/Поглед.инфо/ САЩ са най-великата от великите сили, но правилата на геополитиката и управлението на световния ред важат и за тях по същия начин, по който важат и за останалите държави в света. Тяхното предимство е в правото безнаказано да нарушават тези правила, да демонстрират сила и изключителност, както и да говорят най-силно и оглушително. Впрочем, наказанията за това изключение идват по-късно. Но идват! Непременно!

То може да не им се отразява толкова отчетливо и болезнено, както на другите държави, но неизбежно ги сполетява. Налага ги Този, който е установил обективно действащите неотменимите правила и закони!

Едно от най-важните обективни задължения в съвременната геополитика, които с особена сила се налагат в политиката на най-големите държави в света и като че ли най-вече от САЩ, е да познават Русия. Защото в крайна сметка, искаме или не искаме да е така, геополитиката вече се реша в пълна мяра и от Русия – при това заедно с Китай, Индия, Бразилия и другите държави от БРИКС. И, разбира се, от САЩ, макар вече не толкова категорично. Защото е решаващо участието на БРИКС.

Трябва да се познава Русия, за да бъде всичко предвидимо, допустимо и необходимо. Без тези предварителни разчети на ситуацията и на възможните промени в нея, никакво вярно решение не може да бъде взето. Защото последиците се очаква да бъдат сериозни – а погрешните решения днес са много по- опасни от вчера.

САЩ винаги много внимателно и задълбочено са изучавали Русия. През съветско време безброй бяха научните институти, занимаващи се със СССР. Затова и политиката на Америка по отношение на Москва бе премерена, логична и успешна.

Краят на т. нар. “студена война” обърка великите сили, създаде им жестоката илюзия, че са победители в нея и че веднъж завинаги е разрушен старият световен ред и е създаден нов по модела на либералната идеология. Те повярваха, че ще управляват вечно без Русия и че никой няма от тук насетне да им оспорва извоюваното право да се разпореждат с човечеството. И сметнаха за ненужно повече да се занимават със загадките на Русия. Тя била разгадана и повече няма какво да се търси в нея. Остава само да бъде довършен нейният статут на велика държава, за да заеме мястото, което САЩ и Европа ще й отредят, след като я разчленят и окончателно покорят.

Може би това щеше да стане, ако те не бяха си въобразили, че са победители в “студената война” и бяха изгубили в радостта и възторга си разума си, от който толкова се нуждаят и който винаги са притежавали.

Подчертавам, че Русия и Европа заедно със САЩ са две вечно воюващи страни. Тяхната война е войната на Запада против Изтока, която е непримирима и несекваща. Но и много особена, тъй като е цивилизационна и не винаги се води с оръжие. Най-често тя е словесна, война на интриги, тайни сблъсъци, дипломатически ходове, културни претенции. Такава война изисква страните да се познават отлично, да отчитат традициите на противника и да наблюдават внимателно промените в актуалното им състояния с измененията в икономическата и военната им мощ, идеологическите им способности, нагласите срещу противника.

В такава война това не се вижда и наблюдава с “просто око”. Нужни са задълбоченост, реализъм, натрупани факти, чужди мнения. Нужни са хора, които да изследват тези данни, да ги съпоставят с подобни от предходни времена. Нужно е търпение и обективност, за да се предпазваш да не би да вземеш желаното за реалност и да се подлъжеш в оценката.

Америка и Европа вече не изучават Русия, както са я изучавали преди. Те са си изградили една теза, която все повече дава основание да се смята за невярна и дори лъжлива, и изграждат политиката си спрямо Русия въз основа на собствената си илюзия, че са всесилни и винаги прави.

Ако не бяха се поддавали на стари илюзии, нямаше да се подведат, че Русия е прекалено слаба и че нейното съществуване като велика държава е пред своя край. Трябват само още малко усилия, за да настъпи краят й.

Затова и толкова предизвикателно се държаха с Русия, като изобщо не зачитаха мнението й, нито многократно заявяваните от нея несъгласия за разширяване на НАТО и за създаването съвсем близо до границите й на военни бази. Да не говорим за предупрежденията й да не се използва Украйна като ударна сила срещу нея, защото това ще доведе до доста усложнения и Русия няма да се примири с тях.

САЩ разчитаха, че Русия ще прояви прибързаност и ще направи грешен ход. Но тя търпеливо изчака да придобие повече военна и икономическа сила, да организира и мобилизира обществото и едва тогава да отговори на неразумните провокации. Русия придоби смелост и решителност, когато преодоля последиците от разпада на СССР и укрепи своята икономика до степен да й бъде възможно да развива военната си индустрия и да изгради боеспособна армия. Тогава именно тя заяви, че на Русия не могат да й се поставят ултиматуми и че тя има интереси и няма да позволи те да бъдат нарушавани и да не се съобразяват с тях. Времето потвърди онова, което руският президент каза през 2017 г., че светът вече е различен и не се управлява от САЩ.

И напълно естествено бе, че тези, на които той говореше, не само не го разбраха, но изобщо не го чуха. Защото си мислеха, че това са го чували и друг път и всеки път е било комплекс за малоценност, придружен от мания за величие.

Ако в САЩ и Западна Европа познаваха Русия, щяха да съобразят какво и как се променя и да отчетат промяната. Тогава щяха да бъдат далеч по-предпазливи и повече щяха да анализират новия свят и появилите си нови влиятелни участници в управлението на човечеството. И нямаше да дават ултиматуми, а щяха спокойно и убедително да доказват правотата си. Ако познаваш Русия, няма да я изравняваш с малка, бедна и слаба държавица (например България), която никога не може да се противопоставя на великата сила, а смирено ще се подчини на изискванията й.

Сегашният американски президент искрено желае САЩ да се въздигнат отново и да заемат водещото си място в света. Но желанието му няма да се изпълни, ако не преценява вярно реалностите и не се съобразява, че Русия, Китай, Индия и държавите от БРИКС са могъщи сили и не са онова, което са били допреди 10-15 години. Затова е по-добре вместо да се демонстрира сила, да се извърви пътя, който е пред САЩ, за да се възстанови евентуално изгубеното водачество. Прибързаността не е решение и не ускорява движението към целта. Дори го забавя и то чувствително.

Понеже западните държави не познават Русия, ще бъдат потърпевшите от днешното развитие на геополитиката и новото устройство на света. Дано не направят някоя глупост, че тогава ще е още по-страшно!