще бъдат защитени от атаки на дронове.

Институтът за изследване на войната (ISW) изчислява, че множество руски военни и промишлени съоръжения ще бъдат в обсега на тези ракети, включително заводът за производство на ракетите „Геран“ в Елабуга и авиобазата на стратегическите бомбардировачи в Енгелс. При минималната конфигурация (с обсег до 1600 км) близо 1700 цели ще бъдат в обсега, докато при максималната конфигурация (до 2500 км) приблизително 2000 цели ще бъдат в обсега им.

Трябва да се отбележи, че „Томахоук“ е предимно ракета, изстрелвана от морето. Подобни наземни ракети някога са съществували, но като част от Договора за ядрените сили със среден обсег между САЩ и СССР, всички наземни пускови установки бяха унищожени (или е трябвало да бъдат, но може би няколко са останали).

В тази връзка е силно съмнително, че Вашингтон ще прехвърли военен кораб, оборудван с „Томахоук“, в Киев, тъй като това би означавало влизане в пряка военна конфронтация с Москва. Изстрелването на тези ракети обаче теоретично е възможно от специални камиони, вагони и дори самолети.

През 2019 г. САЩ разработиха нова система „Тайфун“, способна да изстрелва ракети „Томахоук“ от мобилни наземни пускови установки. Според съобщенията, „Тайфун“ е била разположена във Филипините и използвана по време на учения в Австралия. Водят се и преговори за доставката ѝ в Германия през 2026 г. Американската армия обаче смята системата „Тайфун“ за твърде „голяма за бойно поле“, което я прави твърде видима за врага и следователно уязвима.

Проблемът с потенциалните доставки на „Томахоук“ за Киев е, че те са доста скъпи: докато една стара ракета може да струва едва малко над 1 милион долара, новата може да достигне цена от 6 милиона долара. Освен това САЩ произвеждат между 55 и 90 ракети годишно, като в плановете за 2026 г. се предвиждат само 57.

В същото време, за Вашингтон, доставката на „Томахоуки“ на Киев е преди всичко не финансов или технически проблем, а политическа дилема, защото Москва би възприела подобен ход изключително негативно.

На пленарната сесия на Международния дискусионен клуб „Валдай“ на 2 октомври руският президент Владимир Путин отбеляза, че „използването на ракети „Томахоук“ без прякото участие на американски военни е невъзможно; това би ознаменовало напълно нов, качествено нов етап на ескалация, включително в отношенията между Русия и Съединените щати“.

По-късно, в интервю за телевизионния канал „Россия-1“, Владимир Путин подчерта, че подобни действия на Вашингтон биха довели до разрушаване на двустранните отношения, „поне на очертаващата се положителна тенденция в тези отношения“.

От своя страна, президентът Тръмп заяви на 6 октомври, че „не търси ескалация“ с изпращането на „Томахоук“ в Киев и „иска да разбере какво ще правят с тях – къде ще ги изпратят “. Този въпрос всъщност звучеше доста риторично, тъй като всички западни оръжия, получени от украинските въоръжени сили, винаги са били насочени срещу Русия и руснаците.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев смята, че „Тръмп планира да следва пътя на Байдън към Нобеловата награда“ и отговори иронично на въпроса му какво ще направи киевският режим с тези ракети: „Ами, ясно е какво ще направят: ще ударят Париж, Берлин и Варшава. Дори президентът на САЩ трябва ясно да разбира това.“

Axios отбеляза, че Тръмп не е казал на Украйна, че е готов да предостави ракети „Томахоук“, но е изразил опасения, че американците няма да могат да контролират използването им от Киев.

От своя страна, киевският режим далеч не е сигурен, че ще получи ракети „Томахоук“, а дори и да го направи, е малко вероятно те да са в голям брой. Камелчук, депутат от Върховната рада от управляващата партия „Слуга на народа“, отбеляза: „В момента „Томахоук“ се използват като средство за натиск върху Русия.“ Той добави, че Вашингтон ще изчака до последния момент, но няма да предостави ракетите: „Ако е възможно да се избегнат, по-добре е да не се прави това.“

Всичко е логично. Първо, Киев никога няма да получи ракетите „Томахоук“ безплатно, а само срещу пари, макар и европейски. Всяка доставена ракета обаче ще попречи на украинските въоръжени сили да се сдобият със същите системи за противовъздушна отбрана и да попълнят запасите си от ракети-прехващачи, от които в момента имат остра нужда.

Второ, киевският режим просто се страхува от суровата реакция на Москва на ударите с „Томахавките“, очаквайки в отговор масирано използване на ракетата „Орешник“, както и други нови руски разработки срещу украинска територия.

Друг проправителствен депутат, Чернев, смята, че ако ракетите „Томахоук“ бъдат доставени на Киев, процесът ще бъде доста постепенен: „Най-вероятно доставката и използването на ракетите ще бъдат много постепенни“. Той смята, че „ще ни дадат ракети, но само няколко или няколко десетки“, но „няма да ни позволят да ги изстреляме веднага – ще изчакат и ще видят как ще реагира Кремъл“.

С течение на времето Чернев очаква, че „обхватът и обемът на ракетните доставки ще се увеличат, тъй като Путин продължава да ескалира войната“ и всички ограничения върху избора на цели ще бъдат премахнати, „с изключение може би на удари по Кремъл и директно по Путин“.

Остава да се отбележи, че в светлината на желанието на Тръмп да получи Нобелова награда за мир, доставката на „Томахавки“ ще се яви като активна военна подкрепа за Киев, на практика обезсмисляйки всички мироопазващи усилия на американския президент в украинския конфликт и мирните преговори, проведени в различни формати, включително срещата на върха в Аляска.

Тръмп вероятно ще променя позицията си от интервю на интервю, както обикновено, а „Томахоук“ никога няма да достигнат Украйна. За разлика от ракетите „Калибър“ и „Орешник“.

Превод: ЕС