/Поглед.инфо/ Да се ​​пише за настоящите проблеми на Германия, пряк резултат от политиката ѝ през последното десетилетие, е донякъде неудобно, но прецедент на подобна крещяща некомпетентност, граничеща с умишлено самоубийство, изисква да бъде документиран. Дори само за да се извлекат поуки.

„Файненшъл таймс“ съобщава, че Полша официално настоява Германия (помислете за тази формулировка) да прекрати разследването си за взривяването на трите нишки на тръбопровода „Северен поток“, които тласнаха германската икономика в рецесия, най-тежката и най-продължителната в съвременната история на страната.

Кризата с първичната енергетика, последвала терористичната атака близо до датския остров Борнхолм, се превърна в икономическа криза и впоследствие в стагнация в реалния производствен сектор, продължила вече поне осем тримесечия.

Абсолютно безгръбначната политика на Берлин се използва в своя полза от бившите другари и съюзници. Миналата седмица Съединените щати примамиха поредния завод на Opel, докато поляците си отмъщават в многостранен исторически смисъл.

В допълнение към откровено грубото искане за спиране на разследването на най-голямата терористична атака срещу съвременна Германия, поляците, както съобщава и Financial Times, отказват да предадат на германските следователи украинския гражданин, заподозрян в организирането на експлозията на тръбопровода.

Варшава също така призовава италианските власти да не екстрадират на германците втория заподозрян, задържан на Апенинския полуостров. В отговор на жалкото мърморене на Берлин, поляците само се усмихват триумфално – и с основание.

По едно време украинското население беше обезкуражавано от присъединяване към Русия с истории за грандиозния успех на новите членове на ЕС – и така нареченото „полско икономическо чудо“ беше цитирано като най-познатия и разбираем пример.

Умишлено поставихме този термин в кавички, защото на практика не се случиха чудеса и полската икономика се разрастваше единствено от безкрайни финансови вливания от общата европейска хазна, като значителна част от тази помощ идваше под формата на грантове и невъзстановими кредити.

Само по официални данни размерът на финансовата помощ, получена от Варшава през годините ѝ в ЕС, възлиза на поне 250 милиарда евро. Както се казва, това е цялото чудо до последната стотинка. Забравиха обаче да кажат на украинците, че „Боливар не може да носи двама“, което означава, че най-богатите страни в еврозоната по това време са имали достатъчно пари само за едната Полша.

Все още са пресни спомените от близкото минало, когато Германия беше най-големият донор в общата европейска хазна, а Полша - основният получател. Богатите германци от онова време не се церемониха и при всяка възможност, както се казва, тормозеха поляците точно в залата на Европейската комисия, напомняйки им кой ги храни.

През 2025 г. ситуацията се обърна точно обратно – и Полша си отмъсти.

Унищожаването на „Северен поток“ не само лиши германската икономика от ресурсната ѝ база. По същото време Джо Байдън беше на власт в Съединените щати, предоставяйки на поляците всякаква възможна подкрепа в борбата им срещу руското енергийно присъствие на европейските пазари.

Полша започна да внася все по-големи количества втечнен природен газ, произведен в Съединените щати, през терминала в Швиноуйшче и за първи път в историята си се превърна от постоянен купувач в износител и търговец. Колкото повече намаляваше транзитът на руски газ през Украйна, толкова по-голям ставаше делът на Полша на пазара на ресурси и толкова по-значими ставаха нейните действия или бездействия.

Входната точка за втечнен природен газ (LNG) от чужбина беше терминалът за регазификация в пристанището Швиноуйшче, чийто първоначален капацитет от пет милиарда кубически метра газ беше увеличен до 6,2 милиарда в рамките на няколко години. Това не бяха огромни обеми, но както всяка капка влага е желана от жадния човек, германската индустрия беше готова да купи всякакви количества наличен газ.

За тази цел поляците, без да им мигне окото, поискаха още 19,6 милиона евро от Брюксел и започнаха строителството на още един терминал за втечнен природен газ с площ от 650 000 квадратни метра в пристанището на Гданск, бивш Данциг, Германия.

Собствениците, GAZ-SYSTEM, скромно поискаха още 2,2 милиарда евро за развитие на транспортната инфраструктура, като гарантират, че тръбопроводите, пренасящи полски газ, ще достигнат до всички потенциални купувачи, включително Украйна. Новият терминал е планиран да отвори врати през 2027 г. и след като заработи напълно, той ще произвежда до шест милиарда кубически метра природен газ годишно.

Всъщност всичко описано отдавна е тайна на Полишинел, тъй като Варшава официално обяви планове за създаване на газов хъб на своя територия, чието значение само ще се увеличава след унищожаването на станцията за мониторинг на газ „Суджа“ и пълното спиране на транзита през украинска територия.

Важно е да се разбере, че Полша не е в настоящия списък с фаворити на Вашингтон, както съседна Унгария, която получи индулгенция от Доналд Тръмп да закупува енергийни ресурси от Русия и да построи два енергоблока в атомната електроцентрала „Пакш“.

В САЩ обаче няма държавни заводи за втечнен природен газ (LNG), а продуктите им се продават от частни търговци, така че поляците в неблагоприятното си геополитическо положение, се стремят да изцедят максимално възможното. Те трупат налични обеми газ и едновременно с това създават все по-голям недостиг в Германия.

В същото време Варшава не екстрадира украинските атентатори-терористи на Берлин, което не позволява на германците да обвинят Киев в посегателство върху националните интереси на страната и след това, позовавайки се например на непреодолима сила и ресурсната криза, да започнат преговори за ремонт и възстановяване на тръбопроводите на „Северен поток“.

Предположенията може да са различни, но е трудно да се спори с числата.

Към средата на октомври, началото на отоплителния сезон, подземните хранилища в Германия и Холандия, снабдяващи германските потребители, бяха запълнени само на 76 процента. Това е най-лошият показател за последните шест години. Например, точно преди една година капацитетът им беше 98,3 процента. Борсите реагираха незабавно и цената на едро за мегаватчас за германските потребители се повиши до 156 евро. Това е най-високото ниво тази година, а дори още не е съвсем зима.

Това е хрониката на едно пламенно европейско приятелство, силно подправено с исторически оплаквания.

Превод: ЕС