СССР и САЩ спасяват взаимно икономиките си преди 100 години - част първа

/Поглед.инфо/ Едва ли има друг като Сталинградския тракторен завод - не само в Русия, но и по света. Откъдето и да го погледнеш. Самата дума завод е слабичка, за да изрази за какво става дума, ако не се изясни кога е започнало и свършило строителствотому; кога е монтирано оборудването му; какво всъщност е то; кога е започнало да работи пълноценно. Става въпрос преди всичко за конвейера на Форд на руска земя. За него доста години в най-добрия случай се отронва по някоя скъперническа дума, която по правило е доста непълна и се случва да е дори невярна.

За западните изследователи и техните поддръжници всичко започва с идването в Сталинград на... 400 американски инженери и техници, с които пристигат стотици кораби, натоварени с разглобени заводи, които те трябва да сглобят в СССР, като същевременно обучат бъдещия им съветски персонал.

В удивително кратки срокове се изгражда самият завод в края на 20-те и началото на 30-те години. Според професор Марк Григориевич Меерович, “Проектътна Сталинградския тракторен завод, на който от самото начало се е гледало като на танков, се изпълнява от “Алберт Кан Инкорпорейтед” в рекордно къси срокове - строителните конструкции се изготвят в САЩ, превозват се в СССР и са монтирани за шест месеца”.

Първият трактор, произведен на 17 юни 1930 г.

Дотогава конвейерът е непознато съоръжение в Съветския съюз, а в договора между двете страни са включени и някои от най-новите разработки, които не са въведени все още и в самите Съединени щати. Забележете, личните договори на американските инструктори се сключват само за една година, след изтичането им контрактите само на някои от най-нужните специалисти се подновяват. А всички американци желаят да останат още, дори с не толкова изгодни договори. Защо ли? В САЩ от 4 септември 1929 г., след краха на Уолстрийт, се е развихрила икономическата депресия и нейните последици са опустошителни не само за за икономиката, но и за обикновените хора. А тези от тях, които идват в Русия, са далече от заплахата за разорение.

Особено интересен е сблъсъкът на американците със съветската действителност. Те се мятат в крайности - едни възторжено я приемат, други гледат само професионално на договорните си задължения, а трети са нейни отрицатели, при това яростни. Те са описани много честно и детайлно от преводачката от английски на руски език Мария Френкел, която с още 70 свои колежки превежда на американците.

Някои от поканените специалисти и работници предпочитат да останат да живеят и да работят в Русиязавинаги, сред тях има наградени с най-високото съветско отличие - орден “Ленин”.

А за Ку Клукс Клан и изстъпленията му в Завода можете да прочетете във втората част на публикацията. Като това за побоя и заплахите над американския чернокож Робинсън (Робинзон). Стига се и до съд. Удивително милосърдие проявява руското правосъдие. За главните виновници присъдата е две години затвор, заменена обаче с десет години без право да влизат в Съветския съюз. Дали такава щеше да е съдбата им, ако не бяха американци, а руснаци?

Но в този трагичен момент за американската икономика тя получава невиждани дотогава, а струва ми се и до днес, поръчки за милиарди от уж рухналата според мнозина съветска държава.Защото не само за завода на Волга, а за стотици още заводи става дума. Строят се с помощта на американски технологии тракторни заводи и в “Челябинск и Харков; автомобилни заводи в Москва и Нижни Новгород; ковашко-пресови заводи в Челябинск, Днепропетровск, Харков, Коломна, Люберци, Магнитогорск, Нижни Тагил, Сталинград; заводи за металорежещи машини в Калуга, Новосибирск, Верхняя Салда; валцовъчен завод в Москва; леярни заводи в Челябинск, Днепропетровск, Харков, Коломна, Люберци, Магнитогорск, Сормово, Сталинград; металообработващи заводи в Челябинск, Люберци, Подолск, Сталинград, Свердловск; стоманодобивни и валцовъчни заводи в Каменское, Коломна, Кузнецк, Магнитогорск, Нижни Тагил, Верхни Тагил, Сормово; завод за лагери в Москва, завод за алуминий във Волхов, Уралски азбестов завод и много други.”

И за всички тези гиганти на съветската промишленост поръчки получават 80 американски фирми, които в оня критичен момент са пред колапс. Не е без значение, нали! Ама кой да ти помни!

