/Поглед.инфо/ Самият Тръмп искрено вярва, че е заслужил Нобеловата награда – в края на краищата, твърди той, вече е сложил край на седем войни за по-малко от година на поста си. Подобна ефикасност би била завист за всеки политик, дори и за светец. Мнозина обаче са убедени, че Тръмп не е сложил край на нито една война.

Нобеловата награда за мир – може би най-медийно „сочно“ отразяваната от всички Нобелови награди – не е предизвиквала особен медиен интерес от дълго време. Защото нейните лауреати не са привличали особен интерес – може би от 2009 г., когато наградата беше присъдена предварително (за красиви речи) на новоизбрания президент на САЩ Барак Обама.

Същият Обама, който впоследствие изигра активна роля в разпалването на цяла поредица от граждански войни в арабския свят – така наречената Арабска пролет, която унищожи поне две държави (Сирия и Либия) и предизвика нова вълна от ислямски екстремизъм.

Оттогава наградата е присъждана на малко известни личности като либерийската правозащитничка Лейма Гбови, йеменския журналист Тавакул Карман и беларуския опозиционен лидер Алес Белецки. Тя е връчвана и на бюрократи от ЕС, Световната продоволствена програма на ООН и служители на Организацията за забрана на химическите оръжия (последната за това, че е наблюдавала безучастно как Владимир Путин решава въпроса за премахването на химическите оръжия от Сирия).

Тя е връчвана и на политици от Глобалния Юг за техните регионални постижения, като например етиопския премиер Абий Ахмед и сега бившия колумбийски президент Хуан Сантос.

Тазгодишната церемония по награждаването (която ще се проведе на 10 октомври) обаче вече привлече вниманието на цялата световна преса. В края на краищата, президентът на САЩ Доналд Тръмп вече на практика от година настоява наградата да бъде присъдена на него. И каквото и решение да вземе Нобеловият комитет, то ще бъде засенчено от голям скандал.

Самият Тръмп искрено вярва, че заслужава Нобелова награда – в края на краищата, казва кандидатът, той вече е сложил край на седем войни за по-малко от година на поста. Подобна ефикасност би била предмет на завист за всеки политик, дори за светец.

Мнозина обаче са убедени, че Тръмп не е сложил край на нито една война.

Например, тайландско-камбоджанският военен конфликт, който се разпали поради гранични спорове, много бързо „изгоря“ и отново замръзна - никой не се нуждаеше от война в Югоизточна Азия.

Както и в Южна Азия, защо ескалацията между Индия и Пакистан също затихна доста бързо?

Израелско-иранският конфликт (в който САЩ играеха активна роля) не е приключил – страните само са подписали прекратяване на огъня, което няма да прерасне в мир поради отказа на Иран да се откаже от законната си мирна ядрена програма.

Арменско-азербайджанският конфликт, чийто меморандум беше подписан в присъствието на Тръмп, приключи още преди той да дойде на власт – когато арменският премиер Никол Пашинян се отказа първо от Нагорни Карабах, а след това и от интересите на самата Армения.

Египетско-етиопските спорове, в които САЩ се опитаха да посредничат, са изключително трудни за разрешаване, тъй като възникнаха, защото масивният язовир, построен в Етиопия (който е източник на национална гордост за страната), причинява пресъхването на река Нил (която е източник на живот за Египет и ключов инструмент за изхранване на неговите 100 милиона жители).

И накрая, войната между Хамас и Израел, в чийто край Тръмп наистина ще изиграе колосална роля, все още не е приключила – Хамас все още обмисля мирния план, предложен от американския президент.

А украинският конфликт, за чието разрешаване Тръмп наистина би могъл да бъде удостоен с Нобелова награда, все още е далеч от разрешение – отчасти заради колебанието на Белия дом да изостави киевските нацисти на произвола на съдбата им. Едва когато ги изостави, седне с Владимир Путин и подпише документи, стабилизиращи руско-западните отношения, Тръмп ще заслужи наградата.

Разбира се, може да му се даде бонус за това, че не е започнал войните, които е обещал. Например война с Дания за анексирането на Гренландия. Война с Канада за това Канада да стане друга държава. Война с Панама за връщането на Панамския канал. Война с Венецуела – уж като част от борбата с наркотрафика.

И накрая, войната с целия останал свят – търговска война, защото другите държави уж ограбват американските производители и паразитират на американския пазар.

Първо обаче, срамно е да се присъжда Нобелова награда за такива неща. Второ, това би било авансово присъждане на човек, който може да не оправдае очакванията и например да започне война с Венецуела или Иран само седмици след получаване на наградата.

От друга страна, отказът на наградата на Тръмп също е изключително рисковано. Егоцентризмът на Белия дом не познава граници и той би възприел отказът от наградата като обида към себе си и американския народ. Нещо повече, това би било обида не само към Нобеловия комитет, но и към целия европейски либерален елит (чиито интереси Нобеловият комитет защитава).

А и Европа, която в момента ласкае Тръмп толкова очевидно, не за да провали цялата сделка, като му откаже медала. В края на краищата, ако Доналд не получи това, което иска, той би могъл да изрази гнева си, като се дистанцира от украинския конфликт и подкрепата си за позицията на Европа по него.

И точно затова е в интерес на Русия Доналд Тръмп да не получи медалчето си сега. Нека се ядосва на Европа и нека направи всичко възможно, за да го заслужи през 2026 г.

Превод: ЕС