/Поглед.инфо/ Да го кажем ясно, защото е самата истина: Съветският съюз рухна и затрупа Европа. Това е “историческата победа” на капитализма и либерализма над социализма в студената война.

Общо взето, такива са резултатите от победите на всяка контрареволюция и реставрацията на отхвърлената от революцията система. Двете системи изстрадват резултатите от контрареволюцията по един и същ начин – особено в дълбоката криза, в която се намира победителката, и тази криза предшества смяната на епохи. В крайна сметка реставрираната система не може да изживее пълноценно своя триумф и се оказва, че тя е губеща в същата степен, в която губи и тази, която бива отстранена от контрареволюцията.

Контрареволюцията никога, когато е побеждавала, не е успявала да задържи дълго, а още по-малко завинаги своята победа – колкото и триумфална да е била.

Примерът с резултатите и последващото историческо развитие след студената война доказват това правило и обясняват защо “триумфът” на капитализма от западноевропейски модел не можа да бъде изживян дълго и победата да е реална.

Такова развитие изглежда странно и дори невероятно, но то протича именно така и води до резултатите, които виждаме днес у “победителите” и “победените” в края на ХХ век. Не е трудно да ги видим и отчетем, стига да гледаме обективно и непреднамерено, без политически пристрастия и симпатии или антипатии към едната или другата от двете системи.

Оказа се, че разпадналият се Съветски съюз заедно с цялата социалистическа система рухна с всичката си тежест не в собственото си подножие, а именно върху Западна Европа и направо я премаза. Явно тази тежест не е била малка! Навярно защото Съветският съюз е бил все още жив...

Всъщност, краят на студената война съвсем не е победа за “победителите”, а истинско поражение за тях.

Историята сякаш се шегува, но не съвсем: защото този край, наречен “победа в студената война”, е начало на формирането на новия световен ред, в който очевидно няма място, поне в близкото историческо време, нито за първите, нито за вторите. Моделът е изчерпан и е необходим нов – без тези две системи. Този нов модел тепърва се създава с всичките трудности, неясноти, идейни борби, съперничества, търсене на истината. Все още в началото на ХХІ век няма стабилно очертали се елементи от предстоящия световен ред. Тепърва те се създават, но все пак дават достатъчно сигнали, че предстоят големите промени.

В края на миналия век, когато студената война приключи, Западна Европа си въобрази, че е дошло нейното време и че то ще продължава вечно. И че тя ще формира модела на новия световен ред. Прокламирана бе окончателна победа на либерализма над социализма. Светът вече щял да се устройва по либералната идеология.

Тази идеология предвестява геополитическия край на Русия и на целия Изток. Тя заявява, че е настъпил краят на историята и че от тук насетне и до второто пришествие ще тържествуват либералните ценности, за да живеем с тях и по либералния модел на устройство на обществото.

Най-голямата и трагична заблуда на либерализма и капитализма беше, че либерализмът бил победил социализма!

Но защо тогава либерализмът не успя да организира западния капитализъм, за да го вдигне крака и преодолее тежката криза, в която беше изпаднал.

Впрочем, капитализмът отчете тази криза и доста говори за нея, ала не я дооцени, смятайки я за лесно преодолима като всяка друга преди нея. Вярваше, че всичко ще оправи от само себе си и благодарение подялбата на Русия между големите държави. От там трябваше да дойде нова сила.

Но от там не само не дойде нова сила, но Русия и Китай, а с тях и държавите, които формираха организацията БРИКС, успяха да извлекат доста ползи, което им позволи да се организират по нов начин и бързо да преодолеят своите вътрешни кризи и трудности. И да постигнат невероятни резултати в своето икономическо, военно и политическо развитие.

Как стана така, че “победените” преодоляха сравнително бързо разпада си, а победителите затъват все повече в кризи и вече престават да са велики сили?

Както винаги България реши, че и този път ще измами историята и бързо се преориентира, минавайки от зоната на социализма в зоната на капитала. Тя грейна с надеждата, че този й ход ще й осигури ново начало и ново бъдеще и ще я направи богата и щастлива.

След края на студената война Русия, Китай, Индия, Бразилия навлязоха в състоянието на пасионарност, защото на тях бе отредена ролята да преодолеят наслоенията на стария световен ред, а това означава на западния капитализъм, за да формират нов свят с нови велики сили. Историята избра тях, за да извършат грандиозните преобразование, именно защото вече бяха в състояние на пасионарност и то щеше да им помогне да преодолеят изоставането си и да станат велики сили. Те единствени можеха да мобилизират обществата си, за да се ускори икономическото развитие. Народите им искаха от правителствата си да тръгнат по друг път, по който се върви трудно, ала само този път ще ги изведе към величие и благополучие. Независимо равнището, от което започват изграждането на новите си държави и общество.

Преди това обаче трябваше да се отърсят от вредните наслоения на миналото, като запазят признанието на всичко онова, което даваше смисъл на историческия им ход. Съгласявайки се формално, че са изгубили студената война, те по-лесно успяха да понесат тежестта на поражението и да се консолидират бързо и да ускорят хода на своето развитие.

В същото време Европа, въпреки че уж се консолидира и разшири териториите на своето пряко присъствие в геополитиката и геополитическата карта на света, започна видимо да губи темпове, да забавя развитието си и да превръща икономическата криза, която бе вече обзела социално-икономическата система, в политическа и социална, да прави сериозни и непоправими грешки. Точно в момента, когато уж трябваше да покаже новата си сила и да заяви доминирането си над световните процеси, се видя че всъщност тя е деградирала и се превръща във второстепенен участник в глобалната политика. Демонстративно подготвяната война в Украйна показа, че този свят вече е различен и други са вече неговите водачи и дори великите му сили.

Тази историческа трансформация подлежи на много внимателен анализ, защото по същество опровергава рационализма с неговото линейно движение нагоре и напред. По правилата на геополитиката и историята тези държави трябваше наистина да останат в лапите на реставрираната система и да вътре в тях да намерят да намерят не само залеза, но и своята окончателна гибел.

А вместо гибел те придобиха възход и световно господството, което доведе до появата на нови велики сили, нов световен ред и нова йерархия на държавата в новия световен ред. Светът започва да се устройва по друг начин, което довежда и до установяването на нова социално-икономическа и политическа система.

Започнала е нова историческа епоха.

Трябва обаче да бъдем предпазливи в изводите и оценките си на случващото се в глобалния свят, неговото устройство и подреждане. Процесите са започнали и дори се ускоряват, но те все още не са напълно установени и в някои случаи и на някои места могат да бъдат обратими. Това зависи от множество фактори, от които повечето са конюнктурни, но въпреки това на тях трябва да се гледа сериозно и да се изследват внимателно.

Защото въпросното явление от политическо вече е историческо и трябва да се разглежда в контекст на световната история. Нужно е по-внимателно да боравим с традиционните понятия, с които не винаги точно си служим.

Можем, следователно вече по-точно да преценяваме и то в неговата пълнота и цялост явлението “крах на социализма” и “разпад на Съветския съюз” и особено техния смисъл и значение за случилото след тях.

Но едно е сигурно: реставрацията на капитализма в Русия или Китай не се извърши в онази степен, в която бе планирана. А това означава, че изобщо не се е извършила. Въпреки извършената контрареволюция...

В България тя бе извършена триумфално. И сега си ближем раните!