Изкушен съм да преразкажа, но ще оставя, съгласно създадената вече традиция, да говорят документите, частичка от които можете да прочетете по-долу. Всички те са поднесени в детайлни проучвания от историци от Волгоградския държавен университет, ръководени тогава от проф. Иван Курила. Ще е редно да се отбележи, че те са подкрепяни в публикуването им от западни правителства, като тези на Канада и САЩ, както и от известни западни фондации. Но всеки си има право на избор.

Да, вярно е, че американската помощ е от огромно значение, както и тази на архитекта по промишлено строителство Алберт Кан, проектирал стотици заводи в Русия. А в Америка той е известен като архитекта на “Форд” и “Дженерал Моторс”.

Сталинградският конвейер

Но не се споменават никак имената на съветски архитекти, някои - на световно ниво, които също са взели участие в проектирането и изпълнението на строителството на големи съветски проекти от онова време. Да речем това на Анатолий Степанович Фисенко (1902 - 1982), главен архитект на проектната организация Госпроектстрой.  ”Води проектирането на най-големи машиностроителни и металургични заводи в СССР - на Магнитогорския, Кузнецкие, Нижнетагилския металургични комбинати; на Днепростал, Азовстал, Крематорския машиностроителен завод; на Харковския и Челябинския тракторни заводи; реконструкцията на завода ЗИЛ и на Горговския автозавод и други. На основата на технологията за ускорено проектиране на американския архитект Алберт Кан разработва метод за поточно-конвейерно проектиране”.

Някои историци не искат да си спомнят днес епохалното решение на Х1V конгрес на ВКП (б) през декември 1925 г. за превръщане на СССР в индустриална държава, или постановлението от 1 юни 1928 г., в което има раздел за използване на задграничния опит и постижения на чуждестранната техника, което дава възможност да се привлекат чуждестраннни специалисти в държавната промишленост и в частност в проектирането.

Да не говорим пък, че с идеята за построяването на завода е свързан Феликс Едмундович Дзержински, чието име той носи дълги години, а първият камък от строителството му е положен още на 12 юли 1926 г., много преди идването на американците.

За съжаление, неизгодните исторически факти се подлагат на цензура най-често чрез гробно мълчание. Но говори сътвореното - повечето от тези заводи са построени толкова здраво, че те са действащи и в началото на настоящия век. А Тракторният завод е бил безмилостно унищожен от “рицарите” на Паулус през Втората световна война. Навярно е знаел, че от неговите конвейери тръгват първите танкове Т-34 - същите, които изиграват решаваща роля в бойните действия на Източния фронт. След края на войната заводът, разбира се, е възстановен.

Министерство на образованието и науката на Руската федерация, Волгоградски държавен университет, Център за американски изследвания, Американа том ХIII, Русия и американската гражданска война. Сборник материали от конференция, 2012 г. Редакционен съвет: д-р проф. Иван И. Курилла (гл. редактор):

Първият директор на Сталинградския тракторен завод (СТЗ) Василий Иванович Иванов кани за участие в организацията за производство на трактори група американски работници и специалисти от завода на Хенри Форд, които след това съставят най-голямата американска колония в СССР - над 300 души. Но за да се работи със специалистите от САЩ и да се овладеят науката и техниката на съвсем ново производство, които Америка е натрупала в течение на десетилетия, е трябвало добре да бъдат разбирани чуждестранните учители. С тази цел в спешен порядък в Сталинградския тракторен завод са поканени преводачи. Около 60-70 млади девойки, току що завършили институт, са прикрепвани към трима-четирима американски специалисти и превеждат техните инструкции на съветските работници.

Но не всичко върви така гладко. В първите месеци на съвместната работа има немалко нелепи ситуации и пропуски в превода на девойките, тъй като повечето от преводачките нямат достатъчно знания в областта на техниката и достатъчно навици за разговорна реч. Поради това бюрото на Сталинградския горком на ВКП(б) постановява да се организират кръжоци за изучаване на чужди езици, за да бъде овладяна водещата чуждестранна техника и да се укрепи широкото развитие на международната връзка на трудещите се от Съветския съюз със специалисти от други капиталистически страни. Преводачките в Сталинградския тракторен завод са свързващо звено между американските специалисти и съветските “ученици”.По този начин въпреки някои неудачи, те са били необходими и са били много ценени. Сред тези ценни работници са Мария Моисеевна Френкел и А. Мяхкова (не успях да изясня пълното й име), които са изпратени в завода през 1930 г. като преводачки.Спомените на Френкел и Мяхковаса много ценен материал в историята на съветско-американските взаимодействия. Те са написани през 1960 г. по молба на ръководството на Сталинградския тракторен завод (СТЗ). Тези спомени се пазят в музея назавода и в Държавния архив на Волгоградска област.

