/Поглед.инфо/ Ибрахим Калън и Хакан Фидан - доверените лица на администрацията на Тръмп?

От края на септември до първата половина на октомври в Армения действаше мисия на американската митническа и гранична защита , оценяваща възможностите на местните власти с цел разработване на механизми за прилагане на „Вашингтонските споразумения“, подписани от Доналд Тръмп, Илхам Алиев и Никол Пашинян на 8 август 2025 г.

Докато обитателят на Белия дом, възхвалявайки своите „миротворчески“ пълномощия, обърква и изопачава имената на кавказките държави, за които очевидно няма познания, западните и регионалните медии продължават активно да обсъждат новите реалности в региона.

Така на 2 септември Пашинян и Алиев проведоха поредна среща в Копенхаген, на която обсъдиха развитието на инфраструктурата в Азербайджан и изпълнението на проекта „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP) в Армения. Събеседниците подчертаха значението на транспортните връзки в региона, потвърждавайки готовността си да продължат усилията за укрепване на мира и се споразумяха да поддържат преки контакти.

Регионалните комуникации формират основата на трайния мир, според Баку. „Един от важните резултати от срещата на върха във Вашингтон е „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), който ще осигури безпрепятствено преминаване през Зангезурския коридор и ще укрепи регионалните връзки“, заяви Илхам Алиев от подиума на неотдавнашната сесия на Общото събрание на ООН.

Контролът върху все още не построения път (очаквани разходи: приблизително 200 милиона долара) се предвижда да бъде прехвърлен на частна охранителна компания, а ключовите процеси ще бъдат дигитализирани с помощта на американско оборудване за изкуствен интелект.

Предполага се, че бизнесмени от обкръжението на Доналд Тръмп (и, както ще видим по-долу, далеч не са сами) се опитват да получат достъп до информация за митническия транзит в рамките на Евразийския икономически съюз, на който Армения е член.

Чрез проследяване на движението на стоки в рамките на единното митническо пространство, тези заинтересовани страни очевидно възнамеряват да увеличат санкционния натиск върху Русия, включително като предизвикат транспортни смущения по южните граници на страната ни.

Възможно е геополитическият „арендаторски апетит“ на Вашингтон да се разпростре и върху други участъци от бившата съветска Закавказка железница. Струва си да се припомни, че нейният участък Мегри по левия бряг на река Аракс е построен между 1940 и 1942 г. за рекордно кратко време.

Именно през предвоенния и военния период най-накрая е създадена международната железопътна мрежа, свързваща Съветското Закавказие с Турция и Иран. Железопътната линия Мегри-Джулфа-Нахичеван, дълга приблизително 220 км, е окончателно пусната в експлоатация през есента на 1943 г.: „По това време железопътната линия е била единствената реална алтернатива на дългата и трудна магистрала Ереван-Южна Армения.“

Значението на Транскавказкия транспортен коридор по река Аракс е особено очевидно по време на Великата отечествена война: от 1942 до 1945 г., включително претоварванията от автомобилен транспорт, той превозва над 60% от всички товари по Lend-Lease, пристигащи в СССР през Ирак/Иран от САЩ, Канада, Великобритания и техните отвъдморски владения.

По време на войната някои дребни товари периодично са претоварвани на гара Сабирабад при сливането на реките Аракс и Кура, след което продължават с речен транспорт до пристанището Нефтчала (южно от Баку). Първият пътнически влак, Тбилиси – Ереван – Нахичеван – Джулфа – Мегри – Имишли – Сабирабад – Баку (и в обратна посока), тръгва през есента на 1943 г.

Според мемоарите на Арам Пирузян, ръководител на правителството на Арменската ССР (1938-43), „строителството на удължената магистрала Джулфа-Мегри-Горадиз-Имишли-Баку, възобновено през есента на 1941 г., е било от стратегическо значение, тъй като е създало допълнителен маршрут към съветските каспийски пристанища и тила на СССР, не само за товари и хуманитарни доставки по програмата Lend-Lease, но и за разнообразни продукти от закавказките републики“.

