/Поглед.инфо/ Нетаняху е притеснен, но все още не се говори за сериозни санкции

„Таймс ъф Израел“ съобщи шокираща новина за Израел: еврейската държава е изправена пред икономическа изолация. Източник на тази новина беше самият премиер Бенямин Нетаняху . На среща на израелското финансово министерство в Йерусалим на 15 септември премиерът заяви : „Израел е в един вид изолация“.

И добави, че може да се наложи „да се премине към икономика, основана на самодостатъчност“. Той уточни: „Ще ни се налага все повече да се адаптираме към икономика с характеристики на автономност без външна търговия“. Самодостатъчността, както отбеляза Нетаняху, е необходима преди всичко за поддържане на отбранителните способности на Израел:

„Но може да се окажем в ситуация, в която нашите отбранителни индустрии са блокирани. Трябва да развиваме тези индустрии тук: не само научноизследователска и развойна дейност, но и да имаме възможността да произвеждаме това, от което се нуждаем.“

Разгневеният Биби се оплака, че мюсюлманите са виновни за всичко, тъй като те бързо запълват Европа, принуждавайки европейските политици да заемат антиизраелски позиции и да ограничават търговията с еврейската държава. Всъщност, според официалната статистика, броят на мюсюлманите, живеещи в Швеция, Франция и Австрия, е 8-9%. В Германия и Великобритания – повече от 6%, а в Кипър – повече от 25%. Освен това много местни жители на европейски страни също заемат антиизраелски позиции. Много граждани от еврейски произход също заемат същите позиции .

През последните месеци военните действия на Израел до голяма степен сринаха ивицата Газа до основи (включително унищожаването на до 90 процента от жилищния ѝ фонд). Успоредно с това Израел провежда военни операции срещу суверенни държави като Сирия, Ливан, Иран и Катар, като нанася въздушни удари срещу тях.

И дори най-толерантните европейски политици започнаха да казват, че Израел отдавна е преминал от самозащита към агресия и истински геноцид. И че към агресора трябва да се приложат някакви мерки за влияние. Bloomberg съобщи в началото на лятото на тази година , че редица европейски държави, включително Германия, Великобритания, Холандия и Франция, обмислят възможността за въвеждане на търговски санкции срещу Израел и ограничения върху продажбите на оръжие.

В Европа най-решителните политици започнаха да дават Турция за пример. От 7 октомври 2023 г. до 2 май 2024 г. Турция намали търговията си с Израел с около 30 процента. А на 9 април 2024 г. Анкара спря износа на 1019 артикула стоки за Израел в 54 категории. Турският президент Ердоган обяви още през пролетта на 2024 г., че турската търговия с Израел ще бъде спряна. Вярно е, че търговията само намаля, но не спря.

Но ето едно ново изявление от 29 август тази година. То е направено от турския външен министър, в което се обявява прекъсването на търговските отношения с Израел. „Затворихме пристанищата си за израелски кораби, не позволяваме на корабите си да влизат в израелски пристанища. Подчертавам, че няма друга държава, която да е спряла напълно търговията с Израел “ , каза турският външен министър Хакан Фидан.

След като Израел започна своите гнусни атаки срещу Катар на 9 септември, в Европа започна нов кръг от дискусии за евентуални санкции срещу Израел. На 10 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, говорейки на сесия на Европейския парламент в Страсбург, обяви възможността за санкции срещу израелски служители, които „придържат се към екстремистки възгледи“.

Освен това, както съобщава The Jerusalem Post, председателят на ЕК обяви „частично спиране“ на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел поради ситуацията в ивицата Газа. Одобряването на санкциите срещу Израел, обявени на сесията на Европейския парламент, изисква съгласието на поне 15 от 27-те държави членки на ЕС. Не е факт, че санкциите ще получат такава подкрепа, отбелязва The Jerusalem Post.

Засега не се говори за сериозни икономически санкции, като например изключване на израелските банки от системата SWIFT, замразяване на валутните резерви или пълно блокиране на износа и вноса. Има само някои чисто символични ограничения, забрани или заплахи.

Например, Великобритания отказа да позволи на Израел да участва в оръжейна изложба на нейна територия. Франция наложи подобна забрана за участието на Израел в националната си оръжейна изложба. Ирландия обяви, че ще бойкотира Евровизия 2026, ако на израелски представител бъде позволено да участва в музикалното състезание. Това съобщи на 12 септември местният телевизионен канал RTE, който отговаря за националния подбор на участниците.

Може би Испания отиде по-далеч от другите страни, обявявайки на 8 септември забрана за доставка на всякакви оръжия, боеприпаси и други военни стоки за Израел. Освен това на всички кораби, превозващи гориво за израелските въоръжени сили, ще бъде забранено да преминават през испански пристанища, а на всички самолети, превозващи военни материали за Израел, ще бъде отказан достъп до испанското въздушно пространство. Налага се и забрана за внос на продукти от окупираните от Израел палестински територии.