Спомени на М.М. Френкел “Американците в Сталинградския тракторен завод”

(Спомени 1930 - 1932 г.)

М.М. Френкел работи като преводачка в инструменталния цех, а след това като завеждащ външния отдел на завода - 1930-1932 г. Мария Моисеевна Френкел е родена през 1900 г. във Варшава (Полша) в семейството на градинар[…]

“Нашето първо запознанство с американците.Ако ме попитат кое е най-яркото и забележително в моята 40-годишна трудова дейност - аз бих отговорила: работата в Сталинградския тракторен завод. Избрах като своя специалност английския език. Бях изпратена от учебното заведение в още строящия се по това време първи тракторен завод в Съветския съюз. Видях за пръв път грандиозния строеж, новия завод. Той бе възхитителен и притискаше със своята мощност.

Паметникът на Дзержински на входа на завода и танка Т-34

Общият патос на строителството тутакси обхвана и мен. Тук работеха американци - около 400 души. Те съставяха най-голямата колония в Съюза. Предстоеше ми да видя с очите си това, което научих от литературни източници за Америка, за американския живот, техника и за самите американци. За това ще бъде и моят разказ. Не ми е по силите да характеризирам всички американци в завода. Нали, за да разкажа как всеки от тях работеше, какъв специалист беше, какъв човек, какво ново от гледна точка на производството той даде на нашия завод - трябваше да съм работила непосредствено с него в цеха, а аз в своята работа бях свързана с неголяма група американци - 8-10 души. Затова ще се огранича само с обща характеристика на американската колония като цяло, малко по-подробно ще разкажа за хората, които са ми добре известни. Хора, епизоди и събития, които се случи да наблюдавам не отвън, а отвътре, живеейки един живот с тях в течение на две години, паметта ми е запазила всичко в пълна свежест - като че това е било съвсем наскоро. Ще се опитам да ги опиша такива, каквито те бяха наистина. Това се случи преди 30 години.

Строителството на СТЗ като цяло завършваше. Започна периодът на монтирането и усвояването на завода. Оборудването пристигаше от Америка на големи партиди за всички цехове. Навсякъде кипеше работа.Трябваше да се вместим в стегнатите срокове за пускането на завода на пълна мощност.

Монтирането на американското оборудване в парната станция, в отливната, за изчукване, за сглобяване и за всички подобни цехове е трудно, оборудването е сложно, технически усъвършенствано, а и за усвояването му се изискваха знаещи, квалифицирани специалисти. За тази цел от САЩ бяха поканени американци, с които се сключваха едногодишни договори. Това бяха специалисти по всички нужни за нас профили. Сред тях имаше крупни специалисти: Сваджън(инженер-строител, пристигна от САЩ в началото на юли 1929 г., за да окаже помощ в строителството и проектирането на Сталинградския тракторен завод. Бил е назначен за заместник на главния инженер Калдер, награден е с орден “Ленин” - бел. с.) , Калдер(Джон Калдер - главен инженер-строител и проектант, американски специалист, помагал в строителството на СТЗ, след пристигането му, през лятотое назначен за главен ръководител на всички строителни работи в производствените цехове - бел. с. ), Струт (американски специалист, пристига в СТЗ през зимата на 1930 г., длъжност главен инженер по монтажа на оборудването, изпратено от Америка - бел. с.), Бергоф(американски специалист, помагал в изпитите на американците в Детройт за изпращане в СТЗ, пристигнал в Сталинград през 1930 г. - бел. с.), Херли, Бласко и други [Болдин - специалист -наладчик (специалист, който се занимава с подготовка на приборите, автоматичните линии, комплекси и системи на сложно оборудване- б. Хр.Г.) от Америка, през 1930 г. пристига в Сталинград в помощ на съветските работници за усвояване на американското оборудване - бeл. с.) - но в основния си състав това бяха наладчици и неголяма част работници от различни специалности. Част от американците пристигнаха със семействата си; голямото мнозинство бяха самотни.

