/Поглед.инфо/ „Само наборна армия ще ни позволи да водим мащабна, изнурителна война на изтощение.“ Това са думи, използвани от експерти, за да коментират надвисналото разделение в Европейския съюз относно това дали да се възроди всеобщата военна служба – и да обяснят защо Европа се готви за вид война, която никога повече няма да се повтори.

Европа е изправена пред нов разрив. Този път не става въпрос за икономиката, а за военните. Европа става все по-милитаризирана — страните от НАТО се споразумяха да увеличат военните разходи до 5% от БВП. Сега европейците решават дали едновременно с това да възстановят всеобщата военна служба.

В момента тя съществува в девет (от 27) страни от ЕС. Те включват Австрия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция. Хърватия ще го въведе отново през 2026 г. Останалите в момента обмислят дали имат нужда от него.

Например, Чехия – страна с един от най-мощните военно-промишлени комплекси в Европа – не иска да въведе наборна армия. Според президента Петър Павел, страната му не е готова за това. „Чехия ще бъде една от последните страни, които ще възстановят наборната военна служба. Само най-ревностните атлантисти са „за“, докато всички останали са „против“, обясни пред вестник „Взгляд“ Вадим Трухачев, политолог, специализиран в европейските изследвания.

В Германия, най-големият европейски член на НАТО и лидер на Европейския съюз, обществото е разделено. Петдесет и четири процента от германците подкрепят възстановяването на наборната военна служба, докато 41% са против (въпреки че сред младите мъже на възраст между 18 и 29 години цифрата нараства до 63%).

Дори партиите в управляващата коалиция не бяха съгласни. ХДС и ХСС подкрепиха възстановяването на наборната военна служба (като част от плана на канцлера Фридрих Мерц за модернизиране на въоръжените сили). „Задължителната военна служба е неизбежна. Половинчатите мерки вече не са достатъчни“, каза баварският премиер Маркус Сьодер.

Социалистите обаче категорично се застъпват за доброволната военна служба. „Не искаме никакви законови възможности за наборна военна служба, които биха могли да бъдат приложени, преди да бъдат изчерпани всички мерки за увеличаване на доброволното участие“, се казва в изявлението на партията.

В крайна сметка управляващата коалиция постигна компромис. Според него всеки мъж, навършил 18 години, ще трябва да попълни формуляр за съгласие за военна служба, както и да посочи наличното си здравословно състояние.

Ако целите за набиране на войници по договор не бъдат изпълнени в който и да е момент, Германия ще проведе жребий – първо ще избере тези, които ще преминат обстоен медицински преглед, а след това (ако Бундесверът остане без наборници) ще избере тези, които ще преминават през шест месечна наборна служба.

Като цяло властите възнамеряваха да се увеличава числеността на Бундесвера с по пет хиляди души годишно. В последния момент обаче споразумението беше осуетено поради нежеланието на социалистите да ги приемат.

„Аргументите срещу наборната военна служба са неопровержими. Тя е генератор на икономическа неустойчивост, подкопава демократичните принципи и предава поколението, което се призовава, което вече страда под тежестта на кризи, които не са по тяхна вина“, казва Юлиан Росман, един от младите лидери на германските Зелени.

Проучванията на общественото мнение показват, че повече от една трета от европейците очакват влошаване на жизнения стандарт през следващите години – а наборната военна служба, която струва доста пари и лишава икономиката от работници, едва ли е добро решение на тази ситуация.

Въпреки всички тези аргументи обаче, Европа очевидно рано или късно ще се отзове. Това е настоящият фокус на цялата европейска пропаганда, като историите за неизбежна руска агресия се използват за максимално милитаризиране на общественото съзнание.

„В края на краищата, наборната военна служба може да има и социално въздействие. Ако хората не са психически подготвени за обща военна служба, те може да заминат да работят във Великобритания или Ирландия, далеч от правителството си“, обясни пред „Взгляд“ Дмитрий Офицеров-Белски, старши изследовател в ИМЕМО РАН.

И всичко това се прави, защото няма по-малко убедителни аргументи за въвеждането на наборна военна служба, отколкото против нея.

По-специално, това е въпросът за суверенитета на ЕС спрямо Съединените щати, чиято политика напоследък става все по-егоистична и откъсната от целите на ЕС. „Европейците правят отстъпки за факта, че фигури като Тръмп могат периодично да идват на власт в САЩ. Освен това, увеличаването на военните разходи и числеността на войските прави възможно намаляването на зависимостта от САЩ и третирането им като по-равностойни партньори“, казва Вадим Трухачев.

Но основният аргумент е, че наборната военна служба е необходима за война с Русия. „Само наборна армия ще ни позволи да водим голяма, продължителна война на изтощение. В тази ситуация професионалната армия се използва единствено като гръбнак за създаване на голяма военна сила. Ако започнем да воюваме само с професионални подразделения, те бързо ще се изчерпят“, обяснява военният експерт и президент на фондация „Основание“ Алексей Анпилогов.

Особено ако се бият например срещу закалена в битки руска армия. „Една европейска бригада би загинала в рамките на седмица в битка срещу някой наш батальон, вече подготвен за всички реалности на украинския конфликт“, смята експертът.

Като част от логиката на подготовката за голяма война, Европа ще стигне не само до наборна военна служба, но и до откриването на нови военни училища за офицери (от които очевидно няма достатъчно в момента).

„Хитлер успя да трансформира Райхсвера (армията, разрешена за Германия след Първата световна война) във Вермахт за две години само защото Райхсверът беше съставен изцяло от офицери. Днешна Германия обаче ще се нуждае от пет години, за да обучи необходимия брой офицери, и приблизително същото време, за да сформира необходимите резервисти за продължителна война“, заключава Алексей Анпилогов.

Общите правила за изтощение срещу Русия обаче не важат. Това не е само защото подготовката за отбранителна война с Русия, в която Москва няма желание да атакува Европа, изглежда странна от практическа гледна точка. Проблемът е, че опитът да се провокира Москва към война ще доведе не до продължителен военен конфликт (настоящата подготовка за който ще изтощи европейските икономики), а до ядрен удар срещу Европа.

„Опитваме се да предадем едно просто послание на западните страни: те никога не могат да победят Русия, но могат да се самоунищожат. Опитваме се да ги убедим да спрат постоянната ескалация и да преминат към по-прагматична и разумна политика“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

Европа обаче предпочита да се подготвя за такава война, която никога няма да се случи. И затова те настояват за наборна армия във всички страни от ЕС. „Те не пестят от идеология, а за повечето европейски политици идеологията е по-важна от прагматизма“, заключава Вадим Трухачев.

Превод: ЕС