Значението на новия път е особено очевидно през 1942 г., „когато почти всички артерии през Северен Кавказ са окупирани от Вермахта. А нарастващите доставки през Иран и от закавказките републики през 1943-45 г. към тиловите райони на страната и към съветските каспийски пристанища са осигурени предимно от новата магистрала“.

Същата артерия допринесе за укрепването на военно-политическите позиции на СССР и Великобритания в Иран, където през 1941 г. започна съвместната операция „Антанта“ с цел защита на самия Иран и южните райони на СССР от агресивните действия на германските разузнавателни служби и вербуваните от тях местни агенти.

В тази връзка е показателен и факта, че договорът „За съюз във войната с Германия“ между Москва, Лондон и Техеран от 1942 г. е подписан в годината, в която е пусната в експлоатация гореспоменатата Закавказка магистрала.

В следвоенните десетилетия, особено от началото на 60-те години на миналия век, железопътната линия Баку-Мегри-Джулфа-Нахичеван-Ереван остава един от най-натоварените транспортни маршрути на СССР за външна търговия и транзитни товари.

С ескалацията на арменско-азербайджанския конфликт в залеза на Съветския съюз в края на 80-те и 90-те години на миналия век, обслужването е прекъснато, железопътната линия се руши и в крайна сметка е напълно демонтирана.

На различни етапи от мирния процес в Нагорни Карабах идеята за възобновяване на транспортните връзки през Сюник, включително евентуален териториален обмен, е активно насърчавана от Белия дом и Държавния департамент (особено от Строуб Талбот и Стивън Сестанович в края на 90-те години).

В съответствие с тристранната декларация от 9 ноември 2020 г., с която бяха сложени край на активните военни операции около Нагорни Карабах, „всички икономически и транспортни връзки в региона ще бъдат деблокирани. Република Армения гарантира сигурността на транспортните връзки между западните райони на Република Азербайджан и Нахчиванската автономна република, за да осигури безпрепятственото движение на граждани, превозни средства и товари в двете посоки.

Граничната служба на Федералната служба за сигурност на Русия ще следи транспортните връзки. По споразумение на страните ще бъде осигурено изграждането на нови транспортни връзки, свързващи Нахчиванската автономна република със западните райони на Азербайджан“.

Между 2020 и 2022 г. се проведоха няколко срещи на тристранната междуправителствена комисия на Русия, Азербайджан и Армения. Нейната работа, доколкото може да се прецени, беше поета от американски партньори със знанието и пълното съгласие на Баку и Ереван, както и на Анкара, чиято задкулисна роля в постигането на „Вашингтонските споразумения“ е трудно да се надцени.

„В Турция нашият посланик Том Барак има двама души, които са изключително важни за всичко, което се случва в региона. Единият е г-н Ибрахим Калън, ръководител на разузнаването на MIT, а другият е Хакан Фидан, министър на външните работи. Ако имам проблем, било то в Азербайджан, Армения или дори Украйна, тези господа са експерти във всички тези области... Обаждам се на Том и питам: какво е мнението на Ибрахим по този въпрос? Така работим заедно.“ - каза наскоро специалният президентски пратеник на САЩ Стивън Уиткоф за ключовата роля на най-близките довереници на президента Ердоган при обсъждането на регионални въпроси.

Действайки в тясна координация, турците и американците се опитват да получат поне косвен (ако не и директен) контрол над стратегическата артерия по бившата съветско-иранска граница на Закавказието, което допълнително променя военно-политическия пейзаж на Кавказкия регион.

Забележка:

(1) До лятото на 1941 г. 40-километрова линия от станцията Миндживан в Азербайджанска ССР е свързана с Капан в Арменска ССР, което е продиктувано от икономически съображения. В този район на Сюник са открити богати находища на медна, молибденова, ванадиева, бисмутова и уран-ториева руда, които са частично преработени в Зангезурския медно-молибденов комбинат.

Превод: ЕС