Дълго преди пристигането на американците на самия бряг на Волга бе построен т.нар. “Нижний поселок”, в който се разположиха всички пристигнали в завода американци, а също - част от нашите съветски инженери. В това селище имаше нови къщи, току що предадени за експлоатация, американски ресторант, магазин, лекарски пункт. За своето време всички тези здания бяха добре оборудвани: стаите бяха обзаведени с необходимите мебели, въпреки нашите оскъдни възможности - всички средства се заделяха за главното и основното - за строителството на завода. На американците, като гости на страната ни, бе отделено максимум внимание в производството и в бита. Не беше забравено също и свободното време: лекции, концерти, кино и това, което те особено обичаха - танци с джаз - всичко това им бе дадено. Така се създаде у нас тази многолюдна и пъстра американска колония. Към момента на моето пристигане в завода тя вече бе почти формирана, засели се в къщите и по работните места. Многото различни въпроси, които ежедневно и ежечасно възникваха у американците, показаха, че за тяхното своевременно решаване са нужни някакви доверени лица. Американците се събраха и избраха председател и секретар, на които възложиха да ръководят целия живот в колонията. По това време те още не бяха успели да се запознаят един с друг, затова се наложи да избират хората на сляпо.[…]

Американската колония бе пъстра не само по своите национални признаци, но и по своите обществено-политически възгледи. Сред тях имаше много емигранти, заминали впредишно време в Америка от различни страни на света, включително от Царска Русия. Имаше и чистокръвни “янки”. Всеки смяташе себе си за “стопроцентов американец” и много се гордееше с това. Първото запознанство на колектива преводачи от английски език с тези нови хора се състоеше в “обмяна на мнения”. Американците се опитваха да агитират преводачите, възхвалявайки постоянно сития живот в Америка, нейната мощ и богатство, изключително богато уредения бит, които са достъпни за всеки американец, дори за най-бедния, благодарение на дългосрочен кредит.

- Е, а какво правите в случай на безработица? - питахме ние.

- Зле сме тогава, - чистосърдечно признаваха те. - Когато сме без работа и не можем да погасим в срок предоставения ни кредит, нашите вещи ги извозват обратно. Но ние също не лапаме мухи и се опитваме да се осигурим, доколкото това е възможно. Ние се опитваме регулярно да отделяме в банките спестявания за “черен ден”. Вие това не го разбирате, пък и няма защо да го правите, у вас нямате безработица. А при нас е съвсем друга работа. Всеки трябва сам да мисли за себе си, а особено много да мисли за “черни дни”. Но и наличието на спестявания в банката невинаги, както се вижда, може да е сигурно средство срещу тях.

Веднъж, още съвсем рано, във Външния отдел на завода влетя мистър Холмс (американски специалист по литийно дело, пристига в СТЗ в 1930 г. - бел. с.) и, забравяйки да се здрависа с нас, закрещя:

– Ай ем лост, ай ем ентайриш лост (Аз ще загина, аз окончателно ще загина )!!!Случи ми се страшно нещастие!

- Какво е станало, мистър Холмс, - всички се хвърлиха към него. - Нещо със семейството ли се е случило? Кажете какво е станало?

Мистър Холмс, този жизнерадостен и винаги усмихващ се човек, се отпусна тежко на стола и едва прошепна:

- Банката ми отиде на кино! Целият ми годишен приход, моят труд, моите спестявания пропаднаха! И кой би могъл да си помисли. Беше такава стабилна и силна банка, и с какво доверие се ползваше! Загубих банката, загубих, - шепнеше той беззвучно, хванал се с ръце за главата.

Съжалявахме този вече немлад, добър човек. Ние се опитвахме да го успокоим, но това трудно ни се удаваше. Накрая той стана и сложи хартийка на масата. Когато излезе от отдела, аз я разгърнах и не без удивление и удоволствие прочетох:

“До Външния отдел на завода. От американския специалист по литийно дело Холмс. Моля поредната ми заплата в долари да се праща не по посочения преди адрес, а в Москва в Госбанк” – и подпис.

Такива случаи не бяха единични. Беседвайки с преводачите в свободно време, американците откровено споделяха с нас дори някои свои затаени мисли. Мнозина от тях не криеха, че с опасения, а понякога дори със страх са дошли в СССР.