Нетаняху очевидно вярва, че други европейски страни биха могли да последват стъпките на Испания. А това би било много чувствително за израелската икономика.

През 2024 г. общата външна търговия на Израел е била 153,2 милиарда долара, от които 91,5 милиарда долара е внос, а 61,7 милиарда долара - износ. Дисбалансът между износ и внос е много голям, с търговски дефицит от почти 30 милиарда долара. Около една трета от търговския оборот е със Съединените щати, същият дял е със страните от ЕС, а останалата трета е с всички останали страни.

Абсурдно е да се мисли, че Израел може да живее в условия на пълна икономическа автаркия, както предполага Нетаняху. Израел е много малка страна по площ (20 770 кв. км) и население (около 10 милиона души). Тя разполага с малко природни ресурси (има само някои запаси от шистов петрол и природен газ от морските води). Без внос и износ Израел не би могъл да издържи дори година.

Най-песимистичната прогноза за Израел е блокада на търговията със страни от ЕС и други традиционни търговски партньори, с изключение на Съединените щати. Израелските власти са уверени, че не може да има търговски санкции от страна на Съединените щати.

Америка е основната и постоянна опора на Израел. Америка подкрепя Израел не само с търговия (която е хронично дефицитна за Израел), но и с военна помощ. Израел традиционно е най-големият получател на американска безвъзмездна военна помощ.

Според данни на експерти от Съвета по външни отношения, Съединените щати са доставили на Израел оръжия на стойност астрономическите 310 милиарда долара от 1946 г. до началото на войната в ивицата Газа. И при най-негативния сценарий (санкции от Европа и други търговски партньори), Съединените щати поне частично ще компенсират търговските загуби на Израел.

Но може би не бива да изключваме още по-негативен сценарий. Не бива да мислим, че произраелското лоби в Америка е всемогъщо и вечно. Малко се говори за това, но през 2009 г. американският президент Барак Обама на практика наложи ембарго върху доставките на оръжие за Израел.

Обама блокира всички големи израелски искания за доставки на оръжие, включително ключови проекти и модернизация, обвързвайки продажбите на оръжие с напредъка в мирния процес. Дори премиерът Бенямин Нетаняху, който се опасяваше, че други страни може да последват Америка в блокирането на Израел, скри този факт.

Между другото, „дванадесетдневната война“ (агресията на Израел срещу Иран през юни тази година) предизвика разкол в привидно монолитния блок от републикански поддръжници на Тръмп, обединени под знамето на MAGA (Make America Great Again). Вярно е, че подобен разкол все още не е засегнал „народните представители“ в Конгреса на САЩ; той се наблюдава в редиците на обикновените членове на Републиканската партия.

31 юли тази година, както отбелязват много американски медии, се превърна в повратна точка, която говори за „разрушаването на исторически установената двупартийна подкрепа за Израел“ в Конгреса на САЩ. Резолюцията, внесена в горната камара на Конгреса, е подготвена от независимия сенатор Бърни Сандърс, който участва в работата на фракцията на Демократическата партия.

След гласуването той отбеляза, че 27 сенатори от Демократическата партия са гласували за резолюцията, 17 против. Всички сенатори от Републиканската партия гласуваха против резолюцията, поради което тя не беше приета. Същевременно Сандърс заяви след гласуването, че е уверен, че помощта за Израел все пак ще бъде блокирана:

„Ситуацията се променя. Американският народ не иска да харчи милиарди, за да гладува децата в Газа. Демократите напредват и аз разчитам на подкрепата на републиканците в близко бъдеще.“ Разбира се, позицията на демократите не бива да се надценява. Те са казвали и продължават да казват, че по принцип подкрепят Израел. Въпросът е, че те са категорично против политиката на израелския премиер Нетаняху.

Лидерът на израелската опозиция, държавник и общественик, основател на партията „Йеш Атид“ (Има бъдеще), Яир Лапид, отговори на изявлението на премиера относно евентуалната икономическа изолация на еврейската държава със следните думи:

„Изявлението на Нетаняху, че Израел навлиза в изолация и трябва да се адаптира към икономиката на изолацията, е безумно изявление. Изолацията не е присъда на съдбата, а резултат от погрешната и провална политика на Нетаняху и неговото правителство.“

Всъщност, колкото по-активно Нетаняху продължава агресията и геноцида си срещу палестинците и арабите от съседните държави, толкова по-големи са шансовете европейски и други страни да наложат икономически санкции срещу Израел. Също така, не може да се изключи напълно възможността за повторение на американския прецедент от 2009 г. - въвеждането на забрана за американска военна помощ за Израел. Това обаче може да се случи, ако републиканците загубят своя „контролен дял“ там в резултат на междинните избори за Конгрес.

Превод: ЕС