/Поглед.инфо/ Танкове, дулна артилерия и дори реактивни системи за залпов огън - всичко това наскоро беше прието от войските на Росгвардия. Но преди почти двадесет години беше взето решение за изтегляне на всички тези системи от вътрешните войски (както тогава се наричаше Руската гвардия). Защо сега са върнати и не е ли тогава Руската гвардия изправена пред задачите на редовна бойна армия?
На пръв поглед Руската гвардия е лекопехотно подразделение, което не се нуждае от брониран юмрук. Възниква неволен въпрос: защо тогава танкове и тежка артилерия сега са включени в арсенала на Руската гвардия, която е ангажирана с осигуряването на обществената безопасност в страната ?
„Поради разширяването на гамата „тежки“ оръжия, използвани от войските, в Руската гвардия са пресъздадени танкови подразделения, а огневата мощ на артилерията също се е увеличила значително“, се казва в съобщение на ведомството. По-специално, наскоро на ученията на Росгвардия бяха забелязани гаубици Д-30 и самоходни оръдия „Малва“, танкове Т-72 и бойни машини на пехотата БПМ-3.
Функциите на Руската гвардия включват и защита на държавата от нападения отвън. Сега това са терористични атаки срещу Русия от украинските националисти, особено в граничната зона. И тук не можем без тежко въоръжение.
Сегашната Росгвардия е сформирана основно на базата на вътрешните войски (ВВ) на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, като тези войски са били оборудвани, наред с други неща, с тежки бронирани машини.
Тук можем да си припомним, че през 2000 г. първият удар на бандите на Басаев и Хатаб при отблъскване на мащабното нападение срещу Дагестан е поет именно от танковете на 93-ти механизиран полк, 100-та дивизия на вътрешните войски.
Именно благодарение на наличието на тежко въоръжение, 60 бойни машини, беше възможно да се сдържи атаката, да се спре врагът и да се изчакат подкрепления. Танкистите от вътрешните войски се показаха добре във Втората чеченска кампания, докато разпръснатите банди не избяхаха в планините. По това време Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация бяха въоръжени с танкове Т-62 и ПТ-76.
Преди това вътрешните войски, освен щатната си техника, разполагаха с достатъчен брой армейски бронирани машини. Това бяха БТР-80, БМП-2, танкове Т-80БВ, 122-мм гаубици Д-30, 120-мм минохвъргачки ПМ-38, зенитни установки ЗУ-23-2. Тоест, доста мощна военна структура, способна да води сериозни бойни операции.
Въпреки това, през 2006 г. всички танкове на вътрешните войски бяха прехвърлени към Министерството на отбраната. Същевременно артилерийските подразделения на вътрешните войски бяха съкратени заедно с танковите части.
Както обясни тогава главнокомандващият на вътрешните войски Николай Рогожкин: „Структурата и съставът на вътрешните войски ще бъдат приведени в съответствие със съвременните политически и икономически условия...“ С други думи, по това време наистина не е имало нужда да се държи толкова скъпа бойна техника в баланса на Вътрешните войски.
Две години по-късно обаче артилерията е върната във вътрешните войски – борбата с бандитите в Кавказ само с леко стрелково оръжие е била невъзможна. Тежките оръжия са били най-подходящи за поразяване на райони, където са били концентрирани терористи, а след това териториите са били разчиствани от „оранжевите барети“.
След края на чеченските кампании, руската Национална гвардия започва да се занимава предимно с охрана на обществения ред и на масови събития. В мирни условия, разбира се, танковете на руската Национална гвардия изобщо не са необходими, достатъчно е стрелковото оръжие.
Всичко се промени с началото на СВО, когато оперативните части на Вътрешните войски се върнаха към провеждането на военни операции срещу диверсионни и терористични групи. Възникна въпросът за липсата при тях на оръжия, способни да спрат враг с тежка бойна техника. Говореше се за прехвърляне на тежка бронирана техника от армейските складове на баланса на Руската гвардия. Тази задача вече е изпълнена.
"Танкът е сила, а за враговете - могила,"
- казва с лека ирония в разговор с вестник „Взгляд“ ветеранът от вътрешните войски Дмитрий Невзоров. - Сериозно казано, бойните подкрепления за подразделенията на Росгвардия, участващи в СВО, са жизненоважни. Танкове и артилерия ще бъдат използвани за сдържане на агресията на украинските националисти по руските граници.“
Няма видимо объркване в бойната работа между Въоръжените сили и Руската национална гвардия. „Армията има свои собствени задачи - те трябва да се движат напред, а Руската национална гвардия трябва да държи не само границата, но и буферната зона, която се създава“, казва Невзоров.
„И разбира се, чакането, докато врагът се приближи до обсега на стрелковото оръжие, е най-малкото неуместно. Но наличието на танк или артилерийско оръдие силно ще укротят пламенността на терористите от значително разстояние.“
Има една подробност - кой ще управлява тази техника? Обучението на водач, стрелец и дори командир на танк изисква определено време; няма да е възможно да се управлява бойната машина спонтанно или „по усет“.
„Естествено, обучението на танковите екипажи ще се извършва на военни полигони, Министерството на отбраната разполага с всички възможности за това“, каза пред вестник „Взгляд“ генерал-лейтенант Анатолий Хрульов, самият той бивш танкист. „Имаме танкове с едни и същи десантчици, във всяко подразделение „крилатата пехота“ бързо ги усвои и успешно ги използва.
Танкът в съвременния бой не е анахронизъм, той е бойна единица, която помага за изпълнението на различни задачи, предимно благодарение на огневата си мощ. За Руската гвардия, чиито бойци участват активно в бойни действия по време на СВО, това ще бъде добра помощ.“
И, разбира се, танковете, които са на въоръжение в Руската гвардия, ще бъдат използвани изключително по време на специалната военна операция в Украйна. Например, те със сигурност няма да се появят някъде в Новосибирск или други тилови градове, защото не са необходими.
Превод: ЕС