Не мога да не се спра, дори накратко, върху колектива на преводачите. За работа с тази голяма група американци в завода пристигнаха около 70 наскоро подготвени преводачки от английски език - млади момичета на възраст 20-22 години. Само малцина от тях имаха някаква представа за завода и за предстоящата работа.[…]. И тук, трябва да кажа откровено, нашите недостатъчни знания в тази област понякога водеха до твърде печални резултати. Ето пример. В термичния цех беше пратена за закаляване неголяма пратка - 6-8 парчета коленни валове. Тези валове бяха предназначени за пускането на първите пробни трактори. Сглобяващите ги чакаха с нетърпение. Но вместо при тях те попаднаха в боклука. От термичната пещ бе изваден непоправим брак - нито един от тях не успяхме да спасим. Всички хора, имащи непосредствено отношение към този въпрос, се вълнуваха и много нервничеха, а най-много се вълнуваше преводачът, изкривил превода: този брак се получи по негова вина. От този случай целият колектив на преводачите си направи съответните изводи - зае се сериозно с повишаване на своята квалификация, и не минаха и два месеца, когато нашите преводачи твърдо си стъпиха на краката. В тази работа голяма помощ ни оказваха руските другари, с които ние работехме в цеховете. Те много охотно ни посвещаваха в техническите въпроси и бяха буквално наши учители. От друга страна, в лицето на американците, с които работехме, ние също получавахме голяма помощ в областта на усвояването на техническата английска терминология. И по този начин ние доста бързо се справихме с нашите трудности.

Как живееха и работеха американците. Те бяха около 400 души. Всички те живееха териториално много близо един от друг. Работеха в различни цехове, на различни участъци. Но в свободното време отново се сближаваха тясно. Те се хранеха в американския ресторант. И три пъти на ден, а и по-често, преглъщайки храната, те обсъждаха нещо помежду си, постоянно спореха за нещо. Отначало този ресторант се ползваше само от американците, но постоянните недоразумения и дори сблъсъци с обслужващия персонал, който съвсем не разбираше американците , а те от своя страна не разбираха персонала, доведоха веднъж до твърде неприятен инцидент: един от американците, демонстрирайки своята “висока култура”, плисна гореща чиния със супа в лицето на нашия келнер. След този случай на преводачите бе предложено да се хранят заедно с американците, за да се занимават с преводи не само, когато потрябва, а да следят и за реда в ресторанта.[…] Достатъчно бяха един-два месеца на тясно общуване с американците, за да определим безпогрешно за себе си ясно очертаните граници в цялата тази маса хора.

Ще прокарам условно три черти и ще разделя цялата американска колония на

три категории хора.

Между тях имаше и колебаещи се - “перебежчики”, както ги наричаха, които никак не можеха веднага да се ориентират и да се присъединят към една от категориите. Такива хора внимателно се ослушваха и следяха зорко всичко случващо се в колонията, внимателно претегляха всички “за” и “против” и в крайна сметка със закъснение, но все пак се “самоопределяха”.Сега да се запознаем с хората от споменатите категории.

Към първата категория,

най-голямата по своята численост, принадлежаха висококвалифицираните американски специалисти. Това бяха честни и добри хора, работещи по съвест. Те бяха проникнати от голяма хуманност, стараеха се да предадат, и честно предаваха, своите знания на техните руски другари. Те всячески ни съчувстваха и помагаха в изпълнението на тази огромна и благородна задача, която целият колектив на завода, малко и голямо, напреко на трудностите, трябваше да изпълни с чест и в срок. Кои бяха тези хора? Първи ще посоча мистър Сваджън, удостоен с висока правителствена награда (той бе награден с орден “Ленин”) и мистър Калдър. Двамата тухла по тухла превръщаха хартиения проект на завода в реална действителност. След това: с невисок ръст, много пълен, с добродушна и приветлива усмивка мистър Уорд (Роло Уърд, пристига в 1930 г. , работил като старши майстор) , работещ в монтажния цех на “глисоните” (зъборезнистругове). Щом се вгледа отблизо в придадените му за обучение работници, той каза:

- Не ме наричайте повече майсторе - ще ми бъде по-приятно, ако ме наричате другарю. Моля ви, изпълнете молбата ми.

От него нашите работници получаваха писма след завръщането му в Америка. В тези писма, много топли и дружески, той молеше да му предоставят възможност още веднъж да работи в нашия завод.

- Искам да работя при вас не за валута, с която вие преди ми плащахте по договора. Искам да работя като вас при същите условия

Италоамериканецът Пантело.Той работеше в инструменталния цех за ковашки щампи. Среден на ръст, винаги стегнат външно, с вечна усмивка на лицето. Никога не съм го виждала в лошо настроение, той никога не униваше и винаги беше весел. Често се случваше да наблюдавам работата му, стоейки зад гърба му. Той търпеливо обясняваше на нашите работници как трябва да настроят струга, да закрепят инструмента, да сложат детайла, а едновременно с това - как да избегнат брак. При това в свободните минути той тананикаше весели италиански мелодии.

- Какво ви радва, Пантело? Вие честичко пеете, дори по време на работа - понякога му казвах аз.

- Как да не се радвам. Имам много умнабригада работници. От половин дума ме разбира. Моето самочувствие тук е прекрасно, та аз обучавам работниците на първата пролетарска държава в света. Аз не само се радвам, но и твърде силно се гордея с това, - отговаряше Пантело.

Ще посоча още съвсем младия, почти подрастващ стругар по щампите (моя учител по усвояване на техническата терминология на английски език) Уотсън(пристига в СТЗ през 1930 г. - б. съст.)

- Защо никога не ме викате за превод, нима знаете руски език? - попитах го аз веднъж.

- Не, не зная, - отговори Уотсън. - Вие имате добри момчета. Аз искам да се запозная с тях по-близко. Ние прекрасно се разбираме без преводач. Когато им обяснявам нещо и питам “разбираш ли”, те ми отговарят “ол райт”. Ние с тях си обменяме не само знания, но и цигари. Те с удоволствие пушат понякога моите цигари “Кемал”, а аз с не по-малко удоволствие си дръпвам от тяхната силна махорка...

Къмсъщата категориясе отнасяше стругарят-настройчик в нашия цех Садърсбърг (американски специалист, пристига в 1930 г. - б. съст.) Сади, както съкратено му казваха американците. Той беше невисок на ръст. Подчертано небрежно се отнасяше към своя външен вид. Неговото лице беше тъжно. Очите му изразяваха безкрайна умора от живота. Той беше тих и скромен. По външен вид едва ли можеше да бъде причислен към американците. Сади работеше добре. Много добре. Но във всичките му движения се чувстваше не само умора, но и някаква смачканост.Когато за пръв път се приближих към струга, където той обясняваше нещо на нашия работник, Сади бързо ми обърна гръб, но след секунда пак зае изходно положение. Така по време на превода на неговите указания към работника това се повтаряше няколко пъти. При това всеки път, преди да се отвърне от мен, той бързо и неразбираемо, като че нещо в устата му пречеше, произнасяше:

- Пардон ми, - извинете.

Отначало аз недоумявах. Какво прави той там, крие се от мен, при това тъйбързо ставаше всичко. Не ми се искаше да питам. Беше ми неловко да го направя. А любопитството ме глождеше. В същата вечер всичко се изясни от само себе си.

- Не ми обръщайте внимание, аз дъвча тютюн - вашата руска махорка, - ми каза Сади.- Ами, при Форд, където работих много години, - не може да се пуши по време на работа. Така се научих да дъвча тютюн. Това не пречи на работата, но едва ли някому е приятно да гледа как плюя стръковете. Ето защо аз често се отвръщам от вас.

После той престана да се стеснява от мене и понякога без да искам, пристъпвайки към него, аз виждах как той плюе майсторски с подсвиркване. Да, зрелището е малко приятно. Сади работеше на обработващ струг. Той много сериозно и с голямо желание обучаваше своята руска бригада работници, млади момчета, току що пристигнали в завода. Той ги учеше да работят спокойно, без афект, като нещо разбиращо се от само себе си.

След това идва негърът работник Робинзон(Робърт Робинсън - американски специалист шлифовчик, единствен афроамериканец в завода. Пристига в СТЗ през 1930 .Обучава съветските работници самостоятелно да работят на струговете, през 1932 г. е изпратен да работи в Първия държавен подшипников завод, а след края на контракта остава в СССР и получава съветско гражданство. През 1974 г. отива от СССР в Уганда и оттам се завръща в САЩ. През 1931 г. постъпва в партията, награден е с орден “Ленин” през 1932 г. - б. съст.)

Освен, че сам работеше много качествено като квалифициран инструменталист, той отделяше доста време за подготовка на нашите кадри по неговата специалност. Методът на работата му с учениците беше своеобразен. Правилният другарски подход към хората, с които работеше, даваше добри резултати. Три месеца подготовка за младежите и девойките се оказаха достатъчни за тяхната успешна самостоятелна работа. В отделението за калибриране, където прехвърлиха Робинзон за ликвидиране на “тесните” места, той също постигна големи резултати, заменяйки остарелите начини на ръчна работа с машинна обработка. Робинзон сам написа подробно за своята работа в спомените си, поместени в сборника “Говорят строителите на социализма”, в статия, озаглавена “Има на света такава страна”. Остава ми да добавя само още малко. Завършвайки работата по двугодишния договор, Робинзон замина за Москва и постъпи на работа в 1-ви ГПЗ. Той стана съветски гражданин, завърши Машиностроителния институт, без да се откъсва от производството. Беше избран два пъти за депутат в Московския съвет и до настоящия момент продължава да работи все там. Неотдавна ми се случи да се срещна с него в Музея на революцията, където той разказа своите спомени за работата в СТЗ. В частен разговор той между другото ми каза:

- А знаете ли, аз продължавам да водя отчет за кадрите от “моя випуск”.

Познавайки го, аз не се съмнявах в качеството на неговата подготовка на работници. Когато той започна да ми изрежда хората, подготвени от него за работа - се получи твърде солидна цифра.

Тук се отнасят и американците Хони, Крамаренко, Чечъл, които като завършиха работата си в завода по договорите, приеха съветско гражданство и останаха завинаги в нашата страна. Хонидо самото си излизане в пенсия продължаваше да работи в същия Сталинградски тракторен завод, а Крамаренко - по своята специалност като бояджия в Оргстанкинпром, Чечъл е вече старец-пенсионер. Към тази категория американци по право следва да причислим такива хора като Холмс, Райт, Бласко, Холс, Ковърт, Литл, Уеб и много други.

Втората категория,

Значително по-малка от първата, обединяваше американците, които добросъвестно изпълняваха своите задължения по договора. Те смятаха, че са длъжни да работят честно за получаваната заплата; така и постъпваха. Те никога не изказваха своята гледна точка нито по производствени, нито по обществено-политически теми. Тези хора не се проявяваха нито като верни приятели, нито като врагове. Ние не успяхме да почувстваме тяхното истинско отношение към нас. “Доларът беше силна защита и броня по този път”. Към тази категория американци принадлежаха: Търнър, Вейлър, Блейклок, Стаут, Бийч, Квинлънд и други. Търнър беше превъзходен специалист, а също и работник, изпълняваше добросъвестно своите задължения по договор. Веднъж преводачката Олга, работеща в инструменталния цех, се замота и бързайки влетя в цеха след звънеца. Търнър извади часовника си от джоба, поднасяйки го направо към очите й и с укор произнесе:

- Олга, вие закъсняхте с цели две минути. Това е недопустимо.

Търнър беше истински “янки” и оттук възможно произтичаше неговото презрително отношение към хората с цветна кожа, но за това ще бъде разказано по-долу. Трудно беше с думи да го убедиш в каквото и да било и ако той (много рядко) променяше своето мнение, то бе само в резултат на това, че сам се убеждаваше в своята грешка. И ето, Олга предложи кандидатурата на този същия мистър Търнър, когато вървяха изборите за делегати на Октомврийските тържества. Зашъткаха й от всички страни. Всички в цеха възразяваха:

- Позволете да ви попитаме, как може да се издига такава явно неподходяща кандидатура? Какво от това, че Търнър е добър работник? А какъв човек е? В нищо не вярва. Надсмива ни се! Нали той заплашваше да ви уволни, когато вие искахте по молба на негъра Робинзон да му помогнете в нещо. Е, та такъв човек никак не подхожда за ролята на делегат на Червения площад! Ние имаме американци по-достойни от него от всяка гледна точка, - отвсякъде се раздаваха възмутени гласове на участници в събранието.

Но Олга не се смути ни най-малко. Тя с още по-голяма упоритост започна да защитава кандидата си:

- Търнър е сложен човек. Напълно съм съгласна с това, че той не ни симпатизира, на всяка крачка се надсмива над нас и над нашите несръчности и неразбория. Той не разбира и не иска да разбира, че по същия начин като родилия се на света жив човешки организъм, така и нашият завод на първо време преживява всички “детски болести”; те са неизбежни, но те ще изчезнат, и то много скоро. Ние това добре го знаем, но той пристигна при нас от организиран завод, който съществува в родината му вече десетки години.Ето защо, при наличието на това, което той сам е видял, той е убеден, че ние няма да дадем трактори на страната, и с никакви думи не можеш да го разубедиш. Всъщност, освен завода той нищо друго у нас не е видял. Аз издигам кандидатурата му, понеже предполагам, че това пътуване ще бъде от полза не само за него, но и за нас.

Мотивировката на Олга се оказа убедителна - Търнър отпътува за Москва заедно с другите делегати. Въпреки че срокът на пътуването бе ограничен, той все пак успя да види това-онова. Той беше също на Червения площад и... се върна в завода. Но това вече не беше онзи човек. Като че го бяха подменили. Когато той се появи, както обикновено в цеха, го заобиколиха от всички страни и се посипаха въпроси: “Е, какво? Как, хареса ли ви? Какво видяхте?”.

А Търнър вместо отговор на въпросите, очевидно в порив на благодарност, се наведе и целуна ръката на Олга.

- Благодаря ви, че ми помогнахте да се ориентирам за най-главното и обективно да оценя всичко това, което става във вашата страна - каза Търнър и без излишни думи пристъпи към работата си.

Уилям Блейклък -“Бил”, както съкратено го наричаха американците, владееше прекрасно своя занаят в цеха и твърде охотно споделяше своя опит с руските работници. Той беше талантлив човек; в свободното си от работа време пишеше нелоши стихове, тънки и изящни нещица, а също така се зае сериозно с изучаването на руския език. Той беше целеустремен и настойчив човек, но все пак не издържа и един ден се яви на урока объркан: :

-“Ваш рюски язык очен плякой. Американски – хорош”, -каза Бил, още преди да влезе в стаята.

-Защо, Бил, мислите, че нашият език е по-лош от вашия? - обидих се аз за своя роден език.

- Оу, по американски: тейбл, тейбл, винаги е тейбл (маса), а по рюски штоль, шталя, штале...не знаеш кога штале, не знаеш кога шталя. Немога да уча повече - много е трудно...

-Ами че ние учим твърде сложната система на времената в нашия език. Нима е тъй трудно да се научи простото склонение на съществителните имена? - попитах аз моя трудолюбив ученик.

- Не си струва. Договорът свършва скоро. Ще си отида у дома. Прихванах рюски език, стига! - отговори Бил.

Бил - на сто процента американец, имаше свой непробиваем поглед на всичко около себе си. Него също бе трудно да го убедиш с думи; подай му комунизма на чинийка и само тогава той ще повярва в него, а иначе, колкото и да приказваш - до него нищо не стига. Всичко, което той видя у нас, за него се оказа малко убедително. Той обаче се съгласяваше с това, че “социалистическата система е добро нещо (както той се изрази), но за да се претвори тя в живота, за това ще трябват “векове”, а не години, десетилетия, както вие си набелязвате. Мога ли аз сериозно да повярвам във вашия успех?” Така ние с него се разделихме: той – съмняващ се в нашия успех, а ние - твърдо вярващи в своето право дело.

Стаут - специалист-инструменталчик. Той работеше като майстор в инструменталния цех. Беше истински стаут, в истинското значение на тази английска дума - нисък на ръст, дебел, енергичен, жив. Той не ходеше както ходят хората обикновено, а се носеше стремително, събаряйки всичко и всички по пътя си. Стаут се отнасяше към делото някак особено ревностно. Той приемаше всичко много присърце, а когато работата му понякога не вървеше, той се огорчаваше и преживяваше силно. Неведнъж в разговори той изказваше своите чувства и казваше откровено, че много му харесват Русия и руските хора, и че той ще направи всичко, което може, за да оправдае напълно своето звание като специалист-инструменталчик и като майстор на цеха. Ако наблюдаваш работата му отстрани, можеш да си помислиш, че цехът принадлежи лично на Стаут и той се старае с всички сили всичко при него да е “ок”. Стаут наистина обичаше руските хора. Своя личен живот той окончателно съсредоточи в пределите на територията на завода. Влюби се в руска девойка, работничката Лиля. Той се ожени за нея по всички правила на съветския закон. Закрепи своя съюз с нея в ЗАГС, изпроси съветска и американска визи и отведе жена си в своята родина.

Третата категория,за наше щастие се оказа най-немногобройната […]

Превод от руски Велиана Христова

Следва

* Черно на бяло